О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: 557 Година 2018г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 07. 11. 2018 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР
НЕНЧЕВ
БОРИСЛАВ ИЛИЕВ
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 662 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК
- за въззивен контрол по отношение определение на
районния съд .
І.Развитие на съдебното
производство .
С Определение №
689/ 01.08. 2018г. на районен съд Велинград, постановено по гр.
д. № 313/ 2018г. е оставено без уважение искането на ответника
по иска „ ВИП 2005“ ООД гр. Несебър, ЕИК ********* ,за изменение на Решение № 173/ 18. 06. 2018г., постановено по гр. д. № 313/ 2018г.,
в частта за разноските по делото.
Против определението на
районния съд е подадена въззивна частна жалба от
ответника в първоинстанционното
производство. В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното
определение . Искането е да се
отмени обжалваното определение и се
постанови друго такова по съществото на спора от въззивната инстанция , с което се уважи молбата на
ответника за изменение на
решението в частта за разноските по делото .
В срока по чл. 263ал.
1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
противната страна . С отговора се оспорва
въззивната жалба . Искането е да се
потвърди обжалваното определение , като правилно и законосъобразно .
ІІ.Правни
изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда
от активно легитимирана страна в съдебното производство (ответник в производството пред районния съд ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 248
ал.3 от ГПК във вр. с чл. 259 ал.1
от ГПК (
неправилно районния съд е определил едноседмичен срок за обжалване на определението.
По силата на чл. 248 ал.3 от ГПК във вр.
с чл. 259 ал.1от ГПК срокът за обжалване е двуседмичен,при
което частната жалба е подадена в
законовия срок ).
Частната жалба е насочена против съдебен акт,
който подлежи на съдебен контрол (чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл.
248 ал. 3 от ГПК ).
Разгледана по съществото частната жалба е частично
основателна.
Районният
съд е сезиран с четири обективно съединени иска – три обективно съединени иска
за отмяна на незаконно уволнение, възстановяване на заеманата преди уволнението
работа и заплащане на обезщетение за времето,през което е останал без работа поради уволнението( чл. 344 ал. 1т.1,2
и 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ
и чл. 224 ал.1 от КТ. ).
В
първото по делото с. з. ищцата, чрез пълномощника си, е направила частичен отказ от иска по чл. 225 ал.1 от КТ,като
в десезираната част производството по делото е прекратено.
Също
в първото по делото с. з. ищцата е оттеглила
иска по чл. 224 ал.1
от КТ,поради извършено
плащане на дължимата сума в съдебно заседание. Производството по този иск също е прекратено поради десезирането на
съда.
С
решението по съществото на спора районния съд е отхвърлил предявените искове,като неоснователни. По
въпроса за разноските по делото районния съд е приел следното:
►приел е,че разноски в полза на ищцата по обективно съединените искове по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ не се
дължат поради отхвърляне на исковете и
частичното десезиране по отношение на
иска по чл. 225 ал.1 от КТ ;
►по отношение на иска по чл. 224ал.1 от КТ районния съд е приел,че ищеца има право на разноски ,тъй като
плащането е извършено след подаване на
исковата молба и в хода на съдебното производство. Приел е,че с поведението си
ответника е дал повод за завеждането на този иск, поради което ищеца има право
на разноски съразмерно на извършеното
плащане;
►присъдил е разноски на страните,съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете;
►осъдил е ответното дружество да заплати в полза на съда дължимата ДТ за иска по чл. 224 ал.1 и половината от разноските за възнаграждение
на вещо лице;
Според
утвърдената съдебна практика на ВКС по
въпроса за разноските в производството по трудови дела( виж Определение № 101/24. 02. 2011г. по ч. гр. д. №
555/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 584/12. 10. 2011г. по ч. гр.
д. № 409/2011г. на ІV-то гр. отд. на ВКС;) освобождаването
на работниците и служителите от такси и
разноски( всички ДТ и направените в производството разноски) в производството по трудови дела,на основание
чл. 359 от КТ, касае задължението на работника или служителя
към съда,но не и към противната страна,когато иска е отхвърлен,като
неоснователен, изцяло или частично. Разпоредбата на чл. 359 от КТ е относима към процесуалното качество
на работника или служителя,като ищец или ответник по предявен иск. При
отхвърляне на иска,предявен от работника или служителя, изцяло или частично,
разноските следва да се определят по правилата на чл. 78 от
ГПК. Работника не дължи единствено направените разноски от противната страна
за ДТ и за възнаграждение на вещо
лице,тъй като за тези разноски работника отговаря спрямо съда,но не и спрямо
страната.
При положение,че исковете по чл.
344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ са
отхвърлени,като неоснователни от районния съд ,а по отношение на иска по чл.225
ал.1 от КТ имаме частично десезиране на съда поради отказ от иска ,разноски следва да се присъдят единствено в полза на ответната страна.
Разноските
се дължат на основание чл. 78
ал.3 и ал.4 от ГПК. Прекратяване
на производството по този иск не е станало по вина на ответното дружество,а по инициатива на ищеца.
По отношение на иска по чл.
224 ал.1 от КТ разноски се дължат и на
двете страни съобразно извършеното
признание на иска чрез плащане в хода на
съдебното производство ( искът е предявен
за сумата 120 лв.,а плащането е за
сумата установена от заключението на СИЕ,а именно 109,52лв.).
Неоснователно е възражението на ответната страна за това,че
по този иск разноски в полза на ищеца не
се дължат,тъй като съдът е десезиран с
иска и производството по делото в
тази част е прекратено,а се дължат разноски в полза на ответната страна ,на
основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, поради прекратяване на делото.
Разноските
могат да бъдат възложени в тежест на
ищеца само при хипотезата на чл. 78 ал.2
от ГПК ,която в случая не е налице. С поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, тъй
като до подаване на исковата молба в съда обезщетението не е изплатено на
ищцата. Изплащането е станало в хода на съдебното производство. С изплащане на обезщетението ответното
дружество на практика е признало иска,въпреки
формалното оспорване,което е направило с отговора на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 78 ал.4
от ГПК няма безусловен характер( при всяко прекратяване на делото) ,а следва да се
прилага според основанието(прпичината) за прекратяване на делото.
В
случаите,когато ответната страна с
поведението си е дала повод за завеждане
на делото и в хода на съдебното производство признае иска и/или погаси
задължението си,ищеца има право на разноски въпреки десезирането на съда с този
иск(
прекратяване на производството по делото),поради
оттегляне или отказ от иска. В този
случай ответната страна няма право на разноски поради прекратяване на
делото,тъй като до прекратяване на делото се е стигнало поради инициативата(поведението)
на ответната страна (признанието на иска и извършеното
плащане в хода на процеса),а не по инициатива на
ищцовата страна( отказ или оттегляне на иска вън
от субективното поведение на ответната страна).
Неправилно районния съд
е присъдил разноски за ДТ и възнаграждение на вещо лице в полза на
ответната страна ,на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
Според
текста на чл. 78 ал.6 от ГПК ответната страна
по иска дължи ДТ и разноски по делото,само ако
делото е решено в полза на лице,което е освободено от заплащането на ДТ
и разноски по делото. При положение,че
исковете по чл. 344 ал.1 т.1,2и 3 от КТ са отхвърлени като неоснователни ,а иска по чл. 225 ал.1 от ГПК е частично прекратен поради отказ от
иска по инициатива на ищцовата страна,за тези искове ответното дружество не
дължи ДТ и разноски по делото.
По
отношение на иска по чл. 224 ал.1от КТ ответното дружество също не дължи ДТ и
разноски по делото,тъй като иска не е уважен. Прекратяване на производството по
делото по отношение на този иск поради оттегляне иска,при признанието на иска и извършено
плащане от ответното дружество в хода на съдебното производство,дава право на
ищцовата страна да претендира разноски по
делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, въпреки прекратяване на делото. Ответната страна няма право на разноски
поради прекратяване на делото,на
основание чл. 78 ал.4 от ГПК. Тази страна не дължи ДТ и разноски
поделото,на основание чл. 78 ал.6 от ГПК,тъй като иска не е уважен.
На основание
чл. 248 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 271
ал.1от ГПК ще следва да се отмени определението на районния съд в
частта,в която е оставено без уважение искането на ответната страна за
изменение на решението в частта,в която е осъдено ответното дружество да
заплати ДТ и разноски за възнаграждение на вещо лице. Спорът ще следва да се реши по същество от
въззивната инстанция,като се измени решението на районния съд в тази част.
В
останалата обжалвана част решението на районния съд,като рправилно и
законосъобразно ще следва да се
потвърди.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 278
от ГПК ,чл.248 ал.3 от ГПК и чл.271
от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ОТМЕНЯВА Определение
№ 689/ 01.08. 2018г. на районен съд
Велинград, постановено по гр. д. № 313/ 2018г.
В
ЧАСТТА,в която е оставено без уважение искането на ответното
дружество“ ВИП 2005“ ООД гр. Несебър, ЕИК ********* , за изменение
на Решение № 173/ 18. 06. 2018г., постановено
по гр. д. № 313/ 2018г., в частта,в която е осъдено ответното дружество да
заплати в полза на съда,по бюджетна сметка на ВСС, сумата 50 лв.,представляваща
ДТ по иска с правно основание чл. 224
ал.1 от КТ и сумата 40 лв., представляваща
част от изплатено възнаграждение на вещо лице, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯВА Решение № 173/ 18. 06. 2018г., на районен съд Велинград,постановено по гр. д. № 313/
2018г., В ЧАСТТА, в която е осъдено ответното дружество“ ВИП 2005“ ООД гр. Несебър, ЕИК ********* , да заплати в
полза на съда,по бюджетна сметка на ВСС, сумата
50 лв.,представляваща ДТ по иска с
правно основание чл. 224 ал.1 от КТ и сумата
40 лв., представляваща част от
изплатено възнаграждение на вещо лице, като
ОТМЕНЯВА ОСЪЖДАНЕТО в тази
част.
В останалата обжалвана част ПОТВЪРЖДАВА определението.
На основание чл. 274 ал. 3 т. 1 и
т.2 от ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС, когато са налице
предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал.2 от
ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :