Решение по дело №1388/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 141
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201388
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. Й. ЯНК. от с. Злокучене, обл. Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 21-0340-001217 от 09.08.2021 година на началника
на РУМВР-Септември, с което на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.123
ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
Иска и присъждане на разноски. В последното съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и дава обяснения.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на АНО по
съществото на спора, с което се иска НП да се потвърди. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на противната страна и се
1
претендира присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на
01.08.2021 г., около 06:00 часа, в община Септември, на път Първи клас № 8,
като водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с peг. № ***, в отсечката
от с.Лозен в посока за гр.Септември, в района на „Роузи план“-Лозен,
управлявайки посоченият автомобил е предприел маневра завиване наляво за
навлизане в двор на горепосочената фирма. Преди обаче да започне маневрата
не е съобразил поведението си с преминаващия покрай него и предприел
маневра изпреварване л.а. „Пежо“ с рег. № ***, при което го блъснал в
задната дясна част. С това било предизвикано ПТП с материални щети и по
двата автомобила. Веднага след това Я. напуснал местопроизшествието без да
спре, за да установи какви са последиците от него и не уведомил службите за
контрол на МВР, с което нарушил задължението си като участник в ПТП.
За инцидента бил подаден сигнал от другия участник в ПТП – СЛ. СП. Г..
Местопроизшествието било посетено от служители на РУ МВР-Септември,
които впоследствие установили водачът Я., от когото снели саморъчни
обяснения. На 01.08.2021г. бил съставен и протокол за ПТП.
Според полицейските служители, сред които бил и актосъставителят Д.С.,
поведението на Я. съставлявало административно нарушение съответно по
чл.25 ал.1 и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което против него бил
съставен АУАН бл. № 181501 от 01.08.2021 год. Въз основа на акта било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
03.09.2021 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на
08.09.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./,
при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на
2
актосъставителя – св. С., а също и от обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е основателна, поради следното:
След внимателен анализ на събраните писмени и гласни доказателства
по делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са
достатъчно основание за отмяна на НП.
Първото СПН се изразява в това, че АУАН е съставен в драстично
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно
предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се
състави в присъствието на свидетели-очевидци на самото извършване на
нарушението, а ако няма такива - на неговото установяване. Изключение от
това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е
разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването
или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт
в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св.
Д.С. и неговият колега Е. П., вписан като свидетел по АУАН, не са били
свидетели на извършване на вмененото административно нарушение.
Установи се категорично, че на мястото на настъпилото ПТП са били само
двамата участници в него – жалбоподателят и подалата впоследствие сигнал
за инцидента – С.Г.. Полицейските служители са посетили
местопроизшествието след неговото настъпване и след като жалбоподателят
вече го е бил напуснал. При това положение актосъставителят С. е имал
задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговия
колега Е. П., а свидетелят-очевидец – С.Г.. Вместо това обаче той е вписал
като свидетел в акта колегата си и то без да са били налице условията на
чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН
е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
3
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
Второто СПН се изразява в това, че е налице несъответствие в АУАН и
НП относно датата, на която е било извършено нарушението. Според акта
това е станало на 30.07.2021г., но според НП – на 01.08.2021 година. Това
разминаване в АУАН и НП е второто достатъчно основание да се отмени
последното, т.к. по този начин е накърнено правото на защита на
санкционираното лице. Същото е лишено от възможност да научи основни
факти /датата е основен обективен факт на нарушението и императивен
реквизит на акта и на НП/ обуславящи съставомерността на деянието, а след
това да оборва тези факти, като гради алиби и т.н.
От събраните по делото писмени доказателства категорично се изясни,
че гореописаното ПТП е настъпило действително на 30.07.2021г., т.е.
посочената в АУАН дата на нарушението е вярна, за разлика от тази в НП.
Ако беше обратното, то би било възможно НП да бъде потвърдено, като се
изходи от нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, но в случая тази норма е
неприложима, т.к. допусната нередовност свързана с посочване на вярната
дата на вмененото нарушение не е в акта, а е в НП.
Също така, дари да са събрани категорични доказателства за това, че
вменените административни нарушения са били извършени на 30.07.2021г.,
то отново НП не може да се потвърди в този му вид, т.к. тогава ще излезе, че
с него лицето е санкционирано за нещо, което обективно не е извършило на
01.08.2021г., което обаче е недопустимо. Това за пореден път предопределя
отмяната на административнонаказващия акт.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то
направеното искане за присъждане на разноски в негова полза не може да
бъде удовлетворено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
4
следва да се каже, че то е направено своевременно – с подадената въззивна
жалба, като горният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна
на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, препращаща към АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на АНО с писменото становище по делото следва да се каже,
че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата. В тази норма е посочено,
че при интерес до 1000 лв., както е в настоящия казус – наложени са две
глоби от по 200 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., т.е. близък до
минималния, което в никакъв случай не е прекомерно. Още повече, че по
делото бяха проведени три съдебни заседания, на които участваше
пълномощникът на жалбоподателя. С оглед на казаното в полза на
жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на платеното
адвокатското възнаграждение, които ОДМВР-Пазарджик следва да бъде
осъдена да заплати от бюджета си. Именно дирекцията следва да бъде
осъдена за разноските, т.к. тя има статут на юридическо лице, а не
принадлежащия към нейната структура АНО.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0340-001217 от 09.08.2021 година на началника
5
на РУМВР-Септември, с което на В. Й. ЯНК. от с. Злокучене, обл.
Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.123
ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на В. Й. ЯНК. от с. Злокучене, обл. Пазарджик, ЕГН **********,
разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6