№ ………
22.01.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми януари през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18706 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 и 65 от ГПК.
Образувано
е по молба с вх.№282764/30.07.2020 г. от 29.07.2020 г. по описа на Окръжен съд
- Варна, с която ищцата В.Й.-С. моли да ѝ бъде възстановен срока за
обжалване на Определение
№ 3501/02.03.2020 г. по реда на чл. 248 от ГПК, с което ищцата е осъдена да
заплати на ответника Ж.П. сумата от 700,00 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски в производството.
В
молбата се излага, че съобщенията във връзка с молбата по чл. 248 от ГПК, както
и постановеният по нея краен съдебен акт са получавани от адв. Н. Тодорова,
която не е известила ищцата нито за сезираща молба по чл. 248 от ГПК, нито за
постановения от съда акт по нея. Отделно от горното адв. Н. Тодорова не е
депозирала отговор в определения от съда срок, нито е обжалвала постановения
акт. Така на 17.07.2020 г. ищцата получава ПДИ по образувано изп. дело по
издадения въз основа на Определение № 3501/02.03.2020 г. изпълнителен лист в
полза на ответника П.. Счита, че с това е нарушено правото ѝ на защита и
моли да ѝ бъде възобновен срока за подаване на жалба срещу посочения акт.
В срока за отговор по чл. 66, ал.1 от ГПК ответникът
П. чрез процесуален представител адв. Кантутис е депозирал
отговор на молбата като твърди на първо място, че тя е недопустима, а на второ
неоснователна.
По така докладваната молба съдът намира от фактически и правна страна
следното:
По делото е постановено Решение № 200/13.01.2020 г. С
писмена молба по реда на чл. 248 от ГПК ответникът П. е направил искане за
изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъдено
заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за което е представил
доказателства, тъй като съдът погрешно е приел, че такива не са представени.
Препис
от молбата е връчена за отговор на ищцата, чрез адв. Николета Тодорова, ведно с
разпореждане № 6236/12.02.2020 г. на 19.02.2020 г. В срока за отговор не е
депозиран такъв. След изтичане на срока съдът се е произнесъл по молбата с
Определение № 3501/02.03.2020 г. като е уважил същата и е присъдил на ответника
П. заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв., с
оглед отхвърляне на иска спрямо този ответник.
Определението
е връчено отново на ищцата чрез адв. Н. Тодорова на 11.03.2020 г. като срещу
определението не е подадена въззивна жалба в предоставения срок.
На
л. 54 от делото се намира пълномощно, с което ищцата В.Й.-С. упълномощава адв. Николета Тодорова да я представлява и защитава по
настоящото гр.д.№18706/2018 г. на ВРС, вкл. с правата да получава покани и
съобщения по делото.
По
допустимостта на молбата е постановено Определение № 3326/14.10.2020 г. по
ч.гр.д.№2698/2020 г., с което е прието, че същата е допустима и в срок, поради
което подлежи на разглеждане, поради това съдът намира, че въпросът за
допустимостта на молбата не бива да бъде пререшаван.
По
отношение на основателността на молбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения
от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване,
ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее.
Молбата
и Определението по чл. 248 от ГПК са връчени редовно на редовно упълномощен от
страната процесуален представител, което освен че се установява от върнатите
отрязъци на призовките в съда, не се оспорва от ищцата. Съгласно разпоредбата
на чл. 45 изр. второ от ГПК връчването на представител се смята за лично
връчване. Следователно от връчването на съответно на молбата по чл. 248 от ГПК
и на постановеното Определение по чл. 248 от ГПК е започнал на тече срокът за
извършване на съответните процесуални действия.
Фактът,
че процесуалният представител на ищцата не е предприел процесуални действия,
тъй като най-вероятно е решил, че това е най-добрата линия за защита на интересите
на клиента ѝ, не съставлява особено непредвидимо обстоятелство по смисъла
на чл. 64, ал.2 от ГПК. Такова не представлява и желанието на представлявания
да е била предприета друга линия на защита, след узнаване на акта. Изобщо
особено непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 от ГПК е такова
обстоятелство, което е възпрепятствало страната да подаде книжата, а не решение
на процесуалния ѝ представител да не го прави. Доколкото изборът на
адвокат е личен избор, а извършените действия, респ. бездействия на
процесуалния представител са приравнени на такива на страната, то съдът намира,
че пропуските на процесуалния представител в действителност са такива на
страната, и не са основание за възобновяване на пропуснати срокове. Приемането
на обратното би дало безкрайна възможност на страната да санира
пропуски в защитата си, което е недопустимо с оглед съществуващите процесуални преклузии.
С оглед на изложеното по-горе
съдът намира, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които ищцата
не е могла да преодолее, поради което подадената от нея молба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без
уважение подадената от ищцата В.Й.-С. молба с
вх.№282764/30.07.2020 г. от 29.07.2020 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с
която ищцата В.Й.-С. моли да ѝ бъде възстановен срока за обжалване на
Определение № 3501/02.03.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.
248 от ГПК, с което ищцата е осъдена да заплати на ответника Ж.П. сумата от
700,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в производството
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд -Варна.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: