Р Е
Ш Е Н
И Е №342
гр.Пловдив,12.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение, І гр. с.,в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното
гр.д. №1342 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от З.К.К., ЕГН **********, с адрес-***,
против Л.З.К., ЕГН **********, с адрес-***, с която е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба /уточнена с молба от 09.07.2019г./, че с
договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №63, т.5, рег. №848,
н.д.№62/2006г. на нотариус Л. Т., ответницата е дарила на ищеца /неин баща/ недвижим
имот, описан като апартамент №** в сградата на ул.***. Твърди се, че сключеният
договор е нищожен, тъй като посоченият в него обект не е самостоятелно жилище- апартамент, поради което не може да бъде предмет на
законна сделка, а представлява втори етаж от апартамент
тип „***“, състоящ се от ** етажа с вътрешно стълбище, водещ се като апартамент №***, собственост на Л.К.. Прехвърленият обект няма
самостоятелна кухня, нито кухненски бокс, което в противоречие с изричното
изискване на чл.40 от ЗУТ. Сочи се, че в случая няма
два самостоятелни обекта -жилища, а е налице само един жилищен обект- апартамент
тип „***“ от ***
етажа, със застроена площ от 181,36 кв.
м, като кухнята е разположена на ***
етаж от жилището.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да
постанови решение, с което да се обяви за
нищожен, поради
невъзможен предмет, сключеният с нотариален акт №63, т.5, рег.№848, н.д.№62/2006г. договор за дарение.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответницата. За съдебното заседание, проведено на 06.11.2019г.,
същата е депозирала писмено становище, в което е заявила, че не оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява
се от договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 24.06.1999г. с нотариален
акт №78, том ІV, рег. №2574, н. д.№797/1999г. на
нотариус С. Й., че ответницата Л.З.К. е закупила от Ж. Т. М. следните недвижими
имоти: жилище- апартамент, находящо се в ***, на *** етаж в застроената масивна
четириетажна с мансарда жилищна сграда, с приземен етаж, подземни гаражи и
обслужващо гаражите хале, в дворно място, съставляващо парцел VІІІ, имот пл.№992 от кв.602-стар по рег. план на ***,
представляващо апартамент №**, с площ от 103,50кв. м, състоящо се от две
спални, дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна, перално помещение, антре и две
тераси, при посочените граници на жилището, заедно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място; апартамент
№**, намиращ се на мансарден етаж на същата масивна четириетажна с мансарда
жилищна сграда, с приземен етаж, подземни гаражи и обслужващо гаражите хале, със
застроена площ на апартамента-75,5 кв. м, при граници: отдолу- ап. №**, отляво-
ап. №** и стълбищна клетка, заедно със съответните идеални части съгласно чл.38
от ЗС от общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното дворно
място, както и подземен гараж №**, с площ от 19,2 кв. м, находящ се на ниво
подземни гаражи в сградата .
С договор за дарение от
17.02.2006г., обективиран в нотариален акт №63, том І, рег.№848, д.№62/2006г., вписан
в СВ под №140, т.11, д.№2464/2006г., ответницата К. е дарила на баща си З.К. притежавания
от нея недвижим имот, а именно- апартамент №**, със застроена площ 75,5 кв. м,
заедно със съответните идеални части съгласно чл.38 от ЗС от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описаното дворно място.
От представената по делото схема
№15-571740/26.06.2019г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – ***,
се установява, че горепосоченият имот е включен в кадастралната карта на гр. ***
като самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.588.1.19.
От приетата таблица за площта на
обекти в сграда е видно, че в нея е посочен
ап.** с площ от 181,56 кв.м, като липсва отразяване по отношение на ап.**.
Представени са по делото още- нотариален
акт №195/12.05.1994г. за продажба на право на строеж и право на собственост, с
който П. П., И. П. и П.П. продават на С. А. като ЕТ с фирма “С. А.“ 3/ 4 идеални части от дворно
място, съставляващо парцел VІІІ, имот пл.№992 от кв.602-стар
по рег. план на ***, като страните взаимно си учредяват право на строеж върху
описаните обекти, както и нотариален акт №191/24.06.1994г., с който Ж. М. придобива правото на
строеж на обекти-апартамент ** и апартамент ** в предвидената да се построи в
посоченото дворно място четириетажна сграда.
В хода на производството е
допусната по искане на ищеца съдебно- техническа експертиза, с вещо лице арх. Б.И.К.-
Х., от чието заключение /депозирано
на 06.11.2019г. и допълнено на 09.12.2019г./, се установява, че по одобрените инвестиционни
проекти за сградата на ул.*** /идеен –на 21.04.1994г. и работен- на
04.08.1994г./ апартамент №** е самостоятелно жилище с вход откъм стълбищната
площадка над *** жилищен етаж т.е. от стълбищната площадка на мансардния етаж
на кота +13,99, с антре, кухненски бокс, спалня, санитарен възел и две тераси,
с табло с ел. прекъсвачи и водомер. При извършения оглед на място е констатирано
от експерта, че понастоящем във въпросния апартамент не е изпълнен кухненски
бокс на предвиденото място по одобрения проект и по-конкретно не е изпълнен
монтаж на кухненска мивка, пространството е едно с това на дневната и се
използва като спалня, от която се влиза в санитарния възел. Посочено е в
заключението, че входът на санитарния възел от антрето по одобрения проект не
съществува, входът от стълбищната площадка е запазен, като входната врата е
затрупана с вещи, на мястото на вградените шкафове в антрето по одобрения проект
е създадена стълбищна клетка, има отвор в стоманобетонната плоча на жилището и
вита метална стълба, по която от апартамент ** се излиза в пространството на
апаратамент **. При направена от вещото лице проверка в *** не са представени
строителни книжа за обединяването на ап.* и ап.** в едно ***, респ. за промяната,
с която е извършена направа на отвор в стоманобетонната плоча между *** и ***
за свързването им и обособяване на *** в антретата и частично в обема на
източните спални и за монтаж на ***. Според заключението, няма данни кога и от
кого е извършено свързването на *** и *** по описания начин, но същото
представлява строеж, осъществен в несъответствие със строителните книжа на сградата,
или преустройство, осъществено в несъответствие с определения в закона ред.
С оглед оспорване заключението на
вещото лице арх. К. от ищеца, по делото е допусната повторна съдебно-
техническа експертиза, с вещо лице арх. Р.И.- Н.. В приетото в съдебно
заседание на 12.02.2020г. заключение е отразено, че, според представените и
проверени документи, има два самостоятелни обекта- *** и ***, макар на място те
да се ползват като едно жилище. Няма данни да са правени постъпки или да са
регистрирани проекти, с които същите да бъдат преустроени и обединени в ***.
Отворът, през който е проведено стълбището между двата обекта, е изпълнен без
строителни книжа и компрометира целостта на конструкцията на сградата. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е заявило, че липсата на кухня
в апартамент ** не прави обекта нежилищен, налице са всички условия същият да
бъде самостоятелно жилище - има всички вертикали, ел. и ВИК инсталации,
самостоятелен достъп през общото стълбище, има входна врата, баня, спалня и
стая. Според вещото лице, нищо не възпрепятства обзавеждане на кухня в имота,
наличен е и комин.
При така събраните по делото доказателства
и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД,
нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет.
По смисъла на посочената
разпоредба, договорът е нищожен поради невъзможен предмет, когато имотът или
вещта са извън гражданския оборот, както и когато към момента на сключването му
вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически или не отговаря на
установените в действащия устройствен закон изисквания за самостоятелен обект,
т.е. с оглед тези изисквания не представлява годен за извършване на
разпоредителни сделки самостоятелен обект.
Съобразно правилата на
разпределение на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на страната, която претендира
нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт - че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна
пречка предметът да възникне-
да бъде осъществено обособяването му по
какъвто и да било начин.
В настоящото производство
не се ангажираха от ищеца убедителни доказателства, въз основа на които да се
приеме, че към датата на сключване на договора за дарение описаният в него
недвижим имот няма
характеристиките на самостоятелен обект и не отговаря на изискванията за
жилище, регламентирани в чл.40 ЗУТ .
Нормата на чл.40 от ЗУТ, на която
се позовава ищецът, изисква всяко жилище да има самостоятелен вход, най-малко
едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, и баня -тоалетна, както и
складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, като е
допустимо помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на
тоалетни и бани и бани- тоалетни.
Понятието „жилище” има законова
дефиниция в пар.5, т.30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Определение на понятието „обект”
се съдържа в пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ, съгласно което, „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР.
Според дефиницията на понятието
самостоятелен обект, дадена и в пар.1, т.1 от ДР на ЗКИР, самостоятелен обект е обособена с ограждащи стени част от сграда или
съоръжение, което има самостоятелно функционално предназначение.
В
конкретния случай се установи, че на 17.02.2006г. между страните е сключен договор за дарение,
с който ответницата е дарила на ищеца процесния недвижим имот. Видно е от
съдържанието на нотариалния акт, в който е обективирана сделката, че имотът е
описан с всички съществени индивидуализиращи белези като вид, местонахождение,
площ, граници, макар да не са конкретизирани наличните в него помещения. В този
нотариален акт имотът е отразен със същите характеристики, както и в
нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот №78/1999г.,
съгласно който ответницата е закупила посочените обекти от Ж. М..
Установи
се, че имотът, описан в договора за дарение като апартамент №** в жилищна
страда на ул. ***, е нанесен в кадастъра като
самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.588.1.19, с площ от 75,50 кв.м, с
предназначение- жилище, апартамент.
Според
заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна
съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира, като обективно и
компетентно изготвени, апартамент ** отговаря на изискванията за жилище и самостоятелен обект и
към момента, и към извършването на атакуваната сделка- същият има необходимата
площ и височина, самостоятелен вход, жилищно помещение, санитарен
възел. Констатирано
е от вещите лица, че не е спазен одобреният архитектурен проект в частта му,
касаеща изграждането на кухненски бокс и място за хранене, но няма
пречка такова помещение да се обособи т.е. се монтира мивка, тъй като има
водопровод и канализация на етажа. Липсата
на техническото изграждане на такъв кухненски бокс не променя функционалната
обособеност на жилището, при наличието на проектна възможност. Видно от
заключенията, извършеното *** на *** и *** с ***, което не е изпълнено съобразно
изискванията на действащите технически правила и норми, води до нарушаване
устойчивостта на сградата и така обединени двата обекта не
представляват ***, защото не са налице изискванията за такова жилище. Тези
изводи и констатациите на експертите не се опровергават от представената от
ищеца таблица за
площта на обекти в сграда, по отношение на която няма яснота от кого е
съставена, за коя сграда се отнася, нито дали съответства на одобрените
строителни книжа. Следователно, не се доказва твърдяното от ищеца, че апартамент ** не е
отговаря на законовите изисквания за самостоятелност и на изискванията за
жилище, регламентирани в чл.40 ЗУТ. Същият съставлява реално обособена част от
сграда -жилище с определено наименование, местоположение, вход, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, а не е част от един *** имот
–тип ***, при което следва да се приеме, договорът е имал реално определен,
съществуващ в гражданския оборот предмет, а не невъзможен такъв.
Доколкото не се установи, към
момента на сключване на оспорения договор, процесният имот да не е съществувал,
да е погинал или да е изваден от гражданското обръщение, то не може да се
обоснове извод за нищожност на този договор на твърдяното основание, поради
което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Ищецът е бил освободен от
заплащане на държавна такса и разноски по делото по реда на чл.83,ал.2 ГПК, при
което същите следва да останат за сметка на бюджета на съда, с оглед
отхвърлянето на иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.К., ЕГН **********, с
адрес-***, против Л.З.К., ЕГН **********, с адрес-***, иск за прогласяване
нищожността на договор за дарение, сключен на 17.02.2006г. с нотариален акт
№63, том І, рег.№848, дело №62/2006г. на нотариус Л. Т., с рег. №*** по
регистъра на НК, вписан в СВ под №140, т.11, д.№2464/2006г., с който Л.З.К. дарява
на З.К.К. притежавания от нея недвижим имот, а именно- апартамент №**, намиращ
се на *** етаж в застроената масивна четириетажна с мансарда жилищна сграда, с
приземен етаж, подземни гаражи и обслужващо гаражите хале, находяща се на ул. ***,
построена в дворно място, съставляващо парцел VІІІ, имот пл.№992 от кв.602- стар по рег. план на ***, със застроена площ
75,5 кв. м, при граници: отдолу ап. **, отляво ап.** и стълбищна клетка, заедно
със съответните идеални части съгласно чл.38 от ЗС от общите части на сградата
и от правото на строеж върху описаното дворно място, поради невъзможен предмет.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: