Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 06.12.2019 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и шести
ноември година
2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 256 по описа за 2019
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалба на „МЕРКО 14“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: с. Буйново, общ. Търговище, ул. „Ястребино“ № 3, представлявано от М.Х.
М., чрез а.. Ст. М. ***, съдебен адрес:***, кантора № 9 против Заповед №
373-ФК/ 14.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – баничарница, находяща се в гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ №
10, стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Противоречието с материалния закон се
свързва с липсата на мотиви за срока за запечатване на обекта. Допуснатите
съществени процесуални нарушения се изразяват в това, че в оспорения АА
посочената обща стойност на контролната покупка на 1 бр. мин. вода , 1 бр.
боза, 1 бр. питка и 1 бр. баничка е на стойност 4, 70 лв., а в Протокола от
10.10.2019 г. са описани – 1 бр. мин. вода, 1 бр. боза, 1 бр. пица и 1 бр.
баничка. Артикулите не са описани подробно, не са описани и техните цени.
Жалбоподателят сочи, че по повод на извършеното плащане не е издадена фискална
касова бележка от ФУ. След легитимиране на органите, е разчетена касова наличност
на ФУ в размер на 64, 15 лв. при фактическото преброяване на парите в касата е
установена сумата от 318, 13 лв. Т.е. е установена положителна разлика от 233,
98 лв. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице и подлежи на облагане по реда
на ЗКПО с корпоративен данък. Жалбоподателят счита, че процесната заповед е
издадена в нарушение на материалния закон. при определяне на срока за
запечатване, АО е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като
липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните
обстоятелства по случая. АО не е посочил как стойността на покупката се отнася
към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни;
какъв е бил броят на посетителите към момента на проверката, какъв е видът и
характерът на търговската дейност. Не е отчетено, че фактическата и
регистрираната касова наличност е в повече от стойността на закупената стока.
Установена е разлика в касата за сума в размер на 233, 98 лв. Твърде е възможно
тази сума да са лични средства, дадени от управителя за плащане на стока. Не се
сочи и с каква банкнота е заплатена контролната стока. Освен това, нито в ПИП,
нито в АА са посочени точните количества (грамаж) и цените на закупената стока.
Пропускът на АО е съществен и води до нарушаване на правото на защита на
дружеството. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от
наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта,
защото препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в
рамките на съдебната проверка по чл. 169 от АПК.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се представлява от а..М. ***, която поддържа жалбата и
представя писмени бележки с изразено становище за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по оспорването – началникът на
отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от гл.юрк. Д., редовно упълномощена, която счита
подадената жалба за неоснователна и изразява становище за законосъобразност на
процесната заповед. Претендира за съдебни разноски в размер на юрк.
възнаграждение в минимален размер.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок предвид нормата
на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по същество,
последната е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 10.10.2019 г. в 13, 45 ч. служители на адм. орган извършили
контролна покупка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
баничарница, находящ се в гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ № 10, стопанисван от
жалбоподателя на 1бр. минерална вода, 1 бр. боза, 1 бр. питка (пица според ПИП)
и 1 бр. баничка на обща стойност от 4, 70 лв., заплатена в брой на място от
орган по приходите. За покупката не е бил издаден фискален бон, с което са
нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. За удостоверяване на
липсващата продажба е изведен отчет от КЛЕН за 10.10.2019 г., на който липсва
продажбата от 4, 70 лв. Последната отчетена продажба чрез ФУ е в 12, 13 ч. и е
на стойност от 6, 55 лв. , а следващата е отчетена в 13, 53 ч. със стойност от
2,10 лв.(стр. 10б от адм. преписка) За нарушението е бил съставен Протокол за
извършена проверка № 0382921/ 10.10.2019 г. Въз основа горното адм. орган е
приел, че е осъществен състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, тъй
като жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за продажба.
На 14.10.2019 г. адм. орган е издал
процесната заповед за прилагане на ПАМ № 373-ФК, с която разпоредил
запечатването на търговски обект баничарница, находящ се в гр. Дулово, ул.
„Васил Левски“ № 10, стопанисван от жалбоподателя „МЕРКО-14“ ЕООД и забрана за
достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта АО изложил мотиви за продължителността на срока
на ПАМ.
За процесната покупка на 28.02.2019 г.
адм. орган е съставил АУАН №F517741 от 21.10.2019
г. (стр. 12 от адм. преписка).
На 01.11.2019 г. жалбоподателят оспорил по съдебен ред
издадената заповед за прилагане на ПАМ.
По делото е представен Протокол за извършена проверка
(преписката), Опис на касовата наличност с дневен финансов отчет от ФУ (стр. 8
до 10 от адм. преписка), Заповед № ЗДУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. от изп. директор на НАП за оправомощаване на
лица от НАП да издават ПАМ по реда на чл. 186 от ЗДДС, Заповед № ЗЦУ – 928/
05.07.2018 г. на гл. секретар на НАП.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед №
ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (адм. преписка),
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение изискванията за спазване на
установената форма на акта:
В заповедта е посочено правното основание
за издаването й - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187 от ЗДДС. Като
фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени
констатациите на органите, обективирани в Протокол за извършена проверка от 10.10.2019
г., ведно със събраните доказателства, както и обстоятелствата във връзка с
извършването на констатираното нарушение на нормата на чл.
25, ал. 1, във вр.
с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на
заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи
упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта,
съдържащ необходимите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК,
настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване
на административния акт.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба, органите по приходите действат
в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да
приложат или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
По аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС фактическото основание за налагане на
процесната ПАМ, което следва да е сред посочените от органа в заповедта за
налагане на ПАМ, е неспазването на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Неизлагането от органа на други обстоятелства за издаване на предвидената в
закона ПАМ, които обстоятелства са във връзка с конкретното нарушение (например
за причините за неспазването на установения в закона ред), не следва да се
приема, че може да обоснове извод за липса на мотиви и да обосновава извод за
наличие на самостоятелно основание за отмяна на процесната ПАМ.
Налице са изложени и мотиви във връзка с
определянето на срока на мярката, които са относими към конкретното нарушение и
към извършителя му, поради което е неоснователно твърдението на оспорващия в
този аспект.
Не се установява в производството по
издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, обуславящи нейната незаконосъобразност. В съответствие с чл.
35 от АПК, органът
е постановил оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.
Оспореният акт е издаден и при спазване на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен при изрично
предвидените в закона изключения.
В случая административното производството
е образувано във връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано именно с
регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това,
независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ
запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, като при установено такова нарушение,
както се посочи, органите по приходите действат в условията на обвързана
компетентност. Съгласно чл.
118, ал. 3 от ЗДДС
фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,
с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ), от одобрен тип, в случая – ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. В тази връзка не е за пренебрегване обстоятелството, че при
извършената проверка на жалбоподателя е отчетена касова наличност на ФУ в
размер на 64, 15 лв., а при фактическото установяване на парите в касата е
установена сумата от 318, 13 лв. Или е установена положителна разлика от 233,
98 лв. Това за съда е индиция за системно неиздаване на касови бележки от
страна на жалбоподателя. Фактът, дали това са лични средства на управителя на
дружеството, не може да бъде споделен, тъй като в тази насока не са представени
доказателства от страна на дружеството.
За неоснователни съдът приема възраженията
на жалбоподателя за посочване на банкнотата, с която е заплатена контролната
покупка, тъй като законодателят не поставя такова изискване , пък и
производството не е наказателно за изследване на това обстоятелство. Същото се
отнася и за посочване на грамажите на закупените стоки и техните цени. Ако беше
издадена касова бележка, то от нея биха били видни цените на продадените стоки.
От представените извлечения от паметта на ФУ е видно, че дружеството в касовата
бележка не посочва цената на продаваните стоки по отделно, а общо и отново не е
видна отделната цена на продаваните стоки.
Както вече се посочи, съгласно т. 1, б.
"а" на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за постановяване на оспорената заповед е
достатъчно да е констатирано, че не е налице спазване на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Липсва изискване дори да е налице съставен акт за
установяване на административното нарушение. Достатъчно е да е констатирано
неправомерното поведение, визирано в посочената разпоредба. Административно-наказателното
производство и административното по налагане на ПАМ са самостоятелни и
независими. Същите, макар да са породени от един и същ юридически факт имат
самостоятелно съществуване. Това произтича и от техния характер. ПАМ имат
преустановителни, възстановителни или превантивни функции - в случая процесната
ПАМ има за цел да пресече и преустанови извършването на следващи нарушения и е
с превантивна функция, докато с наказателното постановление се налага
административно наказание – наказателните постановления са актове по прилагане
на санкцията на съответната административноправна норма. ПАМ от своя страна
няма санкционен характер. Същата се налага с оглед обективното извършване на
посоченото нарушение, има за цел неговото преустановяване и превенцията срещу
последващи неправомерни деяния. За настоящото производство е без значение
изходът от административнонаказателното производство, респ. без значение е
обстоятелството, че за вмененото нарушение не е налице влязло в сила
наказателно постановление. Материалноправната разпоредба на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС
не изисква като предпоставка за прилагането й да е налице стабилизиран
правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният
състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не води и
разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС,
тъй като тази норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице
е ангажирана и административнонаказателна отговорност, като погасяването на
тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на ПАМ, а до прекратяване
на действието й.
Неоснователно оспорващият поддържа, че
налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите на закона. Както вече се
посочи, при установяване на административно нарушение като процесното, органите
по приходите действат в условията на обвързана компетентност и следва да
приложат предвидената за това нарушение ПАМ. Законодателят е преценил, че
целите на ПАМ, посочени в чл.
22 от ЗАНН ще
бъдат постигнати именно с налагането на процесната предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС мярка. В този смисъл би могло да се разсъждава по въпроса в
съответствие с целите, визирани в чл.
22 от ЗАНН ли е
издадена ПАМ, само ако не се установява наличието на фактическите и правни
основания за прилагането, каквото установяване в случая не е налице.
Издаденият акт е мотивиран и по отношение
на определения от органа срок на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване
на административни нарушения, като при определяне на срока са съобразени вида и
местоположението на търговския обект, което създава предпоставки с това си
поведение дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика,
укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи. Целта на
процесната ПАМ е превантивна - да се защити общественият интерес, като се
предотврати възможността за нови подобни нарушения от страна на търговското
дружество. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на
друго нарушение от същия вид и тази възможност съдът намира за мотивирана и
фактически обусловена от конкретните обективни дадености във връзка с
неправомерното поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален
бон за всяка продажба, на какъвто извод сочи неиздаването на фискален бон за
процесната продажба. Т. е. извежда се обоснован извод, че търговецът може да
извърши друго административно нарушение.
Срокът на ПАМ се определя по
целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
законосъобразна. Определеният срок на процесната по делото ПАМ – 14 дни е в среден
размер, като са изложени доводите, на които се основава извършената преценка
(посочено е, че са съобразени тежестта на нарушението, целта на закона - да се
защитят обществените интереси, както и установената разлика между оборота,
отчетен от ФУ и фактическата наличност на парите в касата, както и нулевият
оборот от второто ФУ). Предвид изложеното неоснователно е твърдението на
оспорващия, че липсват мотиви относно необходимостта за действие на мярката в
определения от органа срок. Налице е анализ на конкретни фактически
обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на
административна принуда в определения от органа срок. Ясно в мотивите по
отношение на срока на мярката административният орган е посочил, какво точно е
съобразил.
Доколкото ПАМ е израз на административна
държавна принуда, съдът намира, че в конкретния случай същата е определена във
вид и за срок, неограничаващи правата на оспорващото дружество в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона легитимна цел. Като
всяка една ПАМ и процесната рефлектира неблагоприятно на дейността в случая на
търговеца. Въпросните законноустановени цели на ПАМ, визирани в чл.
22 от ЗАНН, не
биха могли да бъдат постигнати, ако се отнасят само към конкретното деяние.
Напротив смисълът на закона изисква при прилагане на конкретна ПАМ да се цели
чрез мярката да се осигури правомерно поведение на правните субекти.
Засягането в случая на правната сфера на
оспорващия е съразмерно спрямо преследваната легитимната цел –
предотвратяването и преустановяването на неправомерно спрямо разписаното в
закона поведение, както и за предотвратяване на вредните последици от такова
поведение в защита на обществения интерес, по аргумент от чл.
22 от ЗАНН. В този
смисъл, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ е в съответствие с принципа
за съразмерност по чл.
6, ал. 2 от АПК и
не противоречи на целта на закона, независимо, че се отразява неблагоприятно на
репутацията на търговския обект, ще доведе до намаляване на приходите и ще
затрудни погасяването на публичните задължения и изплащането на трудовите
възнаграждения на наетите лица. Освен това оспорващият не сочи конкретно какви
негативни за него последици обосновават несъразмерност на наложената ПАМ. В
случая с предвидената от законодателя ПАМ се цели създаването на гаранции за
осигуряване на законосъобразно поведение на оспорващият търговец като стопански
субект, без ПАМ да се приравнява на санкция.
Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗДДС
при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта, където
са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се разпорежда
паралелно със запечатване на обекта, поради което предпоставките за постановената
забрана за достъп до обекта са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 ЗДДС,
то следва да се приеме, че законосъобразно е постановената на основание чл.
187, ал. 1 ЗДДС и
забрана на достъпа до обекта.
Гореизложеното обосновава извод, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.
146 АПК, респ.
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При изхода на спора, съдът намира за
основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван по делото от юрисконсулт,
който е участвал в проведеното заседание по делото. На основание чл.
143, ал. 3 от АПК
и чл.
78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл.
144 АПК, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕРКО 14“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: с. Буйново, общ. Търговище, ул.
„Ястребино“ № 3, представлявано от М.Х. М., чрез а.. Ст. М. ***, съдебен адрес:***,
кантора № 9 против Заповед № 373-ФК/ 14.10.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – баничарница, находяща се в гр.
Дулово, ул. „Васил Левски“ № 10, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „МЕРКО 14“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с. Буйново, общ. Търговище, ул. „Ястребино“ № 3,
представлявано от М.Х. М. да заплати на началника на отдел „Оперативни
дейности“ гр. Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП направените по делото
разноски в размер на 100 лв. съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: