Р Е Ш Е Н И Е
260026/23.9.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На осми септември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1031 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление №20 – 0869 - 001548/19.05.2020г. на Началника на сектор ПП при
ОДМВР - Шумен, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2,във вр. с
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Г.В.Н. - К., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Не оспорва
фактическите констатации, но счита че в конкретният случай ЗДвП не се прилага,
доколкото действието се е развило не на път отворен за обществено ползване,
а на паркинг в двора на блок №7, находящ
се на ул. „Цар Асен“ в гр.Шумен. Счита,
че при изготвяне на НП са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В НП
липсвало изцяло описание на
доказателствата. Счита, че от събраните доказателства не се доказва извършено
административно нарушения, или ако имало такова
се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призована, явява
се лично с процесуален представител – адв. Ив. Й.от ШАК. В хода по същество се
излагат допълнителни доводи, изразяващи се в това, че нарушението по чл.123
ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП не е формулирано правилно, което ограничава правото на защита, не е налице и напускане на
местроизшествието.
Процесуалния
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли НП
да бъде потвърдено като излага подробно доводите си за това. В придружителното писмо се прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
На 04.05.2020г. около 18.00 часа жалбоподателката Г.В.Н. - К. управлявала л.а.
“Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС и предприела действия за паркиране на автомобила на
паркинг находящ се до блок на ул. «Цар Асен» №7. На същият паркинг бил паркиран
л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА. При извършване на маневра завой на
ляво за влизане в реда на паркираните МПС, жалбоподателката не се е
съобразила в местонахождението на паркирания от дясно на нея л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА, в
следствие на което го блъска с предна дясна част на управлявания от нея
автомобил, в резултат на което се
включила светлинна сигнализация на
пострадалия автомобил и алармата. След ПТП, жалбоподателката извършваа
маневра назад, след което предприема движение напред, паркира МПС до л.а.
«Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА, слиза
от автомобила и без по какъвто и
начин да установи дали има причинени щети на управлявания от нея автомобил и на
л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА , напуска паркинга и се прибира в
домът си. Действията на жалбоподателката били възприети от св. З.К.К. и тъй
като пострадалият л.а. «Фолксваген Голф»
с рег. № Н 4288 ВА бил собственост на сина й,
подала сигнал за настъпилото ПТП на тел.112.
Във връзка с постъпият сигнал на место били изпратени свидетелите Г.П.М. и С.К.К.
– служители на сектор ПП при ОДМВР – Шумен. При пристигане на контролните
органи на мястото на ПТП, автомобилите участвали в ПТП били на место, както и
св. З.К.К. и съпругът ѝ. Водачът на
л.а. “Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС не бил на мястото на ПТП. Жалбоподателката
и съпругът ѝ се намирали на терасата на жилището си, откъдето наблюдавали
случващото се. Впоследствие след като били запитани от контролните органи дали л.а.
“Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС е тяхна собственост, двамата слезли на паркинга. При проведеният разговор жалбоподателката
потвърдила, че л.а. “Хюндай“ с рег. № Н
4668 ВС е бил управляван и паркиран от нея. След запознаване с произшествието и
оглед на леките автомобили, свидетелите М. и К. констатирали щети и по двата автомобила изразяващи се в
охлузване на предните им брони в дясно.
Изготвили и снимков материал на мястото на ПТП и на автомобилите. На база на
получените устни сведения и направения оглед, бил установен механизма на настъпване на ПТП, а именно –
водачът на л.а. “Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС, жалбоподателката Г.В.Н. – К., при извършване на маневра завой на ляво за навлизане в реда на паркираните
МПС, не се е съобразила с паркираният от
дясно на нея л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА в следствие на което го
блъска. Св.К. съставил протокол за ПТП и
схема на произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателката. На жалбоподателката бил съставен АУАН №
238073/04.05.2020г. за това, че на 04.05.2020г. в 18.00 часа при управление
на л.а. “Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС в
гр.Шумен на паркинг находящ се до бл.№7
на ул. «Цар Асен», при извършване на маневра завой на ляво за влизане в реда на
паркираните МПС, не се съобразява в местонахождението на паркирания от дясно на нея л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА, в
следствие на което го блъска с предна дясна част на управлявания от нея
автомобил , с което става причина за ПТП с материални щети. След настъпване на
ПТП при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
увудомява службите за контрол на МВР,
както и не изпълнява указанията им. Актосъставителят е приел, че с действията
си жалбоподателката виновно е нарушила чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.
«в» от ЗДвП. Жалбоподателката не се е възползвал от правото да депозира писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок.
На 05.05.2020г. св. З.К. предоставила в сектор ПП при ОДМВР – Шумен
запис от охранителна камера,
документирала настъпването на ПТП.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.179 ал.2, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Г.В.Н. - К., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания –
„глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, глоба” в
размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца, за
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщеното веществено доказателство – диск съдържащ файл
със запис от охранителна камера.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити.
Същественото в административно – наказателното
производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като
нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
В депозираната жалба и в съдебно заседание Г.В.Н. - К. не оспорва, че на
въпросната дата и място е управлявала л.а. “Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС, както и , че при извършване на маневра завой на ляво за
влизане в реда на паркираните МПС, блъска с предна дясна част на управлявания
от нея автомобил, паркирания от дясно на
нея л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н
4288 ВА. В хода на административното призводство също не е оспорила приетата от
актосъставителя и отразена в АУАН фактическа обстановка. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщения запис
от охранителна камера, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателката на посочената дата и място при управление на л.а.
“Хюндай“ с рег. № Н 4668 ВС е причинил ПТП,от което са настъпили материални
щети. Св. З.К. е очевидец на ПТП. Установи се , че двете семейства са във влошени
отношения, които имат траен характер. Показанията на св. К. относно
обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и
механизма на причиняване на щетите съответстват на констатираните
щети по двата автомобила описани в протокол за ПТП, подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства, които е възприела. Кореспондират с приобщеното веществено
доказателство – диск съдържащ файл със запис от охранителна камера, поради което
съдът намира същите за достоверни и следва да бъдат кредитирани.
Съдът намира за
неоснователен доводът, че доколкото произшествието е настъпило на паркинг,
разположен в двора на блок №7, находящ се на ул. „Цар Асен“ в гр.Шумен, а не на път
отворен за обществено ползване, ЗДвП не е приложим. От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява,
че жалбоподателката е причинила пътнотранспортно произшествие, покриващо
легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която
„Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В случая, причинените увреждания по л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА са възникнали в процеса на движението на МПС, управлявано
от жалбоподателката, поради което е налице настъпило пътнотранспортно
произшествие. Жалбоподателката има качеството „участник в пътнотранспортно
произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото
именно със своето поведение при управлението на МПС е станал причина за
неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, за жалбоподателката,
в качеството ѝ на участник в него са се породили и задълженията ѝ
по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП.
По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от същия закон. Съгласно материалноправната норма на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, водач на ППС преди да предприеме каквато и да било маневра, включително да излезе от реда на паркираните превозни средство или да влезе между тях, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да предприеме маневрата, след като съобрази положението, посоката и скоростта на движението на другите участници. Същата има императивен характер. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателката виновно е нарушила – чл.25 ал.1 от ЗДвП , с това че при извършване на маневра завой на ляво за влизане в реда на паркираните МПС, не се съобразила в местонахождението на паркирания от дясно на нея л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА, в следствие на което го блъска с предна дясна част на управлявания от нея автомобил, с което става причина за ПТП с материални щети. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателката е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети и по двата автомобила. Текстовото описание на нарушението съответства на посочената за нарушена разпоредба. Жалбоподателката виновно е извършила вменето ѝ административно нарушение. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо. В кокретният случай съдът намира, че се касае за непредпазливо деяние, тъй като не се доказва по беспорен начин жалбоподателката да е искала или допускала настъпването на вредоносните последици, но е бил длъжна и е могла да ги предвиди. С оглед на това съдът намира, че законосъобразно е ангажирана аминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателката на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба от 200 лв. Санкцията за нарушението е наложена в рамките на предвидения от закона размер
По отношение на наложените на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП две наказания за извършено нарушение по
чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ от ЗДвП
съдът намира за установено следното: Разпоредбата на чл.
175 ал.1 т.5 от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на МПС е
нарушил задълженията си като участник в ПТП, регламентирани в чл. 123 ал.1 ЗДвП. В конкретният случай на
жалбоподателката е вменено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б. „в“
от ЗДвП, изразяващо се в не изпълнение на задължението ѝ при липса
на съгласие между участниците в произшествието
относно обстоятелствата свързани с ПТП, да не го напуска и да уведоми службата за контрол, както и да
изпълнява указанията им.
За съставомерността на изпълнителното деяние
на нарушението по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП,
при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от
участниците в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за
да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя. Безспорно жалбоподателката
притежава качеството на водач на пътно превозно средство и е участник в ПТП, в
резултат на което са били причинени само имуществени вреди. Тези обстоятелства
са описани от актосъставителя и наказващия орган при описание на нарушението на
горецитираната разпоредба. Съдът намира, че са налице всички елементи, които са
от значение за съставомерността на деянието като административно нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, а именно настъпило ПТП с
материални щети, липсата на съгласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него, напускане на ПТП, неуведомяване службата за
контрол. Обстоятелството, че в АУАН и в НП е отразено „наличие на разногласия“,
вместо липса на съгласие не води до неправилно формулиране на административното
обвинение, което само по себе си да води до законосъобразност
и не нарушава правото на защита. Не води до несъставомерност на деянието. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По принцип двата термина са равнозначни –
наличието на разногласия, съответства на липсата на съгласие.От друга страна за да са налице разногласия между участниците в ПТП, следва
и двамата да са на мястото на произшествие, да са комуникирали помежду си и да
не са се разбрали. В този случай наличието на разногласия, съответства на
липсата на съгласие. Когато единият участник не е на мястото на ПТП няма как
да има разногласия, а липса на съгласие, поради отсъствието на втория участник. В конкретният случай ПТП е възникнало с паркиран автомобил, чийто
собственик или водач не е бил мястото при възникване на ПТП, поради което няма
как да има постигнато съгласие. След реализирането на ПТП, жалбоподателката е
напуснала местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на
МВР, с което е нарушила чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП. Неоснователен е доводът на защита, че не е
налице напускане на местопроизшествието, тъй като жалбоподателката не била
преместила автомобила, не се наложило нейното издирване от контролните органи и
била на терасата на жилището си, когато контролните органи за дошли на
паркинга. Законът задължава участниците в ПТП
при липса на съгласие да останат на мястото на произшествието, което в
конкретният случай се явява въпросния паркинг и да уведомят контролните органи.
Въпреки,
че е била наясно, че автомобилът е на нейни съседи, не прави опит да установи контакт с тях, поради
което не може да се приеме, че е налице съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата
свързани с него, а липса на такова, поради което жалбоподателката е бил длъжна
да уведоми контролните органи и да остане на мястото на ПТП – на паркинга, а не да се прибира в домът си. С факта на напускане на мястото на ПТП на
практика не е оказала съдействие и за установяване на вредите от ПТП, към
момента на причиняването им. От записа от охранителната камера се вижда, че
след причиняване на ПТП слиза от автомобила и
невъзмутимо напуска паркинга, без дори по какъвто и да е начин
да установи какви щети са причинени на управлявания от нея автомобил и
на л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 4288 ВА, поради което е налице напускане
на произшествието. Не се установи някаква основателна причина, поради която да
се е наложило жабоподателката да напусне временно произшествието. Не се доказва
и жалбоподателката да е разбрала преди
да напусне паркинга, че контролните органи са били уведомени от св. З.К., на
което евентуално да се дължи не уведомяването им от нейна страна. Предвид
изложеното съдът намира, че е осъществила
вмененото й нарушение от обективна страна. Не се установи единствено, вмененото й неизпълнение на указания на контролните
органи, но за това неизпълнение не е
наложено отделно наказание. От субективна страна деянието е извършено виновно
при форма на вината умисъл. Знаела е, че не бива да напуска местопроизшествието
при причинено ПТП и липса на постигнато съгласие, а да остане на мястото и да
уведоми контролните органи /доколкото водачите на МПС се предполага, че
познават правилата за движение по пътищата/ и въпреки това го е направила. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението,
съобразил се е с действителната
фактическа обстановка, правилно е
приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за
движение по пътищата и е наложил
съответните наказания в рамките на предвидения от закона размер. Доколкото се
касае за умишлено деяние съдът намира, че правилно наказанията са определени в
размер над минималния.
Съдът намира,
че в случая не е налице маловажен случай на административно
нарушение, което не следва да се наказва на основание чл. 28 от ЗАНН, доколкото
в резултат на нарушаване на правилата за движение се стигнало до ПТП, в резултат на което са настъпили вредни последици.
Искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.5 от ЗАНН, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20 – 0869 - 001548/19.05.2020г. на Началника на
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2,
във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП на Г.В.Н. - К., ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП,
глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца,
за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.В.Н. - К., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: