ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 01.11.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
въззивно търговско дело № 1570 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба вх. №43286/26.06.2018г. по описа на ВРС, на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
*********, гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Цветелина Ангелова, срещу решение №2652/06.06.2018г. на
Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №556/2018г. по описа на
ВРС.
С обжалваното решение дружеството – жалбоподател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е осъдено да заплати на ищците Д.Д.И., ЕГН **********, и С.И.И.,
ЕГН **********, двамата от гр. Варна, сумата 1 366,73 лева, представляваща повторно
заплатено без правно основание адвокатско
възнаграждение, начислено по повод снабдяване на ответника със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 405 лева, представляваща разноски по делото.
Съдът е
сезиран и с нарочна частна жалба вх. №58353/05.09.2018г. по описа на ВРС, подадена от ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощник адвокат Цветелина Ангелова, срещу определение от 04.07.2018г. на
Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №556/2018г. по описа на
ВРС, с което е осъден да заплати и на ищеца С.И. разноски по делото в размер на
350 лева.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба
на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 27,33 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба
е връчен на ищците - насрещна страна. В срока по чл.263 от ГПК от общият им
пълномощник по делото адвокат Кремена Танева е подаден писмен
отговор.
Подадената от ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД частна жалба вх.
№58353/05.09.2018г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Същата се приема за
разглеждане в настоящото производство.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
Първото оплакване във въззивната жалба е за недопустимост на обжалването решение, обосновано с твърдения, че
същото е постановено въпреки направения отвод както на конкретния съдия, така и
на всички съдебни състави на Варненски районен съд, предвид факта, че ищцата Д.И.
работи в този съд като деловодител на IХ съдебен състав.
В условие на евентуалност са обосновани оплаквания за
неправилност и необоснованост на
решението.
На първо място, жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният
съд е определил в доказателствена тежест на ищците установяването на твърдяното от тях имуществено разместване между тях и
ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му
от другата страна, бед да укаже в доклада си по
делото, че именно в тяхна доказателствена тежест е да установят, че са
заплатили претендираната с иска сума, а банката не е
имала основание да я получи.
Оспорва като необоснован и извода
на съда, че ищците са заплатили процесната сума, като
твърди, че същият не почива на надлежно събрани по делото доказателства, а на
предположения, което е неправилно.
Подробно са обосновани оплаквания
и досежно липсата на коментар в мотивите на съда на
аргументите на ответното дружество за приложимост в конкретния случай на т.10.4
от Раздел III “Лихви и комисиони” от приложимите към
сключения между страните договор за кредит Общи условия, както и за липсата на
дадени указания на ответника за липсата на представени доказателства за
определени релевантни за спора факти и обстотелства.
Посочено отново е и
последователно поддържаното в хода на производство оплакване за нередовност на
исковата молба, предвид факта, че посочената в нея банкова сметка ***.39 от
Закона за адвокатурата, която не може да се ползва за целите на чл.127, ал.4 от ГПК.
При
тези основни оплаквания моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да се
изпрати за разглеждане от друг районен съд, а в условие на евентуалност – да
бъде отменено и по същество предявените от ищците искове по чл.55,
ал.1, предл.1-во и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да
бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на разноски за производството
по делото. С въззивната жалба не се посочват и
представят нови доказателства.
В отговора си на въззивната
жалба насрещната страна – ищците Д. и С. Иванови, чрез общият си пълномощник по
делото адвокат Кремена Танева обосновават съображения за
неоснователност на подадената въззивна жалба, и молят
обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Претендират и присъждане на
разноски за въззивното производство.
В подадената частна
жалба ответникът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД са обосновава твърдения за необоснованост, неправилност
и незаконосъобразност на определението
по чл.248 от ГПК. Излага в тази връзка твърдения, че липсват мотиви защо съдът
приема, че ищецът С.И.И.
е активно легитимирана страна в процеса, съответно защо се приема, че същият е
претърпял загуби в резултат на неоснователно обогатяване от страна на банката
при положение, че по делото не са представени писмени документи, които да
установяват, че същият е заплатил претендираната за
връщане сума. Отделно от това и като твърди, че ищците са
съпрузи, представлявани в процеса от общ пълномощник, жалбоподателят
счита, че липсва основание за присъждане на всеки един от тях на суми за
разноски за платени отделно адвокатски възнаграждения.
Моли за отмяна на обжалваното определение и
отхвърляне на претенцията на ищеца С. И. за присъждане на разноски в размер на
350 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
В подадения писмен отговор ищецът С.И. оспорва
частната жалба. Като сочи, че всеки от ищците е сторил разноски за процесуална
защита от адвокат, доказателствата за което са били своевременно подадени по
делото, счита, че обжалваното
определение на първоинстанционния съд е
правилно, законосъобразно и изключително добре мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено. Отделно е
посочено, че до приключване на производството ответникът не е направил възражения
срещу претендираните от този ищец разноски както по
основание, така и по размер, поради което счита, че възможността да стори това
е преклудирана.
Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад изцяло кореспондира
на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на
книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в
исковата молба и в отговора. Правилно е разпределена и указана на страните
доказателствената тежест за установяване на подлежащите на установяване
релевантни за спора факти. В този смисъл не се установяват допуснати
процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото
съдебно заседание на първата инстанция. Действително, налице е пропуск на съда
както в проекта, така и в окончателния доклад по делото да посочи фактите и
обстоятелствата, за които страните не сочат доказателства, но това нарушение е
могло да бъде отстранено по реда чл.266, ал.3 от ГПК чрез представяне на
липсващите доказателства, мотивирали първоинстанционния
съд да приеме за недоказано твърдението на ответника за наличието на основание
за начисляване и събиране на платената от ищците сума, искания в каквато насока
обаче въззивникът не е направил.
За изслушване на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание.
Във връзка с
исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №43286/26.06.2018г.
по описа на ВРС, на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат Цветелина
Ангелова, срещу решение №2652/06.06.2018г. на
Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д. №556/2018г. по описа на
ВРС.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба вх. №58353/05.09.2018г. по описа на ВРС, на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник
адвокат Цветелина Ангелова, срещу определение
от 04.07.2018г. на Варненски районен съд, 39 състав, постановено по гр.д.
№556/2018г. по описа на ВРС, с което по реда на чл.248 от ГПК е осъден да
заплати и на ищеца С.И. разноски по делото в размер на 350 лева
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.12.2018г. от 13,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните чрез
пълномощниците им по делото.
Препис от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение №2
към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
На въззивника „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД да се връчат и преписи
от подадените отговори на въззивната и частната
жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.