Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 66

 

гр. Габрово, 03.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА

        

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря Бояна Бобчева, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 72 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение  № 2 от 01.02.2018 г. по гр.д. № 315 по описа за 2017 г. Районен съд – Трявна е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р.С.Н., ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 559/20.09.2017 г. на Кмета на Община Трявна, адрес: гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" № 21, представлявана от Д.З., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Осъдил е на разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Община Трявна, чрез адв. Я. от САК, с която моли да се отмени постановеното решение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Р.С.Н., чрез адв. Е.К. от ГАК. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства, съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Пред Районен съд – гр. Трявна е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с който ищцата иска да се признае за незаконосъобразно извършеното уволнение и да се отмени същото, като незаконосъобразно, както и да се заплатят направените по делото разноски.

По делото е установено, че между страните съществуват трудово – правни отношения от 1978 г., когато е бил сключен трудов договор със заповед № 133 от 26.06.1978 г. До датата на прекратяване на трудовото правоотношение са били сключени следните допълнителни споразумения за промяна на трудовото правоотношение: № 39/09.04.2004 г., когато е назначена на длъжността "*** ***"; № 202/10.10.2004 г.; № 43/01.07.2005 г.; № 76/23.05.2006 г.; № 64/06.08.2007 г.; № 165/30.03.2017 г. Трудовото правоотношение е било безсрочно. Ищцата е изпълнявала длъжността "*** ***" в Дирекция "Финансово счетоводно и административно обслужване".

С оглед нуждите на общинската администрация за наличието на образователен ценз за заемане на длъжността "счетоводител" и "старши счетоводител" е била издадена заповед № 557 от 20.09.2017 г. на Кмета на Община Трявна, като е извършена промяна на длъжностното разписание в дирекция "ФСАО" и със заповед № 558 от 20.09.2017 г.  то е било утвърдено, и е влязло в сила на 21.09.2017 г.

На ищцата е било прекратено трудовото правоотношение със заповед № 559 от 20.09.2017 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 22.09.2017 г.

По делото е установено, че има още три служителки в същия отдел, които имат висше образование, като на мястото ищцата няма назначен нов служител след прекратяването на правоотношението.

От така установеното фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който регламентира възможността на работника или служителя да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Ищцата се  позовава и на чл. 8 от КТ.

В установената практика по приложението на чл. 8 КТ с чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или е установен дискриминационен подход. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ /Решение № 55 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 3086/2014 г., ІV г.о./.

От представеното по делото променено длъжностно разписание на Общинска администрация - Трявна е видно, че в Дирекция "Финансово-счетоводно и административно обслужване" са предвидени две щатни бройки за длъжността "*** ***" и една за "***". Законът е дал правото на работодателя, когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки да прекрати трудовите договори с всеки един от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено по преценка на работодателя. Другите служителки, назначени на същата длъжност са с образование, което отговоря на изискванията - "висше, бакалавър", а само ищцата е със "средно специално образование".

Работодателят разполага с правото да въведе по-високи изисквания за заемане на длъжността от тези, определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, където са посочени минималните такива. Същият е мотивирал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с факта, че служителят не притежава необходимото висше образование според изискванията в утвърдените ново Длъжностно разписание и нова длъжностна характеристика, в сила от 21.09.2017 г.

Законодателят е предвидил тази преценка на работодателя да подлежи на съдебен контрол, когато е налице злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - когато правото на работодателя да организира дейността си от гледна точка изискванията към наетите работници и служители, не е упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, а с оглед създаване на основание за прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В тази хипотеза за работодателя не може да възникне правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение, независимо че обстоятелствата, предвидени във фактическия състав на разпоредбата, която предвижда това право, са формално изпълнени, тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице.

 Оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършената промяна на изискванията за заемане на длъжността обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на работника или служителя /ищцата/.

 Въззивният съд приема, че са доказани твърденията на ищцата за злоупотреба с правото на работодателя да въведе нови изисквания за заемане на длъжността "*** ***". Нормата на чл. 8, ал. 1 КТ установява мярката, с която трябва да се преценява упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудовото правоотношение. Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения означава тяхното реализирани с добра воля, с грижата на добрия работник и коректния и доброжелателен работодател.

По-високото образователно изискване за заемане на длъжността "*** ***" не е въведено, нито с оглед нуждите и обема на работата, нито с възможностите на ищцата да се справя със задълженията си. От доказателствата по делото е видно, че само ищцата е със "средно специално образование", но няма доказателства, че тя не може да се справя с работата. Точно в обратната насока са събраните доказателства в първата инстанция. Макар и с по-нисък образователен ценз ищцата е изпълнявала възложената й работа, съобразно нейния характер и обем. Необосновано се явява повишаването на образователния ценз за заемане на длъжността "*** ***" и съответно недобросъвестност в действията на ответника работодател, който е въвел изискването за по-високо образование единствено и с цел да се уволни ищцата по делото, а не защото не е можела да изпълнява трудовите си задължения, поради не притежаваното от нея образование и възможности. Ищцата е с дългогодишен стаж в общинската администрация и на същата и предстои пенсиониране след малко повече от две години.

 Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на въззивника по отношение на доказване на презумпцията за добросъвестност на работодател. По делото са разпитани св. Х.А., св. В.С. и св. Г.П., които установяват, че ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си. Обучавала е нови служители. Участвала е в изготвянето на отчетите, които се заверяват от Сметната палата. Няма наложени дисциплинарни наказания. Ищцата е изпълнявала задълженията си с грижата на добрия работник, без да накърнява името на работодателя си. Свидетелката П. също не спори тези факти. От нейните свидетелски показания се установява, че целта на променените изисквания е повишаване на квалификацията на служителите в общината и равнопоставеност на по -новите и млади служители, който са назначени на по-ниска длъжност, а са с по-високо образование. Работодателят само е променил вида на образованието за заемане на длъжността, без да е въвел нови изисквания към нея, които да обосновават тази промяна. Няма доказателства, че работата на ищцата е била с лошо качество и това зависи от липсата на завършено висше образование от нея. При доказване на недобросъвестността на работодателя не е необходимо да има доказателства, които явно да обосновават недобросъвестност. Достатъчно е да има съмнение, че с действията си работодателят уврежда интересите на работника или служителя. В случая единствено ищцата е била със "средно специално" образование и промяната на длъжностните характеристики за заеманите длъжности е направена с цел същата да не отговаря на изискванията. От тук и презюмираната недобросъвестност на работодателя.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извода, че субективното право на работодателя да определи какви са изискванията за извършване на определена работа е упражнено в противоречие с неговото социално предназначение /Решение № 100 от 4.05.2017 г. на ОС - Габрово по в. гр. д. № 103/2017 г., решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3868/2013 г., ІV г.о., решение № 85/19.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 760/2012 г., ІV г.о.,

Ето защо при извършеното от страна на работодателя уволнение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8, ал. 1 КТ, тъй като работодателят превратно е упражнил и е злоупотребил с потестативните си субективни права едностранно да измени изискванията за образование и да уволни ищцата.

По отношение на разноските: ответника по въззивната жалба претендира разноски в размер на 350,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което има представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие , от който е видно че същите са платени в брой /л.34/.

 

Във връзка с горното въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на районен съд - Трявна следва да бъде потвърдено, като правилно.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 от 01.02.2018 г. постановено по гр.д. № 315 по описа за 2017 г. на Районен съд – Трявна.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ТРЯВНА с адрес в гр. Трявна, ул. "Ангел Кънчев" № 21, представлявана от кмета Д.З. да заплати на Р.С.Н., ЕГН ********** *** сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

               

                                                                                                               2.