МОТИВИ към Присъда № 151 от 12.05.2017г. по НОХД № 2134/2017г. по описа на ПРС - ХXV н.с.
С внесен в съда
обвинителен акт е било повдигнато обвинение против подсъдимия О.Я.М. за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че през м. юни 2016г. в гр. Пловдив е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.И., ЕГН ********** ***.
Производството по делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК.
В рамките на наказателното производство не
участват акцесорни страни граждански ищец и частен обвинител. Пострадалата С.И. е дете настанено в ****в гр. Пловдив.
Поради обстоятелството че бащата на пострадалата е неизвестен, а майка й не
полага грижи за детето си, на И. е бил назначен особен представител – адв. Д..
Чрез него пострадалата беше редовно и своевременно призована, но не се яви в
съдебната зала. В залата се яви ръководителя на центъра в който е настанена И.,
която заяви че пострадалата е запозната с правата си, но не желае да участва в
делото и не желае да се конституира като частен обвинител и граждански ищец и
да предяви граждански иск.
Представителят
на Районна прокуратура - Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия М., като моли съда да го признае за виновен по същото, като му
наложи наказание, при словията на чл. 54 от НК, над минимума, което да бъде
намалено с 1/3 в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК. По отношение на
режима предлага да бъде определен общ
режим за изтърпяване на наложеното наказание. На основание чл. 59, ал. 1, и ал.
2 от НК на подсъдимия следва да бъде приспаднато времето през което същия е бил
задържан.
Защитникът
на подсъдимия адв. В.С. поддържа искането да се отчете
спецификата на конкретния казус, като при определянето на
наказанието да бъде взето предвид с какъв интензитет и устойчивост е извършено
престъплението. Моли да бъде обърнато внимание и на пострадалата И. и нейното
поведение в ситуацията. Счита че деянието следва да се преквалифицира в опит,
тъй като е останало недовършено. Моли за налагане на наказание около законовия
минимум.
Защитвникът на
подсъдимия адв. А.П. моли да бъде взето предвид времетраенето на изпълнителното
деяние което е продължило „не повече от секунда“. Моли да бъде взет предвид
социалния доклад по делото който охарактеризира С.И. като склонна към лъжа и
манипулативна. Моли да бъде наложено наказание около минимума.
Защитникът на
подсъдимия Н.Й.- съпруга на подсъдимия заявява че не вярва че съпруга й е
извършил това в която го обвиняват. Твърди че децата от центъра за настаняване
сами чукат по вратат им и искат дрехи и храна.
Подсъдимият
М. се признава за виновен по обвинението, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен съдът да не събира
доказателства за тези факти, моли да бъде взето предвид че е на 62
години, като се разкайва за извършеното и
заявява че е направил грешка.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността
им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Обвиняемият О.Я.М. с ЕГН **********, е роден на ***г***,
Б., българско гражданство, основно образование, женен, работещ като магазинер,
с адрес за призоваване ***, осъждан.
От
приложената справка за съдимост /л.156 от ДП /, се установява, че М.
е осъждан общо 5 пъти. За
първите четири осъждания отразени в справката съдимост подсъдимия е бил
реабилитиран. С влязло в сила определение № 679 от 26.09.2014г. по НОХД
5730/2014г. по описа на РС Пловдив, VIIIн.св. е одобрено
споразумение с което М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като му е определено наказание 3 месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 66 от НК било отложено с три години изпитателен срок.
Характеристичната справка на л. 158 от досъдебното производство сочи, че подсъдимият е
женен и има две деца, три сестри и двама братя. Отбил е военна служба през
1975-77г. в строителни войски. От няколко години продава закуски и захарни
изделия в павилион в кв. С..
Св. С.Г.И., ЕГН ********** живеела в ***. Често
излизала с другате деца да се разхождат в района. Децата от дома се събирали на
пейки до магазин Наркооп, който е близо до Центъра.
На неустановена дата през м. юни 2016г. св. Б.Б.на
13г.. също настанен в центъра на **, казал на св. И., че обв. О.М. я чакал с
колата си пред магазина. Св. И. се познавала с обвиняемия отпреди, тъй като и друг път той отивал с автомобила си при
децата, а малко преди тази им среща св. И. и други деца били в дома на
обвиняемия по негова покана. На въпросната дата свидетелите И. и Б.отишли до
въпросния магазин, където действително обв. М. ги чакал в автомобила си. Обвиняемият ги
поканил да влязат в автомобила за да не ги види някой полицейски патрул, тъй
като минавало 22.00 часа, а децата трябвало да са в центъра където били
настанени до 21.00ч. и поради това можело от там да ги търсят.
Св. И. и св. Б.се качили в автомобила на подсъдимия,
след което обвиняемият ги почерпил с газирани безалкохолни напитки и им дал по
една цигара. След това обвиняемият подкарал автомобила си и минали покрай
центъра в който били настанени, след което навлязъл в улички зад училище „**",
където спрял и накарал св. Б.да слезе и да ги изчака до оградата на училището.
В автомобила останали само св. И. и обвиняемия, който накарал св. И. да се
премести на задната седалка и той съшо седнал на задната седалка до нея. Това
преместване станало като св. И. минала между предните седалки на автомобила без
да излиза от него, а обв. М. излязъл за целта от автомобила и влязъл през
задната врата. Обвиняемият седнал до св. И. и започнал да я целува по лицето и
да я пипа по тялото. Докосвал я по гърдите, като се опитал да разкопчее копчето
на дънките й, но св. И. се дръпнала и не му разрешила. След това обв. М. си
свалил панталона и бельото до над коленете и поискал от св. И. да го докосва по
**. Хванал я за ръката и започнал да опира ръката й в ** си. Св. И. си дръпнала
ръката и му казала да повикат св. Б., след което обв. М. се съгласил и повикали
св. Б., като обвиняемият си вдигнал бельото и панталоните, и минал на
шофьорската седалка. Св. И. също седнала отпред, а св. Б.- на задната седалка. Обв.
М. откарал двете деца до магазина Наркооп от където ги бил взел, след което си
тръгнал с автомобила. Малко по-кьсно се върнал пеша и дал на св. И. половин
купия с цигари и 5 лева, като й обещал, че следващия път като се видят ще й
купи обувки. Към този момент св. И. нямала навършени 14 години.
След като обв. М. си тръгнал, св. И. и св. Б.продължили
да се разхождат, отишли на пейките, взели оттам други деца и отишли да се
разхождат. В тая вечер не са се прибирали в дома, а вместо това се разхождали
по улиците. Св. И. споделила на св. Б.за случка в колата. Св. Б.казал, че него
не го интересува, при което св. И. споделила за инцидента и на св. А.С., който
съшо бил настанен в дома. Другите деца от дома, сред които и св. А.Е.също
разбрали за инцидента.
По делото е назначена и депозирана комплексна
съдебна психиатрична и психологична експертиза на С.И. /л. 95-103 от ДП/. Видно
от заключението на вещите лица, С.Г.И., ЕГН **********, не се води на
психиатричен учет към Център за психично здраве — Пловдив и не страда от
психично заболяване. Психичното състояние на С.И., през м. юни 2016 година и
към момента на изготвяне на експертизата било съответстващо на нейния капацитет
за възприемане и обработване на информация, дразнители и стимули, интереси и
потребности. Заключението на експертите било че С.И., може да възприема и
възпроизвежда факти от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, ако желае. Може да участва в наказателния процес като съдействието на
защитник би спомогнало за нейната защита, предвид възрастовата група, към която
принадлежи. С.И. не е установено да е склонна към преувеличаване на факти и
обстоятелства, като у същата са налице данни за девиантно поведение и
поведенчески отклонения.
Съдът
кредитира заключението по комплексната съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза като обективно и компетентно изготвено.
Видно от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза №10/16 /л. 91,92 от ДП/ при прегледа на С.И. не са
установени външни видими следи от насилие. Физическото и физиологическо
развитие на детето са под средните норми за възрастта - по-близо до долните
граници на стойностите за ръст и тегло. Дребната фигура на детето, както и
целият й облик не допускат вероятността И. да е на 14 и повече годишна възраст.
Съдът
кредитира заключението по садебно-медицинската експертиза като обективно и компетентно изготвено.
По делото е назначена и депозирана комплексна
съдебна психиатрична и психологична експертиза на А.Е./л. 100-117 от ДП/. Видно
от заключението на вещите лица, А.Е., не се води на психиатричен учет към
Център за психично здраве — Пловдив и не страда от психично заболяване. Психичното
сьстояние на А.Е.през месец юни 2016 г. и към настоящия момент се преценя като
нормално психологично. Нямало данни за психично разстройство или житейска
дезадаптация, вследствие на преживяното или друго събитие. А.Е.можела да
възприема и възпроизвежда факти от значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, ако желае и можела да участва в наказателния процес. Нуждаела
се от защитник, предвид нивото на диференцираност на личността й. При А.Е.не се
установява склонност към преувеличаване, разкрасяване, обогатяве на факти и
обстоятелства. При А.Е.са налице поведенчески отклонения, в смисъла на девиантно
поведение по отношение на правила и установения ред в социалното заведение, а
също така и относно общоприетите виждания за начин живот, предвид младата й
възраст.
Съдът
кредитира заключението по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
По делото е била назначена съдебно-психиатрична
експертиза и на обв. О.М. /л. 79-88 от ДП/, съгласно заключението на която О.Я.М.,
ЕГН **********, не се води на диспансерно наблюдение (учет) в Центъра за
психично здраве - гр. Пловдив. При О.М. се установява следното психично
разстройство, кодирано по Международната класификация на болестите - 10-та
ревизия: F07.2 Постконтузионен синдром. Постконтузионният синдром
е непсихотичен посправматичеп мозъчен синдром, възникващ след черепно-мозъчна
травма. Психичното разстройство постконтузионен синдром, диагностицирано при О.М.,
е непсихотично и не е изключило способността му да разбира и да ръководи постъпките си към инкриминирания период. О.М.
е действал във връзка със ситуацията, приспособявал се е адекватно към средата.
Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. При О.М. не се установяват качествени (психотични) изменения в
психичните процеси. Той има правилно развити комуникативни способности и въпреки намаления слух
и намаленото зрение е
възможно адекватно и продуктивно общуване. О.М. може да възприема правилно фактите, които са от значение за делото, и да
дава достоверни обяснения (показания) за тях. Той може да участва в наказателен процес. Макар и не
дезадаптивно изразени, когнитивните нарушения при установеното психично
разстройство постконтузионен синдром (влошаване на паметта, затруднения в
устойчивостта на вниманието, затруднения в изпълнението на умствени задачи) представляват психически недостатък,
който ограничава
възможностите на О.М. за защита в наказателния процес и му пречи да се защитава сам. Експертите са
заключили че няма достатъчно предпоставки за диагностициране на разстройството
педофилия (вид разстройство на сексуалните предпочитания) по критериите от
Международната класификация на болестите - 10-та ревизия. Поведението на О.М. е
било обусловено от фактори на ситуацията, а не от болестно разстройство на
сексуалните предпочитания.
Съдът
кредитира заключението по съдебно-психиатрична експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
Обв. М. не се е признал за виновен по повдигнатото
обвинение и не е дал обяснения в хода на досъдебното производство.
Така
описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК,
като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите дадени
на досъдебното производство и преценени в настоящото производство на посоченото
вече основание да не се събират отново.
Тези гласни доказателства имат пряко отношение към конкретния случай, тъй като
са такива на очевидци или свидетели, водели разговори с очевидци на деянието,
като същевременно са налице свидетели, които са възприели самото престъпление, както и косвени свидетели на случилото се. Съдебният състав ги преценя като
логични, последователни и в съответствие помежду си. От значение за събиране на
характеристични данни за подсъдимия са приложените по делото справка за
съдимост и характеристична справка на подсъдимия М.. Направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание е напълно съответно на посочената
съвкупност от възприети доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса, както и на заключенията на изготвените по делото
експертиз.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателствени средства /заключение по съдебно-медицинска експертиза,
заключения по комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, заключение по съдебно -
психиатрична експертиза, характеристични
справки и справка за съдимост,
социален доклад/, прочетени и приети по реда на
чл. 283 НПК и гласни доказателствени средства /направеното от подсъдимия
самопризнание в хода на съдебното производство и показанията на свидетелите С.Ю.Х., А.М.Е., С.Г.И., Б.А.Б., Т.В.Д., В. А.Б., В. М.Д., Д.С.Й.,
И.Е.П., М.А.Т., А.М.С., на които показания съдът дава вяра като
обективни, логични, последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени
средства по делото и на направеното от подсъдимия самопризнание.
С оглед на гореустановената фактическа
обстановка съдът приема за установено по безспорен начин, че от обективна
страна извършеното деяние от О.Я.М. е съставомерно
по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй като през м. юни 2016г. в
гр. Пловдив е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.Г.И.,
ЕГН ********** ***.
Подсъдимият осъществява обективните признаци
на състава на престъплението, тъй като през месец юни 2016г. извършва блудствени действия, свеждащи се до физически контакт, който
не е обективно насочен към съвкупление, по отношение на лице, ненавършило
14-години /С.Г.И.,
родена на ***г/. Извършването на посочените блудствени действия по отношение на И. от подсъдимия е осъществено чрез опипване с ръце на гърдите и тялото на С.И.,
чрез целуване по лицето на пострадалата и чрез поставянето на ръката й върху
половия член на подсъдимия. Деянието не е останало във фазата на опита, а е
довършено тъй като изпълнителното деяние е осъществено и е настъпил престъпния
резултат изразяващ се в самото осъществяването на физическия контакт с
пострадалата. Дали извършеното е довело подсъдимия
до реално постигане на поставената специална цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление, е без значение, достатъчно е подсъдимия да е
извършил своите действия именно със тази цел, каквато съдът приема че е била
налице.
От
субективна страна подсъдимият извършва престъплението при пряк умисъл като
форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици.
Съзнава противоправния характер на осъщественото деяние, като цели и иска
настъпването на забранените му последици. Налице е и допълнителният признак от
субективна страна, а именно специална цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление. Подсъдимият съзнава че пострадалата н е навършила 14 години
/за която му е известно, че не е
навършила 14 години тъй като най-малко развитието на детето не е предполагало
че е на 14 и повече години/, но
въпреки това желае и иска настъпването на престъпния резултат.
Предвид изложените съображения съдът призна О.Я.М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 149,
ал. 1 от НК.
Съдът, съобразявайки се с императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК за определяне на наказанието при
условията на чл. 58А от НК, счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказанието да бъде
определено на осн. чл. 55 от НК, поради което определи на подсъдимия при условията
на чл. 54 от НК - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на
осн. чл. 149, ал. 1 от НК във вр. чл 373, ал. 2, вр. чл. 373, ал. 4 от НПК вр. чл. 58А от НК вр. чл. 54 от НК наказание "лишаване от
свобода" за срок от две години.
При определяне на срока на наказанието
"лишаване от свобода", съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства: краткотрайната продължителност на
изпълнителното деяние, което не е продължило повече от няколко минути, изказаното съжаление за стореното, трудовата ангажираност на
подсъдимия, напредналата възраст на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: наличните
по делото данни че подсъдимия е осъществявал подобни действия и с други деца от
центъра за настаняване на деца, че им е
пердоставял за употреба цигари и алкохол, лошите
характеристични данни на последния предвид налично предишно
осъждане за което не е реабилитиран.
Така определеното на подсъдимия наказание
съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и
превъзпитанието му, както и за постигане на генералната превенция.
Съдът, след като определи на подсъдимия
наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, предвид проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, на осн. чл. 58А ал.1 от НК намали така определеното наказание с една трета
или същото да се счита "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца /2 години = 24 месеца; 24 месеца : 3= 8
месеца; 8 месеца Х 2= 16 месеца или 1 година и четири месеца/.
Съдът, счете, че не
са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода не следва да бъде отлагано за изпълнение с
изпитателен срок, тъй като същия вече е бил осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, по което осъждане не е реабилитиран.
Поради изложеното съдът прие че наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в размер на една година и четири месеца, на основание чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” режим.
Съдът прие че липсват предпоставки които да доведат до определяне на друг режим
в съответствие с разпоредбита на чл. 57 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното на подсъдимия наказанието „Лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца
времето, през което подсъдимият О.Я.М. е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда
на НПК, както и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
22.06.2016г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът постановяви
подсъдимият О.Я.М. да изтърпи изцяло и отделно и наказанието, наложено му по
НОХД № 5730/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ н.с. в размер на
три месеца лишаване от свобода. За да достигне до
този извод съдът взе предвид че с влязло в сила определение
№ 679 от 26.09.2014г. по НОХД 5730/2014г. по описа на РС Пловдив, VIIIн.св.
е одобрено споразумение с което М. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е определено наказание 3 месеца
лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК било отложено с три години
изпитателен срок. Деянието за което беше осъден по настоящото производство е
извършено през месец юни 2016г., т.е. явява се извършено в изпитателния срок на
осъждането по НОХД № 5730/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, който изтича на 26.09.2017г. Поради изложеното съдът прие
че са налице законовите предпоставки по чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като
подсъдимия е извършил друго умишлено престъпление от общ характер – по чл. 149,
ал. 1 от НК за което му е било наложено наказание лишаване от свобода, в
изпитателния срок на осъжддането му по НОХД №
5730/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив.
На основание чл. 57, ал.
1 т. 3 от ЗИНЗС съдът определи и това наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода, да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ”
режим.
На основание чл.59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК съдът постанови при изпълнение на
наказанието „Лишаване от свобода” в размер на три месеца, което подсъдимият О.Я.М.
следва да изтърпи изцяло и отделно да бъде
зачетено времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа на 24.09.2014г. по НОХД № 5730/2014г. по описа на Районен съд –
Пловдив, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
В
хода на наказателното производството са направени разноски в размер на 675,94 лева за изготвяне на експертизи в досъдебното производство. С оглед
признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на осн. чл.
189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на същия сумата от 675,94 лева, представляващи разноски по делото.
Предвид гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.