Присъда по дело №665/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 197
Дата: 21 ноември 2024 г. (в сила от 7 декември 2024 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20242310200665
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 197
гр. Елхово, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниМара Й. Добрева

заседатели:ВЕСЕЛИН Т. СТОЕВ
при участието на секретаря Н.Д.З.
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200665 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. А. /M.A./, роден на ********** година,
в гр.Хасака, **********гражданин на Сирийска Арабска Република, с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за
самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2024 г. в района на гранична
пирамида № 204, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово,
обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на
основание чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 500.00
/петстотин/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия М. А. /M.A./, с установена по-горе самоличност,
наказание от ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият М. А.
/M.A./, с установена по-горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ направените във
1
фазата на съдебното производство, платими в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово разноски в размер на 50.78
/петдесет лева и 78 стотинки/ лева и 5.00 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски за преводач в размер на
60.00 /шестдесет/ лева, ДА ОСТА.Т за сметка на оргА. на досъдебното
производство – РД”ГП” – Елхово.
ПРИСЪДАТА на основание чл.360 ал.1 предл.2-ро от НПК подлежи
на въззивно обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд, в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 197/21.11.2024 година, постановена по НОХД
№ 665/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 146/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който
подсъдимият М. А. /M.A./, гражданин на **********е обвинен в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 11.10.2024 г. в района на гранична
пирамида № 204, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован чрез защитника си по реда на чл.180, ал.3 от
НПК и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.К. Ш. от АК-
гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на
делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол – С. С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия М. А. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на
доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимия М. А. за виновен по повдигнатото му
обвинение, като смята, че са нА.це многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено
наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3
години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.
А., в лицето на адв.Ш. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства,
но с оглед съдействието на подзащитния й за разкриване на извършеното престъпление и
чистото му съдебно минало пледира да се наложи наказание лишаване от свобода под най-
ниския предел, което да бъде отложено за изпитателен срок.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият М. А. е роден на ********** година в гр.Хасака, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази стрА..
Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице,
приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият преди 4 години е напуснал
родината си – **********като влязъл нелегално в Република Турция и се установили в
гр.АдА.. Но тъй като в последните месеци отношението на турците към сирийските бежанци
било недобро, подсъдимият М. А. решил да напусне Р. Турция и да се придвижи до друга
държава в Европа, където да се установи. Тъй като не притежавал необходимите документи
и надлежно разрешение да влезе на територията на стрА. от Европейския съюз,
подсъдимият се свързал с кА.лджия, с който се уговорил за сумата от 4 000 евро да го
преведе нелегално от Р. Турция в Р. България, до гр.София.
В изпълнение на договореното на 09.10.2024г. била събрА. в гр.Истанбул група от 5
човека, всички само мъже, сирийски граждани, между които бил и подс. М. А., която група
била извозена с автомобил от гр.Истанбул до гр.Одрин, където били прехвърлени на друг
автомобил, с който продължили да пътуват към границата на Р. Турция с Р. България. След
няколко часа стигнА. до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската
1
граница. Там подсъдимият и 4-мата му спътници били свалени от автомобила. В гората са ги
посрещнА. двама водачи - сирийци, които повели групата пеша към границата на Р. Турция с
Р. България, като използвА. навигацията на телефоните си. Вървели с часове и на
11.10.2024г. рано сутринта около 01.00 часа стигнА. до възпрепятстващото съоръжение чрез
преодоляването на което водачите им обяснили, че ще преминат на територията на Р.
България. Там водачите поставили стълба на възпрепятстващото съоръжение, с помощта на
която подсъдимият М. А. влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България в района на гранична пирамида №204, находяща се в землището на
с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол. По същия начин влезли и остА..те 4-ма негови спътници
от групата заедно с двамата водачи.
След това подсъдимият М. А. и остА..те 4-ма негови сънародници от групата
продължили да вървят пеша към вътрешността на стрА.та, водени от двамата водачи.
Вървели продължително време през гористи местности, като по пътя двама от спътниците
на подсъдимия изостА... На 12.10.2024 година около 10.00 часа групата от 3 лица и двамата
водачи стигнА. до точка, от където водачите разяснили на подсъдимия и 2-мата му спътника,
че ще ги вземе автомобил. Около 19.00 часа пристигнал лек автомобил, бял на цвят, който
спрял в близост до мястото, където чакА. подсъдимият и спътниците му. Водачите отворили
вратите на автомобила и подсъдимия и 2-мата му спътници се качили на задната седалка, а
двамата водачи тръгнА. на обратно. След това лекия автомобил потеглил. ПътувА. известно
време, след което автомобилът е бил спрян за полицейска проверка.
Междувременно, на същата дата – 13.10.2024г. разпитаният по делото като свидетел
Л. П. Л. – на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ-Търговище, командирован в ГПУ-
Болярово към РД“ГП“-Елхово, застъпил дневна смяна за времето от 09.00 часа до 21.00 часа
по контрол на пътното движение на кръстовището Болярово-Елхово-Шарково-Мамарчево.
Около 20.15-20.20 часа свидетелят и колегата му от ОД МВР – гр.Разград, също
командирован, спрели за проверка идващото от с.Малко Шарково МПС – лек автомобил
марка „Шкода“ с румънска регистрация, бял на цвят. В хода на извършената проверка на
документите на водача, св.Л. установил, че същият е украински гражданин, а на задната
седалка на проверяваното МПС имало трима млади мъже – чужди граждани, които
отговаряли на описанието за нелегални мигранти, тъй като не говорили български език,
били без документи за самоличност и се самоопределили за граждани на Сирийската арабска
република. За откритите в лекия автомобил 3-ма чужди граждани, св.Л. докладвал на ОДЧ
при ГПУ-Болярово, както и на старшия на екипа в ГОДГ при ГПУ-Болярово. След това
двамата полицейски служители изчакА. на място до пристигането на екип за съдействие.
ПристигнА.ят на място екип от служители на ГПУ-Болярово задържал и конвоирал до ПНЗЛ
при ГПУ-Болярово шофьора на провереното МПС и трите лица - чужди граждани, между
които бил и подсъдимият М. А., за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното на 11.10.2024г. прохождане на обратната следа от
свидетеля Д. Г. К. /на длъжност „ст.полицай“ в 04 ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-
Елхово/, е било установено, че задържаните на кръстовището за с.Малко Шарково,
общ.Болярово 3-ма чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирийската арабска
република, между които бил и подсъдимият М. А., са преминА. турско-българската граница
в района на 204 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово. В
района на посочената гр.пирамида са били констатирани признаци за нарушение целостта на
изграденото възпрепятстващо съоръжение, изразяващо се в нарушено бруно, както и следи
от лица с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - М. А. /M.A./, роден на ********** година, в
гр.Хасака, **********гражданин на **********с основно образование, неженен,
2
безработен. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия
орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид
липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на
подсъдимия.
От представеното по делото от стрА. на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо с рег.№ 105450-7333 от 01.11.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец, се
установи, че подс. М. А. е бил изведен на 23.10.2024г. от СДВНЧ-Любимец поради подадена
молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Баня – ДАБ-МС.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
241014005000433841 от 14.10.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
М. А., с майка – К.М. и баща – Х. А., не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите Л. П. Л. /на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ-Търговище / и Д. Г. К.
/на длъжност „ст.полицай“ в 04 ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в
хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с
чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Л. и К., поради което
съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. М. А. са съдържими фактически
твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и
данни за начина на откриването му като едно от 3-те лица, самоопределили се за сирийски
граждани, без документи за самоличност, установени на 13.10.2024г. след 20.00 часа, на
задната седалка в спрения за проверка на кръстовището за с.Малко Шарково, общ.Болярово,
обл.Ямбол лек автомобил марка „Шкода“.
Показанията на разпитаните свидетели Л. П. Л. и Д. Г. К. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии
за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА..я
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля К. факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 11.10.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – чрез стълба, поставена върху възпрепятстващото
съоръжение, каквото преодоляване чрез нарушаване на бруното на възпрепятстващото
съоръжение е констатирал св.К. при прохождане на 11.10.2024г. на обратната следа, както и
подс. М. А. в самопризнанията си сочи и направлението на движение след преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение, което напълно съвпада с установените от св.К. на
11.10.2024г. следи в района на гранична пирамида № 204, находяща се в землището на
с.Воден, общ.Болярово, обл.Ямбол.
От своя стрА. изложените от свидетеля Л. в показанията му обстоятелства, които се
припокриват с обясненията на подсъдимия, са пряко относими към мястото, времето и
начина на откриване на подсъдимия, като едно от 3-те лица, представили се за граждани на
Сирия, установени след 20.00 часа на 13.10.2024г. на задната седалка в лек автомобил марка
3
„Шкода“, спрян за полицейска проверка на кръстовището за с.Малко Шарково,
общ.Болярово, обл.Ямбол.
Писмените доказателства, приложени по БП № 146/2024г. по описа на ГПУ-
Болярово /Справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от
12.10.2024г., Декларация за права на задържано лице, Протокол за полицейски обиск на лице
от 12.10.2024г., Приемо-предавателен протокол от 13.10.2024г., Евродак дактилоскопна
карта, както и представеното от ЯРП уведомително писмо с рег. № 105450-7333 от
01.11.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна
стрА., а като кореспондиращи с остА..те доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият М. А. /M.A./, роден на
********** година, в гр.Хасака, **********гражданин на Сирийска Арабска Република,
с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с
деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
11.10.2024 г. в района на гранична пирамида № 204, находяща се в землището на с.Воден,
общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
М. А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 11.10.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в
стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение
на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е
задържан във вътрешността на стрА.та ни – открит на 13.10.2024г. след 20.00 часа на задната
седалка заедно с още двама чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирия, в лек
автомобил марка „Шкода“ спрян за полицейска проверка на кръстовището за с.Малко
Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след като напуснал
на неустановена дата преди около 4 години родината си по произход – Сирийска арабска
република. С оглед на това придвижване на подсъдимия преди около 4 години от държавата
му по произход и нелегалното му преминаване на територията на Р. Турция и предприетото
4 години по-късно на 09.10.2024г. придвижване от Р. Турция и влизане на 11.10.2024г.
нелегално на територията на Р. България, не са нА.це основанията да се приеме, че М. А. е
влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
4
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – Сирийска арабска република. Поради това и
съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. М. А. са били мотивирани по
причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на
закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия,
навяват на извода, че М. А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-
българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реА.зира целта си – да влезе на територията на Република
България и се придвижи до държава от Европа, където да се установи. По делото не са нА.це
каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият е бил преследван както в
родината си, а така и в Р. Турция, от където влиза на територията на стрА.та ни, по петте
признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като
обвиняемо лице липсва съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и
лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, независимо от нА.чните по
делото данни за подадена молба за международна закрила пред компетентната ДАБ при МС,
прие, че не са нА.це основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо
подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в приложното поле на
този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. А. /M.A./, гражданин на
**********за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. М. А. деяние по
чл.279, ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му и младата му възраст. Посочените
смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение
на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и
превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимия М. А. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279, ал.1
от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
5
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. М. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на М. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. М. А. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Разноски:
При този изход на делото и по правилата на наказателния процес, на основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. А. бе осъден да заплати направените във фазата на
съдебното производство, платими в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Елхово разноски в размер на 50.78 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда
пътни разноски на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Л. Л., както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 60.00 лева, да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6