РЕШЕНИЕ
№ 3395
гр. Варна, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110100725 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по спорна съдебна администрация и е образувано по
повод молба, подадена от И. Т. А., ЕГН **********, действаща чрез адв. П. Н., срещу М. Г.
Д., ЕГН **********, действащ чрез адв. Т. Д., с която са отправени следните искания:
- на основание чл. 127, ал. 2 от СК във вр. с чл. 123, ал. 2 от СК и чл. 127, ал. 2 във вр.
с чл. 143, ал. 1 от СК, да се постанови съдебно решение, с което да се предостави
упражняването на родителските права над детето В. М. Г., ЕГН ********** на майката; да се
постанови местоживеенето на детето при майката; да се определи режим на лични
отношения между бащата и детето; да се присъди в полза на детето месечна парична
издръжка в размер на 400.00 лева, платима от бащата чрез майката, с падеж всяко 5-то число
на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка забавена
вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда;
- на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът да постанови съдебно решение,
заместващо липсващото съгласие на бащата, с което да се разреши на майката да подава
документи от името на детето за издаване на задграничен паспорт за пътуване извън
страната, вкл. да пътува заедно с майката или друго упълномощено от него лице извън
пределите на страната неограничен брой пъти, за срок от 45 дни, за срок от 5 години, в
държавите-членки на Е. с., както и във В., Т., С. и С. М..
Ищцата сочи, че с ответника М. Д. са родители на непълнолетното дете В. М. Г.,
ЕГН **********. Твърди, че след раздялата си двамата родители подписали нотариално
заверено споразумение – спогодба, с което уредили въпросите за родителските права,
живеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката. Споразумението между тях
не било утвърдено от съда, но страните добросъвестно го спазвали от 2017 г.
Излага, че с решение № 1485/09.04.2020 г. по гр. д. № 77/2020 г. по описа на ВРС,
съдът е дал заместващото съгласие на бащата М. Д., детето В. Г. да пътува в чужбина за
период от 4 години, което към настоящия момент е изтекло. Твърди, че през 2022 г. бащата е
предоставил на майката нотариално заверена декларация, с която е дал съгласието си детето
1
да пътува в чужбина за период от конкретно посочени дати, като пълномощното било
валидно до 30.04.2025 г. Твърди, че детето В. играе футбол и с отбора си участва в
международни футболни срещи, като не винаги посочените периоди в декларацията
съвпадат с насрочените футболни мачове. Сочи, че бащата е отказал да даде друга
декларация на ищцата, с която да промени периода на пътуване в чужбина, под предлог, че
винаги може да даде такава декларация на треньора на детето. Въпреки това, в края на
миналата година, ответникът не е предоставил декларация и детето не е могло да пътува със
съотборниците си в чужбина на състезание.
Ищцата твърди, че предоставяната от ответника издръжка в размер на 200 лева е
недостатъчна за покриване нуждите на детето и се явява под законовия минимум, въпреки че
през последните месеци ответникът предоставя увеличен размер издръжка от 250 лева.
Сочи, че от определяне на издръжката през 2017 г. са изминали повече от 7 години, детето
вече е ученик, тренира футбол и нуждите му са нараснали. Излага, че ответникът работи
като шофьор на камион и е добре заплатен.
Сочи, че за детето е важно да пътува и това ще обогати неговата култура и познания
за света.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът твърди, че относно упражняването на родителските права между
страните не съществува спор, понеже със споразумението между тях от 28.12.2017 г.
родителите са постигнали съгласие родителските права да се упражняват от майката.
Сочи, че с въпросното споразумение е уговорен и режим на личните отношения на
детето с бащата, който не се оспорва от ищцата, видно от посоченото в исковата молба, че
„страните добросъвестно го спазвали от 2017 насам“. Излага, че исканата промяна на
режима на лични отношения е по-неудачна от уговорения в споразумението режим, тъй като
не е съобразена с обстоятелството, че през голяма част от годината бащата е извън Б. и е
възможно да не успява да спазва графика на режима. Твърди, че предложеният режим не е
съобразен с факта, че детето вече е на 12 години и е желателно да прекарва повече време с
баща си през лятото, а вместо това се иска това време да се намали от 30 на 20 дни.
Излага становище, че между родителите няма спор относно местоживеенето на
детето, тъй като със споразумението от 2017 г. са постигнали съгласие, че местоживеенето на
детето ще бъде при майката.
Твърди, че никога не е бил против това, детето му да пътува с майка си или с отбора
си в чужбина и винаги е давал своето съгласие в съответната законова форма. Сочи, че
въпреки даденото на майката с Решение № 1485/09.04.2020 г. по гр. д. № 77/20 на ВРС,
заместващо съгласие на бащата, през този период, майката не е извела нито веднъж детето
зад граница. Излага, че е дал съгласието си за пътуването на детето извън Б. до 30.04.2025 г.,
който срок към момента на отговора на исковата молба не е изтекъл. Сочи, че видно от
приложени нотариално – заверени декларации от 27.02.2025 г. е да съгласието си на майката
на детето и неговия треньор П. М. да го извеждат извън Б. за периода до 15.09.2026 г., от
което следва, че няма нужда от заместващото му съгласие. Твърди, че не отговаря на
истината, че в края на миналата година детето не е могло да пътува със съотборниците си в
чужбина на състезание по вина на бащата. Сочи, че причината за това е, че ищцата не го е
уведомила за това пътуване на детето и за необходимостта, той да даде съгласието си. По
това време ответникът е бил в командировка извън страната, но не е имало проблем да
завери необходимата декларация в някое от посолствата или консулствата на Б. в страните, в
които е бил.
Ответникът излага, че от няколко месеца доброволно е започнал да плаща по – големи
суми за издръжка – първоначално по 250 лева месечно, а от февруари 2025 г. – по 270 лева
месечно. Сочи, че не отговаря на истината, че като международен шофьор е добре платен.
Твърди, че получава минималната за страната заплата, но въпреки това винаги се е стремял
да отделя средства за детето и да му купува нужните вещи. Излага, че претендираният
размер за издръжка от 400 лева месечно е непосилен за човек работещ на минимална
заплата.
В хода на откритото съдебно заседание И. А., редовно призована, явява се лично и
2
се представлява от адв. П. Н., чрез който поддържа първоначалата молба. На основание чл.
214, ал. 1 от ГПК увеличава размера на иска за присъждане на парична издръжка в бъдеще
време в полза на детето В. Г. от 400.00 лева на 450.00 лева.
Ответникът М. Д., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Т. Д.,
чрез която поддържа отговора на първоначалната молба и оспорва иска за присъждане на
парична издръжка за бъдеще време за разликата над 300.00 лева.
Контролираща страна ДСП – гр. В. не се представлява в о.с.з.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в първоначалната и насрещната молба и отговорите на същите и
като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
По делото не се спори и по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищцата и ответника имат общо дете, а
именно В. Г., ЕГН **********, който факт се установява и от удостоверението за раждане на
л. 7 от делото; че между страните е сключено споразумение от 28.12.2017 г., уреждащо
въпросите относно отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, което не е
утвърдено от съда, видно и от писмения документ приобщен към делото на л. 8.
Видно е от представеното удостоверение за настоящ адрес, че детето В. Г. е
регистриран в *, считано от 27.07.2021 г.
Представена е и декларация, от която е видно, че ответникът е дал своето съгласие
детето да пътува в държавите членки на ЕС, В. и Т., придружено от неговата майка за
периодите от 31 март до 15 април, 15 юни до 15 септември и от 20 декември до 5 януари
всяка календарна година до 30.04.2025 г.
Видно е от представената служебна бележка на л. 13, че детето посещава тренировки
по футбол във ФК „Ф.“, гр. В..
Видно е от представения трудов договор № 168 от 20.05.2024 г., че ответникът е
реализира доходи от трудова дейност като „шофьор“ при работодателя „М. *“ ООД.
От изисканото удостоверение от „М. *“ ООД е видно, че отвтеникът за месеците от
януари до септември 2025 г. е получил общо 37 681.86 лева, от която сума 9 725.30 лева –
брутно трудово възнаграждение и 27 956.56 лева – изплатени командировъчни.
От служебно изисканите справки от НОИ е видно, че ищцата за периода от м.01.2023
гг. До м.06.2024 г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете в общ размер на 5 883.63
лева, а ответникът е получавал парични обезщетения за безработица до 04.04.2024 г.
От служебно изисканата справка от Агенция по вписванията е видно, че ищцата
притежава недвижим имот в гр. В., а ответникът не притежава такъв.
От служебно изисканата справка от БНБ е видно, че ищцата е титуляр на 5
разплащателни и една спестовна сметка, отквирит в „Б. Д.“ ЕАД. Ответникът е титуляр на
спестовна сметка, открита в „О.“ АД, две разплащателни и една спестовна в „Б. Д.“ ЕАД,
една разплащателна в „У.“ АД.
От служебно изисканата справка от НАП е видно, че за ищцата има подадена
годишна данъчна декларация за 2023 г. с декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ
и доходи от друга стопанска дейност; за 2024 г. има данни за изплатени доходи от трудови
правоотношения за периода от 08.11.2024 г. до 30.11.2024 г.
От служебно изисканата справка от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД е видно, че и двамата
родители не се водят на психиатричен отчет.
От служебно извършените справки от РП-В. и ОДМВР-гр. В. е видно, че и срещу
двамата родители не са подавани жалби и сигнали. Видно е от служебно извърешната
справка в Бюро съдимост при РС-Т. и РС-Ш. и двмаата родители не са осъждани в
Република Б.. Ответникът е осъждан в чужбина за престъпления, свързани с транспорта.
Видно е от служебно изисканите справки от ОДМВР-гр. Т., че ищцата и ответникът
притежават по един брой ППС.
3
По делото е изготвен и социален доклад от ДСП-гр. В.. От същия се констатира, че
към настоящия момент детето се отглежда от майка му в гр. В.. Родителите са разделени от
2014 г., като от тогава майката е поела грижите за детето. Към настоящия момент майката
работи като експерт във фирма „Б.“ и реализира доходи от трудова дейност в месечен размер
около 1 500.00 лева. Има нов партньор, от който има второ дете на 4 години. Новият й
партньор работи като шофьор на такси, като месечните им доходи позволяват да бъдат
задоволени нуждите и на двете деца. Ответникът вижда детето само, когато е в Б., имайки
предвид, че е международен шофьор. Няма данни майката да е ограничавала контактите
между детето и неотглеждащия го родител. Детето играе активно футбол и има желание и
възможност да участва в турнири извън страната. Детето е ученик за учебната 2024/2025 г. в
ОУ „П. В.“, гр. В. и е с отличен успех. Има данни, че посещава и други извънкласни
мероприятия – тренировки по футбол, лека атлетика, фитнес. В заключение ДСП-гр. В.,
Отдел „Закрила на детето“ счита, че е в интерес на момчето да се запази настоящото
статукво, като бъде дадена възможност на бащата за пълноценен контакт с детето. Относно
пътуванията на детето извън страната принципната позиция на ДСП-гр. В. е да се уважи
молбата, при условие че пътуването бъда обвързано с конркетен срок.
Становищата на участниците в производството и личното впечатление на съда от тях
в о.с.з. се вземат предвид при решаване на делото на основание чл. 11 от ГПК.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Правоотношенията между децата и техните родители се пораждат от юридическия
факт на установения по надлежен ред произход на детето от родителя или от осиновяването.
В конкретния случай по несъмнен начин се установява от представеното удостоверение за
раждане, че именно Р. Г. и П. М. са родители на детето Е. М.а.
Семейното правоотношение между родителя и детето е самостоятелно и отделно от
брачната връзка между родителите и нейната липса не се отразява на родителското им
качество. Независимо дали са в брак помежду си, двамата родители са самостоятелни
носители на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие
техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Родителите имат равни родителски права и
задължения, които те упражняват заедно или поотделно в интерес на децата – арг. от чл. 122,
ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. Предоставянето на родителските права на единия
родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от двамата не е равнозначно на
отнемане на родителските права на другия родител по смисъла на чл. 132 и сл. от СК.
В конкретния случай съдът е сезиран с молба с правна квалификация по чл. 127, ал. 2
от СК и по чл. 127а от СК за уреждане на въпросите относно отглеждането, възпитанието и
задграничните пътувания на детето В., като е предявена и претенция за заплащане на
издръжка за бъдеще в полза на детето, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК е такова по спорна съдебна администрация
на гражданските правоотношения. Решението на съда не разрешава правен спор със сила на
пресъдено нещо, а съобразно правното положение между страните определя ред и начин за
упражняване на материалните права и задължения помежду им поради липса на общо
съгласие. Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно, но и
целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки преценка въз основа
на заложените в закона критерии и с оглед най-добрия интерес на детето, като съдът следва
да разгледа изцяло въпросите относно упражняването на родителските права,
местоживеенето и режима на личен контакт между детето и другия родител, издръжката на
детето, без да е обвързан от конкретните параметри на исканията на двете страни, в който
смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в множество решения, които съдът не
намира за нужно да цитира.
Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях налагат родителските
права и задължения да се предоставят за упражняване на единия, при невъзможност за
съвместното им споделяне. Изборът на родител за непосредствено упражняване на
родителските права е детерминиран от редица конкретни за случая фактори, които следва да
бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална защита на интересите на
детето /чл. 59, ал. 4 от СК вр. чл. 3, т. 3 от ЗЗДет и КЗПД/, при зачитане на заложените в т. II
4
от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. критерии.
Относно упражняване родителските права и местоживеенето на детето съдът
приема следното:
В настоящия случай между родителите няма спор относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, а именно страните са съгласни
родителските права да се упражняват от майката, като се постанови местоживеенето на
детето да е при нея в *. Съдът счита, че нито един от родителите не е в състояние да бъде
напълно пълноценен за отглеждането на едно дете, но в интерес на В. е да се запази
актуалното състояние, доколкото, от една страна ответникът поради служебните му
ангажименбти често отсъства от страната, от друга страна, считано от фактическата раздяла
между родителите през 2014 г. майката е била тази, която полагала непосредствени грижи за
детето. Тя е била тази, която е удовлетворила базисните потребности на В. от внимание,
нежност, топлина, доверие, обич. Съдът счита, че В. има повече потребност от майка си.
При тези данни съдът намира, че изцяло в интерес на В. Г. е да се запази насложилото се във
времето фактическо положение, като момчето продължи да се отглежда от своята майка в
позната и усвоена среда, в която то расте спокойно и щастливо и в която има нужното
усещане за подкрепа и сигурност. Поради това следва да се предоставят родителските права
на майката, като местоживеенето също се определи при нея, а на бащата следва да се
определи режим на лични контакти.
Относно режима на личен контакт между детето и другия родител:
Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т. ч. с
този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на
вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто
не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с
мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. пленумът на ВС е дал
принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда
детето „когато пожелае“, тъй като това внася неопределеност и пораджа конфликт в
отношенията между родителите, от една страна, и от друга – между тях и детето. Но също
толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с другия
родител или да се утежнява предаването му с излишни условности.
В случая няма доказателства за вредоносно за детето поведение на бащата, напротив
има данни, че бащата изразява желание и готовност да прекарва повече време със сина си.
При това положение съдът преценява като полезно за детето редовното присъствие на баща
му в неговия живот, като се има предвид и социалния доклад. Поради това следва да бъде
определен разширен режим с преспиване в дома на бащата в каквато насока е и
становището на самата майка. Подлежат на нормиране и най – значимите общоприети
официални и семейни празници в годината, както и личните такива – рождените дни на
бащата и детето.
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата
родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на детето ще е то да
има контакти с бащата или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по
определения с настоящото решение режим.
Относно издръжката за бъдеще време:
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от
родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или
до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от
СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете,
независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е.
задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по
арг. от чл. 144 от СК.
По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС №
5
5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на
лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата,
както и обществено – икономическата обстановка в страната.
От събраните по делото доказателства се установи, че нуждите на В. са нормалните и
обичайни за неговата възраст – 12 години към датата на устните състезания пред настоящия
съдебен състав /12.09.2025 г./. Посещава учебно заведение – ОУ „П. В.“, гр. В.. Има данни,
че посещава и други извънкласни мероприятия – тренировки по футбол, лека атлетика,
фитнес. Не страда от хронични задравословни проблеми. Няма и данни за други извънредни
нужди. В., с оглед правилното му отглеждане и хармонично развитие и възпитание, се
нуждае от средства за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи,
средства за посрещане на разходите с оглед обичайните епизодични заболявания,
съпътстващи израстването му, доближаващи го тези на юношите.
Според критериите, заложени в чл. 50, ал. 3, т. 2 от ППЗЗДет вр. с Постановление № 6
на МС от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, необходимите минималмни средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 -
годишна възраст са в размер на 3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход /65.00
лева/, или 227.50 лева. Отделно, съгласно официалните данни от Националния
статистически институт, общият разход за издръжката на лице от едно домакинство за
второто тримесечие на 2025 г. възлиза средно на 3 620.00 лева или на 1 206.67 лева месечно.
Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата
обстановка в страната, чието изражение е размерът на минималната работна заплата за
страната, а именно 1 077.00 лева, считано от 01.01.2025 г., и императивният минимум на
издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, възлизащ на 269.25 лева съдът определя
необходимата месечна издръжка на детето В. в общ размер на 700.00 лева. Определеният
общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата
родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и
материално състояние.
При преценка възможностите на бащата съдът съобрази на първо място, че същият
няма задължения да издръжа друго непълнолетно лице. Същият е в работоспособна възраст
и реализира доходи от трудова дейност, като средно месечният брутен доход на ответника
възлиза на 4 186.87 лева, който е много над средния за страната. С оглед дадените
задължителни указания с ТР № 34/05.12.1973 г. на ВС, ОСГК, при определяне на
възможността на дължащия издръжка родител, следва да бъде съобразяван брутният размер
на получаваната работна заплата, като не бъдат приспадани удържаните суми за данъци и
осигуровки и по запори от заплатата на ответника по реда на чл. 272 от КТ.
При преценка възможностите на майката съдът съобрази, че същата реализира
доходи от трудова дейност в брутен размер от около 1 500.00 лева. Има задължения да
издържа друго непълнолетно лице, което е в ниска възраст – четири годишна дъщеря, което
обуславя допълнителни разходи. Ползва собствено жилище, като правноирелевантни са
задълженията й към банката по ипотечния кредит, доколкото задължението за издръжка на
непълнолетно лице е преди всяко друго задължение.
С оглед на това и доколкото майката ще предстои да полага постоянни и
непосредствени грижи за В. и поема непредвидените разходи, свързани с отглеждането му,
то от общия определен размер на издръжката ответникът следва да поеме сумата от 2/3 част
или 466.00 лева месечно, а ищцата ще следва да поема разликата от останалата 1/3 част в
размер на 234.00 лева, като до този размер следва да бъде уважен предявеният иск за
издръжка за бъдеще време.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 143 СК следва да бъде
уважен изцяло до изменения размер от 450.00 лева, с оглед принципа за диспозитивно
6
начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Издръжката занапред се дължи от
подаването на исковата молба в съда – 21.01.2025 г., с падеж всяко 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на задължението.
Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че ответникът
оспорва иска за издръжка за разликата над 300.00 лева. Т.е. спорът е за сумата от 150.00 лева.
Имайки предвид размера на реализирания от ответника месечен доход от трудова дейност и
липсата на други алиментни задължения, то издръжка в размер от още 150.00 лева или по
5.00 лева на ден не е прекомерна, като се има предвид обстоятелството, че една кутия цигари
в Република Б. струва средно около 7.00 лева.
Относно молбата по чл. 127а от СК:
Чл. 76, т. 9 от ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на
непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в
чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите
спорът се решава по реда на чл.127а СК. Между страните не съществува спор относно
възможността детето да пътува с всеки един от своите родители поотделно извън пределите
на страната. Съдът счита, че това е в интерес на момчето, доколкото пребиваването на В. в
чуждестранни държави ще благоприятства за формирането на непосредствени представи за
света и ще разшири познанията му, а оттук и за оформянето му като личност. Момчето е и
вече във възраст, в която пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати
при пътуването си.
С оглед на това, съдът достига до извод за основателност и на молбата по чл. 127а от
СК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Предвид изхода от спора ответникът следва да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС-Варна сумата в общ размер на 648.00 лева – държавна такса дължима по иска
за издръжка по чл. 143 от СК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлзиа на 1 250.00 лева, от която
сума 50.00 лева – държавна такса и 1 200.00 лева – хонорар за един адвокт, съобразно
списъка по чл. 80 от ГПК и представения догоро за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по арг. от т. ч от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Страните не са обективирали нарочно искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. М.
Г., ЕГН ********** на майката И. Т. А., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
123 от СК.
ПОСТАНОВЯВА местоживеене на детето В. М. Г., ЕГН ********** при майката И.
Т. А., ЕГН **********, с адрес *, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123 от СК, режим на лични контакти
между детето В. М. Г., ЕГН ********** и бащата М. Г. Д., ЕГН **********, както следва:
- всяка четна седмица от месеца /като първата пълна-седемдневна седмица в годината
7
се приема за нечетна/ от 17:00 часа в петък или след учебно време до 18:00 часа в неделя
– с преспиване, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно в
дома на майката;
- на рождения ден на детето В. 23.11. /двадесет и трети ноември/ всяка четна година,
с предварителна уговорка между родителите, а при липса на такава от 18.00 часа до 20.00
часа, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно в дома на
майката;
- на рождения ден на бащата 20.08. /двадесети август/ от 18:00 часа на 20.08.
/двадесети август/ до 18:00 часа на 21.08. /двадесет и първи август/ - с преспиване, като
бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно в дома на майката;
- на всички национални празници /официални почивни дни/ през първата
половина на годината всяка четна година от 10:00 часа на първия ден на 03.03 /трети март/,
01.05 /първи май/, 06.05 /шести май/, 24.05 /двадесет и четвърти май/ до 18:00 часа на
последния ден от почивните дни – с преспиване, като бащата ще взема детето от дома,
където се отглежда и ще го връща обратно;
- на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората половина
на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден на 06.09 /шести септември/,
22.09 /двадесет и втори септември/, 01.11 /първи ноември/ до 20:00 часа на последния ден от
почивните дни – с преспиване, като бащата ще взема детето от дома, където то се отглежда
и ще го връща обратно;
- през коледната ваканция всяка нечетна година от 10:00 часа на 23.12 /двадесет и
трети декември/ до 18:00 часа на 30.12 /тридесети декември/ - с преспиване и всяка четна
година от 10:00 часа на 27.12 /двадесети и седми декември/ до 18:00 часа на предходния ден
преди първия учедеб/работен ден - с преспиване, като бащата ще взема детето от учебното
заведение в учебно време или от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;
- през великденската ваканция всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до
18:00 часа на последния ден – с преспиване, като бащата ще взема детето от дома, където то
се отглежда и ще го връща обратно;
- през лятната ваканция от 10:00 часа на 01.07 /първи юли/ до 18:00 часа на 15.07
/петнадесети юли/; от 10:00 часа на 16.08 /шестнадесети август/ до 18:00 часа на 31.08
/тридесет и първи август/, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го
връща обратно.
ПОСТАНОВЯВА през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът
на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага
останалият режим на лични отношения.
ОБЯВЯВА, че във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена
добросъвестност и общо съгласие между родителите.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** да заплаща месечна парична издръжка в полза
на детето В. М. Г., ЕГН ********** чрез неговата майката И. Т. А., ЕГН **********, в
размер от 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.01.2025 г., платима с падеж до всяко 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
обстоятелства, които водят до изменение или отпадане на задължението, на основание чл.
127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо липсващото съгласието на бащата - М. Г. Д., ЕГН
**********, да бъде издаден задграничен паспорт на детето В. М. Г., ЕГН **********, както
и същото да пътува за срок от 5 години, придружавано от своята майка И. Т. А., ЕГН
8
********** или от упълномощено от нея лице, от Република Б. до всички държави членки
на Е. с.; О. К. В.; С.; С. М.и Република Т., за период от не повече от 45 дни /четиридесет и
пет дни/ всяко пътуване, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, на
основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер на 648.00 лева /шестстотин четиридесет
и осем лева/, представляваща държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Т. А., ЕГН **********
сумата в общ размер на 1 250.00 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на оснвоание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
присъдената издръжка има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщението по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9