№ 20254
гр. София, 07.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110170906 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. К. против срещу
„фирма“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове
са допустими.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на
производството поради нередовности на исковата молба, изразяващи се в липсата на
заплатена държавна такса и представено адвокатско пълномощно, което е съдът
намира за неоснователно.
Релевирано е възражение и за недопустимост на исковете поради липсата на
активна процесуална легитимация на ищцата поради липсата на приложени договори
за цесия. Така направеното възражение също е неоснователно. Процесуалната
легитимация на страните се извежда от твърденията, изложени в исковата молба,
относно принадлежността на спорното право. В този смисъл, при наличието на
твърдения в исковата молба, че на ищцата са цедирани вземания на кредитополучателя
по договори за паричен заем, сключени с ответното дружество, е налице процесуална
легитимация и за двете страни в настоящото производство.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищцата в исковите молби за допускане на съдебно-счетоводни
експертизи следва да бъде уважено единствено по отношение на следния въпрос:
Вещото лице, като се запознае с представените по делото документи и като направи
справка в ответното дружество да отговори на въпроса- какви суми са изплатени по
двата процесни договора договор за паричен заем №3807264/07.04.2020 г. и договор за
паричен заем №4016071/29.12.2020 г. от длъжника К. К. и за погасяването на какви
задължения по договорите са отнесени постъпилите плащания?
1
Останалите въпроси съдът намира за неотносими.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.06.2025 от 10:45
часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а
ищецът – с препис и от отговорите на исковата молба.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за
доклад на делото:
Ищцата Р. К. твърди, че на 01.11.2024 г. сключила договор за цесия с К. К., по
силата на който последният й прехвърлил вземането си срещу ответника в размер на
73,93 лева – платена без основание сума по договор за паричен заем
№3807264/07.04.2020 г., сключен между ответника и К. К. като кредитополучател.
Сочи, че на същата дата сключила друг договор за цесия с К. К., по силата на който й
било прехвърлено вземане на последния срещу „фирма“ АД в размер на 130,45 лева -
платена без основание сума по договор за паричен заем №4016071/29.12.2020 г.,
сключен между ответника и К. К. като кредитополучател.
Сочи, че в договорите за паричен заем, сключени между ответника и цедента К.
К. се предвиждало изискване договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически
лица-поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, или
одобрено от заемодателя дружетво- гарант.
При сключването на договорите за заем, цедентът сключил и договори за
предоставяне на поръчителство, респ. с №3807264/07.04.2020 г. и с № с „фирма“
ЕООД, по силата на които цедентът се задължил да заплати допълнително
възнаграждение в размер на 793,88 лева по договора от 29.12.2020 г. и 463,92 лева по
договора за предоставяне на поръчителство от 07.04.2020 г., платими заедно с
вноските по кредита. Аргументира, че договорът за заем е нищожен поради неточно
посочен в него размер на ГПР. Намира, че възнагражденията по договорите за
предоставяне на поръчителство следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР по
кредита, доколкото същите били сигурен разход по кредита. В подкрепа на това си
твърдение излага съображения, че поставените в чл. 4 от договорите за паричен заем
изисквания към поръчителите, респ. банковата гаранция, били неизпълними, което
принуждавало потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобреното от „фирма“ АД лице, а именно – свързаното му дружество „фирма“ ЕООД.
По изложените съображения намира договорите за потребителски кредит, сключени
между К. К. и „фирма“ АД, за нищожни, поради което потребителят дължал връщане
на чистата стойност на кредита. Сочи, че К. К. изпълнил изцяло задълженията си по
кредитите, поради което ответното дружество му дължало връщане на сумите, както
следва: 1) по договор паричен заем №3807264/07.04.2020 г. – сумата в размер на 73,93
лева – недължимо платена сума; 2) по договор за паричен заем 4016071/29.12.2020 г. –
сумата в размер на 130,45 лева. По изложените съображения моли съда да осъди
ответното дружество да й заплати посочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага
съображения за недопустимост на исковете поради нередовност на исковата молба –
2
липса на платени държавни такси, адвокатско пълномощно. Сочи, че ищцата не
разполага с активна процесуална легитимация, доколкото към исковата молба не били
приложени договорите за цесия и потвърждения за извършената цесия. Излага
съображения за нищожност на договора за цесия, доколкото същият предполага
активно вземане, произтичащо от някакво правно основание. В случая и двете страни
по договорите за потребителски кредит били изпълнили задълженията си и не
съществували неудовлетворени вземания, които да могат да бъдат предмет на цесията.
Сочи, че вземането за връщане на недължимо платени суми би възникнало едва след
обявяване на договорите за паричен заем за недействителни по съдебен ред. Излага
съображения за действителност на договорите за паричен заем. Твърди, че ГПР по
договорите са изчислени към момента на сключване на договорите, като заемодателят
нямал задължение да допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при
изчисляване на ГПР. Задължението за посочване на ГПР се изчерпвало само със
задължението за посочване на цифровата стойност до втория десетичен знак, получена
в резултат на изчислението по формулата по Приложение 1 на ЗПК. При
изчисляването на ГПР били ползвани договорените условия – размер на усвоената
сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща
дължима сума и пр. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство
не се включвало при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход по
кредита за потребителя с оглед дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“. Сочи, че преди сключване на договора потребителят е имал цялата
необходима информация относно исканите от кредитодателя обезпечения. По
изложените съображения моли съда да отхвърли исковете.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 99 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
претенцята му факти: 1/ че лицето К. К. е заплатил на ответника претендираните суми
по договорите за паричен заем; 2/ наличието на валиден договор за прехвърляне на
вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че има основание да задържи сумите.
ПРИЕМА приложените към исковите молби писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпроса, посочен в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 350 лева, вносими
от ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М., която да бъде уведомена за поставената
задача след представянето на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
3
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4