М О Т И В И към НОХД 1438/2011 год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО
е срещу подсъдимия Х.П.П., роден в ***, пост.адрес: ***, ул., български
гражданин, средно специално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
както следва:
1. На
14.12.2010 г. в ***, пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура ***,
в писмена жалба, набедил М.Д.М. с ЕГН-********** - ***" в В РУП В.Т. -
посочен в жалбата като полицай от състава на наряда, посетил първоначално
местопроизшествие по сигнал подаден в ОДЧ при В РУП В.Т., че лице свири с
клаксон с л.а. „Опел Астра", с транзитни номера на 09.11.2010 г, сутринта,
гр. В.Т., ул., в извършване на престъпление по чл. 143, ал.1 във вр. с чл. 20
ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК от НК, а именно, че като извършител, в
съучастие с К.Х.С. с ЕГН-********** - старши полицай в група „ООР", сектор
„ОП" в В РУП В.Т., чрез употреба на сила -удряне на шамари в областта на
врата и дърпане на ухо, при условията на продължавано престъпление, на
09.11.2010 г, на ул. и в ЦСМП гр. В.Т. го принудил да извърши нещо противно на
волята му - да премести л.а., като го управлява в нетрезво състояние и да
подпише документ, като знаел, че е невинен - престъпление
по чл.286, ал.1 пр. 1 от НК.
2. На
14.12.2010 г. в ***, пред надлежен орган на властта -Окръжна прокуратура ***, в
писмена жалба, набедил К.Х.С. с ЕГН-********** - старши полицай в група
„ООР", сектор „ОП" в В РУП В.Т. - посочен в жалбата като полицай от
състава на наряда посетил първоначално местопроизшествие по сигнал подаден в
ОДЧ при В РУП В.Т., че лице свири с клаксон с л.а. „Опел Астра", с
транзитни номера на 09.11.2010 г, сутринта, гр. В.Т., ул. в извършване на
престъпление по чл. 143, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, а именно, че като извършител, в съучастие с М.Д.М. с ЕГН-********** -***"
в В РУП В.Т., чрез употреба на сила - удряне а шамари в областта на врата и
дърпане на ухо, при условията на продължавано престъпление, на 09.11.2010 г, на
ул. и в ЦСМП гр. В.Т. го принудил да извърши нещо противно на волята му -да
премести л.а., като го управлява в нетрезво състояние и да подпише документ,
като знаел, че е невинен - престъпление
по чл.286, ал.1 пр. 1 от НК.
3. В периода
от 10.11.2010 г. до 04.02.2011г. в ***, в условията на продължавано
престъпление, умишлено подбуждал С.И.С. с ЕГН-**********, М.К.К. с ЕГН-**********
и З.И.П. с ЕГН-**********, всичките от *** към престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК - като свидетели устно съзнателно да потвърдят неистина пред съд -по НОХД
№1698/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, , както следва:
- в периода от
10.11.2010г. до 04.02.2011г. в ***, в условията на продължавано престъпление,
подбуждал С.И.С. с ЕГН-********** от *** към престъпление по чп. 290 ал. 1 от
НК - като свидетел устно съзнателно да потвърди неистина пред съд по НОХД
№1698/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, а именно - че С. на
09.11.2010г. в гр. В.Т. е управлявал лек автомобил „Опел" с per. *** до
ул. „Трети март"25, като е возел пътниците М.К.К. и Х.П.П., и е останал на
адреса заедно с К., докато се извършва полицейска проверка на П., която е
наблюдавал, както и че е видял и чул, че полицаите, извършващи полицейската
проверка - М.Д.М. и К.Х.С. - служители в В РУП В.Т., са ударили П. по врата и
са му дърпали ухото, за да го принудят да управлява лекия автомобил „Опел"
с per. ***
-в периода от
10.11.2010 г. до 04.02.2011г. в ***, в условията на продължавано престъпление,
подбуждал М.К.К. с ЕГН:********** от *** към престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК - пред съд по НОХД №1698/2010г. по описа на Великотърновски районен съд,
като свидетел устно съзнателно да потвърди неистина - че С.И.С. на 09.11.2010г.
в гр. В.Т. е управлявал лек автомобил „Опел" с peг. *** до ул. „Трети
март"25, в който са се возели с Х.П.П., и е останал на адреса заедно със С.,
докато се извършва полицейска проверка на П., която е наблюдавал, както и че е
видял и чул, че полицаите, извършващи полицейската проверка - М.Д.М. и К.Х.С. -
служители в В РУП В.Т., са ударили по врата и са дърпали ухото на П., за да го
принудят да управлява лекия автомобил „Опел" с peг. ***
-в периода от
10.11.2010 г. до 04.02.2011г. в ***, в условията на продължавано престъпление,
подбуждал З.И.П. с ЕГН-**********, от *** към престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК - пред съд -по НОХД №1698/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд,
като свидетел устно съзнателно да потвърди неистина - че на 09.11.2010 г. е
видял и чул когато е бил на терасата на жилището си, че полицаите, извършващи
полицейската проверка на П. - М.Д.М. и К.Х.С. - служители в В РУП В.Т., са го
ударили по врата и са му дърпали ухото, за да го принудят да управлява лекия
автомобил „Опел" с per. ***, което е престъпление по чл. 293, ал.1 пр. 1
от НК вр.чл. 26, ал. 1 от НК
Представителят
на ВТРП поддържа обвиненията в трите пункта.
Счита същото за безспорно доказано. Описаните в обв.акт събития в
хронологичен ред се потвърдили от събраните в хода на съд.следствие
доказателства. Касаело се за набеждаване на двама полицейски служители за
извършване на престъпление от общ характер и за подбудителство на три лица към
лъжесвидетелстване. Безспорно било установено, че полицейските служители С. и М.
не са упражнили насилие спрямо подсъдимия при осъществената полицейска
проверка. Въпреки това последният подал жалба до ВТОП, че полицаите, след като
установили, че е употребил алкохол, го принудили да управлява лек автомобил. Х.П.
склонявал трима негови познати да дадат неверни показания пред разследващия
орган и съда по делото за управление на МПС след употреба на алкохол.
Полицейските служители били обвинени от П., че са извършили спрямо него
престъплението принуда. Склоняваните от П.
свидетели са дали правдиви показания в ДП. По отношение на престъплението по чл.286
прокурорът счита, че следва да се наложи наказание ЛОС за срок от три години, което да бъде
отложено за срок от пет години. За подбудителството към лъжесвидетелстване шест
месеца ЛОС с изп.срок от три години. При
това да се групират наказанията по чл.23 от НК.
Допуснати са за съвместно разглеждане
граждански искове от К.С. и М.М. срещу подс.П., за сумата от по 5000 лева,
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от престъплението по повдигнатото обвинение по чл.286, ал.1 пр.
1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.12.2010год. до
окончателното плащане.
Пострадалите С.
и М. са конституирани, като страна в производството, в качеството на граждански
ищци и частни обвинители.
Повереникът
адв.И. поддържа обвинението по чл.286, ал.1 пр. 1 от НК. Това обвинение било
безспорно доказано от свидетелските показания и другите доказателствени
материали. Отправя искане за наказание ЛОС
с приложение на чл.66ал.1 от НК. По отношение на гр.искове ги счита за доказани
и основателни по основание и размер. Претендира разноски.
Защитникът на
подсъдимия — адв.Н. счита, че следва да се постанови оправдателна присъда,
поради недоказаност на повдигнатите с обв.акт обвинения. От показанията на св.М.
и св.П. се установявало, че между подсъдимия П. и полицаите е имало разправия,
както и разпореждане да се премести автомобила, макар и тези свидетели да не са
видели упражнено насилие. В жалбата до прокуратурата
П. не визирал точно двамата полицейски служители. Гр.искове следвало да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани, а алтернативно да бъдат уважени за по-ниски суми.
Подсъдимият не се признава за виновен. В обясненията
си твърди, че въпросната вечер е излизал с лице с имена Румен Касабов, но не го
индивидуализира или посочва като свидетел.
Това лице изявило желание да закупи автомобила на П. и двамата отишли да
го огледат, където бил паркиран. П. не отрича, че бил употребил алкохол. При
това слушал музика от автомобилната уредба. Тръгнал си като си бил забравил
якето в колата и се върнал. Пристигнали двама полицейски служители. Било му
разпоредено да премести автомобила от по – младия полицай, а другия го ударил
по врата. След това разпоредилия му полицай му усукал ухото. П. преместил
автомобила и бил тестван за употреба на алкохол. След това разказал на трите
момчета негови приятели за случая, като те сами били решили да свидетелстват.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установена следната фактическа обстановка:
1.По обвиненията
по чл.286, ал.1 пр. 1 от НК. В случая
престъплението е в глава „престъпления против правосъдието”, но предвид на това,
че се осъществява чрез засягане личността на ФЛ има и друг обект на защита. С
оглед на това е неприложим института на продължаваното престъпление - чл.26ал.6
от НК.
На 09.11.2010 г. около
06.00 ч. в РУП - В. Търново постъпил сигнал за нарушаване на обществения ред от
св.Д.М. за лице, управляващо лек автомобил „Опел Астра" с peг. ***, на ул.,
което форсира двигателя на автомобила и вдига шум с клаксона и силна музика. На
местопроизшествието бил изпратен автопатрулен екип на група OOP при. РУП - В.
Търново в състав: М.Д.М. - командир на отделение и К.Х.С. - старши полицай.
Двамата полицейски служители първи посетили произшествието, като в началото не
открили автомобила и водача му на описаното място, но след повторен сигнал от
същия гражданин, ги забелязали, като автомобилът
бил спрян по средата на пътното платно на ул.”Трети март” пред № 25 с работещ
двигател. Зад волана бил подсъдимият Х.П.П.. По това време зад лекия автомобил
Опел Астра приближил таксиметров автомобил, който не можел да продължи нататък
по улицата, тъй като тя била препречена от спрелия автомобил. Тогава подс.П.,
управлявайки автомобила потеглил назад, и след няколко метра го паркирал до
другите паркирани автомобили на същата улица. Тогава свидетелите М.М. и К.С.
поискали документите за проверка на П. и извършили справка в информационните
масиви на МВР. При тази проверка двамата забелязали, че П. се олюлява и лъха на
алкохол, поради което извикали за съдействие автопатрулен екип на сектор ПП при
ОД на МВР - В. Търново в състав полицай М.М. и полицай И.М.. Св.М. и св.С.
обяснили на колегите си, че преди това в тяхно присъствие П. е управлявал лекия
автомобил „Опел Астра". Св.М. и св.М. извършили проверка на подсъдимия Х.П.
с техническо средство Дрегер 7410+ с фабр. № 0262, който отчел 1,91 на хиляда
концентрация на алкохол в кръвта му. На подсъдимия бил съставен АУАН № 368138 и
талон за медицинско изследване, като бил придружен от свидетелите М.М. и К.С.
до МОБАЛ - В. Търново, където дал кръвна проба. Срещу Х.П.П. започнало БП №
ЗМ-1151/2011 г. по описа на РУП - В. Търново за престъпление по чл. 343Б, ал.1
от НК, и по него като основни свидетели били разпитани полицаи М.М. и К.С..
На 14.12.2010 г. подсъдимия Х.П.П. с цел да злепостави
двамата основни свидетели по воденото срещу него БП № ЗМ-1151/2011 г. по описа
на РУП - В. Търново М.Д.М. и К.Х.С. пред Окръжна прокуратура *** подал жалба
срещу тях, в която след като индивидуализирал двамата, като полицаи от състава
на наряда, посетил първоначално местопроизшествието, посочено по-горе, ги
набедил в престъпление, като знаел, че са невинни, а именно набедил ги, че като
извършители в съучастие помежду си, чрез употреба на сила - удряне на шамари в
областта на врата и дърпане на ухо, при условията на продължавано престъпление
на 09.11.2010 г. на ул. и в ЦСМП *** го принудили да извърши нещо противно на
волята му, а именно да премести лекия автомобил „Опел Астра", като го
управлява в нетрезво състояние и да подпише документ. Твърдяното предствалява
приписване на престъпление от общ характер по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 от НК.
По описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият
Х.П.П. е осъществил престъпния състав на чл. 286, ал.1, пр.1 от НК, тъй като на
14.12.2010 г. пред надлежен орган на властта - ВТОП, в писмена жалба набедил М.Д.М.
в извършване на престъпление, като знаел, че е невинен и е осъществил
престъпния състав на престъпление по чл. 286, ал.1, пр.1 от НК, тъй като на
14.12.2010 г. пред надлежен орган на властта - ВТОП, в писмена жалба набедил К.Х.С.
в извършване на престъпление, като знаел, че е невинен. Двете деяния са
насочени освен срещу правосъдието и срещу личността на пострадалите М. и С.,
поради което в случая не е налице продължавано престъпление, а две отделни
престъпления, извършени при условията на идеална съвкупност. Деянието е
извършено при пряк умисъл.
В случая, макар и да не са посочени точните имена на
набедените служители в жалбата до ВТОП, то безспорно е установено, че това са
пострадалите М. и С.. Подсъдимият ги е описал като полицейски служители
посетили първи местопроизшествието, същите са били обект на прокурорска
проверка, т.е. безспорно за индивидуализирани.
2.По обвинението по чл. 293, ал.1 пр. 1 от НК вр.чл. 26, ал: 1 от НК.
По воденото
срещу подсъдимия Х.П.П. БП № ЗМ-1151/2011 г. по описа на РУП - В. Търново бил
внесен обвинителен акт срещу него във ВТРС, където било образувано НОХД №
1698/2010 г. Подсъдимият П. с цел да избегне наказателната отговорност за
извършеното от него деяние, решил да представи пред съда по това дело
неистински доказателства. Във връзка с това в периода 10.11.2010 - 04.02.2011
г. в *** подсъдимият П. се срещнал със своя познат св. С.И.С.. Позовавайки се
на приятелството им, П. помолил св. С.
да се яви пред съда по НОХД № 1698/10 г. на ВТРС и там като свидетел съзнателно
и устно да потвърди неистина. Обяснил му, че трябва да каже, че на 09.11.2010
г. той именно е управлявал лекия автомобил Опел Астра с peг. *** до ул. Трети
март № 25 в ***, като е возел в него като пътници св. М.К.К. и подс.Х.П.П.,
както и че е останал на адреса заедно със св. К. докато се е извършвала
полицейската проверка на П., която е
наблюдавал, както и че е видял и чул, че полицаите, извършващи проверката М.Д.М.
и К.Х.С. - служители на РУП - В. Търново са ударили П. по врата и са му дърпали
ухото, за да го принудят да управлява лекия автомобил. Св. С. се съгласил да
лъжесвидетелства, но впоследствие се отказал от тези си намерения.
В периода 10.11.2010 - 04.02.2011 г. в *** подсъдимият
П. се срещнал със своя познат св. М.К.К. и позовавайки се на приятелството им
помолил св. К. да се яви пред съда по НОХД № 1698/10 г. на ВТРС и там като
свидетел съзнателно и устно да потвърди неистина. Обяснил му, че трябва да
каже, че св. С.И.С. на 09.11.2010 г. в *** е управлявал лекия автомобил Опел
Астра с peг. *** до ул. Трети март № 25 в ***, в който са се возели подс. Х.П.П.
и той - св. М.К.К., че е останал на адреса заедно със св. С. докато се е
извършвала полицейската проверка на П.,
която е наблюдавал, както и че е видял и чул, че полицаите, извършващи
проверката - М.Д.М. и К.Х.С. - служители на РУП - В. Търново са ударили П. по
врата и са му дърпали ухото, за да го принудят да управлява лекия автомобил.
Св. К. се съгласил да лъжесвидетелства, но впоследствие се отказал от тези си
намерения.
В периода от 10.11.2010 г. до 04.02.2011 г. в ***, подс.
П. се срещнал със своя познат св. З.И.П. и позовавайки се на приятелството им
го помолил да се яви пред съда по НОХД № 1698/10 г. на ВТРС и там като свидетел
съзнателно устно да потвърди неистина - обяснил му, че трябва да каже, че на
09.11.2010 г. е бил на терасата на жилището си и е видял и чул тогава, че
полицаите, извършващи полицейска проверка на обв. П. - св. М.М. и св. К.С. -
служители на РУП - В. Търново са ударили П. по врата и са му дърпали ухото, за
да го принудят да управлява лекия автомобил Опел Астра.
По описания начин от обективна и субективна
страна Х.П.П. е осъществил престъпния
състав на чл. 293, ал.1, пр.1,в р. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като в условията на
продължавано престъпление умишлено подбуждал С.И.С., М.К.К. и З.И.П. към
престъпление по чл. 290, ал.1 от НК - като свидетели устно съзнателно да
потвърдят неистина пред съд - по НОХД № 1698/2010 г. по описа на ВТРС. За
довършеността на това престъпление не е необходимо подбужданите лица да са дали
неверните показания пред съответния орган.
В случая се касае за склоняване към лъжесвидетелстване, което е
въздигнато в самостоятелна престъпна дейност. Деянията са извършени при пряк
умисъл.
Твърденията на подсъдимия и защитната му позиция са
категорично оборени от събраните свидетелски показания.
Причини за извършване на престъплението: незачитане и
неспазване на установените правила и норми за поведение в обществото от страна
на подсъдимия, както и ниското му правно съзнание.
Утежняващи вината обстоятелства - недобри
характеристични данни.
Смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало,
тъй като обвиняемият е реабилитиран по
право.
С оглед изложеното и като съобрази мотивите и
подбудите за извършване на престъпленията, личността на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат
като се наложат наказания при условията
на чл.54 от НК, както следва:
1. за престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК,
му налага НАКАЗАНИЕ една година и шест месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
2. за престъпление по чл.
286, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК, му налага НАКАЗАНИЕ една
година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
3. за престъпление
по чл. 293, ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 36 и чл. 54
от НК, му налага НАКАЗАНИЕ шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, ГРУПИРА наложените по-горе наказания,
като определя общо най-тежко наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Настоящият състав счита, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.55 от НК. Липсват изключителни/дори
едно/ или многобройни смекчаващи вината обстоятелства В случая тези наказания не са несъразмерно
тежки при конкретно установената степен на обществена опасност на деянията и дееца.
По отношение на
предявените граждански искове.
При това решение по повдигнатото
обвинение за две престъпления в условията на идеална съвкупност по чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК, основателни се явяват и
гражданските искове на К.С. и М.М. за заплащане на сумата от по 1500 лв., като
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди - болки и страдания.
По делото се установи фактическия състав пораждащ отговорността при непозволено
увреждане, съдържащ - факта на извършеното престъпление от подсъдимия,
причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди – изразяващи
се в настъпили душевни болки и страдания, претърпени от пострадалите. При
определяне конкретния размер на обезщетението, съдът взе предвид характера на набеждаването
и личността на набедените лица, а именно полицейски служители при изпълнение на
функциите им. Засягането на личността на пострадалите, води неминуемо до
страдание, което съставлява значителни неимуществени вреди, които трябва да се
обезщетят. Закономерна последица са причинените душевни болки. При установен
факт на престъпление не е необходимо доказването на причинените типични
неимуществени вреди, тъй като същите се презюмират.. Ето защо, съдът уважи
частично предявените граждански искове, като осъди подс. П. да
заплати на пострадалите М. и С. сумата от по 1500 лева, обезщетение, като
отхвърли иска за горницата до 5000 лева. Това обезщетение, според съда,
справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди - съгл. чл.52 от ЗЗД.
Присъдени бяха разноски по делото
в полза на държавата и гр.ищци.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: