№636
гр.Пловдив,
13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми февруари, две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 726 по описа за 2020 година
на ПРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на В.И.В. от гр.Пловдив, ЕГН ********** против наказателно постановление № 02-НК-24/18.11.2019г. на главен
инспектор Г.Н.М. на длъжност Началник на Второ РУ–Пловдив при ОД на МВР–Пловдив с което на жалбоподателя В.В. на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.218б, ал.1 от НК и
Заповед рег.№ Iз-1767/28.08.2012г. на Министъра на
вътрешните работи е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева.
С жалбата се оспорва изцяло и в срок издаденото НП. Представят се
фактически и правни съображения по същество на искането за отмяна на НП. В жалбата се сочи, че има несъответствия между текстовото описание на
нарушението и квалификацията на нарушението в АУАН и НП, което води до
ограничаване правото му на защита, да научи точно какво нарушение и по коя
законова разпоредба му се вменява вина. С жалбата се прави искане към съда за присъждане направени
по делото разноски.
Жалбоподателят В. В. редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.В.М. по силата на
приложено по делото пълномощно. Процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Не прави искания за събиране на
нови доказателства. В пледоарията си представя доводи за допуснати пороци при
издаване на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата
на В. В..
Съдът, като прецени събраните
доказателства, доводите и становищата на страните и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намира следното:
На 03.04.2019г.
свидетелката М.П.се намирала в гр.Пловдив, бул.“Копривщица“ където чакала
автобус от градския транспорт, за да се придвижи до определено място. В себе си
носела мобилен телефон марка „Самсунг“. Свидетелката М.П.
се качила в автобус от градския транспорт, където телефона изпаднал от нея, без
това да бъде разбрано от нея. След слизане от автобуса свидетелката М.П.
установила липсата на телефона. По същото време в автобуса бил жалбоподателя В.В., който видял изпадналия телефон и го взел в себе си.
На основание чл.212, ал.2
от НПК с първо действие разпит на
свидетел, на 19.04.2019г. е било
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител № 252/2019г. по
описа на 02 РУ на МВР гр.Пловдив за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. След проведено разследване било установено местонахождението на телефона,
който телефон жалбоподателя В. предал на
разследващите органи и същия е бил приобщен към делото като веществено
доказателства. Стойността на телефона била определена на 194 лева. Мобилния
телефон бил върнат на неговия собственик.
В хода на проведеното
досъдебно производство няма привлечено като обвиняем лице.
Жалбоподателят В. бил
разпитван като свидетел.
След приключване на
разследването по досъдебното производство, същото е било изпратено на Районна
прокуратура гр.Пловдив с мнение за прекратяване на наказателното производство и
налагане на жалбоподателя В.В. на административно
наказание по чл.218б от НК.
С постановление от
16.10.2019г. на прокурор Д.П.при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено
наказателното производство по посоченото досъдебно производство.
С постановлението на РП
Пловдив е прието въз основа установената фактическа обстановка, че по отношение
на жалбоподателя В. деятелността му следва да се квалифицира по чл.207, ал.1 от НК, както и че са налице предвидените основания за приложение на нормата на
чл.218б, ал.1 от НК и липсата на отрицателните за това предпоставки, изброени в
чл.218б, ал.2, т.1-3 от НК и приема че са налице основанията на чл.199, чл.242,
ал.1, пр.1, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 252/2019г. по описа на
02 РУ на МВР Пловдив, пр.пр. 3353/19г. по описа на РП
Пловдив водено за престъпление по чл.207, ал.1 от НК. В постановлението е
посочено че след влизане в сила, копие от същото ведно с преписката да се
изпратят на началника на 02 РУ на МВР
Пловдив с оглед реализиране на административнонаказателна
отговорност спрямо жалбоподателя В..
На 12.11.2019г. против жалбоподателят В. е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, серия АА бланков номер 035277 за това, че на
03.04.2019г. около 14,00 часа в гр.Пловдив, на бул.“Копривщица“, до № 39 на
спирка от градския транспорт е намерил и не е предал движима вещ мобилен
телефон, марка Самсунг, модел Галакси
J4 plus, 5,5 инча в
продължение на една седмица на собственика или на органа на властта с което
виновно е нарушил чл.218б, ал.1 от НК.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя В., от полицейски
служител Б.Ф.Г., на длъжност **** при 02 РУ на МВР Пловдив, в присъствието на
свидетел – полицейски служител М.А.Д.. В акта е вписано саморъчно от жалбоподателя:
„нямам възражения“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и
от жалбоподателя. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя В., надлежно удостоверено с разписка за това действие, неразделна
част от съставения АУАН.
На 18.11.2019г. против
жалбоподателя В. е издаденото атакуваното НП за това, че на 03.04.2019г. около
14,00 часа в гр.Пловдив, на бул.“Копривщица“, до № 39 на спирка от градския
транспорт е намерил и не е предал движима вещ мобилен телефон „Самсунг Галакси J 4 плюс“, 5,5 инча в
продължение на една седмица на собственика или на органа на властта с което
виновно е нарушил чл.218б, ал.1 от НК.
С издаденото НП на
жалбоподателя В. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б, ал.1 от НК, и заповед
рег.№ Iз-1767/28.08.2012г. на Министъра на
Вътрешните работи е наложено административно наказание Глоба в размер на 200
лева. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя на 13.01.2020г. Поради
несъгласие с издаденото НП, в срок пред РС Пловдив е подадена жалба против
НП.
Разпитан като свидетел в
съдебно заседание актосъставителят Б.Г. посочи че му
е било възложено по прекратено наказателно постановление да състави АУАН, в който е използвал обстоятелствената част на
постановлението на РП Пловдив за да види какво се е случило, както и че на база
постановлението на РП Пловдив е издал
АУАН. Свидетелят посочи че е призовал посоченото в акта лице като нарушител, което
се е отзовало веднага, както и че е съставен в присъствието на един свидетел,
който е свидетел при съставянето на акта. Поради не наличие на основания за
критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и
потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от приетите по делото
писмени доказателства и показанията на свидетел Б.Г. които съдът кредитира с доверие.
При така установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да
се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено
виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на
имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази
насока е налице различие в понятията ”неправилно” и ”незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето,
посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и
се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и
въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд приема от правна страна
следното:
Както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на функциите
им. Спазени са и сроковете съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото
следва да бъде отменено поради следните основания:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. За да предизвика
ефекта на правораздавателен акт за налагане на
административно наказание, наказателното постановление следва да отговаря на
установени от Закона за
административните нарушения и наказания задължителни реквизити съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Тези
минимално необходими реквизити на съдържанието
на наказателно постановление са предвидени от
законодателя с оглед обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на защита на
наказаното лице, поради което същите следва да
бъдат спазвани стриктно.
Липсата на един от тях във всички случаи
възпрепятства осъществяването
на правото на защита на нарушителя.
Съдът счита, че при издаване на атакуваното НП
на първо място е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН, съгласно
която „ Наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават.
Видно
от обжалваното наказателно постановление
същото не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието.
По отношение на деянието извършено от В. е отбелязано, че на
03.04.2019г. около 14.00 часа в гр.Пловдив, бул.“Копривщица“ до № 39 на
автобусна спирка е намерил и не е предал чужда движима вещ: мобилен телефон „Самсунг Галакси J4 плюс“ 5,5 инча, в
продължение на една седмица на собственика или на орган на властта. Съгласно
постановлението на РП Пловдив въпросния телефон, собственост на свидетелката М.П.
е бил изпуснат в автобус от градския транспорт, на посочената дата, без нейното
знание и при слизането и от автобуса
телефона не е бил в нея. Съгласно постановлението В.В.
е забелязал падналия телефон в автобуса и го е взел. Нито в поставлението
на РП Пловдив, нито в НП е посочена датата на установяване на местонахождението
на телефона, както и датата на предаване на телефона на органите на ДП, което е
от правно значение за определяне дали спрямо посоченото като нарушител лице е
налице правно основание да бъде подведен под отговорност при неизпълнение на
задължението му в продължение на една седмица да предаде телефона на
собственика му или на орган н властта. В атакуваното наказателно постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават
извършването на престъплението.
На следващо място съдът констатира че нито в съставения
АУАН, нито в издаденото НП е посочената коя правна норма е нарушена, което само
по себе си представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН
за издаденото НП / за съставения АУАН - нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН/.
Образуваното досъдебно производство е против неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Съгласно
постановлението на РП Пловдив деянието предмет на разглеждане не касае
извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК а такова по чл.207, ал.1 от НК.
Според нормата на чл. 218б, ал. 1
от НК, за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква
"а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка
с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни
заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието,
наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако
предметът на престъплението е възстановен или заместен.
От своя страна разпоредбата
на чл.424, ал.1
от НК изрично разписва, че за деянията по чл.218б от НК се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
В конкретната хипотеза административнонаказващият
орган вменява на жалбоподателя В. извършването на деяние по чл.218б, ал.1
от НК, което е незаконосъобразно тъй като деянието по чл.207, ал.1 от НК е винаги
престъпление и за да се носи наказателна отговорност, в случая административна,
следва да има по отношение на нарушителя обвинение за такова престъпление което
със съставянето на АУАН не е направено. Доказаността на престъплението е задължителна предпоставка
за прилагането на разпоредбата на чл.218б от НК, което не е изрично отразено в
наказателното постановление и цифрово не е направена връзка на чл.218б, ал.1 от НК, с разпоредбата на чл.207, ал.1 от НК в обстоятелствената част на
постановлението.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-НК-24/18.11.2019г. на главен инспектор Г.Н.М. на длъжност
Началник на Второ РУ–Пловдив при ОД на МВР–Пловдив с което на
В.И.В. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание
чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.218б, ал.1 от НК и Заповед рег.№ Iз-1767/28.08.2012г.
на Министъра на вътрешните работи е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.