Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.04.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Натали
Генадиева
при участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1836 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 3.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 18175/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *********/ срещу И.Н.А. /ЕГН **********/- лично и като
наследник на починалите в хода на процеса К.Н.А. и Н.Г. А., искове по чл.422 ГПК за признаване за установени задълженията на ответницата за плащане на
сумата 6 887.71 лв.- за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за
аб.№ 278808, ведно със законната лихва за периода от 10.05.2017 г. до изплащане
на вземането, и на лихва в размер на 1 156.17 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 20.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 17.05.2017 г. по гр.д.№ 29484/ 2017 г. на СРС, 85 състав.
Отхвърлена е и молбата на ищеца „Т.С.” ЕАД за присъждането на разноски за
исковото и заповедното производства.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми,
ведно с разноските по делото.
Въззиваемата
страна И.Н.А. /ответница по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК оспорва
въззивната жалба на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна.
Третото
лице- помагач “Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ищеца.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявените
от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД са
неоснователни
и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответницата И.А., встъпила при
условията на чл.227 ГПК в правата и задълженията на починалите в хода на делото
ответници Н.А.
иК.А., да отговаря по
същите. Ищецът
основава претенциите си към ответниците Н.Г. А., И.Н.А. и К.Н.А. на твърдението, че са
потребители на топлинна енергия в топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № 9 в сградата
на ул.“******* № ********в гр. София, с абонатен № 278808, през периода м.05.2014
г.- м.04.2017 г., в която връзка представя списъци на етажните собственици в
сградата, в която се намира процесният имот, и постановление на ЧСИ за налагане
възбрана върху 1/6 идеална част от имота.
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ
се по правило
основен източник на
облигационните правоотношения. Сключването
на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/
в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно
доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали
освен страната
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 1836/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответницата И.А. е заявено оспорване на исковете /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и
обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса не е проведено.
Като
доказателства по делото от страна на ищеца са представени само списъци на
етажните собственици в сградата на ул.“Персенк“ № ********в гр. София /3 бр./, в които срещу
ап.№ 9 за абонатен № 278808 е посочено името на Л.М.А..
От
третото лице- помагач са представени дялови разпределения за имот с аб.№ 278808 за периода
м.05.2013 г.- м.04.2017 г., съставени също на името наЛ.А..
Не е направено твърдение от
ищеца посочената като абонат на топлопреносното предприятие Л.М.А. да е починала, нито е представено удостоверение за
наследници на същата. Липсват легитимационни документи за правото на
собственост върху процесния апартамент както на нейно име, така и на името на някой
от участвалите в първоинстанционното производство ответници Н.Г. А., И.Н.А. и К.Н.А.,
първият и последният от които са починали в хода на това производство.
Приложеното от ищеца писмено доказателство- Постановление за налагане на
възбрана върху недвижим имот от 13.02.2015 г., с което от ЧСИ с рег.№ 861 на
КЧСИ е наложена възбрана върху 1/6 идеална част от процесния апартамент,
притежавана от длъжника по изпълнението К.Н.А., не представлява доказателство,
годно да установи релевантните за предмета на настоящия съдебен спор факти и
обстоятелства, вкл. притежанието на права върху процесния имот или на част от
него както отК.А., така и от ответницата по делото И.А..
При така установената
фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че ответницата И.Н.А.
не е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря по предявените от „Т.С.“
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК за признаване съществуването на договорни
задължения по чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установява ответницата да има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди по силата на закона /чл.153,
ал.1 ЗЕ/, тъй като липсват доказателства през процесния период от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. да е била притежател на самостоятелно
основание на вещно право на собственост или на ограничено вещно право на
ползване върху процесния имот: АПАРТАМЕНТ № 9 в сградата на ул.“Персенк“ № ********в гр.
София, с абонатен № 278808, нито да
е страна по сключен с „Т.С.“ ЕАД индивидуален писмен договор за доставка на
топлинна енергия. Няма твърдения, нито доказателства да е подала молба-
декларация за откриването на клиентска партида при ищеца. Според представените от самия ищец писмени доказателства за
процесния имот с аб.№ 278808 е
открита клиентска партида на абонат на топлинна
енергия на името наЛ.А. /според списъците на етажните собственици в сградата- Л.М.А./,
за която също не са представени доказателства, легитимираща я като собственик
на имота. Не могат да бъдат обосновани изводи и за настъпило наследствено
правоприемство както от Л.М.А. в полза на длъжниците по издадената от СРС
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, конституирани като ответници в
първоинстанционното производство- Н.Г. А., И.Н.А. и К.Н.А., така и от починалите в хода на първоинстанционното производство
ответници
К.Н.А. /поч. 4.10.2017 г./ и Н.Г. А. /поч. 27.11.2017 г./ в полза на
ответницата- въззиваема страна И.Н.А..
Предвид
непроведеното от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти и отнасяне на неблагоприятните последици от
недоказването в негова вреда, искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД като
недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен. Неоснователността
на иска относно главницата- чл.79, ал.1 ЗЗД, обуславя извод за неоснователност
и на иска за признаване дължимостта на акцесорното вземане за лихви за забава
по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение като правилно следва изцяло да
бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски от въззиваемата страна /представлявана от особен представител
по чл.47 ГПК/ не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не
следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 3.12.2019
г., постановено по гр.д.№ 18175/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85
състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.