РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,21. 07.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Русе, V състав, в публично заседание на 30 юни през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 100 по описа за 2016
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 215 и следващите от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от И.С. *** срещу заповед №
РД-01-442 от 16.02.2016 г. на Кмет на Община Русе, с която е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по установения от закона ред строеж
пета категория „Промяна на предназначение на Кафе-бар в жилище”, находящ се в поземлен
имот (ПИ) 379, кв. 128 по кадастралния план на гр. Русе, с административен
адрес: гр. Русе, ул. ”Видин” № 20 и прекъсване захранването му с електрическа
енергия, вода и др.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
същият не е извършил промяна в предназначението на строежа, това е сторено от
сина му. Освен това се прави възражение за нарушаване на два съществени
принципа в административния процес – тези по чл. 6, ал. 5 и по чл. 13 от АПК.
Не било съобразено обстоятелството, че в процесния случай се касае за „лека
конструкция” – два фургона, в които е извършено формално разпределение, за да
има някакви помещения. Твърди, че при произнасянето на административния орган
не е взето предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на
оспорената заповед е налице подадено заявление за промяна на предназначението
на процесния обект.
Претендира се отмяна на заповедта.
Кметът на Община Русе, чрез процесуален представител,
дава становище, че жалбата е неоснователна, тъй като е налице промяна на
предназначението на процесното помещение. В представено по делото писмено
становище на 06.07.2016 г. претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е конституирана като заинтересована страна
П.С.Д., която чрез представляващия я адвокат заявява, че жалбата е
неоснователна. Моли съда да остави заповедта в сила.
Заповед № РД-01-442/16.02.2016 г. е оспорена от
нейният адресат в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което жалбата срещу процесния
административен акт е допустима.
Административното производство е започнало с
подадена жалба вх. № 94П-2817-3/06.11.2014 г. (л. 95 от преписката) от П.С.Д. ***
срещу построена незаконна ограда в имота на ул. ”Видин” № 20 в гр. Русе и
изградена жилищна сграда и гараж чрез преустройство на преместваем обект –
фургон, използван преди това като заведение за обществено хранене (барче). В
жалбата се твърди, че описаните действия са извършени от единия от
съсобствениците на имота – жалбоподателя И.С.А..
Във връзка с така подадена жалба са изискани от А.
доказателства (строителни книжа, разрешение/удостоверение за ползване и други
документи) за начина и времето на изграждане на оградата и барчето и
последвалите промени по тях, за да придобият настоящия си вид. (писмо изх. №
94П-2817-3#3/15.12.2014 г. – л. 55-56
от преписката). С писмо вх. № 94П-2817-3#5
от 16.03.2015 г. И.А. представил декларация (л. 51 от преписката), според която
„барчето” не функционира от 1994 г. През 1998 г. се е наложило същото да бъде
преустроено в помещение за живеене за нуждите на сина на А. и неговото
семейство. Преди това на административния орган били представени строителни
книжа за строеж „Кафе – бар”, сред които разрешение за строеж № 326/28.04.1992
г., разрешение за ползване № 273/18.06.1996 г. на Районната инспекция за
териториалноустройствен и строителен контрол – Русе, както и работен проект,
част Архитектурна за узаконяване на Павилион за кафе-бар, магазин и гараж (л.
60 – 89 от преписката).
По жалбата на Д. била извършена проверка от
служители на Община Русе на 28.05.2015 г., като резултатите от същата са материализирани
в констативен акт № ЗП-2 от същата дата (л. 44-46 от преписката).
Според отразеното в този констативен акт е извършена
проверка на строеж категория пета: Промяна предназначение на Кафе-бар в жилище,
находящ се в ПИ 379, кв. 128 по кадастралния план на гр. Русе, с
административен адрес: ул. „Видин” № 20, гр. Русе. В хода на проверката е
констатирано, че строежът представлява: Бивш „Кафе-бар” с променено
предназначение – ползва се като жилище без сутерен и таван. Намира се в
северната част на имота със застроена площ около 65 кв.м. и към момента на
огледа се състои от хол, детска стая, кухня, баня и WC и складово помещение. Строежът бил изпълнен от
метална носеща конструкция, с едноскатен покрив, покрит с поцинкована профилна
ламарина и топлоизолация. Обектът е саниран външно, като върху стиропор е
изпълнена замазка, шпаклован е и е боядисан. Обектът е в напълно завършен вид, захранен
с електроенергия и вода, обзаведен като жилище, което се обитава към момента на
проверката. Същият се ползва без да е въведен в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177 от ЗУТ.
Строежът е определен като V-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Посочено е, че строежът е собственост на И.С.А.,
съгласно н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 6, том IV, дело № 1070/92 г. на нотариус с район на
действие РРС.
Като Възложител на строежа е посочен също И.С.А.,
съгласно представени от самото лице декларации, подписани и от други двама
свидетели.
По повод на констативния акт А. подал възражение вх.№
94П-2817-3#11 от 07.07.2015 г., в което
посочил, че не смята, че е налице промяна на предназначението, тъй като в
строежа не са извършвани никакви промени в конструктивно естество и в
експлоатационните съоръжения. Конструкцията на сградата, вътрешните инсталации,
уредби и съоръжения на техническата инфраструктура били във вида, в който са
извършени от експлоатационните дружества при въвеждането на обекта в
експлоатация като „Кафе-бар”. Жалбоподателят заявил, че има намерение за
промяна на предназначението на обект, за което е подал надлежно заявление до
Община Русе вх. № 94П-2817-3#7/04.07.2015 г. По делото
е представено заявление вх. № 94П-2817-3#8/02.07.2015
г. до Главния архитект на Община Русе (л. 27 от делото), с което А. поискал да
му бъде разрешено да извърши промяна на предназначението на строеж „Кафе – бар”
в жилищен.
Като е възпроизвел и възприел данните, съдържащи се
в констативния акт, административният орган е приел, че в случая несъмнено е установен
строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация по установения за това
ред, в нарушение на чл. 178, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, поради което на основание
чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ със заповед №
РД-01-442 от 16.02.2016 г. е забранил ползването на строежа.
В открито съдебно заседание са разпитани свидетелите
П. Л. С. и Е.И.С..
Разпитаният свидетел П.С. установява, че оспорващия притежава
барче в имота си на адрес в гр. Русе, на ул. ”Видин” № 20, което функционирало
през 1996 г., 1997 г. и 1998 г. След 2000 г. престанало да функционира като
барче. През 2014 г. бил извършен ремонт, в извършването на който участвал и
свидетеля. След ремонта обектът бил направен пригоден за живеене и в него се
настанил сина на жалбоподателя. При ремонта била сменена ламарината на покрива,
тъй като течал, били измазани стените и били поставени мебели.
Свидетелят Е.С. – син на оспорващия, посочва в
показанията си, че живее в гр. Русе, на ул. ”Видин” № 20, в два фургон, които
са с метална конструкция. Между 1996 г. и 1998 г. обектът се е използвал за
заведение – барче, а след това до 2014 г. – за склад. След извършен през 2014
г. ремонт, при който е направено външно саниране със стиропор и мазилка, и
обособяване на две малки помещения около 3 метра на 3 метра и едно голямо
помещение, с обща площ на трите около 46 кв.м., свидетелят заживял там заедно
със семейството си. При ремонта не са прокарвани ток и вода, а са използвани
съществуващите партиди.
При тези установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, като съответно според чл.
178, ал. 4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по
предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Процесуалното правило регламентирано в чл. 223, ал. 1,
т. 6 от ЗУТ предвижда, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява
ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация
по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените
строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация. Идентична е и
разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, според която при нарушения на ал. 1 и 4
на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт, забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед № РД-01-442/16.02.2016 г. на кмета на Община Русе, с която е забранено
ползването на невъведения в експлоатация по установения от закона ред строеж
пета категория „Промяна на предназначение на Кафе-бар в жилище”, находящ се в
поземлен имот (ПИ) 379, кв. 128 по кадастралния план на гр. Русе, с
административен адрес: гр. Русе, ул. ”Видин” № 20 и прекъсване захранването му
с електрическа енергия, вода и др. Определен е 14-дневен срок за доброволно
изпълнение на заповедта (в т. 2 от нея), както и последиците при липса на
такова доброволно изпълнение – разпореждане до доставчиците на електрическа
енергия и вода в срок от 10 дни след изтичане на срока за доброволно изпълнение
да прекъснат захранването на строежа (т. 3 от заповедта). След изтичането и на
този срок е разпоредено да се пристъпи към принудително изпълнение на заповедта
с поставяне на отличителни знаци за ограничаване на достъпа и недопускане на
хора до строежа (т. 4).
За да постанови този административен акт
административният орган се е позовал именно на цитираните по-горе разпоредби –
чл. 178, ал. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 178, ал. 1 и ал. 4, чл. 117, ал. 1, ал.
3 и ал. 5 и чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ.
Изложеното обосновава извод за наличие на
компетентност у издателя на оспорената заповед, спазване на изискуемата писмена
форма и за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са накърнили в съществена степен правото на участие и защита на жалбоподателя.
На всеки етап от процеса, тези права са надлежно упражнявани.
Строежът, чието ползване е забранено, поради това,
че не е въведен в експлоатация по установения ред, е определен като „Промяна
предназначение на Кафе-бар в жилище”. Съдът намира за необходимо да направи
следното уточнение. Разпоредбите на чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ предвиждат правомощие за кмета на общината да забрани ползването на строежи
или части от тях. Легално определение на понятието „строежи” е дадено с нормата
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, според която "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението. Законът съдържа и определение на понятието „обект” в § 5, т.
39, според което това е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. От
своя страна съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на
предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин
на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни
кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър
и нормативните актове за неговото прилагане. Съвкупният анализ на цитираните
разпоредби сочи, че на забрана за ползване подлежат строежите, респективно
обектите като самостоятелни строежи или реална част от строежи. Самите строежи
по своята същност представляват сгради, постройки, пристройки и т.н. както и
строителни дейности по тях включително основни ремонти, реконструкции и
преустройства, независимо дали водят до промяна на предназначението или не. Самата
промяна на предназначението е промяна в начина на ползване и не би могла да се
определи сама по себе си като строеж. Строежът си остава сградата
(постройката), чието предназначение е променено, като законът предвижда ново
въвеждане на този строеж в експлоатация по предвидения ред, именно с оглед на
промененото предназначение. В този връзка в конкретния случай е налице некоректно
индивидуализиране на строежа. Касае се за строеж „Кафе-бар”, който чрез
извършване на основен ремонт и преустройство е превърнат жилище, т.е. строежът
е самият ремонт или преустройство, които са свързани с промяна на
предназначението, а не промяната на предназначението, сама по себе си. Изложеното
уточнение е от съществено значение предвид факта, че със заповед по чл. 178,
ал. 6 от ЗУТ се забранява ползването на конкретен строеж, т.е. на сграда,
постройка, пристройка и т.н. с конкретно предназначение, за което не е налице
въвеждане в експлоатация. Но доколкото не се касае за нов строеж, а за
съществуващ такъв, с определено по надлежния ред предназначение – за кафе-бар,
то строежът (сграда, постройка) би могъл да продължи да се използва съобразно
предназначението, за което е налице надлежно разрешение за ползване.
Независимо от неточното наименоване на строежа като
предмет на оспорената заповед, съдът намира, че не е налице съществено
нарушение, доколкото по делото е безспорно изяснено, че става въпрос за забрана
за ползване на жилище, което не е въведено в експлоатация като такова по
установения ред.
По делото е безспорно установено, че процесният
строеж „Кафе-бар” е надлежно разрешен и пуснат в експлоатация като такъв с това
му предназначение.
Съобразно дефиницията на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ,
"Промяна предназначението" на обект или на част от него е промяната
на един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.
Тези кодове се съдържат в Наредба № 3 от 28.04.2005
г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. В Приложение № 2, таблица № 3 от Наредбата в т. 1 е
обособена група „Сгради за постоянно и временно обитаване”, където е предвиден
код 100 за „жилищна сграда – еднофамилна”, а в т. 4 е обособена група „Самостоятелни
обекти в сгради”, където е включен код 570 за обекти за обществено хранене.
Очевидно наредбата разграничава обектите с
предназначение за живеене (обитаване) от самостоятелните обекти в сгради с
предназначение за обществено хранене.
Съобразно чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, не се разрешава
строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в
нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Смяната на начина на ползване
на обекта от „Кафе-бар” в жилище има за последица промяна предназначението на
обекта съгласно квалификацията му по наредбата, поради което на основание чл.
178 от ЗУТ е необходимо да се извърши въвеждане в експлоатация на обекта с
промененото предназначение по реда на чл. 177 от ЗУТ. Такова въвеждане в
експлоатация безспорно не е извършвано. Точно обратното, от данните по делото е
видно, че то е инициирано от жалбоподателя едва след извършената от контролните
органи на Община Русе проверка, като произнасяне по това искане към момента на
приключване на настоящото дело не е налице.
След като процесния обект не е въведен в
експлоатация с новото му предназначение към датата на проверката и към датата
на издаване на оспорената заповед, волеизявлението на административния орган, с
което се забранява ползването на установения строеж с новото предназначение е
правилно и в съответствие с правилата, установени в материалния закон. След
като не се твърди и не са ангажирани доказателства обектът да е бил въведен в
експлоатация като жилище, за каквото е ползван, и след като не се спори, че той
не попада в изключенията посочени в чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, т.е. не е строеж
VІ-та категория, не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на
процесната заповед в частта, с която е забранено ползването на строежа като
жилище.
Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 178, ал. 6
от ЗУТ, при нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория
кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на
съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите
и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Видно е, че
нормата предвижда няколко правомощия за компетентния административен орган.
Едновременно с правомощието да забрани ползването на строеж, кметът на общината
има и правомощието да разпореди неговото освобождаване, както и прекъсване на
захранването на строежа с електрическа и топлинна енергия, вода, газ, телефон и
други. Очевидно, всички тези допълнителни правомощия са свързани с основното –
да забрани ползването на строежа. Разпореждането за освобождаване и
прекъсването на захранването на строежа с ток, вода, газ, телефон и други има за
цел да обезпечи (да изпълни) забраната за ползване на процесния строеж. В
настоящия случай не е разпоредено освобождаване на строежа, а само прекъсване
на захранването с ток и вода. Съдът намира, че в тази част оспорената заповед
не е съобразена с установените по делото факти. От показанията на разпитаните
по делото свидетели и твърденията на жалбоподателя, които не се оспорват от
ответната страна, се установява, че строежът „Кафе-бар” е бил захранен като
такъв с електрическа енергия и вода. Преустройства в тази насока не са правени,
не са прехвърляни партиди при доставчиците и не е преминавано от захранване на
заведение за обществено хранене, към захранване на обект за жилищни нужди. По
отношение на строежа „Кафе-бар”, по делото не се спори, че същият е надлежно
въведен в експлоатация и притежава разрешение за ползване като такъв,
включително и чрез захранване с електрическа енергия и вода. Прекъсването на
това захранване би довело до невъзможност строежът да се използва и по
надлежното му предназначение, което противоречи на принципите за съразмерност,
установени в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая целта,
за която е издаден акта, е да се преустанови ползването на строежа като жилище.
Тази цел безспорно може да бъде постигната с разпореждане за освобождаването му
от обитаващите го като жилище. Прекъсването на захранването с електрическа
енергия и вода обаче би възпрепятствало възможността за ползване на строежа
съобразно разрешеното му предназначение – като кафе-бар, което е недопустимо
засягане на права и законни интереси.
С оглед на изложеното съдът намира, че разпореденото
прекъсване на захранването на процесния строеж с електрическа енергия, вода и
др. (т. 1, in fine от заповедта) и извършването на такова прекъсване от доставчиците на
тези услуги (т. 3 от заповедта) е в противоречие с материалния закон и следва
да бъде отменено. По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.С. ***, Заповед № РД-01-442/16.02.2016 г. на
Кмета на Община Русе, в частта, с
която е разпоредено прекъсване на захранването с електрическа енергия, вода и
др. на строеж пета категория: „Промяна предназначение на Кафе-бар в жилище”,
находящ се в поземлен имот (ПИ) 379, кв. 128 по кадастралния план на гр. Русе,
с административен адрес: гр. Русе, ул. ”Видин” № 20.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.С. *** срещу Заповед № РД-01-442
от 16.02.2016 г. на Кмет на Община Русе, в
частта, с която е забранено ползването на невъведения в експлоатация по
установения от закона ред строеж пета категория „Промяна на предназначение на
Кафе-бар в жилище”, находящ се в поземлен имот (ПИ) 379, кв. 128 по
кадастралния план на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. ”Видин” №
20.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: