ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30531
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110145065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. Преюдициалното запитване се отнася до правилата относно прекратяване
на дело пред националния съд, когато в националното производство е
подадено искане за отказ на иск, в което национално производство е
отправено искане за тълкуване на Правото на Европейския съюз (ПЕС)
до Съда на Европейския съюз (СЕС) и има съмнения, че страната прави
отказа си именно, за да предотврати предоставянето на отговора по
преюдициалното запитване. Преюидициалното запитване се отнася до
тълкуване на правилата за прекратяване на производството по чл.267
ДФЕС, в хипотезата когато страната е оттеглила сезиращия националния
съд документ само с цел да предотврати предоставянето на отговора по
преюдициалното запитване. Искането цели тълкуване на Процедурния
правилник на СЕС, чл.101, чл.267 ДФЕС и чл.19 ДЕС.
3. Искането следва да се разгледа като втори въпрос по вече образуваното
дело C-806/24 YETTEL BULGARIA по описа на Съда на Европейския
съюз.
4. Подобно запитване е по дело C-19/25 Клеймкомпас по описа на СЕС.
Настоящата юрисдикция счита, че настоящото преюдициално запитване
следва да се съедини към дело С-19/25.
1
СТРАНИ ПО СПОРА
5. Ищец: „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, .................. чрез адв. Й.
Д. - САК със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр.
София, бул. „.., ..........@dpc.bg.
6. Ответник: Д Ж А ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж.к. ......, който
се представлява от служебно назначен адвокат А. Б. Б. със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. Изток, ......
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
Конституция на Република България (КРБ)
7. Чл. 57. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Граждански процесуален кодекс (ГПК)
8. Добросъвестност
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са
длъжни да изнасят пред съда само истината.
9. Служебно начало
Чл. 7. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
10. Оттегляне на иска
Чл. 232. Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на
ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът
предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в
новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима
пречка.
2
11. Отказ от иска
Чл. 233. Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във
всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново
същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната
инстанция, обжалваното решение се обезсилва.
12. Молба за определяне на срок при бавност
Чл. 255. (1) Когато съдът не извърши своевременно определено процесуално
действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за
определяне на подходящ срок за извършването му.
(2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който
разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до
горестоящия съд.
13. Заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или
по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна
проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до
съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща незабавно на надлежния съд.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато:
1. (доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; адрес или седалище на територията на Република
България;
4. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
3
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис
от която се връчва на длъжника.
14. Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните,
освен в частта за разноските.
(2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението,
може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя
препис за връчване.
15. Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. (1) Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта
за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист
и отбелязва това върху заповедта.
(2) При предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение
влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на
вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото.“
Закон за защита на потребителите (ЗЗПотр.)
16. Чл. 143. (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
(2) Неравноправна е клаузата, която:
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или
частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения,
включително изключва възможността за прихващане на задължение към
търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е
4
извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен
договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят
не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи
това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора;
17. Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
Закон за електронните съобщения (ЗЕС)
18. Чл. 198. (1) Предприятията, които предоставят услуги за гласови
съобщения чрез свързване в определено местоположение и услуги за
достъп до интернет в определено местоположение и имат наложени
задължения по чл. 197, предлагат съответните устройства и услуги,
когато са приложими, по начин, който дава възможност на потребителите
да следят и контролират разходите си чрез:
……
5. предизвестие за възможно последващо спиране на услугата или изключване
при неплащане на сметки; всяко спиране се ограничава само до съответната
услуга, когато това е технически възможно, с изключение на случаите на
измами, системни закъснения в плащането или неплащане на сметки; в срок
един месец преди изключването се допускат само повиквания, които не се
таксуват на потребителя, и минимално ниво на услуги за достъп до интернет,
включително достъпа до номер 112 през интернет;
19. Чл. 229. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги
без номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-
машина, предлагат на потребителите възможност за сключване на
договор с първоначален срок, не по-дълъг от две години.
Чл. 229а. (1) Срочен договор за електронни съобщителни услуги, различни от
5
междуличностни съобщителни услуги без номера и различни от услуги за
пренос при свързване машина-машина, може да бъде продължен само при
изрично писмено съгласие на крайния ползвател относно условията за
продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора
той се преобразува в безсрочен при същите условия. Крайният ползвател има
право да прекрати безсрочния договор по всяко време с едномесечно
предизвестие, без да дължи неустойки и допълнителни разходи за това, с
изключение на сумите, дължими за услугата през периода на предизвестието.
(2) Преди автоматичното преобразуване на договора в безсрочен
предприятията информират крайните ползватели своевременно, по разбираем
начин и на траен носител за изтичането на срока на договорните отношения и
за начините за прекратяване на договора. Едновременно с това предприятията
препоръчват на крайните ползватели най-добрите тарифи за ползваните от тях
услуги. Предприятията предоставят на крайните ползватели поне веднъж
годишно информация за най-добрите тарифи.
(3) Когато краен ползвател има правото на законово основание да прекрати
договор за обществена електронна съобщителна услуга, различна от
междуличностна съобщителна услуга без номер, преди края на договорения
срок, крайният ползвател не дължи друга компенсация, освен за запазеното
субсидирано крайно устройство.
Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
20. Чл. 26. (1) Данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху
която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това,
дали доставката е облагаема, или освободена.
(2) Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на
неустойки и лихви с обезщетителен характер.
ОБЩНОСТНО ПРАВО
Договор за Европейския съюз (ДЕС)
21. Член 19, параграф 1
6
Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани
съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и
прилагането на Договорите.
Държавите членки установяват правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото
на Съюза.
Договор за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС)
22. Член 101
1. Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички
споразумения между предприятия, решения на сдружения на
предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат
търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или
резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:
1. пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други
условия на търговията;
2. ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното
развитие или инвестициите;
3. осъществяват подялба на пазари или на доставчици;
4. прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с
други търговски партньори, като по този начин ги поставят при
сравнително по-неблагоприятни условия;
5. поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на
допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с
търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.
2. Всички споразумения или решения, които са забранени в
съответствие с настоящия член, са нищожни.
3. Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими
по отношение на:
всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия;
всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия;
7
всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики, които
допринасят за подобряване на производството или разпространението на
стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при
това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:
1. да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са
абсолютно необходими за постигането на тези цели;
2. да дават възможност на такива предприятия да елиминират
конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета текст от значение за ЕИП (Директива за потребителите)
23. Член 5 Изисквания за предоставяне на информация за договори,
различни от договорите от разстояние или договорите извън
търговския обект
1. Преди потребителят да се обвърже с договор, различен от договор от
разстояние или от договор извън търговския обект, или със съответно
предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя
следната информация по ясен и разбираем начин, ако тази информация не е
ясна от контекста:
в) крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато
естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде
изчислена предварително в разумни граници, начина, по който цената трябва
да се изчисли, както и, когато е приложимо, всички допълнителни разходи за
транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези разходи не могат да
бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че
такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими;
д) в допълнение към напомняне за наличието на законова гаранция за
съответствие на стоките, наличието на извънгаранционно обслужване и на
8
търговски гаранции, когато е приложимо, както и условията по тях;
ж) когато е приложимо, функционалността, включително приложимите мерки за
техническа защита на цифровото съдържание;
Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13
юни 2024 година за установяване на хармонизирани правила относно
изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008,
(ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС)
2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за
изкуствения интелект) (Регламент за изкуствен интелект ИИ)
24. Съображение (7)
За да се гарантира последователно и високо равнище на защита на
обществените интереси по отношение на здравето, безопасността и основните
права, следва да бъдат установени общи правила за високорисковите системи
с ИИ. Тези правила следва да бъдат в съответствие с Хартата, да бъдат
недискриминационни и да са в съответствие с международните търговски
ангажименти на Съюза. Освен това те следва да са съобразени с Европейската
декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие и
Насоките относно етичните аспекти за надежден ИИ на експертната група на
високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (ЕГВР ИИ).
25. Съображение (8)
Поради това е необходима правна рамка на Съюза, с която да се установят
хармонизирани правила относно ИИ, за да се насърчи разработването,
използването и навлизането на ИИ на вътрешния пазар, и която същевременно
да осигурява високо равнище на защита на обществените интереси, например
здравето и безопасността, и защитата на основните права, включително
демокрацията, принципите на правовата държава и опазването на околната
среда, признати и защитени от правото на Съюза. За постигането на тази цел
следва да бъдат установени правила, уреждащи пускането на пазара,
пускането в действие и използването на някои системи с ИИ, и по този начин
да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и да се
даде възможност на тези системи да се ползват от принципа на свободно
9
движение на стоки и услуги. Тези правила следва да бъдат ясни и надеждни по
отношение на защитата на основните права, да благоприятстват нови
иновативни решения и да дават възможност за изграждане на европейска
екосистема от публични и частни участници, които да създават системи с ИИ
в съответствие с ценностите на Съюза и да отключват потенциала на
цифровата трансформация във всички региони на Съюза. С установяването на
такива правила, както и на мерки в подкрепа на иновациите с отделяне на
специално внимание на малките и средните предприятия (МСП),
включително новосъздадените предприятия, настоящият регламент подкрепя
целта за насърчаване на европейския подход към ИИ, ориентиран към човека,
и целта на Съюза да бъде световен лидер в разработването на сигурен,
надежден и етичен ИИ, както бе посочено от Европейския съвет, и гарантира
защитата на етичните принципи, както изрично бе поискано от Европейския
парламент.
26. Член 86 Право на обяснение при вземане на индивидуални решения
1. Всяко засегнато лице, което е обект на решение, взето от внедрителя въз
основа на резултатите от високорискова система с ИИ, посочена в приложение
III, с изключение на системите, изброени в точка 2 от посоченото приложение,
и което поражда правни последици или по подобен начин значително засяга
това лице така, че то да счита, че се оказва неблагоприятно въздействие върху
неговото здраве, безопасност или основни права, има право да получи от
внедрителя ясни и съдържателни обяснения за мястото на системата с ИИ в
процедурата за вземане на решения и основните елементи на взетото решение.
27. Член 95 Кодекси за поведение за прилагане на специфични
изисквания на доброволна основа
2. Службата по ИИ и държавите членки улесняват изготвянето на кодекси за
поведение относно прилагането на доброволна основа, включително от страна
на внедрителите, на специфични изисквания по отношение на всички системи
с ИИ, въз основа на ясни цели и ключови показатели за ефективност с цел
оценяване на постигането на тези цели, включително елементи като, но не
само:
a) приложими елементи, предвидени в етичните насоки на Съюза за надежден
ИИ;
10
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори
28. Член 4
1. Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се
извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е
сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до
сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали
клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той
произтича.
29. Член 5
При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на
потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език.
30. Член 6
1. Държавите-членки определят изискването, включените неравноправни
клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са
обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че
договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
31. Член 7
1. Държавите-членки осигуряват, че в интерес на потребителите и
конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване
на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между
потребители и продавачи или доставчици.
32. ПРИЛОЖЕНИЕ УСЛОВИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 3
1. Условия, които имат за предмет или резултат:
д) условие, според което от потребителя се изисква да изплати неоснователно
висока неустойка като компенсация, когато не изпълни задълженията си;
ж) даване право на продавача или доставчика да прекратят безсрочен договор
без предизвестие, освен когато са налице сериозни основания за това;
р) изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да
използва други правни средства по-специално като изисква от потребителя да
отнесе спора изключително на арбитраж, който не е съобразен с правните
11
разпоредби, като неоснователно ограничи възможността му за предоставяне
на наличните доказателства или да му наложи тежестта на доказване, която,
според приложимото право, лежи върху друга страна по договора.
Харта на основните права на ЕС (ХОПЕС)
33. Член 38 Защита на потребителите
В политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на
потребителите.
34. Член 47 Право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес
Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
Процедурен правилник на Съда на Европейския съюз (ППСЕС)
35. Член 100 Продължаване на производството пред Съда
1. Когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване, производството пред
него продължава, докато юрисдикцията, която го е сезирала със запитването,
не оттегли последното. Оттеглянето на запитване може да бъде взето предвид
до момента, в който датата на обявяване на съдебното решение бъде съобщена
на заинтересованите субекти по член 23 от Статута.
2. Във всеки един момент обаче Съдът може да установи, че вече не са
налице условията, обосноваващи компетентността му.
36. Член 147 Доброволно уреждане на спора
1. Ако преди Съдът да се е произнесъл, страните постигнат споразумение по
уреждането на спора и уведомят Съда, че се отказват от всякакви претенции,
председателят разпорежда делото да бъде заличено от регистъра и се
произнася по съдебните разноски в съответствие с разпоредбите на член 141,
12
евентуално с оглед на предложенията, направени в този смисъл от страните.
2. Тази разпоредба не се прилага по отношение на жалбите и исковете по
членове 263 ДФЕС и 265 ДФЕС.
37. Член 148 Отказ от иск и оттегляне на иск или жалба
Ако ищецът или жалбоподателят уведоми Съда писмено или в съдебното
заседание, че възнамерява да се откаже от иска си или да оттегли иска или
жалбата си, председателят разпорежда делото да бъде заличено от регистъра и
се произнася по съдебните разноски съгласно разпоредбите на член 141.
38. Член 149 Липса на основание за произнасяне по същество
Ако установи, че предметът на делото е отпаднал и че не следва да се
произнася по същество, във всеки един момент Съдът може служебно, по
предложение на съдията докладчик и след изслушване на страните и
генералния адвокат, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
Съдът се произнася по съдебните разноски.
39. Член 150 Липса на абсолютни процесуални предпоставки
Във всеки един момент Съдът може служебно, по предложение на съдията
докладчик и след изслушване на страните и генералния адвокат, да реши да се
произнесе с мотивирано определение относно липсата на абсолютни
процесуални предпоставки.
ПРАВНА ТЕОРИЯ
40. Съгласно българската правна доктрина (Павлова, М. Гражданско право.
Обща част. Второ преработено и допълнено издание. С., „Софи-Р“, 2002,
с. 214. Таджер, Витали. Герджиков, Огнян (ред.). Гражданско право на
Република България. второ издание, нова редакция. Т. I, С., „Софи-Р“,
2022, с. 328), ако не е предвидено друго в закона, упражняването на права
при злоупотреба с тях следва да доведе до отказ на съда да защити тези
права.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
41. Страните се намират в облигационни отношения по договор за мобилни
услуги.
13
42. Ищецът подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение. Ищецът претендира една глобална сума, без да
уточнява как е сформирана сумата – колко за мобилни услуги, неустойки,
суми от лизинг на телефон, лихви, други такси и комисионни. Освен
това, в тази глобална сума ищецът включва няколко лихви върху
различни главници. Също така върху тази глобална сума претендира
лихва. Така ищецът претендира лихва върху лихва (анатоцизъм) по
потребителски договор, което е забравено според националното право.
43. Настоящият съдебен състав приел, че вземането не е индивидуализирано
и не е ясно за каква сума трябва да издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение. Съдът приел, че са налице неравноправни клаузи,
тъй като потребителят не знае по какъв начин са сформирани сумите.
Сключените договори за мобилни услуги съдържат уговорки, които са
във вреда на потребителя.
44. Националният съд напълно отхвърлил заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение. В мотивите съдът се е
позовал на практиката на СЕС досежно неравноправните клаузи при
потребителски договори.
45. Ищецът е обжалвал съдебния акт.
46. Въззивният съд, Софийски градски съд, е отменил изцяло съдебния акт,
като е приел, че не са налице неравноправни клаузи в договорите и
вземането е достатъчно индивидуализирано. Върнал е делото на
настоящия съдебен състав за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение.
47. Настоящият съдебен състав е издал Заповед за изпълнение и се е опитал
да връчи заповедта на длъжника. Заповедта не е връчена на длъжника
редовно, поради което националната юрисдикция е дала указания на
заявителя да предяви иск за установяване на съществуване на вземането.
48. Заявителят предявява иск и придобива качеството на ищец. Образувано е
настоящото производство. Няколко пъти съдът е давал указания на ищеца
да уточни исковата си претенция, тъй като се търсят суми, без да се
посочват на какво основание се претендират и не са разбити по пера –
колко за мобилни услуги, колко за неустойка, колко за разговори.
49. Исковата молба и приложенията към нея не са редовно връчени на
ответника, поради което съдът е дал указания на ищеца да внесе депозит
14
за особен представител, като при неизпълнение на указанията
производството ще бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение
обезсилена.
50. Ищецът в указания срок внася депозит и съдът назначава особен
представител.
51. Съдът връчва препис от исковата молба и приложенията към нея на
особения представител.
52. В срока за отговор той изцяло оспорва исковете като прави възражение за
неравноправни клаузи, липса на прекратяване на договор, поради което
неустойка не се дължи, не е ясно как са сформирани процесните суми, не
е ясно дали и колко са предоставяни мобилни услуги, не е ясно
потреблението на мобилните услуги, начисляват се лихви върху лихви,
има ли такси, които са начислени, но не са уговорени в договора.
53. По настоящото дело са назначени две експертизи – техническа и
счетоводна.
54. От тях се установи, че системата на ищеца начислява процесните суми
автоматично, без човешка намеса, въз основа на предварително създаден
механизъм. Съдът е квалифицирал тази система като машинно обучаема,
която попада в приложното поле на автоматично взетите решения.
Съгласно експертизите, получените от системата суми не отговарят на
сумите, които се получават при тяхното ръчно изчисляване, съгласно
посоченото в договорите. Сумите, които вещото лице изчислява ръчно,
съгласно описаното в договора не отговорят на сумите по издадените от
ищеца фактури.
55. Установи се, че интернет данните се измерват в KB, а съгласно договора
единичната ставка е за KB. Въпреки това ищецът преобразува
измерените данни от KB в MB, като измерените KB се разделят на 1000,
т.е. 1 MB = 1000 KB. Тъй като договорът е сключен при изчисляване за
KB, ищецът отново (за втори път) преобразува изчислените MB в KB,
като за това преобразуване ползва пропорцията 1 MB = 1024 KB. Съдът
установи, че неоснователно ищецът преобразува измерените KB в MB.
Това е така, защото договорът е сключен за единична ставка за KB и
може от измерените стойности да се изчисли дължимата сума за
интернет като се умножи измереното количество KB по единичната
ставка. Съдът установи, че при това преобразуване, което е въведено
15
едностранно от ищеца – доставчикът на мобилни услуги, без съгласието и
знанието на потребителя, на всеки измерени 1000 KB се начисляват 24
KB. Тези 24 KB не са измерени, не са потребени, но са включени при
формиране на процесната сума (потребителската сметки). Тези 24 KB
влизат при изчисляване на сумата въз основа на ставката от 0.0082 лева
(около 0.0041 евро цента) за KB. Затова ако един потребител е
консумирал 1 MB, това означава, че се начисляват 24 KB, които не са
реално потребени и чиято стойност възлиза на 0.20 стотинки (0.10 евро
цента). Така при 1000 MB на потребител се получават 200 лева (100
евро). Ищецът има около 3 милиона потребители. Ако всеки един от тях е
изразходил минимум 1000 MB на месец, то следва, че ищецът получава
сумата от 600 000 000 лева, които са около 300 000 000 евро. Тази сума е
само от преизчисляване, без реално да са консумирани тези 24 KB. Това е
така, защото системите за измерване на ищеца посочват една стойност,
но по негово желание той преобразува една и съща мерна единица два
пъти с различни коефициенти, поради което се получава начисляване от
24 KB.
56. Освен това, съдът е констатирал, че ищецът не измерва правилно самите
мобилни данни – KB за интернет и времетраенето на разговорите.
57. Първата стъпката при измерване на мобилни данни е 5 KB, а
последващите 1 KB. Така ако потребителят изначално е консумирал 3
KB, ще му се начислят 5 KB, а ако е консумирал 6 KB ще му се начислят
7 KB, тъй като след първите 5 KB, стъпката е 2 KB и се начислява до
следващите 2 KB. Начислява се на всеки започнат, а не всеки потребен
KB. Съдът установи, че сумите, въз основа на които ищецът е завел
делото не са начислени на реално потребено количество мобилни данни.
Така ако потребителят е ползвал три пъти мобилни данни, т.е. между тях
има нулево потребление, и по всяко едно от тях измерено 6 KB, то на
потребителят ще се начислят 3 KB повече, които не е консумирал. Това е
само защото стъпката е 2 KB. Ето защо ако има прекъсване между
потреблението на мобилните данни, за всеки потребени 6 KB се измерват
неправилно 3 KB.
58. Стъпката при телефонните разговори е 1 минута. Това означа, че при
разговор 1 минута и 10 секунди, системата ще измери разговор от 2
минути и ще начисли сума за 2 минути разговор. Това отново води до
16
неправилно изчисляване на дължима сума за потребени разговори и до
по-бързо изразходване на лимита от разговори. От това неправилно
изчисление се определя и неправилно начислената сума за потребление
на данни. Това е причината един потребител по-бързо да достига до
договорения лимит за интернет и време за разговори.
59. Съдът установи, че това неправилно измерване на данните и времетраене
на телефонни разговори води да неправилно изчисляване на сумите,
както и да различно отброяване на броя оставащи мобилни данни до
достигане до лимита. Това е така, защото всеки потребител има лимит от
мобилни данни и телефонни разговори. Лимитът на мобилни данни и
разговори се достига грешка при грешно измерване, защото се
начисляват повече време и мобилни данни без те реално да се потребени.
Това е така, защото се начисляват стойност, което не са предоставени в
пълен размер.
60. По делото се установи, че договорът не е прекратен, но ищецът е
начислил неустойка за прекратен договор, като според него неустойката
е в размер на тримесечни стандартни такси, без отстъпка. Съдът е приел,
че тези тримесечни стандартни такси отново противоречат на ПЕС. По
този въпрос е образувано дело C-821/24. Дело С-821/24 е прекратено, тъй
като другият национален телекомуникационен оператор е направил
отказ/оттегляне на иска пред националния съд, като по този начин е
прекратил преюдициалното производството с цел да не се установи
противоречие на Правото на ЕС и да не се отговори на поставените
въпроси. Следователно практика е на ищецът да прави отказ/оттегляне на
иска, когато съдът отправи запитване до СЕС за да установи
противоречие със Съюзното право.
61. Вече СЕС има практика по въпроси относно неустойка по прекратен
потребителски договор. Практиката е обективирана в решение по дело С-
749/23 по описа на СЕС.
62. Съдът е счел, че процесните действия на ищеца и клаузите от неговите
договори попадат в приложното поле на Регламента за изкуствения
интелект, Директивата за защита на потребителите и неравноправните
клаузи и затова е отправил преюдициално запитване. Ето защо
настоящият съд е отправил преюдициално запитване по тълкуване на
Регламента за изкуствения интелект и Директивите за защита на
17
потребителите и неравноправните клаузи. Образувано е дело С-806/24.
63. След размяната на книжата от СЕС към страните, ищецът смяна своя
адвокат.
64. Новият адвокат подава молба до запитващата юрисдикция, с която прави
отказ от иска. Молбата е отправена и до СЕС. Молбата е подадена на
26.02.2025 г. и е докладвана на настоящия съдебен състав на 28.02.2025 г.
Съдът се е разпоредил да се приложи по делото, защото докато делото е
спряно не се извършват никакви процесуални действия.
65. На 12.03.2025 г. ищецът подава молба за бавност до въззивния съд -
Софийски градски съд (СГС), чрез запитващата юрисдикция и директно
до СГС. С разпореждане на председателя на СГС молбата е изпратена на
СРС за администриране и извършване на съответните действия.
66. С разпореждане съдът е администрирал искането за прекратяване на
делото. Ищецът уточнява, че не е получил плащане от ответника, т.е.
спорът не е решен. Уточнява, че ответникът не е намерен на търсения от
него адрес, което намалява шансовете за бързо и ефективно събиране на
сумите. Самият ищецът признава, че вземанията са погасени по давност,
тъй като се търсят суми от 2020 и 2021 година. Твърди, че липсва
желание от ответника за доброволно плащане, поради което ще направи
още разноски за принудително събиране на вземане. Иска производството
да бъде прекратено незабавно. Счита, че ако делото бъде прекратено
следва да се заплати възнаграждение на особения представител за
процесуално представително пред запитващата юрисдикция и пред СЕС.
Иска да се върне възнаграждението на особения представител за
процесуално представителство пред запитващата юрисдикция и пред
СЕС.
67. Ответникът чрез особения си представител, признава, че не е платил
сумите. Претендира да му се изплати възнаграждение за извършената
работа. Не е съгласен, че не следва да му се присъди възнаграждение.
ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО СЪДЪТ СМЯТА, ЧЕ ИСКАНЕТО
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО
РЕШЕВАНЕ НА ДЕЛОТО
68. В главното производство съдът има нужда от тълкуване на Правото на
18
ЕС, за да приложи правилното защитата на потребителите. Това е така,
защото съдът е установил с помощта на експерти, че ищецът прилага
практики, които най-вероятно нарушават основни човешки права,
нарушават вътрешния пазар и правата на защитата на потребителите.
Ищецът е един от трите телекомуникационни оператори в България и
има над 3 милиона потребители, съгласно данни от Gemini.
Същевременно ищецът непрекъснато подава заявления за издаване на
Заповед за парично задължение. Само за 2024 година делата с ищеца са
909 на брой, а от 01.01.2025 г. до 18.07.2025 г. – 449 на брой. Всичките
дела на ищеца касаят суми по мобилни услуги – интернет, разговори,
SMS, данни в роумниг и други подобни. Следователно въпросите, които
съдът е отправил са от съществено значение по всички дела на ищеца.
Това е така, защото решенията на СЕС са задължителни за всички
национални юрисдикции.
69. Съгласно практиката на Въззивният съд съдът следва да издава Заповед
за изпълнение на парично задължение, независимо от неравноправните
клаузи, тъй като целта на заповедното производство е да се установи
дали вземането е спорно, а заповедното производство е едностранно. При
това положение съдът е обвързан от указанията на по-горе стоящия съд и
винаги трябва да издава заповед за изпълнение, независимо от наличието
на неравноправни клаузи. Единствено в исковото производство съдът
може да назначи експертизи и да установи по какъв механизъм и начин
са начислени процесните суми. При така установените факти съдът е
установил доста действия от страна на ищеца, които нарушават както
правата на потребителите, така и нормалното протичане на свободния
пазар и добросъвестно упражняване на процесуални права в съдебно
производство.
70. Съгласно чл.633 ГПК решенията на СЕС имат задължителна сила за
всички съдилища. При това положение отговорът на поставените
въпроси ще касаят всички останали дела, по които ищецът е страна. Към
момента на изготвяне на настоящото запитване ищецът има 449 броя
дела само за 2025 година и то само за този съд. Запитващата юрисдикция
е имала 909 дела само за 2024 година. В бройката не са отчетени делата в
другите съдилища. Следователно въпросите са от съществено значение
не само за посоченото дело, но и за всички останали. Въпросите касаят и
19
гражданите на другите държави – членки, с оглед изложения по-долу
международен характер, както и другите национални юрисдикции.
71. Въпреки важността на въпросите, ищецът е направил отказ от иска. С
направения отказ от иска ищецът цели да не се отговори на поставените
въпроси, като се прекрати националното производство и по този начин се
прекрати преюдициалното производство пред СЕС. Ищецът не иска да се
установи дали ивършваните от него практики (преизчисляване на
стойности, измервания и алгоритъм на изчисляване на дължими суми
чрез системи с автоматичен алгоритъм) нарушават Правото на ЕС. Ясни
са действията на ищеца, че същият е искал да се събере сумите, без да се
установи механизма на тяхното начисляване и дали не противоречи на
Правото на ЕС. Това е така, защото още в заповедното производство
съдът е отхвърлил искането, но ищецът го е обжалвал. В настоящото
производство (исково) съдът два пъти е оставил исковата молба без
движение, защото не е ясно какви суми ищецът претендира, тъй като
ищецът не ги посочва разбити по пера или компененти, а общо като
глобална сума. Освен това ищецът е внесъл депозит за особен
представител. Без този депозит делото щеше да бъде прекратено. Ищецът
е внесъл депозит за експертизи, а без него исковете щяха да бъдат
отхвърлени. От всички тези действия ясно си личат процесуалното
желание на ищеца, че същият никога не е имал намерение да се отказва
от водене на делото, независимо, че ищецът не е намерен и няма
намерение да плаща доброволно. Именно поради липсата на плащане
доброволно ищецът е образувал дело. Ето защо съдът счита, че
твърдения на ищеца, че вече няма интерес да води дело и че би се
оскъпило, не са водещи. Това е така, защото всички действия на ищеца до
сега доказват желанието му да събере сумите. Едва след отправяне на
преюидициалното запитване и установяване на изброените по-горе
практикта ищецът оттегля иска си. Освен това самият ищецът признава,
че вземанията са погасени по давност. А съгласно българското право
давността не се прилага служебно, а само по възражение на длъжника, но
не и на ищеца. Ищецът няма интерес да признае, че търсената от него
сума е погасена по давност, а това прави ищецът с молбата за отказ от
иска.
72. Ищецът подава молба за отказ от иска и моли делото да се прекрати, една
20
след отправяне на преюдициалното запитване, т.е. даване на гласност на
установените от съда практики по измерване и преначисляване на сметки
и надписване на суми,. С тези си действия, ищецът цели не да се откаже
от иска и да се реши спора, а да не се даде гласност (публичност) да
установените от съда незаконни действия и порочната практика при
неясен начин на формиране на сметки при потребители от автоматична
информационна система, чиито алгоритъм и black box effect не са
известни. Информационната система на ищеца не е сертифицирана, не е
калибрована с еталон за време и мобилни данни, когато се измерва
продължителност на разговор и потребление на мобилни данни.
73. За съда възникват опасения, че с отказа от иска ищецът цели да прикрие
установените от съда действия, които най-вероятно са незаконни,
противоречат на защитата на основни човешки права, на правата на
потребителите и на правовия ред. Освен това с молбата за бавност,
адресирана до горестоящия съд, ищецът упражнява натиск върху съда, за
да прекрати делото и да не се разберат установените факти и
обстоятелства. При така изложените проблеми за съда възникват спорни
въпроси по 6 ключови момента.
74. Първо. Едно преюдициално производство се прекратява, когато делото
не е висящо делото пред националния съд. С прекратяването на
националното производство се прекратява делото пред СЕС. Така ищецът
с една позволена от закона цел цели да се предотврати отговора на важни
въпроси досежно правилното и законосъобразно функциониране на
неговата система, начина на измерване и начисляване на потребителски
суми и то за 3 милиона абонати на голяма телекомуникационна
компания. Информационната система е автоматична и има елементите на
изкуствен интелект. Така ищецът, знаейки как функционира неговата
информационна система е подал заявление, искал е да се издаде заповед
за изпълнение на парично задължение, искал е съда да излезе с краен
съдебен акт, тъй като е подал искова молба. Но едва след като се
установяват порочните практики ищецът цели да прикрие фактите и да
не се даде гласност и публичност на установените от съда факти и
обстоятелства. Съдът счита, че това е нарушение на принципите за
добросъвестно упражняване на права, на публичност и прозрачност на
съдебната система. Това е така, защото след като съдът излезе с краен
21
съдебен акт за установените действия от ищеца, които ако са
незаконосъобразни, ищецът подлежи на финансова санкция от
регулаторни органи – Комисия за защита на потребителите, Комисия за
защита от конкуренцията, Комисия за регулиране на съобщенията. Така
ищецът пречи съдът да се произнесе с краен съдебен акт по същността
дали неговата информационна система, която е автоматична и попада в
приложното поле на Регламента за изкуствения интелект, съответства на
защита на човешките права и е в съответствие с Правото на ЕС.
Постановеният съдебен акт ще бъде пилотен за тълкуването на
Регламента за изкуствения интелект и същият ще бъде еталон за работа
от съда и прилагане на правото. За съда възниква обосновано
предположение, че с отказа от иска ищецът пречи и на СЕС да установи
дали Правото на ЕС допуска установените от съда действия и практики.
На първо място, запитването е първото по приложението на Регламента
за изкуствения интелект. Касае защита на човешките права в сферата на
използването на дигиталните технологии и защитата на потребителите.
Освен това въпросите имат изключителен международен елемент в
пространството на свобода и сигурност при прилагане на принципите за
свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали.
75. Собственик на капитала на ищеца е чуждестранно за България лице - Пи
Пи Еф Ти Ем Ти Бидко 1 Ен. Ви., Идентификация 70498288,
регистрирано в Нидерландия. Основно дейността на ищеца е в България,
но с оглед свободното движение на услуги и пола, дейността на
дружеството се осъществява и в други държавни на територия на ЕС с
оглед функцията роуминг. Освен това чуждестранни за България лица, се
включват към този телекомуникационен оператор, когато се намират на
територията на България и ползват неговите услуги. При това
положение, системата на ищеца за измерване на времетраене и размер на
ползвани мобилни данни касаят не само националната територия, но и
тази на другите държави членки, защото сумите и потреблението на
мобилните слуги касаят лицата в роуминг. Измерените данни касаят и за
това как данните и времето в роумниг са измерени и са предадени към
националния оператор на друго държава, който ще начисли съответни
суми или ще изчисли какво време или данни остават неизразходени от
потребителя като приспадне тези в роумниг.
22
76. Всичко това налага да се зададе първия въпрос дали това поведение на
страната не противоречи на обществения интерес, залегнал в системата
на съдебно сътрудничество, уредена в чл. 267 ДФЕС – да се създаде
еднообразно тълкуване на правото на Съюза, и при какви условия следва
да се предпочете интересът на страната или на еднообразното тълкуване.
В този смисъл следва да са преюдициалните въпроси. Настоящият
съдебен състав следва да посочи, че смята, че критерии за преценка дали
искането за оттегляне на претенцията по делото, които следва да
разгледа, за да прецени дали има злоупотреба с право, са интересите на
страната от бързо решаване на делото; обичайното развитие на подобни
съдебни процеси, включително и че длъжниците обикновено не оспорват
вземанията; размера на вземането, което се предявява; качеството на
заявителя като професионалист, който предявява серийно подобни
искове; интересите на правосъдието от еднообразен отговор на въпроса
за компетентните съдилища; значимостта на въпроса за приложението на
правото на Съюза по други подобни дела; но и това, че фактически
националният закон право на същото лице да образува наново пред друг
съдебен състав по същия въпрос, като така се стига до избор на съд от
страната (т.нар. „forum shopping“) и че това явление е вредно за
правовата държава. Формално погледнато отказът от иска прави
невъзможно повторното подаване на искане между същите страни и за
същото основание. Това е така, защото на ищеца не се забранява да
подава ново заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в
заповедните производства ответникът не може да направи възражение, че
спорът е решен със силата на пресъдено нещо, защото: 1) в предишното
производство ответникът се е защитавал чрез особен представител, който
е само за конкретното дело, но не и за последващи; 2) съдът няма
задължение да проверява дали между страните има влязъл в сила съдебен
акт по отказ от иска при издаване на заповед за изпълнение. Така
потребителят няма да получи адекватна защита, с оглед направения отказ
от иск. Не така седят нещата, ако съдът постанови решение като краен
съдебен акт. При постановен съдебен акт, съдът има задължението да
провери дали спорът не е решен със решение, което решение е
отбелязано в системите и се съхранява. Такова задължение няма при
прекратяване на производството при отказ от иска.
23
77. Второ. С оглед международния елемент при този вид спорове – по какъв
начин се измерват и начисляват мобилни данни и времетраене при
разговор, следва, че нарушението се мултиплицира и в други държави.
Съдът счита, че това нарушава принципа за конкуренция по чл.101 и сл.
ДФЕС, защото по този начин всяка телекомуникационна компания има
своя автоматична интелигентна система, която по различен начин
изчислява и сумира суми по мобилни данни и времетраене. По този
начин се стига и до различно предлагане на качество на услуга,
заблуждаване на потребители, нелоялна търговска практика. Една
компания, която е добросъвестна ще приеме грешното измерване на
данните в роумниг и ще го мултиплицира на своя потребител. Това ще
доведе до нарушение на правата на този потребите. Всичко това води до
разместване на правата на потребителите в различните държави, тъй като
методът на измерване и сумиране на сумите е различен. На ниво ЕС няма
единна законодателна рамка за това по какъв начин да се измерва времето
и мобилните данни и как да се изчисляват еднакво на територията на ЕС.
Така се създават различни територии, при което правата на
потребителите не са еднакво защитени и има различно приложение на
Правото на ЕС, което налага тълкуване на сега действащите норми по
чл.101 ДФЕС.
78. Трето, съгласно чл.100 от Процедурния правилник на СЕС,
производството по чл.267 ДФЕС продължава, когато е висящо
производството пред националния съд. Когато националният съд
прекрати своето производство, то и производството пред СЕС се
прекратява. Именно това цели ищецът. Ищецът цели СЕС да не отговори
на въпроси, които са от основно значение за основните човешки права
при използване на технологии, защита на потребителите на територията
на ЕС. Това е така защото въпросът за изчисляването на мобилните данни
и времетраенето на разговорите в роуминг е от Общностно значение.
Сумите, които се генерират от компаниите, с оглед броя техни активни
потребители, са големи. Това засяга както стабилността на пазара, така и
фискалната политика чрез данъци, особения косвения данък – данък
добавена стойност. Така избягвайки отговора на поставените въпроси,
ищецът цели да не се разберат по какъв начин се начисляват сумите, т.е.
върху каква данъчна основа се начислява и внася ДДС. Ето защо за съда
24
не е ясно дали чл.100 ППСЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска
СЕС да прекрати производство, ако ищецът направи отказ от иска в
националното производство, само на основание, че страната иска да не се
отговарят на въпросите по чл.267 ДФЕС, които са от съществено
значение за европейската общност и еднообразното тълкуване на ПЕС?
79. Четвърто. Съгласно Становище № 25/2022 на Консултативния съвет на
европейските съдии (КСЕС) съдиите имат правото, но и задължението да
се изказват по обществено значими теми, особено когато се засяга
основни човешки права и е масово. Съдът изразява себе си най-вече чрез
своите съдебни актове. С преюдициалното запитване по С-806/24
настоящият съдебен състав установи по какъв начин се измерват и
начисляват суми, които според него противоречат на закона и договора
между страните. Ето защо националният съд счита себе си за
whistleblower – чрез своите съдебни актове дава публичност на
евентуални нередности. Същевременно чл.19 ДЕС въвежда принципът за
публичност на съдебната работа, прозрачност, за да може общественото
да разбере по разбираем начин работата на съда. Всичко това води до
повишаване на доверието в съдебната система, повишаване на публичния
имидж на съда, които са елементи от Върховенството на закона. С
направения отказ ищецът цели да не се даде гласност на установените от
него практики. При това положение съдът изпитва трудност да извършва
своята дейност. Ето защо за съда не е ясно дали принципите за
публичност при нередности и прозрачност по чл.19 ДЕС следва да се
тълкуват в смисъл, че допуска национална правна норма да вменява
задължение на съда да прекратява дело, когато страната се е отказала от
иска, само защото страната не иска да бъдат отговорени въпроси, които
са зададени от националния съд по реда на чл.267 ДФЕС и които въпроси
са от международно и обществено значима и биха уличили страна в
незаконосъобразни действия.
80. Пето. Ищецът е поискал от съда незабавно да се произнесе по
прекратяване на производство. Ищецът е подал молба за бавност, за това,
че запитващата юрисдикция не се е произнесла в едноседмичен срок от
постъпване на молбата по отказа от иска. Молбата е адресирана и
директно и до по-горестоящия съд. Съдът счита, че с подаването на
молба ищецът цели да упражни натиск върху съдебния състав да не
25
вземе решение по вътрешно убеждение и въз основа на доказателствата,
а механично само въз основа на подадената молба и искането за
незабавно произнасяне. С подаването на молбата за бавност ищецът цели
да повдигне спор пред горестоящия съд и да докаже, че съдебният състав
не работи бързо и срочно. По този начин се упражнява натиск върху
съдебния състав да реши в полза на ищеца делото по-бързо, без да се
обсъдят и разгледат всички релевантни доказателства. Съдебният състав
счита, че е недопустимо да се упражнява натиск от страна по делото,
само когото същата не е доволна от съдебните актове. Съдът не
правораздава в искания от страните интерес, а въз основа на
доказателствата.
81. В днешни дни, българският съд е поставен под силен натиск от
недоволни страни, които пускат жалби за до Инспектората, до
горестоящия съд и организират протести с цел съдът да удовлетвори
общественото искане, искането на тълпата.
82. Съгласно чл.255 ГПК съдът задължително следва да изложи съображения
пред горестоящия съд. Същото се отчита при атестацията на съдебния
състав. Така с подаването на молбата по чл.255 ГПК ищецът цели да
упражни натиск като дискредитира съдебния състав, че не извършва
бързо и срочно своите действия, без да отчита процесуалните норми на
закона. Ето защо доколкото съдът следва да изложи съображения по реда
на чл.255 ГПК, защото молбата за бавност е все още висяща, то за
настоящия съдебен състав възниква необходимост от тълкуване на чл.19
ДЕС дали допуска страна да упражнява натиска върху съдебния състав
чрез законови регламентирани инструменти, при положение, че същата
извежда своите твърдения от това, че съдът не е прекратил дело, по което
се чака отговор от СЕС по обществено значим въпрос за мобилните
услуги и защита правата на потребителите при използването на
автоматични алгоритмични системи, базирани на изкуствен интелект,
които отговори на въпроси биха дали публичност на извършваните от
ищеца действия.
83. Шесто. В молбата за отказ от иска ищецът иска да му се върне депозитът
за особен представител на ответника. В становището си особеният
представител твърди, че му се следва възнаграждение за извършения от
него труд. При отказ от иска, ответникът се счита за спечелила страна и
26
същата има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. При това
положение ответникът има право на разноски. В случая това е
възнаграждение за особения представител за самото дело и за
представителството пред СЕС. Съгласно чл.138, пар.1 ППСЕС,
загубилата страна е длъжна да плати разноските на другата страна.
Съгласно чл.141, параграф 1 ППСЕС, при оттегляне на иска или отказ,
другата страна има право на разноски, ако го е поискала. Ето защо за
запитващата юрисдикцията не е ясно, дали трябва да присъди разноски за
особения представител, ако съдът не се произнесе с решение по спора, а
прекрати производството, така както е поискал ищецът и особеният
представител да не получи никакво възнаграждение за процесуално
представителство пред националната юрисдикция и пред СЕС.
Националният съд винаги следва да се произнесе по разноските
независимо дали делото ще завърши с решение по дело С-806/24 или
само с решение по настоящото запитване. Ето защо съдът има
необходимост от тълкуване на принципът за справедлив процес по чл.19
ДЕС и как се определят разноските, ако страната се откаже от иска,
поради отправено преюдициално запитване, по които въпроси не желае
отговор, поради вероятно определяне на действията й като
незаконосъобразни. Освен това съдът изпитва трудност дали чл. 141,
параграф 1 ППСЕС може да се тълкува в смисъл, че допуска съдът да го
приложи като цитираната в запитването хипотеза.
84. С оглед изложените съображения, производството по делото следва да се
спре на основание чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по посочените в
диапозитивната част на определението въпроси за тълкуването на това
право.
85. Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
Следва ли чл. 267, пар. 1 от Договора за функциониране на
Европейския съюз във връзка с изискването за ефективност на съдебното
27
прилагане на правото на Съюза съгласно чл. 19, пар. 1, изр. второ от
Договора за Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която дава право на страна да оттегли
искането за образуване на съдебното дело, по което национален съд е
отправил преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз, като това
препятства последния да даде еднообразно тълкуване на правото на
Съюза?
При отрицателен отговор на първия въпрос – следва ли посочените в
първия въпрос разпоредби във връзка с принципа за забрана за
злоупотреба с право като общ принцип на правото по чл. 6, пар. 3 от
Договора за Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че при
преценка на националния съд дали отказ на искане за образуване на дело,
по което е отправен преюдициален въпрос до Съда на Европейския съюз,
следва да не уважи същото поради злоупотреба с право съгласно
националния си процесуален закон, националният съд следва да вземе
предвид интереса от осигуряване на еднообразно тълкуване на правото
на Съюза и по какви критерии следва да балансира този обществен
интерес с интереса на страната (вкл. предвид възможността същата
отново да упражни претенцията си пред съдебен състав, който ще бъде
избран повторно на случаен принцип)?
Следва ли чл.101 Договора за функциониране на Европейския съюз във
връзка с изискването за ефективност на съдебното прилагане на правото
на Съюза съгласно чл. 19, пар. 1, изр. второ от Договора за Европейския
съюз да се тълкуват в смисъл, че допуска национален съд да прекрати
производството си, ако е направен отказ от иска, след като националният
съд е отправил преюдициално запитване по въпроси, което са от
съществено значение за еднообразното тълкуване на Правото на Съюза и
съдът в запитването е установил практика, която нарушава еднаквата
защита на потребителите на територията на Съюза, който отказ страната
е направила само и единствено, за да се избегнат отговори на
поставените въпроси за установяване на незаконосъобразни действия от
страната, която е направила отказ от иска+
чл.100 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз връзка
с принципа за забрана за злоупотреба с право като общ принцип на
правото по чл. 6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз, следва ли да
28
се тълкува в смисъл, че допуска Съдът на Европейския съюз да
прекрати производството, ако в националното производство ищецът е
направил отказ в иска само на основание, че не желае Съдът на отговори
на въпросите по чл.267 ДФЕС, които от съществено значение за
еднообразното тълкуване Правото на Съюза, защитават правата на
потребителите при тяхното свободно движение и да се избегнат
отговори, които биха установили по безсъмнен начин незаконосъобразни
действия на страната, която е направила отказа от иска?
Принципът за публичност и чл.19, пар.1 ДЕС връзка с принципа за
забрана за злоупотреба с право като общ принцип на правото по чл.
6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз следва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна норма да вменява задължение на
съда да прекратява дело, когато страната прави отказ от иска, само
защото страната не иска да бъдат отговорени въпроси зададени от
националния съд по реда на чл.267 ДФЕС, които въпроси са от
международно и обществено значима и биха уличили страна в
незаконосъобразни действия, които имат се пренасят в другите държави -
членки.
чл.19, пар.1 ДЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че задължава съдията
да дава обяснения само защото съдът не се е произнесъл по искането на
страната за незабавно прекратяване на делото, което прекратяване е
поискано от страната само за да се спре публичността на съдебните
актове, в които съдът е установил нарушения на страна, които биха могли
да противоречат на Общностното право и биха последващи финансови
санкции от регулаторни органи като Комисия за защита на
потребителите, Комисия за защита от конкуренцията, Комисия за
регулиране на съобщения, ако бъде постановен акт по чл.267 ДФЕС.
чл.19, пар.1 ДЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска
национален съд да заплати възнаграждение на особен представител за
извършените от него действия пред националната юрисдикция и Съда на
ЕС, ако страната се откаже от иска и делото бъде прекратено по нейно
желание, с цел да не се дават отговори на въпроси по чл.267 ДФЕС, които
биха установили по категоричен и безсъмнен начин нарушение на
Общностното право от страната, която има господарстващо положение
на телекомуникационна пазар.
29
2. СПИРА производството по гражданско дело № 20231110145065 по описа
за 2023 година на Софийския районен съд, в частта за произнасяне по
направения отказ от иск, до постановяване на отговор на въпросите по-
горе или прекратяване на производството от Съда на Европейския съюз,
на основание чл.631 ГПК.
3. ПРЕПИС от определението да се връчи на:
страните;
на Върховен касационен съд по електронната поща за сведение;
на отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на
ЕС“ към Министерство на външните работи;
Комисия за защита на потребителите (анонимизирано);
4. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.
5. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
30