Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1675/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от И.К.И., с ЕГН
**********,***, срещу ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 63466.43 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, състоящи се в разходите за възстановяване на лек
автомобил „Нисан“ модел GT-R, с per. № ******, застрахован по застраховка
„Каско” със застрахователна полица №
********** от 27.05.2016г., със срок на действие от 31.07.2016 г.
до 30.07.2017 г., за настъпило на
03.06.2017г. застрахователно събитие, заведено като щета №10017-0301-16917/2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
иска – 22.10.2018г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 8267.14 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017г. – датата следваща датата
на отказа на застрахователя, до 22.10.2018г. – датата на предявяване на иска.
Ищецът поддържа, че управляваният от него автомобил е претърпял ПТП на 03.06.2017г.
по време на туристическо посещение на трасето „Нордшлайфе“ край град Нюрбург,
Германия, при еднопосочно регулирано движение в отсечката „Quiddelbacher Höhe“, настъпило поради поднасяне на автомобила
при навлизане в десен завой и удряне в защитните ограждения. В причинна връзка
с инцидента са настъпили видими щети по цялата лява страна, предница, преден
капак и задна броня в крайната лява част. За ПТП са съставени доклад за
инцидента и доклад за щета от представители на организацията, отговаряща за
експлоатацията и контрола по трасето. По заявление на ищеца от 05.06.2017г. при
ответника е заведена шета №10017-0301-16917/2017г. С писмо от 10.07.2017г. ищецът е уведомен, че
застрахователят отказва изплащане на обезщетение, тъй като използването на МПС
извън регламентираната пътна мрежа или в участъци с повишен риск от увреждане е
предвидено в общите условия като изключен риск. Поддържа, че отказът на
застрахователя е неоснователен, тъй като трасето „Нордшлайфе“ представлява част
от маршрут, по който обичайно се движат МПС, същото се отваря за публични
посещения няколко пъти годишно, като по време на туристическите посещения
трасето е отворено за посетители с всякакви МПС и се регулира от немския
правилник за движение по пътищата. Процесният инцидент е настъпил именно в
период от време, в който трасето е било отворено за туристически посещения,
т.е. в този период то е било предназначено за обществено ползване и
следователно представлява част от пътната мрежа. Настъпилият инцидент
представлява покрит застрахователен риск, поради което ответникът дължи
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие в размер, определен по
оригинални фактури на оторизиран от производителя на съответната марка сервиз в
България съгласно т. 71 и 71.1. от Общите условия. Всички щети по автомобила, с
изключение на детайлите
„предна лява джанта“ и „задна лява джанта“, които не са подменени по искане на
собственика, са отстранени в оторизирания сервиз на марката в
България - „Н Ауто София“ЕАД, за което са издадени фактури №№*********/23.08.2017г.,
*********/23.02.2018г. и *********/25.04.2018г. на обща стойност 63466.43 лева,
платени по банков път. Отправеното до съда искане е за присъждане на пълния
размер на извършените разходи за възстановяване на щетите, ведно с обезщетение за
забава от датата, следваща датата на отказа на застрахователя.
Ответникът ЗАД „Армеец“,
по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявения иск с доводи, че събитието,
за което се претендира обезщетение, не е застрахователно, тъй като е проявление
на изрично изключен риск по силата на т. 16.9 и т. 14.5. от общите условия. В
случая застрахованият е управлявал автомобила по трасе, конструирано и
предназначено за автомобилни състезания. Пистата не е част от пътната мрежа на
ФРГ. Ирелевантни са обстоятелствата, че при шофиране по пистата се прилага
немският закон за движение по пътищата, както и че няма данни за допуснато от
водача нарушение на законови разпоредби. Цитираното
изключение от покритието не е самоцелно, а е проекция на чл.395, ал.1 предл.
първо от КЗ, съгласно който застрахованият е длъжен да вземе мерки да опазва
застрахованото имущество от вреди. Управлението на застрахования автомобил по
писта на Формула 1 не представлява такава мярка, а напротив застрашава пряко и
непосредствено целостта на вещта, поради което застрахователят не отговаря за
риска от погиването й. По делото няма данни застрахованият да е професионален
автомобилен състезател. Произшествието е настъпило при управление на автомобила
със скорост, която не е съответствала на уменията на водача и особеностите на
пътния участък – релеф, наклон, вираж, което е довело до загубване управлението
върху него. Това поведение на застрахования се характеризира с липса на
елементарно старание и внимание да опази вещта, като не е положена грижа,
каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. Причиняването на
събитието поради груба небрежност на застрахования представлява изключен
застрахователен риск и самостоятелно основание за отпадане на отговорността на
застрахователя по смисъла на чл.408, ал.1, т. 3 от КЗ. Оспорва се
причинно-следствената връзка между механизма на настъпване на събитието и
вредите. Твърди се, че размерът на претендираната главница е завишен. Моли за
отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност се поддържа, че неизпълнението
на задълженията на ищеца е от естество да обуслови редукция на претендираното
застрахователно обезщетение с не по-малко от 90% от размера на претендираната
главница.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в
която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че
е общоизвестен факт, че по трасето, на което е настъпил инцидентът, не се
провеждат състезания от Формула 1, съответно то не е писта, предназначена за
състезания. По време на инцидента ищецът не е
участвал в автомобилно състезание, към този момент изобщо не се е
провеждало никакво състезание по това трасе и не се е прилагал никакъв
състезателен регламент. Пътят е бил отворен за всички видове МПС и не е имало
никакви специални изисквания нито към конструкцията на МПС, нито към
квалификацията на водачите. Автомобилът не е увреден умишлено, нито в резултат
от действия, за които е било очаквано да доведат до такова увреждане. Водачът
на автомобила го е управлявал със съобразена скорост и не е допуснал нарушение
на задълженията, предвидени в т.17 от общите условия. Не са налице основания за
редукция на застрахователното обезщетение. Причинно-следствената връзка между
събитието и щетите се установява от съставения съвместно със застрахователя Опис
на претенция от 06.06.2017г. Размерът на претенцията не е завишен, тъй като
съответства на фактурната стойност на ремонта, извършен от официален сервиз,
която е приложима според общите условия за автомобил на възраст до 4 години.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова
молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания. Твърди, че
процесният участък е такъв с повишен риск от увреждане, тъй като е предназначен
за състезания, на който не се въведени ограничения на скоростта.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица №**********/
27.05.2016г. и Добавък №1/19.08.2016г. се установява факта
на съществуващо между страните правоотношение по договор за застраховка „Каско
и Злополуки“, клауза „Пълно каско“ със срок на действие от 31.07.2016 г. до
30.07.2017 г.,
при застрахователна сума в размер на 108330 лева, сключена за л.а. марка „Нисан“ модел GT-R, с per. № ******,
с дата на първа регистрация 31.07.2013г., при застрахователна премия в размер
на 4874.85 лева.
По делото са представени ОУ
по застраховка „Каско“ на МПС, представляващи неразделна част от
застрахователния договор, съобразно изявлението на застрахования, обективирано
в застрахователната полица.
По уведомление – декларация
за щета на ищеца от 13.06.2016г. при
застрахователя е образувана преписката по щета №10017-0301-16917/2017г., по
която е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради
наличието на изключени застрахователни рискове, видно от представеното писмо
изх. №100-5081/10.07.2017г.
За установяване факта на
настъпване и механизма на твърдяното ПТП е представен легализиран превод на
Протокол за произшествие, издаден от capricorn Nurburgring GmbH - компанията,
управляваща „Нюрбургринг Нордшлайфе“, от който се
установява, че на 3.06.2017г. около 10.50ч., на отсечката „Quiddelbacher Höhe“ при пост 79 процесният автомобил е
претърпял пътно произшествие - ударил се е в страничната обезопасяваща бариера
от лявата страна на шосето, състояща се от стифирани гуми, при което е понесъл
значителни видими щети в лявата и предната си част. На посочената дата пътното
съоръжение е било отворено за публиката за туристически обиколки („Туристическо
пътуване“) и се е регулирало според немския правилник за движение по пътищата,
за нарушаването на който липсват данни при настъпилия инцидент. Издаден е
Доклад за щета №4410/03.06.2017г., в който са посочени увредените от
процесния автомобил детайли от пътните съоръжения в процесната отсечка от
трасето.
С представеното Уведомително писмо от capricorn Nurburgring GmbH
се внасят разяснения в допълнение към издадения Протокол за произшествие в
смисъл, че по време на туристически обиколки трасето „Нюрбургринг Нордшлайфе“ е
регламентиран обществен път съгласно немското законодателство, не е писта от
„Световния шампионат на ФИА – Формула Едно“, съответно на него не се провеждат
състезания.
Щетите по автомобила са описани от оторизирания сервиз
на марката „Н Ауто София“ЕАД в предварителна калкулация – ремонт и контролен
списък от 17.08.2017г. и сервизна поръчка №1929/22.08.2017г. Представени са Протокол относно
предоставени сервизни услуги от 15.05.2018г. от „Н Ауто София“ЕАД, фактури №**********/23.08.2017г.
на стойност 20000 лева, №**********/ 23.02.2018г. на стойност 42832.19 лева и №**********/25.04.2018г. на стойност
634.24 лева и платежни нареждания към тях, от
които се установяват щетите, които са реално отремонтирани и заплатената от
ищеца стойност на ремонта в общ размер на 63466.43 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза
пътният инцидент е настъпил в резултат на загуба на сцепление с асфалтовата
настилка, при изпълнение на десен завой при скорост около и над 183.5 км/ч., в
следствие на което под давление на центробежните сили автомобилът е напуснал
асфалтовата пътна настилка от дясно на ляво, прекосил е тревната настилка при
левия банкет и е реализирал удар в предна лява част и ляв борд спрямо предпазните
ограждения, представляващи стена от автомобилни гуми. По делото няма данни за
конкретната причина, довела да загуба на сцепление. Липсват данни, на база на
които да се заключи каква е била скоростта на автомобила непосредствено преди
удара. Вероятната скорост на удара при отчитане на описаните повредени заграждения
от 32 метра и била 64 км/ч. Вероятната
критична скорост (при която настъпва загуба на сцепление) за пътния участък е
била около и над 183.5 км/ч., с оглед конкретния вираж и наклон на
пътното платно. Това е безопасната скорост, с която може да бъде преодолян
завоят, без да се има предвид виражът на пътното платно. Максимално допустимата пътна скорост на трасето
за 2017г. е била ограничена на 250 км/ч. Процесният участък в отсечката „Quiddelbacher Höhe“ е
част от северната дъга на трасето „Нордшлайфе“, характеризираща се с изявен по-лек характер на
преодоляване, за разлика от южната част от трасето, която е с по-висока
трудност, с по-ограничен достъп и се използва за състезания от Формула 1. В
определените календарни дни срещу заплащане на такса, всеки имащ правоспособност
и превозно средство, има възможност да ползва трасето в северната му част в
съответствие с германските пътни норми. В деня на инцидента трасето не е било
обект на специални мероприятия, следователно е било отворено за посетители. Всички
щети по автомобила са били възстановени, с изключение на двете леви джанти.
Извършените ремонтни работи като видове, обем и стойност са били необходими за
отстраняване на повредите по МПС, настъпили в резултат на инцидента. Налице е
причинна връзка между ПТП и отстранените вреди, отразени в сервизна поръчка от
22.08.2017г. Не се установява причинна връзка по отношение на следните щети:
2бр. долни носачи, преден десен амортесьор, 2бр. предни шенкели, 2бр. биалети
предни, труд – предна колесна част, таван облицовка, зад.стъкло, стр. задно
стъкло, джанти. След извършена справка с техническата документация, съхранявана
при оторизирания сервиз, допълнителната експертиза дава заключение, че
възстановяването на посочените позиции имат техническо отношение към ПТП,
доколкото е необходимо за извършването на качествен ремонт. Описаните части са
прилежащи при ляво предно колело, конкретно участвало в сблъсъка. Десните
детайли от окачването на предно дясно колело нямат конкретна техническа
обосновка за подмяна относно удара, но са в причинна връзка с техническото
поведение на автомобила след ремонта – наличието на амортизирани и нови детайли
в една обща динамична система допринася за нейното неконтролируемо динамично
поведение при натоварване. Останалите посочени от вещото лице като неотносими
към ПТП детайли фигурират само в предварителната калкулация, но не и в окончателната
сервизна поръчка, към която препраща исковата молба относно индивидуализацията
на претенцията, поради което не са предмет на иска (2 бр. каре комплект, 2бр.
маншон каре, 2бр. горни носачи, предна лява джанта, задна лява джанта, задно
странично стъкло).
От ангажираните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Р.М.– участвал в ПТП като пасажер на дясна предна седалка на
автомобила, се установява, че по време на туристическата обиколка ищецът
управлявал процесния автомобил без да извършва резки маневри, движел се с
трафика, като поддържал скорост близка с тази на останалите движещи се по
трасето автомобили, поддържайки безопасно разстояние от тях. Непосредствено
преди инцидента в близост нямало други автомобили, освен движещи се на около
200 м. пред процесния. На процесния участък при изпълняване на маневра десен
завой автомобилът поднесъл, загубил сцепление и се ударил в огражденията от
лявата страна на пътя. Били сигнализирани незабавно отговорните служители по
поддръжка на съоръжението, които обезопасили участъка, съставили протокол за
инцидента и репатрирали автомобила на паркинг. От служителя на паркинга за
репатрирани автомобили узнали, че час по-рано на същия завой е имало друг
инцидент. Свидетелят няма непосредствени впечатления за остатъчни петна от
разлив на гориво върху асфалта, но си обяснява загубата на сцепление с плъзгава
повърхност, тъй като скоростта на движение не била толкова висока, че да предизвика
излизане от завоя. По трасето нямало означения за намаляване на скоростта и
предупреждения за опасност, каквито обичайно се поставят при пътни инциденти.
Пасажерът няма видимост към скоростомера, поради което свидетелят не е в
състояние да посочи точна скорост на движение на автомобила преди инцидента.
След репатрирането на автомобила, независимо, че били уверени от служителите на
съоръжението, че сигнализиране на полицейските органи не е необходимо,
свидетелят и ищецът отишли в полицейското управление, където служители от
различна степен на йерархия ги уведомили, че при липса на ранени лица и други
участници ПТП за инцидента се издава само доклад от служителите на съоръжението
и няма практика да се съставя полицейски протокол.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предвидената в чл.405, ал.1 от КЗ отговорност на
застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически
състав, който включва следните елементи: наличие на валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното
застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие;
наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали
в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията, поети от
ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на пълно главно
доказване елементите от визирания фактически състав, за да установи
основателността на исковата си претенция, а ответникът носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения за изключен застрахователен риск и
съпричиняване.
В разглеждания случай между страните не е налице
спор, че в срока
на действие на сключения помежду им договор
за застраховка процесният автомобил е претърпял пътно-транспортно произшествие.
Безспорно е обстоятелството, че към този момент е
било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, по
силата на което застрахователят се е задължил да поеме определени рискове срещу
плащане на премия. Сключването на процесния договор при изготвените от
застрахователя и представени по делото Общи условия не е оспорено от ищеца,
поради което следва да се приеме, че същите са станали част от договорното
съдържание и са обвързващи за страните. Не
се спори и относно факта на заплащане на уговорената застрахователна премия и
факта на своевременното уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Представени са доказателства за завеждане на
претенцията по застраховка съобразно изискванията на чл.380 от КЗ, обуславящи
допустимост на исковата претенция.
Спорният въпрос
от фактическа и правна страна е дали обстоятелствата, довели до увреждане на
автомобила, представляват покрит от застрахователя риск или са налице
релевираните от ответника изключени рискове по т. 14.5. и т.16.9. от Общите
условия.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не се установява осъществяване на релевираните
от ответника фактически състави на изключени застрахователни рискове. Съгласно
т. 14.5. от Раздел IV от Общите условия застрахователят не носи отговорност в
хипотезите на настъпване на щетата вследствие на умисъл или груба небрежност на
застрахования. Грубата
небрежност се отличава от обикновената по модела на дължимата грижа – в случая
критерият е занижен и се свързва с грижите, които не биха положили и
най-небрежните при конкретни условия. Според съдебната практика груба небрежност при управление на МПС, е виновно
противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, което е довело до настъпване на увреждането,
при съзнанието на водача, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
В гражданското
право противоправното поведение е по презумпция недобросъвестно, но доказването
на квалифицирания фактически състав на грубата небрежност е в тежест на
ответника. В случая по делото не са събрани преки или косвени доказателства пътният инцидент
да се намира в причинна връзка с противоправно поведение на водача на
автомобила. Липсват данни за шофиране с несъобразена скорост или при самонадеяност
и надценяване на способностите за управление на автомобил. Напротив от
събраните доказателства се установява, че компетентните органи не са
констатирали нарушения на германския правилник за движението по пътищата,
застрахованият е познавал трасето, тъй като го е посещавал многократно,
инцидентът е настъпил след поредна обиколка на пистата, като водачът е
поддържал скорост, аналогична с тази на останалите участници в движението и се
е движил на безопасно разстояние от тях. Не се установява автомобилът да е участвал
в автомобилно състезание или да е управляван в условията на повишен риск. Грубата небрежност като форма
на вина може да бъде квалифициращ признак само на неправомерните деяния. Ответникът,
в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства, причината за загуба на
сцепление да се дължи на противоправно деяние на ищеца, следователно
поведението му не би могло да се квалифицира като виновно, в която и да било
форми на вината.
В т. 16.9. от Раздел
IV от Общите условия страните са изключили от покритието повредите по МПС,
които са пряк резултат от използването му извън регламентираната пътна мрежа
или в участъци с повишен риск от увреждане, като междублокови площадки и тревни
площи, пешеходни и велосипедни алеи, планински, горски участъци или черни
пътища, ниви, канавки и др. Използваното в клаузата примерно изброяване
обуславя извод, че същата регламентира хипотези на шофиране по настилки, които
не са предназначени за автомобилен транспорт. Хипотезите, в които
застрахователят се освобождава от отговорност, са изключение от общото правило,
че на обезщетяване подлежат всички преки вреди, поради което уговорките за
изключени рискове не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В случая
шофирането по писти за автомобилни състезания не е предвидено изрично като
изключение, нито може да се субсумира по аналогия под някоя от останалите
изброени хипотези. В разглеждания случай инцидентът е осъществен на път с
асфалтово покритие, предвиден за автомобилно движение в период, в който е бил
отворен за туристическо шофиране и е регулиран от националното право на
съответната държава, поради което следва да се приеме, че същият е част от
националната пътна мрежа. Отделно от това хипотезите на изключен
застрахователен риск по дефиниция предполагат неправомерно и недобросъвестно
поведение на водача на автомобила или случайно събитие. Управляването на
автомобил по трасе, достъпно за посещения с туристическа цел, само по себе си не
би могло да се квалифицира като неправомерно или недобросъвестно, поради което не
представлява основание за изключване на отговорността на застрахователя.
По изложените съображения съдът намира, че процесното
пътно-транспортно произшествие представлява застрахователно събитие, поради
което са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя.
Дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по възстановителната стойност на
автомобила към момента на застрахователното събитие. Доколкото към датата на
ПТП процесният автомобил е на възраст до 4 годни считано от първоначалната
регистрация, меродавен за определяне на размера на обезщетението е посоченият в
т.71.1. от Общите условия способ – по представени оригинални фактури от оторизиран
от производителя на съответната марка сервиз. Когато застрахованият по застраховка “Каско
на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно
събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност. Ответникът, в чиято тежест е било, не е
ангажирал доказателства в подкрепа на бланкетното оспорване размера на
претенцията, поради което доказателствената стойност на представената сервизна
поръчка не е опровергана. С оглед изложеното следва да се приеме, че същата
обективира действителната пазарна цена на увредените детайли и необходимите
труд и материали за възстановяване на автомобила. Причинната връзка между
отстранените щети и процесното застрахователно събитие се установява от
заключенията на първоначалната и допълнителната СТЕ. С оглед изложеното и
доколкото се ангажират разходооправдателни документи, издадени от оторизиран
сервиз, следва да се приеме, че възстановителната стойност на автомобила е в
размер на заплатената от ищеца цена за сервизната услуга, а именно 63466.43 лева, което обуславя извод за
основателност на главния иск в пълния предявен размер.
Обективираното от ответника възражение за съпричиняване се явява недоказано поради изложените по-горе съображения за липса на установени по делото обективни данни за извършено от ищеца противоправно поведение. По изложените съображения не са налице основания за намаляване на определения от съда размер на обезщетението.
Изходът на спора
по главния иск налага произнасяне и по акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава, в размер на законната лихва.
Съобразно
разпоредбата на чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, освен в
случай, че застрахованият не е посочил банкова сметка. Разпоредбата на чл. 405
от КЗ препраща към чл.108 от КЗ по отношение на сроковете за окончателно
произнасяне на застрахователя по застрахователни претенции – 15 работни дни от
представянето на всички доказателства, а при непредставянето им застрахователят
е длъжен да се произнесе не по-късно от 6 месеца от предявяване на претенцията.
В случая, безспорно се установи, че искането на ищцата е получено от ответника
на 13.06.2017г. По делото не са наведени твърдения за непълнота на
представените от застрахования доказателства в производството пред
застрахователя, нито се установява такива да са били изисквани. Следователно
срокът за произнасяне на застрахователя е изтекъл 15 работни дни след датата на
предявяване на застрахователната претенция – т.е. на 04.07.2017г., от който
момент същият е изпаднал в забава. В случая претенцията е отправена с начална
дата 11.07.2017г. - деня, следващ постановения от застрахователя отказ, т.е.
след началния момент на забавата, поради което се явява доказана по основание.
Изчислен с програмен продукт Апис „Финанси“ размерът на законната лихва върху
главницата за периода 11.07.2017г. до 22.10.2018г. е в размер
на 8268.26 лева, поради което претенцията се явява основателна до пълния
предявен размер от 8267.14 лева.
С оглед правоувеличаващия ефект на предявяването на
иска, главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 23.10.2018г.
- деня, следващ предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на
задължението, доколкото датата на предявяване на иска е включена в периода на
претенцията по чл.409 от КЗ.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски в размер на 7320 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, редуцирано по възражение на ответника до сумата от 4000
лева с вкл.ДДС от общо претендираните 4560 лева с вкл.ДДС, при отчитане на
фактическата и правна сложност на спора и обема на проведените по делото
процесуални действия.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., с ЕГН **********,***,
сумата
от 63466.43 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в
разходите за възстановяване на лек автомобил „Нисан“ модел GT-R, с per. № ******,
застрахован по застраховка „Каско” със застрахователна полица № ********** от 27.05.2016г.,
със срок на
действие от 31.07.2016 г. до 30.07.2017 г., за настъпило на
03.06.2017г. застрахователно събитие, заведено като щета №10017-0301-16917/2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2018г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 8267.14 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото застрахователно обезщетение за периода от 11.07.2017г. – датата
следваща датата на отказа на застрахователя, до 22.10.2018г. – датата на
предявяване на иска, на основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.И., с ЕГН **********,***,
сумата
от 7320 лева, представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: