№ 146
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно
гражданско дело № 20225000500245 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:47 часа се явиха:
Жалбоподател К. Н. Ч., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат П.В. К.-Д..
Ответник К. Т. М., редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат Т.Г. Т..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2044/16.03.2022 г. от К. Н. Ч. адв.
П.В. К.-Д. срещу Решение № 61/23.02.2022 г. по гр.д. 20215600100301 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обявен за окончателен
на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, сключеният на 30.07.2013 год. предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот между К. Н. Ч. - продавач и
К. Т. М. - купувач, по силата на който К. Н. Ч. продава на К. Т. М. следния
1
свой недвижим имот – 1/2 /една втора/ ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор № .... по КККР на гр.Х., Община Х., Х. област, одобрени със
заповед № РД - 18 - 9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния директор на АК, с
последно изменение със Заповед № КД - 14 - 26 - 400 от 27.09.2012 год. на
началника на СГКК, с административен адрес на имота – град Х., п.к. ..., ул.
“О.“ № 10, с площ целия от 411 кв.м., с трайно предназначение на
територията:урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота: за ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: парцел V, отреден за имот
с планоснимачен номер ..., в квартал 267, при граници и съседи на описания
поземлен имот по кадастрална 1 скица - поземлени имоти с идентификатори,
както следва: от север - № ..., представляващ улица „О.“, от изток - № ....,
ведно с целия находящ се в имота с амостоятелен обект в сграда - апартамент
№ 2, с идентификатор № .....1.2, представляващ целия втори етаж от масивна
жилищна сграда с идентификатор № .....1, в режим на търпимост съгласно
Параграф 16 от ПЗР на ЗУТ, сградата с площ от 86 кв.метра, на два етажа, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, построена в описания по-
горе поземлен имот, с административен адрес на обекта – град Х., п.к. ..., ул.
“О.“ № 10, етаж 2 /втори/, апартамент 2 /две/, с предназначение - за жилище,
апартамент, на 1 /едно/ ниво, със застроена площ на обекта от 85.79 кв.метра,
при граници и съседи на описания самостоятелен обект по кадастралната
схема: самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва: на
същия етаж - няма, под обекта - № .....1.1, над обекта - няма, ведно с
прилежащите към апартамента ид.ч. от приземен етаж в същата сграда, както
и ведно с прилежащите към апартамента 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, изплатена изцяло и в брой от
купувача на продавача при данъчна оценка на имота - 22 749.70 лева, като със
същото решение К. Н. Ч. е осъден да заплати на К. Т. М. сумата от 3000-три
хиляди лева – деловодни разноски, както и държавна такса от 227.50 лева.
В жалбата се твърди, че решението на Окръжен съд – Хасково е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо на закона и
на постоянната съдебна практика. Твърди се, че исковата претенция е
недопустима и неоснователна, исковата молба не отговаряла на изискванията
по чл. 127 от ГПК, не била вписана, не било представено удостоверение за
данъчна оценка. Липсвали доказателства за плащане на сумата. Оспорват се
2
показанията на свидетеля на ищцата. В подкрепа на твърденията си за
недопустимост на иска, жалбоподателят излага довод за изтекла погасителна
давност по отношение на предявения иск. Съдът не бил се произнесъл по
оспорването на съдържанието на предварителния договор. Новият ГПК
засилил служебното начало и в тази връзка е следвало да бъде констатирано
недопустимо плащане в брой, както и нищожността на предварителния
договор.
Иска се допускане на един свидетел за установяване на обстоятелствата:
кой, кога и къде е изготвил предварителния договор от 30.07.2013 г., било ли
е постигнато съгласие между страните и дали те са го подписали.
Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските.
Въззиваемата страна – К. Т. М. чрез пълномощник – адвокат Т.Г. Т. е
внесла отговор на въззивната жалба, в който са изложени аргументи в
подкрепа на правилността на първоинстанционното съдебно решение. Иска се
оставяне на въззивната жалба без уважение като неоснователна и
потвърждаване на решението на Хасковския окръжен съд като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Възразява се против искането във въззивната жалба за допускане на
един свидетел, поради преклудиране на тази възможност съгласно чл. 266 от
ГПК.
Следва да бъдат изслушани устните обяснения на страните по
допустимостта на доказателственото искане на въззивника в днешното
съдебно заседание по делото.
Адв. К.: Поддържам жалбата.
Поддържам доказателственото искане. Отнася се за адвокат Д.С.Г..
След постановяване на първоинстанционното решение същата изложи
обстоятелства, които са новооткрити за мен, че същата е имала среща с
ищцовата страна през 2019 г. и са й ясни обстоятелства по отношение на това
къде, как, дали е подписан договор, който й е бил представен и дали е
постигнато съглашение между страните.
Адв. Т.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
Считам, че не следва да бъде уважено доказателственото искане.
3
С отговора на исковата молба въззивника е поискал на основание чл.
176 от ГПК ищецът да се яви в с.з. и да обясни кога, къде и как са
постигнали съгласие по предварителния договор от 30.07.2013 г. кой е
изготвил договора и кой го е подписал. С определение № 227/3.08.2021 г.
съдът е уважил искането на въззивника и е задължил доверителя ми да се
яви лично в д.з. и да отговори на поставените въпроси. Видно от протокол от
с.з. от 11.10.2021 г. по първоинстанционното дело доверителката ми се е
явила по реда на чл. 176 ГПК. Със същото определение от 03.08.2021 г.
съдът е указал на страните, че допълнителни доказателствени искания и
доказателства за тях могат да бъдат направени най-късно до първото съдебно
заседание, както и е указал, че несвоевременно направени доказателствени
искания са недопустими. Видно от протокола от съдебно заседание от 3.08.
2021 г. въззивникът е оспорил подписите положени върху предварителния
договор, както и изписването на имената след думите купувач и продавач. В
тази връзка след изявлението на доверителката ми, че ще се ползва от
документа, е поискал от съда да се открие производство по оспорване, като
твърди, че подписите не са поставени от страните и имената също не са
изписани от тях. Видно от същия протокол съдът назначава графологична
експертиза със задача вещото лице след като се запознае с доказателствата по
делото изследва подписите на страните да даде заключение дали подписите и
имената поставени и изписани в предварителен договор за покупко-
продажба от 30.07.2013 г. са изпълнени от К. Т. М. и К.Н. Ч., като е дал срок
на ответника за внасяне на депозит. Ответникът не е изпълнил тези указания
на съда и видно от протокол от 22.11.2021 г. в с.з. по делото ответникът е
заявил, че се отказва от искането за назначаване на графологичната
експертиза, в следствие на което съдът отменя определението постановено в
с.з. на 11.10.2021 г., с което назсначава съдебно-графологична експертиза.
Видно от протокола от 24.01.2022 г. ответникът е заявил, че счита делото за
изяснено от фактическа страна и няма други доказателствени искания, както и
да се приключи делото. С оглед изложеното и визираната забрана за
посочване на нови факти и обстоятелства - чл. 266, ал. 1 от ГПК, а именно, че
във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Във
въззивното производство могат да се събират доказателства, които не са
4
допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Ето
защо възразявам срещу това искане на въззивника, като считам, че по
отношение на същото е настъпила преклузията с оглед разпоредбата по чл.
266 ГПК.
След съвещание съдът приема, че липсва основание да бъде допуснат
искания свидетел. Със свое определение (л. 99 от първ. дело на ХОС) е
допуснал трима свидетели на ответника, като в ОЗ на 22.11.21 г. (л. 125 от
първ. дело) е извършен отказ от третия свидетел. Не са налице аргументи за
изключенията на чл. 266 от ГПК.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за допускане
на свидетел в настоящата инстанция.
Адв. Т.: Представям списък на разноските и договор за правна защита.
Адв. К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Процесния предварителен договор не съдържа необходимите реквизити
и е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Считам, че неправилно
първоинстанционният съд кредитира и постанови решението си само и
единствено на основание на свидетеля М.Н. доведен от ищцовата страна, като
показанията му противоречат изцяло на събрания доказателствен материал и
бяха така обвити в „ореола“ на художествената измислица. Пред нас беше
представен разказ, макар и той да е далечен роднина на ищцата, първоначално
отказал да помогне парично на същата, но в последствие решил да
5
предостави исканата сума, нямал налична. Като в приказките дал една част,
пък след това се появил чичо от Америка и помогнал с останалата сума. За
мен чисто човешки това противоречи на правната и житейската логика, тъй
като с нотариален акт за покупко-продажба, който е подписан пред нотариус
само 5 дни преди подписване на процесния договор е продаден процесния
имот, ищцата не е разполагала с процесната сума и само 5 дни след това се е
сдобила със сумата, предоставена от свидетеля Н.. При опит от моя страна да
бъдат призовани и баща му и богатия чичо от Америка, за съжаление и
двамата се оказаха покойници. Тежестта на доказване е върху ищеца, който
следваше да докаже, че е сключен предварителен договор, че е изпълнил
точно и добросъвестно задълженията си по него. От събраните доказателства
по никакъв начин не се доказа заплащането на цената по процесния договор.
Подробно изложих аргументи и в първоинстанцинното производство и във
въззивната си жалба, че сумата от 30 000 лева по Закона за плащанията в брой
е незаконосъобразно да бъде платена в брой. Платежни документи за някакви
банкови преводи, дори за такива пристигащи от Америка така и не бяха
представени в производството.
От друга страна заявявам отново, че е изтекла 5 годишната давност,
считано от 30.07.2013 г.
Предвид изложеното, моля да отмените първоинстанционното решение
като незаконосъобразно, немотивирано и неправилно и моля да ни присъдите
разноски за двете инстанции по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите обжалваното
решение като правилно, обосновано и законосъобразно и оставите без
уважение въззивната жалба като необоснована и неоснователна.
От събраните доказателства в първоинстанционното производство в
тяхната съвкупност безспорно се установи, че страните са сключили на
30.07.2013 г. действителен договор за покупко-продажба на недвижимите
имоти, предмет на договора, по силата на който ответникът се е задължил да
прехвърли на ищцата правото на собственост върху имотите,
индивидуализирани точно и ясно в договора срещу уговорената цена от
30 000 лева, която сума е напълно изплатена на ответника от ищцата. И
обстоятелството, че към релевантния за спора момент страните са обвързани
от сключения помежду им в писмена форма предварителен договор,
6
съдържанието на който са залегнали всички условия на обещания
окончателен договор за продажба е достатъчно за да бъде уважена исковата
претенция на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, с оглед на което правилно
първоинстанционния съд е намерил предявения иск от доверителката ми за
основателен и доказан и правилно е постановил атакувания от въззивника
съдебен акт. Всички аргументи подробно съм изложила в отговора, моля да
ги вземете предвид.
Моля за решение в този смисъл да потвърдите първоинстанционното
решение и оставите без уважение въззивната жалба и присъдите на
доверителката ми сторените от нея разноски за платено адвокатско
възнаграждение съобразно договора за правна защита и списък.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 27.07.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7