Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Стара Загора

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по жалба от Ж. Г. С., с адрес: с.Малка Верея, общ.Стара Загора, срещу Заповед № 349з-72 от 04.01.2024г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Стара Загора, в частта й, с която жалбоподателят е отстранен временно от длъжност /т.2 от заповедта/.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта, в оспорената й част, е незаконосъобразна, като издаден в нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват надлежни мотиви, обосноваващи наличието на втората кумулативно изискуема съгласно чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР предпоставка за временно отстраняване от длъжност, а именно – че служебното положение на държавния служител би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. В случая такава конкретна връзка не можела да се установи от изложените в оспорения акт мотиви, които били общи и формални. Излагат се и доводи за неясно и непълно описание на повода за образуване на дисциплинарно производство по чл.207 ЗМВР, а от там и съпричастността на жалбоподателя към извършване на дисциплинарна простъпка, обуславяща образуването на дисциплинарно производство и съотв. временното му отстраняване от длъжност. Оспорват се изложените от административния орган съображения, че заеманата от Ж. С. длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху негови колеги и върху граждани при събирането на доказателства в хода на образуваното дисциплинарно производство. Твърди се също така, че при издаването на заповедта не е била извършена преценка относно стриктното изпълнение на служебните задължения от жалбоподателя, наличието на множество награди за добра служба и липса на налагани дисциплинарни наказания. Поддържа се и оплакване за лишаването му от възможност да упражнява едно от основните си права – правото на труд и възможността да получава възнаграждение, необходимо му и за заплащане на месечна издръжка на 4-годишното си дете. По подробно изложените в жалбата доводи се иска обжалваната заповед, в частта, с която е временно отстранен от длъжност, да бъде отменена. Претендират се разноски по делото.

 

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юриск.А., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Страните не спорят относно това, че жалбоподателят Ж. Г. С. е служител в ОД на МВР и заема длъжност „старши полицай“ в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо Районно управление /РУ/ - Стара Загора.

Със Заповед № 349з-5766/ 31.12.2023г. на Директора на ОД на МВР –Стара Загора, във връзка с изготвена докладна записка за произшествие със служители на МВР № 8245р-24285/ 30.12.2023г., съдържаща данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител в ОДМВР – Стара Загора, е разпоредено, на основание чл.205, ал.2 ЗМВР, чл.10 и чл.30, ал.1 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г., да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушаване на етичните правила за поведение от държавните служители в МВР от служител на ОДМВР – Стара Загора, участвал на 30.12.2023г. при отработването на сигнал, подаден от Д. С. Д.. Определен и поименният състав на комисията и срок за докладване на резултата от проверката – 31.01.2024г.

С Докладна записка УРИ: 349р-534/ 04.01.2024г., изготвена от председателя на определената със Заповед № 349з-5766/ 31.12.2023г. комисия, е предложно на Директора на ОД на МВР – Стара Загора да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу мл.инсп.Ж. Г. С. – ст.полицай в група ППД на сектор ОП към Първо РУ-Стара Загора и мл.инсп. Ц. Н. Н. – ст.полицай в група ППД на сектор ОП към Второ РУ – Стара Загора, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. Описани са установените в хода на извършената предварителна проверка данни и доказателствените източници - сведение от И. Б. А. – таксиметров шофьор и сведение от Н. И. – полицай в група ППД на сектор ОП към Второ РУ – Стара Загора, за уронване престижа на службата от мл.инсп.Ж. С. и мл.инсп.Ц. Н.. Предложено е също така двамата полицейски служители да бъдат отстранени от длъжност на основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като заеманите от тях длъжности и полицейските правомощия, които притежават, им предоставяли възможност да оказват влияние върху граждани при събирането на доказателства по вмененото им дисциплинарно нарушение. Освен това служебното положение на С. и Н. позволявало да окажат натиск и въздействие върху свои колеги за промяна на дадените сведения.

Въз основа на тази докладна записка е издадена оспорената по делото Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.207, ал.1, т.2, ал. 12, и чл.214, ал.1, т.1, чл.215, ал.1 от ЗМВР, и чл.44, ал.1 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика, е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор Ж. Г. С. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора /т.1 от заповедта/. Административният орган е приел наличие на предварителни данни, че с поведението си мл.инсп.С. не е спазил етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т.15 -„Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“; т.19 – „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; т.20 – „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; т.21 – „Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“ и т.89 – „Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение“. Направен е извод, че установените данни от сведение с рег.№ 349000-271/ 04.01.2024г., снето от И. Б. А. от гр.Стара Загора и сведенията, дадени от мл.инсп.Н. И. и мл.инсп.Ц. Н., сочат на действия на служителя от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушенние по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

С т.2 от диспозитива на Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. мл.инспектор Ж. Г. С. е отстранен временно от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Относими към този диспозитив са мотивите в заповедта, че заеманата от служителя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху граждани при събирането на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение. В тази връзка се сочи, че повечето лица, от които следва да се съберат сведения за пълно и обективно установяване на действителната фактическа обстановка, живеят в гр.Стара Загора, на чиято територия С. изпълнява своите служебни задължения и с оглед на полицейските си правомощия има непосредствен достъп до тях. Служебното положение на Ж. С. му позволявало да оказва натиск и въздействие, както върху граждани, така и върху негови колеги, за промяна на даваните сведения и по този начин да повлияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

Със заповедта е определен и дисциплинарно разследващ орган с дадени указания относно провеждането на дисциплинарната производство /т.3 – т.7/.

Посочено е, че заповедта влиза в сила от деня на издаването й, а в частта й относно т.2 може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред съответния административен съд по реда на АПК.

Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. е връчена на жалбоподателя на 04.01.2024г, видно от направеното върху нея отбелязване.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Оспорването на Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в частта й за временно отстраняване от длъжност на младши инспектор Ж. Г. С., като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта в обжалваната му част, в законово установения 14-дневен срок /чл.149, ал.1 от АПК/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Заповедта в обжалваната част – относно временното отстраняване от длъжност на оспорващия, е издадена от компетентен орган по см. на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, който съгласно чл.207, ал.1, т.2 във вр. с чл.37, ал.1, т.2 ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. В този смисъл не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави процесната заповед незаконосъобразна.

Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

При изследване на материалната законосъобразност на Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. в обжалваната й част, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Т. е. за да се приложи хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва кумулативно да са изпълнени двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител за тежко нарушение на служебната дисциплина и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Целта на предвидената от законодателя възможност за временно отстраняване от длъжност е да се предотврати обусловената от заеманото служебно положение възможност за въздействие върху правилното протичане и приключване на дисциплинарното производство и разкриването на обективната истина.

Безспорно по делото е, че е налице първата предпоставка – с т.1 на процесната Заповед №349з-72/ 04.01.2024г., издадена от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, срещу мл.инспектор Ж. Г. С. е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина по см. н ачл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение".

Административният орган е мотивирал наличието на втората предпоставка от хипотезата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР - служебното положение на дисциплинарно-разследваното лице би затруднило разкриването на обективната истина, с обстоятелството, че заеманата от жалбоподателя длъжност му предоставя възможност да оказва влияние върху служители и граждани при събиране на доказателства по вмененото му дисциплинарно нарушение и да оказва натиск за промяна на даваните сведения, като по този начин може да влияе върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина.

Несподелими са доводите на жалбоподателя, че изложената обосновка е формална и обща, като липсва обвързване на заеманата от С. длъжност с твърдяната от органа възможност за въздействие при събиране на доказателства в дисциплинарното производство. В заповедта ясно се сочи необходимостта от събиране на сведения от свидетели /граждани и служители/, чиито показания са от значение за пълното и обективно установяване на фактическата обстановка и по отношение на които лица С., по силата на своето служебно положение, би могъл да въздейства. Липсата в обстоятелствената част на заповедта на конкретни данни за тези лица не представлява липса на мотиви, нито може да бъде квалифицирано като бланкетно и общо твърдението на административния орган. От съдържащите се в административната преписка документи /в т.ч. сведение УРИ: 343р-528/ 04.01.2024г. от мл.инсп.Н. Б. И./ категорично се установява, че има граждани /лекаря от екипа на ЦСМП/ и полицейски служители /мл.инсп. И. С., мл.инсп.А. Ч. и др./, присъствали на произшествието, които не са давали сведения при извършваната предварителна проверка, и които следва да бъдат изслушани за да се изяснят всички релевантни факти в хода на административното производство. В случая административният орган правилно е преценил, че заеманата от С. длъжност – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“, му дава възможност за непосредствен достъп до лицата, който следва да дадат сведения по образуваното дисциплинарно производство и за да се предотврати каквато и да е възможност за оказване на натиск и въздействие върху тези лица, се следва временното отстраняване от длъжност на жалбоподателя. Несъмнено съобразно заеманата от Ж. С. длъжност същият няма правомощия да организира, контролира и разпорежда дейности и задачи на други полицейски служители. Независимо от липсата на такава йерархична връзка обаче жалбоподателят би могъл да окаже влияние върху свои колеги по силата на създадени колегиални взаимоотношения, по начин, че да попречи на разкриване на обективната истина в рамките на провежданото дисциплинарно производство.

Ето защо съдът приема, че Заповед № 349р-72/ 04.01.2024г., в частта й предмет на оспорване, като основана на съображения, относими към хипотезата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Непосочването на срока през който служителят е временно отстранен от длъжност не може да се квалифицира като съществено нарушение, достатъчно да обуслови незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част. В закона изрично е указан максималния срок на действие на тази превантивна мярка и при липсата на изрично определен в заповедта по-кратък срок, следва да се приеме, че волята на административния орган е да се отстрани служителя от длъжност за нормативно установения максимален период от 2 месеца.

Относно наведените в жалбата оплаквания, че в оспорената заповед липсва яснота кое точно поведение на С. е станало повод за образуване на дисциплинарно производство срещу него и съответно да бъде разпоредено временното му отстраняване от длъжност, е необходимо да се каже, че към момента на налагането на мярката по чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, който в случая съвпада с образуването на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя, е невъзможно да са еднозначно установени извършените от служителя дисциплинарни нарушения. В съдържанието на заповедта са описани доказателствените източници, съдържащи „предварителни данни“ за извършени от Ж. С. нарушения на етичните норми за поведение, регламентирани Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, послужили като основание да се образува дисциплинарно производство. Именно в хода на това производство предстои извършването на необходимите процедурни действия и събирането на относимите към решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства.

Отстраняването от длъжност на проверявания служител е превантивна мярка срещу въздействие в хода на дисциплинарното разследване и гарантира, че обективната истина по случая ще бъде установена. В този смисъл оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона - да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност/чл. 7 от АПК/ и издирване и доказване, с допустимите от закона средства, на действителните факти по случая. Действително мярката "временно отстраняване от длъжност" засяга правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но законодателят е установил съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси в случаите, когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно на чл. 214, ал. 6 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 и ал. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна. Заповед № 349з-72/ 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, в частта й, с която е отстранен временно от длъжност мл. И. Ж. Г. С., като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Г. С., с адрес: с.Малка Верея, общ.Стара Загора, срещу Заповед № 349з-72 от 04.01.2024г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Стара Загора, в частта й, с която е отстранен временно от длъжност, като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.