Решение по дело №836/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 470
Дата: 24 юни 2019 г. (в сила от 11 юли 2019 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330100836
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     № 470/24.6.2019г.

гр. Ямбол, 24.06.2019 година

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                                    ХVI-ти граждански състав

На 30.05.                                                                                                 2019 година 

В публично заседание в следния състав:                                           

     Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гр.дело № 836  по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Я. против К.Ж.Ч. *** искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите съответно от 1537.17 лв. – главница и 447,16 лв. - лихви за забава за периода 25.08.2011 год. до 14.11.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане № ***/19.11.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че ответника е потребител на В и К услуги за ползван от него имот, находящ се в гр.Я., ***и му е било доставяна питейна вода и са били отвеждани отпадни води, като начисляването на дължимите суми било извършено при надлежно монтиран водомер и абонатен код на ответника 108/140.

Ответника от своя страна не бил изпълнил задължението си за ежемесечно плащане на доставените му услуги по издадени фактури за периода 25.08.2011  г. – 27.09.2018 г. на обща стойност 1537.17 лв.

Тъй като за  всяко ежемесечно плащане ответника бил изпаднал в забава, за задълженията си по фактурите дължал и обезщетение/лихва за забава в общ размер на 447.16 лв.Посочените лихви представлявали обезщетение за забава по посочените в исковата молба фактури,изчислени на основание чл.44,вр.с чл.33,ал.2 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД гр.Я.,в сила от 21.09.2014 год./публикувани във вестник „***“-бр.196 от 21.08.2014 год. и вестник „***“-бр.34 от 18.09.2014 год. и одобрени от ДКВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 год./,с начална дата 30 дни от датата на фактурирането до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Претендира се уважаване на иска.

    В с.з. ищецът не изпраща представител.

В срока за отговор ответникът не е подал отговор. В с.з. не се явява и не се представлява..

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното производство. Предвид, че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това  заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

По делото не се спори, че ответникът е бил потребител на предоставените от ищеца В и К услуги за недвижим имот в гр.Я.

Приложена е справка – извлечение №***до 14.11.2018 год. за абоната К. Ж. Ч., както и описаните в същата 84 броя фактури за периода 25.08.2011-27.09.2018 год. на обща стойност 1984, 33 лв.,от които 1537,17 лв. главница и 447,16 лв. лихва.Представени са и посочените 84 бр. фактури,касаещи посочения период.

Представени са и приети като  писмено доказателство Общи условия на ищцовото „В и К” дружество за предоставяне на В и К услуги на потребителите на оператора. Съгласно чл.33,ал.1  от Общите условия, операторът „В и К”- Я. издава ежемесечни фактури, които потребителите са длъжни да заплащат в 30–дневен срок след датата на фактуриране.  Според разпоредбите на чл.31 и 32 от ОУ цените на предоставените В и К услуги са утвърдени от ДКЕВР и се заплащат въз основа на измереното количество  вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона едномесечен срок от уведомяването, че длъжникът  е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК.

С доклада по делото съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните и обявил фактите, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр.Я. и К.Ж.Ч. *** са се намирали в твърдяните облигационни отношения, по силата на които за исковия период ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си за доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадни води в полза на ответника в ползвания от него имот находящ се в находящ се в гр.Я., ***,за който бил монтиран надлежно водомер с абонатен код на ответника 108/140.

Съдът намира за необходимо да посочи, че приема за безспорно по делото, че между ответника и ищцовото дружество е бил сключен валиден по смисъла на действащите Общите условия на „В и К” оператора договор за услугата водоснабдяване и канализация. Освен че този факт не е оспорен от ответника, липсват каквито и твърдения да е  задействана клаузата на чл. 71, ал. 2, респ. 3 от ОУ. Ответникът   е физическо лице, следователно - потребител по смисъла на ОУ. Не се спори между страните, че водомерът е изправен. Следователно показанията му отразяват реално потребеното количество вода. Т.е. ответникът дължи заплащане на количествата потребена вода, отчетени реално. Като не го е сторил в определените срокове, е изпаднала в забава, поради което и съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху всяко една от месечните суми по извлечението.

Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК ищеца в настоящото производство има право на разноски.До релевантния момент-приключване на съдебното заседание ищецът не е направил искане за присъждане на разноски,касаещи държавна такса и   юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал.8 от ГПК и такова искане занапред би било недопустимо.

По заповедното производство са дължими направените разноски, както са посочени в заповедта за изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да ги присъди в исковото производство.

      Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Ж.Ч. ***, ЕГН **********, дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ул. „Д-р П. Брънеков” № 20, ЕИК *********, сумата 1537,17 лв.-главница, представляваща общия размер на задълженията по неизплатени 84 бр. фактури за ползвани от ответника ВиК услуги и сумата от 447,16  лв. мораторна лихва за периода от 25.08.2011 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***/19.11.2018 г. по ч.гр.д. №***/2018 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА К.Ж.Ч. ***, ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и канализация" ЕООД- гр.Ямбол, ЕИК *********  разноски в заповедното производство в размер на 89,69 лв..

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: