№ 3008
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100503096 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3096/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №21794 от 01.12.2024 г постановено по гр.д.
№67981/22 г на СРС , 38 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника – без
посочено правно основание - да се признае за установено , че П. И. Х. ЕГН ********** от
гр.София му дължи сумата от 2686,70 лева незаплатена цена на топлинна енергия за
периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент №103 в гр.София ж.к.**** , ведно със
законна лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането ; сумата от 345,19 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 15.09.2020 г. до 29.06.2022 г., сумата от 46,43
лева за дялово разпределение за периода м.06.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законна лихва
за периода от 29.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,42 лева лихва за забава
върху сума за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г до 29.06.2022 г ; за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №22783 от 10.08.2022 г по ч.гр.д.
№41305/22 г на СРС , 38 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на П. И. Х. ЕГН
********** от гр.София сумата от 1050 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е
собственик на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ . Освен
нотариален акт е представено удостоверение от ГИС-София за идентичност на адреси . Няма
данни ответникът да се е разпоредил с имота , включително същият да е продаден на
1
публична продан на трето лице . Отделно ответникът е подал заявление-дакларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия . Решението на СРС е необосновано и
без законосъобразни мотиви .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Представеният нотариален акт се явява „крайно неотносим към процесния период“ , а освен
това липсва идентичност между имота по нотариалния акт и процесния имот .
Удостоверението от ГИС от 2015 г не доказва идентичност на имотите . Заявлението-
декларация също не касае процесния имот , а освен това заявлението би имало значение
само ако ответникът не е собственик , а държател – напр.по договор за наем . Представената
справка от АВп е частен документ без материална доказателствена стойност .
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 05.12.2024 г и е обжалвано в срок на 13.12.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна проверка и за
правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че „още през 2012 г процесният имот е бил изнесен
на публична продан за дългове на настоящия ответник“ . Ищецът не е представил
доказателства , че ответникът „има вещни права в топлоснабдения имот , но ищцовата
страна не се ползва от тази възможност в срок и поради процесуална преклузия не
представи такива“. „Искът следва да се отхвърли изцяло“ .
Решението на СРС е неправилно . Определянето на действителното правно основание с
оглед изложените от ищеца обстоятелства, на които основава иска, е основополагаща
правораздавателна дейност на съда по приложението на закона . Задължение на съда е
да даде законосъобразно /вярна/ правна квалификация и да разгледа предявения иск.
При неправилна правна квалификация първоинстанционното решение трябва да бъде
отменено и въззивният съд да даде законосъобразната правна квалификация - решение №30
от 26.02.2016 г по гр.д.№3600/15 г на ВКС , III ГО , решение №324 от 28.07.2011г по гр.д.
№ 924/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС и пр. С пълна сила това важи и ако – както в случая -
първоинстанционният съд не е дал никаква правна квалификация на разглежданите
искове – нито в мотивите , нито в диспозитива си . Отделно СРС е изложил оскъдни мотиви ,
не е обсъдил доводите на страните и наличните по делото доказателства . В мотивите на
2
СРС дори се посочва , че „искът следва да се отхвърли“ , при положение , че са предявени
четири обективно съединени иска .
Незаконосъобразни са водещите мотиви на първоинстанционния съд , че ищецът не е
доказал , че ответникът е собственик на процесния топлофициран имот респ.потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ . Още към исковата молба ищецът е представил заверено
копие от нотариален акт за собственост на л.19-20 от делото пред СРС , както и
удостоверение от ГИС от 07.05.2015 г , според което описанието на блока , в който се намира
процесния ап.№103 в нотариалния акт съответства на бл.**** , както е описан в исковата
молба .
Няма данни ответникът да се е разпоредил с процесния имот или той да е придобит от трето
лице , а дали върху имота е налагана изпълнителна възбрана принципно няма никакво
значение . С налагане на възбрана или с изтичане на дълъг период от време от закупуване на
имот не се губи собствеността върху имота , а доказателства за проведена публична продан
липсват по делото . Напротив , от представена от ищеца справка от АВп се установява , че
имотът продължава да е собственост на ответника , възбраната от 2012 г е заличена ,
наложени са нови възбрани , но няма вписване на постановление за възлагане или на друг
акт удостоверяващ прехвърляне на собствеността върху имота на трето лице . Справката на
АВп не е оспорена своевременно от ответника и има доказателствена стойност за
обстоятелството дали имотът е прехвърлен на трето лице . Оспорването на справката от
ответника пред настоящия съд е преклудирано и е абсолютно необосновано .
Неоснователни са твърденията на въззивника , че заявлението-декларация за откриване на
партида е за друг имот . Действително в заявлението е допусната минимална техническа
грешка от самия ответник , но отново става въпрос за същия бл.21 в гр.София ж.к.**** ,
който има четири входа и в който няма данни да има повече от един ап.103 / на съда не е
известен случай , в който само в един вход на жилищен блок да има сто и три апартамента/ .
Дори ищецът да не беше доказал , че ответникът е собственик на процесния имот , то и
самото наличие на заявлението-декларация от 2006 г доказва , че ответникът е потребител
на топлинна енергия . При безспорно наличие на договорни отношения между страните
трябва да се разгледат останалите възражения на ответника .
Неоснователно е възражението на ответника , че е налице 3-годишна погасителна давност
върху процесните вземания . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ задълженията за топлинна
енергия са дължими в 45 дневен срок след изтичането на периода , за който се отнасят . В
случая най-старото задължение за топлинна енергия е от м.05.2019 г и евентуално само то от
всички процесни задължения би се явило погасено по давност предвид подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2022 г . От друга страна според
чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците до влизане в сила на параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето/ДВ, бр. 44 от 2020 г./ давността за процесните вземания е
3
била спряна за периода 13.03.2020 г – 20.05.2020 г т.е. за период от 39 дни т.е. и
задължението за топлинна енергия за м.05.2019 г не е погасено по давност .
Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника
съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ /2016 г/ . Услугата „Дялово разпределение“ е възмездна
(арг. от разпоредбата на чл.140 ал. 5, т.8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл.139
ал.2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по
чл. 139а ЗЕ. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител
се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните
собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово разпределение – чл.
139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия
купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец
(чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен
по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Дялово разпределение е извършвано от третото лице и няма данни ответникът да е възразил
срещу това . Следователно искът за претендираната главница за дялово разпределение е
основателен .
Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава
не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода
. Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни
след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за
забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни
, а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това
е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се
различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин
и визира настъпване на различни факти . Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/
съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за
който се отнасят , но без да се начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по
чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща
фактура за отчетен период , а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за
забава . По-късното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй
като едва след изтичане на 45-дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и
в процесния случай - лихви за забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за
издаване на общата фактура , нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по
чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави съответните потребители в забава за заплащане на
задълженията им . Следователно ответникът дължи претендираните лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия .
Не се дължи от ответника сумата от 9,42 лева лихва за забава върху посочената главница за
4
дялово разпределение за периода от 30.11.2016 г до 30.10.2018 г . Чл.36 от ОУ /2016 г / не
посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово
разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен
падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД .
Налага се извода , че решението на СРС трябва да се отмени и като се даде правна
квалификация на исковете , да се признае за установено , че ответникът дължи главници за
доставена топлинна енергия и за дялово разпределение , както и лихви за забава върху
главницата за топлинна енергия . Искът за лихви за забава върху дяловото разпределение
трябва да се отхвърли . Разноски по компенсация пред СРС и СГС се дължат от ответника.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21794 от 01.12.2024 г постановено по гр.д.№67981/22 г на СРС , 38
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София срещу П. И. Х. ЕГН ********** от гр.София , че Х. му дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 2686,70
лева незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за
апартамент №103 в гр.София ж.к.**** , ведно със законна лихва от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 345,19 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 15.09.2020 г. до 29.06.2022 г., и сумата от 46,43 лева за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законна лихва за периода от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №22783 от 10.08.2022 г по ч.гр.д.№41305/22 г на СРС , 38 състав .
ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да се признае за
установено , че П. И. Х. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.86 ЗЗД сумата от 9,42 лева лихва за забава върху сума за дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г до 29.06.2022 г в размер на 46,43 лева за дялово
разпределение за периода м.06.2019 г – м.04.2021 г ; за която сума /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №22783 от 10.08.2022 г по ч.гр.д.№41305/22 г на СРС
, 38 състав .
ОСЪЖДА П. И. Х. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 280,26 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство /по компенсация/ и 159,40 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице
5
помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6