Определение по дело №10029/2021 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНКА ДАБКОВА

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

КАЛЧЕВ

по административно дело № 10029 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от ст. юрисконсулт Х.О., като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, срещу Определение № 446/02.12.2020 г. по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С обжалваното определение на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, ГД „ИН“ – гр. София е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 100,00 лева. Частният жалбоподател излага доводи, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ, а ако все пак е налице такова, то размерът им е завишен.

Ответната страна – Националното бюро за правна помощ (НБПП), не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

Производството по адм. д. № 104/2018 г. по описа на АСВТ е образувано по искова молба на Г.В.В.против ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на неимуществени вреди в резултат от нечовешките условия в Следствен арест гр. Велико Търново. Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение в размер на 500 лв. С Решение № 563/11.01.2019 г. исковата претенция е уважена за сумата от 12 лева, като в останалата част искът е отхвърлен. Решението е било обжалвано от Г.В., като същото е оставено в сила от тричленен състав на АСВТ с Решение № 72/17.06.2020 г. по КАД № 10025/2020 г.

Ищецът е бил освободен от заплащане на разноски по делото и му е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП. За осъществяване на правна помощ е бил определен ***С.С.при Адвокатска колегия – В. Търново. Адвокат С.е изпълнил ангажиментите си като процесуален представител на страната, както пред първата, така и пред касационната инстанция.

С Определение № 405/06.11.2020 г. по адм. дело № 104/2018 г. съдът е уважил искането на председателя на Националното бюро за правна помощ, като е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 450 лв., представляващи заплатеното възнаграждение на *** С. С.за производството по адм. дело № 104/2018 г.

С Определение № 446/02.12.2020 г. по адм. дело № 104/2018 г. съдът е уважил искането на председателя  на Националното бюро за правна помощ, като е осъдил  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 100 лв., представляващи заплатеното възнаграждение на *** С. С. за касационната инстанция. Към искането е било приложено решение на НБПП с № ВТ-370-16936/2020 от 07.10.2020 г., с което на основание изготвения отчет от процесуалния представител, на *** С., за предоставената правна помощ по КАД № 10025/2020 г. по описа на АСВТ, е определено да се изплати възнаграждение от 100 лв.

При така установените факти изводите на съда за основателност на претенцията са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 27а от ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.

Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно  чл. 78, ал. 7, предл. първо от ГПК ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай лицето, на което е предоставена правната помощ е ищец в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, като предявеният от него иск е частично уважен. Предоставена му е правна помощ на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП - по преценка на първоинстанционния съд, а не в хипотезата на задължително предвидена по закон адвокатска защита. По негова касационна жалба е образувано производството по дело № 10025/2020 г. на АСВТ, в което е представляван от определения адвокат, като с постановеното по делото решение обжалваното първоинстанционно решение е оставено в сила. Както бе посочено, за адвокатската защита в първоинстанционното производство, в което искът е частично уважен, е постановено Определение № 405/06.11.2020 г. по адм. дело № 104/2018 г. В касационното производство обаче претенцията на лицето, получило правна помощ не е уважена. Следователно за това производство не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 7 от ГПК.

На следващо място, настоящият състав следва да се отбележи, че независимо от изложеното е налице и допълнително основание за отхвърляне на искането. Съгласно чл.27а от ЗПП, в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, а съгласно  чл. 78, ал. 7 ГПК "... изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП".

Към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи заплащането на определения от НБПП размер на адвокатското възнаграждение, като твърдението за това обстоятелство в искането не представлява такова доказателство. Липсата на доказано направени разноски при и по повод адм. дело № 10025/2020 г. по описа на АСВТ е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.