РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. Пловдив, 21.08.2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в
открито заседание на дванадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана
Методиева
при секретаря Христина Николова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 21 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.М.Ж. с
ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. Б.П., против Решение № 2153-15-353 от 16.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е било заличено погасеното по
давност задължение на Ж.М.Ж. по Разпореждане № РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022
г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ Пловдив за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в
размер на 12 984.23 лв., от които главница в размер на 7 083,24 лева и
лихва за минало време в размер на 5 900,99 лв. и е било оставено в сила Разпореждане
№ РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022 г. в останалата му част за събиране на сумата
от 8 111,39 лв., от които 5828,32 лв. главница за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2020 г. и лихва – 2 283,07 лв., начислена към 02.09.2022 г., както и
допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 02.09.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението. Решението се обжалва само в частта
относно потвърждаването на Разпореждане № РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022 г. относно
събиране на сумата от 8 111,39 лв., от които 5828,32 лв. главница за периода от
01.01.2017 г. до 31.07.2020 г. и лихва – 2 283,07 лв., начислена към 02.09.2022
г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 02.09.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С жалбата се оспорва изводът на
административния орган, че е установена недобросъвестност у жалбоподателя, като
се твърди наличие на добросъвестност, както към момента на депозиране на
заявлението за пенсиониране, така и през периода на получаване на пенсия в
определен по повод на заявлението му размер. Сочи се, че към датата на
заявлението за пенсиониране жалбоподателят е представил всички необходими
документи, като пенсионният орган е преценил, че Ж. отговаря на изискванията на
нормативната уредба, в резултат на което е отпуснал пенсия в определен размер. Твърди
се, че жалбоподателят не е знаел за извършвани злоупотреби с изготвянето на
неистински документи, за които не е имал понятие към момента на депозиране на
заявлението, както и че е получавал пенсията с ясното съзнание за изрядност на
документите, послужили за отпускането ѝ. Жалбоподателят сочи още, че
действащата разпоредба на чл.9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/,
която той цитира, не указва връщане на подателя на документите, представени със
заявлението му за пенсия и твърди, че не са му били връщани никакви документи.
Сочи се, че към 2005 г., когато е подадено заявлението за пенсиониране,
жалбоподателят не е пребивавал на територията на страната и е упълномощил лице,
което да се грижи за подаване на документите му за пенсиониране, както и че жалбоподателят
никога не е работил в предприятието в гр.Кърджали, посочено в оспореното
решение и на посочената длъжност. Заявява се, че предвид нормата на чл.1 от
НПОС, следва да се направи извод, че пенсията му е била отпусната въз основа на
налични редовни документи, представени през 2005 г. Твърди се, че за
претендираните вземания, в която част се обжалва и решението, е изтекла
погасителна давност. Иска се отмяна на решението на Директор на ТП на НОИ в
оспорената му част. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по
делото за един адвокат. В предоставения срок не са представени писмени бележки
по същество.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена и се присъдят
направените разноски по представен списък. В писмено становище се излагат
подробни съображения с искане за отхвърляне на жалбата. Твърди се, че предвид
безспорно установеното с влязло в сила разпореждане, че жалбоподателят няма
право на пенсия по условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 14.07.2005 г.
и понеже жалбоподателят не отрича да е подал заявление за отпускане на пенсия и
да е получавал такава, то претенциите му за добросъвестност са неоснователни.
Сочи се, че подаването на неподписано от жалбоподателя заявление за отпускане
на пенсия също очертава форма на недобросъвестност. Акцентира се върху
противоречивите обяснения, дадени от жалбоподателя в хода на административното
и съответно на съдебното производство. Сочи се, че получаването на пенсия, без
основание за това, сочи на липса на добросъвестност и осъществява хипотезата на
чл.114 от КСО. Излагат се и подробни
доводи в подкрепа на становището, че в случая не е изтекъл и предвиденият в
чл.115, ал.1 от КСО давностен срок за вземанията на НОИ за неоснователно
получени пенсии за годините 2017-2020 г.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението в
обжалваната част, доколкото в частта му, с която е оставено в сила Разпореждането
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на
недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на 8 111,39 лв., от които 5 828,32 лв. главница за периода от 01.01.2017
г. до 31.07.2020 г. и лихва – 2 283,07 лв., начислена към 02.09.2022 г., както
и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 02.09.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението, решението се явява неблагоприятно за
жалбоподателя. Депозираната жалба е именно срещу тази част от решението на
Директор на ТП на НОИ Пловдив, поради което и тя се явява допустима.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства се установява следното:
По заявление за отпускане на
пенсия от 14.07.2005 г. от името на жалбоподателя Ж., което не било лично
подписано от него и било депозирано чрез пълномощник с приложено пълномощно
свидетелката К. и към което заявление било приложено УП-2 от 15.08.2004 г. с посочен издател „Горубсо
Кърджали“ АД, но неиздадено от този осигурител с удостоверен осигурителен доход
за длъжност „подземен шлосер“ в рудник „Еньовче“, на Ж. била отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО при навършена
възраст 58 г. и 4 месеца, с признат осигурителен стаж от втора категория 26 г.,
06 месеца и 04 дни, стаж от трета категория труд – 1 г., 5 месеца и 15 дни и
осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО от 3 г. и 20 дни или общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд, от 43 г., 09 месеца и 5 дни. Пенсията
на Ж. била отпусната с Разпореждане № **********/Протокол № N01265/20.07.2005
г., считано от 14.07.2005 г. Въз основа на това разпореждане и жалбоподателят
започнал да получава пенсията си по посочената от него банкова сметка. ***О при
ТП на НОИ Пловдив за пенсионните права на жалбоподателя във връзка с положен
осигурителен стаж в Гърция, осъществена през 2012 г., било установено, че
пенсионната преписка, по която е била отпусната пенсията на Ж. от 2005 г.,
липсва. Длъжностното лице, което установило посоченото обстоятелство, изготвило
докладна, в която отразило, че жалбоподателят му е заявил, че върнатите му след
отпускане на пенсията документи са били изгубени. По повод на постъпила
информация в ТП на НОИ Пловдив за образувано досъдебно производство № 260/2019
г., по което били приобщени и документи, съставляващи пенсионни досиета,
включително и такова за жалбоподателя, с разрешение на прокурор с приемо - предавателен
протокол в ТП на НОИ били предоставени на магнитен носител копия на документите
от иззетото по досъдебното производство пенсионно досие на жалбоподателя. С
оглед на наличното по тях УП - 2/15.08.2004 г. от „Горубсо Кърджали“ АД била
извършена проверка, завършила с Констативен протокол от 15.06.2020 г., съгласно
който жалбоподателят не фигурира в разплащателните ведомости за указаните в УП
периоди, под номера на УП не е издадено такова удостоверение за него и печатът
не е идентичен с този на предприятието. Извършена била проверка и по отношение
на заявения от жалбоподателя изрично стаж със заявление от 29.09.2020 г., в
което същият посочил, че документите си за пенсиониране е предал на А.Г.. С
разпореждане № **********/ Протокол № N 0139/11.10.2021 г. на основание
чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО, било отменено разпореждането за отпускане на
пенсия от 20.07.2005 г. и всички следващи го, което станало във връзка с
установеното при откритата процедура за установяване на осигурителния стаж и
доход на Ж., включително относно недостоверността на осигурителен стаж, оформен
в УП-2 от 15.08.2004 г. за длъжността „подземен шлосер“ в рудник „Еньовче“ при
посочен осигурител „Горубсо-Кърджали“ АД. Установен бил осигурителен стаж от
втора категория труд от 21 г., 01 м и 09 дни
и потвърден такъв в Гърция, като било отчетено, че не е потвърден
стажът, посочен в разпореждането за отпускане на пенсия от 2005 г. от втора
категория труд в пълния признат в тогава размер, нито изобщо този по чл.104,
ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО от 3 години и 20 дни, поради което и не е налице сбор
от осигурителен стаж и възраст 100. По повод на установения служебно
осигурителен стаж било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание §4 от ПЗР на КСО и била отпусната пенсия за ОСВ по чл.68,
ал.3 от КСО при възраст 65 г. и 4 месеца и от 19.06.2012 г. Това разпореждане
било обжалвано, като с Решение № 2153-15-16 от 19.01.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ Пловдив било отменено и преписката била върната на длъжностното лице по
чл.98, ал.1 от КСО за установяване на осигурителен стаж на Ж. като
самоосигуряващо се лице и осигурителен стаж с осигурител „Хеброс бус“ АД
Пловдив. След провеждане на производство по повод връщането на
административната преписка, с Разпореждане № **********/Протокол № N01264/15.07.2022
г. на основание чл.99, ал.1, т.2 б.“г“ от КСО било отменено Разпореждане № **********, Протокол
№ N01605/20.07.2005
г. и всички последващи го, отказано било отпускането на лична пенсия за ОСВ на
основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО на Ж.М.Ж. и от 13.06.2010 г. му била отпусната
пожизнено лична пенсия за ОСВ на основание чл.68, ал.1-3 от КСО (в редакция до
31.12.2010 г.) и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. По това
разпореждане било прието, че при извършените проверки е установено, че Ж. няма
право на пенсия на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 14.07.2005 г.,
тъй като не се е потвърдил осигурителен стаж от втора категория труд с
продължителност от 26 г., 06 месеца и 04 дни и осигурителен стаж по чл.104,
ал.3, 5 и 7 от КСО от 3 години и 20 дни и не е налице сбор от осигурителен стаж
и възраст 100. Като действително установен осигурителен стаж в посоченото
разпореждане от 15.07.2022 г. било прието, че е налице такъв от втора категория
труд в размер на 25 години, 05 месеца и 09 дни, като общия осигурителен стаж,
превърнат към трета категория по чл.104 от КСО възлизал на 31 години, 9 месеца
и 19 дни, както и че жалбоподателят имал установен осигурителен стаж, положен в
чужбина от четири години, десет месеца и седемнадесет дни. Преценено било, че
към 13.06.2010 г. Ж. има сбор от осигурителен стаж и възраст 100 при навършена
възраст от 63 години, 4 месеца и 34 дни и общ осигурителен стаж от 36 години,
08 месеца и 06 дни. Въпросното разпореждане било връчено на жалбоподателя на
29.07.2022 г. и не било обжалвано, поради което и влязло в сила.
С Разпореждане № РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022
г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, като било
преценено, че разпореждането по чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО от 15.07.2022 г.
е влязло в сила, както и че е установено жалбоподателят Ж. да е бил получавал
лична пенсия за ОСВ от 14.07.2005 г. по отмененото разпореждане от 20.07.2005
г., както и че при извършената служебна проверка е зачетен различен
осигурителен стаж от този, послужил за отпускане първоначално на пенсията,
което обуславяло липсата на основанието по §4, ал.1 от ПЗР на КСО за по-ранно
пенсиониране, било преценено, че е налице недобросъвестност на жалбоподателя.
Посочено било, че този извод се подкрепя от разпоредбата на чл.9, ал.1 от НПОС,
както и че жалбоподателят е бил недобросъвестен както при подаване на
заявлението за отпускане на пенсия през 2005 г., така и при получаване на
същата, на която не е имал право, като си е послужил с документи с невярно
съдържание с цел облагодетелстване с пенсионни права. Затова е счетено, че на
основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания следва да се възстановят от жалбоподателя заедно с лихвата по чл.113
от КСО Изчислено е, че за периода от 14.07.2005 г. до 31.12.2011 г. вземането
за сумата от 20500,39 лева е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО, а на възстановяване подлежи сумата от 21095,62 лева, от които главница за
периода 01.01.2012 г. до 31.07.2020 г. в размер на 12911,56 лева и законна
лихва от 8184,06 лева, начислена на основание чл.113 от КСО до 02.09.2022 г.,
както и лихва, дължима до окончателното погасяване на задължението. Срещу
разпореждането от 20.09.2022 г. била депозирана жалба, като по същата
Директорът на ТП на НОИ - Пловдив се произнесъл със сега оспорваното Решение №
2153-15-353/16.12.2022 г. В обжалваното решение ответникът по делото възприел
извода, че Ж.М.Ж. не е имал право да получава пенсия по условията на §4, ал.1
от ПЗР на КСО, тъй като към датата на заявлението за отпускане на пенсия от
2005 г. не е имал потвърден осигурителен стаж от втора категория от 26 г., 6 месеца и 4 дни, а реално
придобития такъв, който е установен при извършената проверка по чл.108 от КСО,
е 25 г., 05 месеца и 09 дни, както и че изобщо не е потвърден осигурителния
стаж по чл.103, ал.3,5, 7 от КСО от три години и 20 дни, поради което и не е
налице сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Посочено е, че Ж. е бил
пенсиониран през 2005 г. на 58 г. и четири месеца, когато общите изисквания на
КСО за придобиване право на пенсия за ОСВ са били наличие на навършени 63
години за мъжете и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Отчетено е, че при
това положение Ж. не е имало как да не съзнава, че е получавал неоснователно
пенсия, тъй като към датата на отпускането ѝ не е отговарял на общите
изисквания за ранно пенсиониране и реално се е пенсионирал близо пет години
по-рано от общите условия за 2005 г. по чл.68 от КСО. Изрично е посочено в
решението, че независимо от законовото задължение стажът да се преценява от
длъжностно лице при отпускане на пенсията, то това не изключва съзнанието на
заявителя, че при подаването на документи се позовава на неверни данни. С
решението е преценено по повод на направено възражение за давност от
жалбоподателя, че следва жалбата му да се уважи в частта относно заличаване по
давност на задължението му за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., поради
което и било заличено такова задължение в размер на 12984,23 лева / главница
7083,24 л.в и лихва за минало време 5900,99 лева/. С решението в сила било
оставено Разпореждането от 20.09.2022 г. в останалата му част за събиране на
сумата от 8111,39 лева /главница от 5828,32 лева за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2020 г. и лихва – 2 283.07 лв., начислена към 02.09.2022 г./, както
и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 02.09.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Така описаната фактическа
обстановка, съдът намира за установена на базата на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, включващи и дадени обяснения от жалбоподателя по чл.176
от ГПК и свидетелски показания, както и на базата приета по делото Съдебно
-почеркова експертиза. Съдът кредитира отчасти обясненията и свидетелските
показания и то доколкото са съответни на събраните писмени доказателства, като
разглежда критично обясненията на жалбоподателя, предвид наличието на
противоречия с предходно изложени от него в писмена форма твърдения в рамките
на административното производство и с оглед доказателствената стойност на
същите съобразно чл.175 от ГПК. Съдът кредитира като обективно и професионално
изготвена приетата по делото по искане на ответника съдебно - почеркова
експертиза, изготвена от вещото лице Б.. Предмет на същата са били подписите за
жалбоподателя, положени под откритите и приобщени към досъдебно производство
документи, копия на които са предадени в ТП на НОИ, за които е прието, че са
били част от липсващото в ТП на НОИ пенсионно досие на жалбоподателя. От
заключението на почерковата експертиза се установява, че положените подписи в
заявление за пенсиониране вх. № 40599/14.07.2005 г., в молба от 14.07.2005 г.
от името на Ж. за прилагане на документи и в пълномощно без дата от името на
жалбоподателя за упълномощаване на свидетелката К., с предишна фамилия Д., не са изпълнени от Ж.М.Ж.. В съдебно заседание
вещото лице е дало пояснения, че е използвало оригиналите на изследваните
документи, както и че се установява и трите изследвани подписа да са подписани
от едно и също лице, което не е жалбоподателят Ж..
При така установеното от фактическа
страна и въз основа анализ на събраните доказателства, от правна такава съдът
намери следното:
Оспореното решението на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство, развило се на основание чл.98,
ал.2, във вр. с чл.114,
ал.1 КСО. Като правно основание в разпореждането са
посочени разпоредбите на чл.98, ал.2, т.2, във вр. с чл.113 и чл.114, ал.1 КСО,
като първо сочената разпоредба предвижда възможност длъжностните лица по ал.1 да издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените
суми за пенсии, като дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки
от пенсията съгласно чл.114а, ал.3, или чрез предвидените в чл.114, ал.5
способи. Съгласно чл.114 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл.113, съгласно която разпоредба, вземанията за невнесени осигурителни вноски
за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно
осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в
размер на законната лихва.
Разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО говори за „неоснователно изплатени суми“, докато тази на
чл.114, ал.1 от КСО говори за „недобросъвестно получени суми“. Следователно,
всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и неоснователно
извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неоснователно изплатена сума
за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице.
В този смисъл неоснователно изплатените суми подлежат на връщане от субекта,
който ги е получил, само, ако са получени недобросъвестно, т.е. ако лицето е
знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага. В тежест на
административния орган е да докаже проявената от лицето недобросъвестност при
получаване на осигурителното плащане, а това той може да стори единствено с
данните, които се съдържат по административната преписка, каквото доказване,
впрочем, е било сторено в настоящия случай.
В конкретния случай, събраните по
делото доказателства сочат, че с влязъл в сила акт, а именно посоченото по-горе
разпореждане на Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив от 15.07.2022 г., е
било установено, че по отношение на жалбоподателя Ж. не са били изобщо налице
основанията за отпускане на лична
пенсия за ОСВ на основание §4, ал.1 от ПЗР на КСО и в тази връзка е било
отменено и изцяло разпореждането от 2005 г., с което му е била отпусната пенсия
на соченото основание и всички последващи го такива. В тази насока и
категорично получаваната от жалбоподателя от 2005 г. пенсия на това основание е
била неоснователно получена от него. Между страните не е и спорно, че
жалбоподателят е получавал пенсия въз основа на отмененото разпореждане,
считано от 14.07.2005 г. Що се касае до това дали жалбоподателят е бил
недобросъвестен, то съдът намира, че и този извод на ответния административен
орган, залегнал в оспореното решение, е
правилен. В редакцията на §4, ал.1 от ПЗР от КСО към момента на
отпускане на пенсията от 2005 г. е предвидено, че до 31 декември 2009 г. включително лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор
от осигурителен стаж и възраст по чл.68, но не по-рано от 47 години за жените и
52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години
за мъжете при втора категория труд. Според приложимата към 2005 г. норма на
чл.68, ал.2 от КСО, от 31 декември 2000 г.
възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за
жените, а сборът от продължителността на
осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. От изложеното е видно, че с разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на от КСО е била предвидена възможност за пенсиониране преди
навършване на възрастта по общия случай на чл.68 от КСО от 63 години за мъжете, а именно при навършени 57 години за мъжете при наличен осигурителен стаж от втора категория труд, по
каквато категория жалбоподателят действително е полагал труд, но при достигнат сбор на осигурителен стаж и възраст 100. В
случая е установено с влязъл в сила акт, че осигурителният стаж на
жалбоподателя Ж. от втора категория към 2005 г., когато
първоначално му е било отпусната пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на
КСО, действително е бил над 15 години и жалбоподателят е бил навършил 58 г. и 04 месеца, но
същевременно изобщо не са били налице
останалите кумулативно дадени условия по чл.68 от КСО, като сборът на осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя категорично не е бил равен на 100. Установено е при проверките в тази насока,
че при отпускане на пенсията през 2005 г., освен че е бил зачетен по –голям
осигурителен стаж от втора категория - 26 г., 6 месеца и четири дни, вместо действително установените впоследствие 25 г., 05 месеца и 09 дни, което наистина не е значителна разлика, но
същевременно и най-вече, че жалбоподателят изобщо не е полагал труд и няма
осигурителен стаж от вида на посочените в чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО, какъвто му е бил зачетен през
2005 г., а именно за работа в подземен рудник за период от три години и 20 дни. При превръщане на
посочения стаж по чл.104 от КСО, този осигурителен стаж, който е и от първа категория, се зачита за три години от трета категория, при което се получава
и особено съществена разлика в размера на общия осигурителен стаж,
превърнат към трета категория и то с над девет години. При това положение и очевидно е, че при
изчисление на сбора на общия осигурителен стаж и възраст към момента, в който е било подадено заявлението му за
пенсиониране през 2005 г., жалбоподателят категорично не е имал изискуем сбор 100, нито дори близък до него, а само малко над 92, което
обстоятелство, с оглед на това, че жалбоподателят е искал да се възползва от
закон за по-ранно пенсиониране /на по-ниска от общата възраст/ и следователно
при условията, които поставя закона, би следва да му е добре известно.
Правилно
според съда е било прието, че жалбоподателят Ж. е бил недобросъвестно лице,
както към момента на депозирана не заявлението за отпускане на пенсия, така и при
получаване на неоснователно изплатената му пенсия. В тази насока следва да се
има предвид с оглед на ясната законова регламентация, че предвиденото по-ранно
пенсиониране се следва при кумулативното изпълнение на няколко изисквания. При
това жалбоподателят, който е видно и от дадените пред съда обяснения и
съдържащите се в административната преписка негови писмени изявления, че е бил
наясно какъв осигурителен стаж има и къде е положен
той,
не би могъл да не съзнава, че и при наличния негов осигурителен стаж от втора
категория, който като продължителност иначе е отговарял на изискването по §4, ал.1 от ПЗР на
КСО, все пак не е имал
достатъчен общ осигурителен стаж при възраст от 58 години и 4 месеца, за
да достигне изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Вярно е, че не
е установено, нито в
хода на административното производство, нито пред настоящия съд
обстоятелството жалбоподателят да е депозирал лично заявлението си за отпускане
на пенсия, нито дори да го е подписал. Същевременно обаче, прави съществено впечатление различието в
позицията му относно това на кого е бил
възложил въпроса с депозирането на документи за
пенсиониране, като в заявление от 29.09.2020 г., дадено
пред ТП на НОИ - Пловдив е посочил, че е предоставил документите си на лицето А.Д.Г.
– служител в НОИ Пловдив, за което лице обаче междувременно поради широката
медийна разгласа е станало публично известно да е била обвиняема именно по
досъдебното производство с № 260/2019 г., по което са били приобщени и
изследваните от почерковата експертиза документи, включително и заявлението за
пенсия от името на жалбоподателя, а в обясненията си пред съда жалбоподателят
вече е заявил друго обстоятелство
– че е предоставил документите за пенсиониране на конкретно посочен от него
адвокат и че всъщност не познавал А.Г.. В тази насока следва да се има предвид, че установеният
категорично от приетата експертиза факт, че не жалбоподателят е подписал
заявлението за отпускане на пенсия от 14.07.2005 г. не влияе върху извода за
неговата недобросъвестност. Факт е, че същият е получавал пенсия по
разпореждане, издадено въз основа на това именно заявление. В тази насока, ако
твърди, че не е знаел за заявлението, респективно и за подадените с него документи, то се поставя
въпросът защо жалбоподателят е получавал пенсия, която не е бил заявил да му бъде отпусната. Установено
е след приобщаване на документите, предоставени от прокуратурата и съставляващи
копия на съдържащи се в пенсионно досие на жалбоподателя молба с опис на
представени документи, както и удостоверение от осигурителя „Горубсо –Кърджали“,
че именно данните от това намерено впоследствие досие са били взети предвид при
отпускането на пенсията с разпореждането през 2005 г., тъй като зачетеният
осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО с разпореждането от 20.07.2005 г.
съответства като вид и продължителност с този по удостоверението. Това обстоятелство сочи, че намерените
документи са именно от досието, което е било
наличното към момента на отпускане на пенсията. В тази насока е и записаният в
съхранения протокол на заведените в управлението заявления за дата 14.07.2005
г., приет по делото, номер на заявлението от името на жалбоподателя, който е
поставен върху самото заявление, открито от
разследващите органи с останалите документи.
Очевидно е следователно, че след като е започнал да получава пенсия при условията
на закона за ранно пенсиониране и като е следвало да знае, че сборът на общия
му осигурителен стаж и възрастта му са значително
по-малки от 100, поради
което и не отговаря на тези условия, жалбоподателят поне е допускал, че някакви
документи, удостоверяващи по-голям общ осигурителен стаж, са били представени
пред пенсионния орган, за да му се отпусне пенсията по-рано, а това е форма на
недобросъвестност. Както
става ясно от извършената от пенсионните органи проверка, за удостоверението от
„Горубсо-Кърджали“, по което при сравнение с разпореждането от 20.07.2005 г. е
видно да е зачетен съответен осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО, се
установява да е както неистински документ, така и такъв с невярно съдържание. Дали
жалбоподателят е знаел, че някой е злоупотребил, както той сочи в жалбата си,
като е представил такъв документ към документите му за отпускане на пенсия, в
тази насока действително не е установено от доказателствата по делото. Както се
каза обаче, жалбоподателят е следвало да съзнава факта, че се пенсионира при
условия, различни от общите, а именно на значително по-ранна възраст, което
предполага изпълнение на други изисквания, за които
той не е имал и не е могъл и да има доказателства. В хода на административното производство
жалбоподателят не е установил да е имал необходимия действителен осигурителен
стаж, така щото сборът му с възрастта на Ж. да възлиза на 100 към момента, в
който е депозирано заявлението за пенсия, чието
подаване, макар и не лично, жалбоподателят всъщност
не отрича. Впрочем и пред съда жалбоподателят не твърди да е имал различен от
установения с влязлото в сила разпореждане от 15.07.2022 г. осигурителен стаж.
Вярно е, че липсват доказателства дали и кога отмененото разпореждане за
отпускане на пенсия от 20.07.2005 г. е било връчено на жалбоподателя, така че същият да може да се уведоми
за неправилно
зачетения му стаж, както и че липсват доказателства за надлежното връщане на
представените със заявлението за пенсиониране документи. Следва да се има
предвид обаче, както се каза, че пенсионното досие на жалбоподателя не е било
открито в архива на ТП на НОИ и не е налице яснота дали откритите и представени
от прокуратурата по административната преписка документи, приобщени към
досъдебно производство, съставляват пълното пенсионно досие на жалбоподателя Ж., или само част от него. Нещо повече, по преписката е удостоверено, че във връзка с
изискването им, жалбоподателят е направил изявление пред длъжностно лице относно това, че върнатите му документи са били изгубени.
В същото време, не отговаря на действителното съдържание на разпоредбата на
чл.9 от НПОС даденото от Ж.
тълкувание в жалбата му с твърдение, че Наредбата не предвиждала връщане на
документите, представени от лице със заявлението му за пенсиониране. Напротив,
в нормата на чл.9, ал.1 от НПОС,
в относимата към момента на депозиране
на заявлението за отпускане на пенсия редакция,
е било предвидено, че по първоначално постъпило заявление
за отпускане на пенсия се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански
номер на заявителя, както
и че към досието се прилагат: заявлението за
пенсия; документите за осигурителен
доход; удостоверение за наследници; лични декларации; всички последващи заявления и жалби на
лицето; експертни решения на ТЕЛК
(НЕЛК), решението на медицинската комисия по чл. 10в; постановени актове,
касаещи осигурителните права на лицето. Сиреч, не е било налице предвиждане изобщо съхранение по досието на документите, удостоверяващи осигурителния стаж, а само на тези, касаещи
осигурителния доход на лицата. Впрочем, вече с изменението от 2013 г. на нормата на чл.9
от НПОС в ал.1 е било и изрично предвидено,
че оригиналните документи за
осигурителен стаж се връщат на лицето заедно с разпореждането на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване.
Не е основателно възражението на жалбоподателя, че след като към 2005
г. длъжностно лице в НОИ е преценило, че той отговаря на изискванията за
отпускане на пенсия, то значи, че жалбоподателят е бил добросъвестен. И това е
така, доколкото, както се каза вече, очевидно е, че в разпореждането за
отпускане на пенсия от 20.07.2005 г. са залегнали неверни данни, извлечени от неистински документ. Това впрочем и не се оспорва от жалбоподатателя и не е било оспорено и при издаването на
разпореждането от 15.07.2022 г. за отмяната на предходното от 2005 г . и всички
последвали го, сторена на основание по чл.99, ал.1, т.2 б. “г“ от КСО. При това фактът, че длъжностно лице е
ползвало при преценката си неистински документ, без това да е било установено
веднага, а едва по-късно при нарочна проверка, не означава, че в периода от
издаване на разпореждането, стъпило върху неверни данни до отмяната му,
жалбоподателят следва да се счита за добросъвестен. И това е така, защото,
както се каза, предвид това, че се презумира знанието на закона, жалбоподателят
е съзнавал, че не отговаря на условията за пенсиониране на по-ранна от общата
възраст за мъжете, но въпреки това е имал очакването искането му да се уважи,
който извод се обуславя от знанието му за подаване на заявление за отпускане на
пенсия. Последното пък предполага
най-малкото предположение от негова страна относно това, че при липса на
законовите условия пенсията му ще бъде отпусната неправомерно. В случая, както се каза, не се касае и за незначителна разлика, а за
значителен размер на изобщо липсващ осигурителен стаж, необходим за осигуряване на сбора от осигурителен стаж
и възраст, преценяван към момент, в който за жалбоподателят Ж. е подадено заявлението за пенсиониране по сочения специален ред на по-ранна възраст от общо предвидената за мъжете.
Предвид изложеното и съдът
намира, че изводите на издателя на оспореното решение за налична
недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на неправилно отпусната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.07.2005 г., се явяват
напълно обосновани от събраните по административната преписка към момента на
издаване на оспореното решение доказателства. Затова и оспореното решение в
частта му, с която се потвърждава разпореждането по чл.114, ал.1, вр. с чл.98,
ал.2, т.2 от КСО за връщане от жалбоподателя на недобросъвестно получени суми
за пенсия се явява законосъобразно. По същество жалбоподателят не е оспорил
размера на установеното задължение с разпореждането и съответно решението,
обжалвано по настоящото дело, към което е приложена и съответна неоспорена от
жалбоподателя като приложение справка, в която е посочен и конкретният размер
на вземанията за неоснователно изплатените пенсии и съответно размерът на
лихвите върху тях.
По
отношение на възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност
досежно установените с решението на Директора на ТП на НОИ-Пловдив вземания, е
необходимо да се посочи следното: Погасителната
давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период,
за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова
вземане (в случая, отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от
неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е
приложима специалната уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща към момента на
възникване на всяко едно от тези вземания. Съгласно чл.115 от КСО вземанията на
НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични
обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на
петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички
вземания, независимо от прекъсването на давността. В този случай по отношение на най-старото
вземане за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. давността е започнала да
тече, считано от 01.01.2018 г. Предвид започване обаче на производство по
жалбата на Ж. против разпореждането, с което са установени вземанията на НОИ,
давността е спряла да тече, преди да е изтекъл предвиденият петгодишен срок с
оглед на изричната норма на чл.115, ал.5, т.1 от КСО. Не е налице и изтичане на
независещия от спирането и прекъсването на давността 10-годишен давностен срок.
При това положение и преценката на ответния административен орган относно това,
че на събиране подлежат посочените в решението суми, ведно с лихви от
01.01.2017 г. до 31.07.2020 г. е обоснована и законосъобразна.
Изложеното обосновава
крайният извод на съда за законосъобразност на Решение № 2153-15-353 от 16.12.2022
г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, в оспорената му част, с която е оставено в сила Разпореждане
№ РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022 г. на ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-Пловдив за
възстановяване на недобросъвестно получени суми за лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 8 111,39 лв., от които 5 828,32 лв. главница за
периода от 01.10.2017 г. до 31.07.2020 г. и лихва – 2 283,07 лв., начислена към
02.09.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 ат КСО след 02.09.2022
г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед
изхода на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив като ответник, предвид направено
своевременно искане за това и на основание чл.143, ал.3 от АПК, се дължи
присъждане на направените по делото разноски за вещо лице от 250 лева, както и възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита по делото пред Административен съд
Пловдив. При определянето му съдът съобрази разпоредбите на чл.37 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
прецени, че следва да присъди за осъщественото
представителство от юрисконсулт възнаграждение от 100 сто лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ж.М.Ж. с ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-353 от 16.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ -
Пловдив, в частта му, с която е
оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-01191331/02.09.2022 г. за
възстановяване от Ж.М.Ж. на недобросъвестно получена сума за пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 8 111,39 лв., от които 5828,32 лв. главница за
периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2020 г. и лихва – 2 283,07 лв., начислена към
02.09.2022 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след
02.09.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Ж.М.Ж. с ЕГН **********,***, да
заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от общо 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
сбора от направените разноски в производството и възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: