Определение по дело №145/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260163

град Бургас, 28.09.2020г.

 

 

Бургаски окръжен съд                                                                 търговски състав

на двадесет и осми септември                                        две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                 

               

                                                         

                                                             Съдия: Диляна Йорданова

                                                

като разгледа докладваното от съдия  Йорданова т. д. № 145 по описа на БОС за 2019, за  да се произнесе, съобрази:

           

            По делото е постъпила молба от адв. М.В. в качеството й на процесуален представител на ответното дружество за спиране на производството по делото, образувано по искове  по чл. 432 от КЗ  поради наличие на преюдициален спор по гр.д.№4327 по описа на РС-Сливен за 20019г. с предмет предявен иск по чл.200 от КТ.

            Постъпило е становище от процесуалния представител на ищеца адв. Д.Р., с което счита молбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

          БОС съобрази, че отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ и на работодателя по чл.200 от КТ произтичат от различни правопораждащи  фактически състави. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно – обезпечителна и безвиновна, като дължи обезщетение, независимо от причината за настъпване на трудовата злополука, дали тя е в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, както и дали вредите са настъпили в причинна връзка  от виновното поведение на работодателя, негови работници или служители и трето лице. Липсата на общност или солидарност в задълженията им към увредените и различието на основанията не допускат обикновено субективно пасивно съединение на искове за обща отговорност. Дори и застрахователят да е привлечен в производството по чл.200 от КТ, при влизане в сила на съдебното решение в това производството, ще се формира сила на присъдено нещо единствено относно размера на вредите, претърпени при трудовата злополука, но не и относно деликта, който функционално обуславя застрахователната отговорност.  

          Видно от изисканата официална справка от РС – Сливен е постановено решение №751 от 28.07.2020г. по предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ, но същото не е влязло в законна сила поради постъпила въззивна жалба. Не е налице плащане от страна на работодателя или застрахователя на определения размер на обезщетението, погасяващо претендираните имуществени и неимуществени вреди от пострадалия.

       В случая ищецът е носител на повече от едно субективно материално право, което може да бъде реализирано по различен гражданско-правен ред, за да получи обезвреда на едни и същи вреди. Вредата, респективно нейният размер, се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а с извършеното плащане. Всяко едно от тези материални права следва да се счита за погасено само след окончателно удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане пълния размер на тази вреда, но не и с уважаването на който и да е от двата иска- по чл.200 от КТ или по чл. 432 от КЗ.

     По изложените съображения съдът счете искането за неоснователно, като същото следва да се остави без уважение.

 

           

Така мотивиран,  съдът

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на ответника  за спиране на производството.

Определението е окончателно.                                                               

СЪДИЯ: