№ 1334
гр. Варна, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110202491 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Д. И. против наказателно постановление № 22-
0445-000485/15.06.2022 г. на Н. П. Я. – началник група ВПД в РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна, с което на И. са наложени административни наказания глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата си въззивника твърди, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба от адв.А.Д., с която моли
съда да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, излага се становище по съществото на
делото и се моли съда да отмени наказателното постановление. Изтъква аргументи за
субективна несъставомерност на деянието, тъй като И. не е знаел, че регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно и за допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли и за присъждане на разноските, включително и адвокатско
възнаграждение. Към молбата са приложени пълномощно от Д. И. И. за адв.А.Д. да го
представлява по делото и списък на разноски.
Въззиваемата страна – Н. П. Я. в качеството си на началник група ВПД в РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от
началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.А.
със становище по същество, молба за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
1
а в случай на уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в
минимален размер.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
И.Я. И., баща на въззивника Д. И. притежавал лек автомобил Фолксваген Пасат
с рег.№ В 7275 РС .
Била сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за
автомобила, за което била издадена и съответната полица, срокът на която изтекъл.
Тъй като срокът на застраховката не бил подновен, от Гаранционен фонд
София на основание чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането било изпратено
уведомление № 047145/13.11.2021 г. до И.Я. И. като собственик на автомобила, че
следва в 14-дневен срок от датата на изпращането на уведомлението да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ако не бъде
сключена такава застраховка Гаранционният фонд ще уведоми компетентните органи
на МВР за предприемане на мерки по прекратяване регистрацията на МПС.
След изтичане на този срок Гаранционният фонд на основание чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането е уведомил Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна да
прекрати регистрацията на МПС, което е извършено на 15.12.2021 г.
На 27.04.2022 г. около 15:10 часа И. управлявал автомобила в гр.Игнатиево по
ул.Слави Дойчев, където бил спрян за проверка от полицейския служител на РУ
Аксаково при ОД на МВР Янко Жеков. При проверка било установено, че автомобилът
е със служебно прекратена регистрация, за което Жеков изготвил докладна записка №
445р-4755 от 29.04.2022 г./приложен оригинал/.
Към преписката е приложена разпечатка от автоматизираната информационна
система на Сектор Пътна полиция, в която е отбелязано, че лек автомобил Мерцедес с
рег.№ В 1406 ТС е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 20.04.2021 г.
след уведомление от Гаранционен фонд без Гражданска отговорност, която служебно е
възстановена на 27.04.2022 г.
На 27.04.2022 г. било изготвено собственоръчно сведение от Д. И. И./приложен
оригинал/, че действително е управлявал автомобила, но не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация. В собственоръчни обяснения от 29.04.2022 г./приложен
оригинал/ от Д. И. И. той посочил, че баща му не е знаел за прекратяването на
регистрацията, не живеел на адреса по лична карта, а в с.Припек и затова не е получил
уведомлението. Според сведение от 16.05.2022 г. от Д. И. И./приложен оригинал/ баща
му не управлявал този автомобил, веднага след това направил застраховка Гражданска
отговорност за автомобила. Представил е Полица за задължителна отговорност
Гражданска отговорност на автомобилистите от 27.04.2022 г. за лек автомобил
Фолксваген с рег.№ В 7275 РС /приложено заверено копие/.
На 27.04.2022 г. полицай Я.Ж.Ж. от РУ Аксаково при ОД на МВР Варна
съставил срещу въззивника И. акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АД бл.№ 371776/приложен оригинал/ за това, че на
2
27.04.2022 г. около 15:10 часа в гр.Игнатиево по ул.Слави Дойчев управлява лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС, собственост на И.Я. И., който е със
служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка
Гражданска отговорност от 15.12.2021 г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Според
актосъставителя И. е извършил нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен на
27.04.2022 г. на И., който не направил възражения.
Изискана е справка, като от писмо изх.№ 10-00-577/12.07.2022 г. от
Гаранционен фонд/изискано и приложено заверено копие/ е видно, че:
до собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС И.Я. И. са
изпратени уведомления № 047145/13.11.2021 г., № 084947/27.11.2021 г. и №
067481/04.12.2021 г. съгласно разпоредбата на чл.574 ал.10 от Кодекса за
застраховането;
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 27.04.2022 г.;
Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като
препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл.34 ал.4 от Закона за пощенските
услуги. Процедурата по уведомяването на собствениците на незастрахованите
МПС и на органите на МВР по чл.574 ал.11 изр.второ от Кодекса за
застраховането не е обвързана с получаването на уведомителното писмо.
Към писмото са приложени:
уведомления № 047145/13.11.2021 г., № 084947/27.11.2021 г. и №
067481/04.12.2021 г. по чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането;
справка от базата данни на ИЦ към ГФ – 2 броя.
Била заведена преписка № 445р-5344/17.05.2022 г. по описа на РУ Аксаково
при ОД на МВР Варна и материалите от проверката били изпратени на Районна
прокуратура Варна по компетентност.
С постановление от 07.06.2022 г. на прокурор Вл.П. от Районна прокуратура
Варна/приложен оригинал/ е отказано да се образува наказателно производство по
преписка № 5945/2022 г. по описа на Районна прокуратура Варна по чл.345 ал.2 от НК
поради липса на извършено престъпление, като материалите по преписката са
изпратени на началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна с оглед преценка
относно реализиране на административно-наказателна отговорност. Преписка №
5945/2022 г. по описа на Районна прокуратура Варна бе изискана и приложена към
делото.
Издадено е наказателно постановление № 22-0445-000485/15.06.2022 г. на Н. П.
Я. – началник група ВПД в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/, с
което са наложени административни наказания на Д. И. И. глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
От справката за нарушител/водач/изискан и приложен оригинал/ е видно, че И.
притежава свидетелство за управление на МПС от 1995 година, до този случай има
издадени 5 броя наказателни постановления и 1 брой фиш за извършени нарушения на
ЗДвП.
От служебно изискана справка е видно, че собственик на лек автомобил
Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС е И.Я. И..
Тъй като отразената в наказателното постановление фактическа обстановка не
се оспорва от жалбоподателя не беше разпитван като свидетел актосъставителят.
3
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез писмените
доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен
ред събитията и действията на въззивника Д. И. И..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът след като се съобрази с приложената административно-наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно-наказателното производство съдът установи следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на И. на 23.06.2022 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 23.06.2022 г., видно от печата
върху нея. Жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от
надлежната страна, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По компетентността:
АУАН е съставен от компетентен орган – старши полицай Я.Ж.Ж. от РУ
Аксаково при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от служба за контрол съгласно
изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи/приложено копие/.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Н. П. Я. –
началник група ВПД в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, определен от министъра на
вътрешните работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП,
упълномощена със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и удостоверение УРИ 365000-29775 от 08.07.2022 г. на ОД на МВР Варна.
При преценка на доказателствата съдът намира, че депозираната жалба е
основателна, а атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм. ДВ
бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-
45/24.03.2000 г. на МВР/наричана по-нататък Наредбата/. Възможността за служебно
прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана в чл.18 от Наредбата, като в
чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено, че служебното прекратяване на регистрацията по
чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. В чл.143
ал.10 от ЗДвП е посочено, че се прекратява служебно регистрацията на пътни превозни
4
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от
Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна предвижда налагане на глоба в
размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до
12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателят Д. И. И. е управлявал
посоченото МПС - лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС, поради което е
имал качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване - гр.Игнатиево по ул.Слави Дойчев, като това МПС към датата
27.04.2022 г. е било със служебно прекратена регистрация.
Административно-наказващият орган не е ангажирал абсолютно никакви
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно -
наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него
МПС е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния
автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл. 143 ал.10 от ЗДвП,
но не е изпълнено задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това
собственикът на пътното превозно средство. От началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна бяха изискани писмени доказателства за уведомяването на
собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС ТС И.Я. И. за
служебно прекратената регистрация на автомобила с прилагане на заверено копие от
документа за това действие. В отговор с писмо УРИ 819000-31561/06.07.2022 г. съдът
бе уведомен, че собственикът на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ В 7275 РС
не е бил уведомяван по реда на чл.18б ал.2 от Наредбата.
Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата
регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването и
възстановяването , обуславя извода, че водачът на лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег.№ В 7275 РС не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него
МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване
в автоматизираната информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви
обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е
бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с
всички изискуеми документи и най-вече със свидетелство за регистрация на МПС на
същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от
нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Д. И. И. не е
действал виновно, поради което и извършеното от него деяние не съставлява
административно нарушение.
Следва да се отбележи и това, че в наказателното постановление е посочено, че
АУАН е съставен на 17.04.2022 г., а това е невъзможно, тъй като нарушението е
извършено на 27.04.2022 г. и на тази дата е съставен и АУАН.
Имайки предвид изложеното наказателно постановление № 22-0445-
000485/15.06.2022 г. на Н. П. Я. – началник група ВПД в РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
5
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в
молбата от процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт, но предвид изхода на спора – наказателното постановление следва да
бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от Гражданско-
процесуалния кодекс/ГПК/ вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да се
остави без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. По силата на
чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
От съдържанието на приложения на л.21 договор за правна защита и
съдействие от 12.09.2022 г., приложените пълномощно и списък с разноски се
установява, че жалбоподателят Д. И. И. е възложил на адвокат А.Д. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД
№ 2491/2022 г. пред Районен съд Варна. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
6
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 31.07.2020 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 300 лв. В случая е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300 лева. Съдът
намира, че именно посоченият минимален размер от 300 лева следва да бъде присъден
в полза на въззивника.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 22-0445-000485/15.06.2022 г. на Н. П. Я.
– началник група ВПД в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, с което на Д. И. И. ЕГН
********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Д. И. И. ЕГН
********** сумата от 300 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и Д. И. И. чрез адв.А.Д., че
решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението преписка № 5945/2022 г. по описа на
Районна прокуратура Варна да се върне на Районна прокуратура Варна.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7