О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 266/10.2.2021г.
гр. Пазарджик, 10.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно
заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 1399 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62, ал.
3 от закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и е образувано
по жалбата на К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против
Заповед № 5705/2/05.10.2015 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр. София.
Подадена е искова молба до
Административен съд София – град, с която
ищецът К.Д.И. е предявил иск на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е обжалвал
Заповед № 5705/2/05.10.2015 г., с която е наредено преместването му от Затвора
гр. София в Затвора гр. Бобов дол, за доизтърпяване на наложеното наказание.
С определение № 9072/07.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 8465/2020 г. по описа на Административен съд София –
град, на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е разделено
производството по обжалване на Заповед № 5705/2/05.10.2015 г. на За Главен директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София и делото изпратено
като преписка по подсъдност на Административен съд гр. Пазарджик, по мястото на
изпълнение на наказанието от лишения от свобода.
В първоначално подадената искова молба и
уточняващата такава на (лист 23) жалбоподателят е посочил, че обжалва Заповед №
5705/2/05.10.2015 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, като счита същата за незаконосъобразна. Моли да бъде отменена и бъде
върнат в Затвора – София.
Съдът намира подадената жалба за
недопустима, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС
заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по
реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1 от АПК регламентира, че административните актове могат да се
оспорят в 14 – дневен срок от съобщаването им.
В конкретния случай оспорената Заповед №
5705/2/05.10.2015 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София е редовно съобщена лично на жалбоподателя срещу подпис на 06.10.2015
г., видно от отбелязването върху самата заповед. Именно от този момент за жалбоподателя
е започнал да тече и срок за обжалване, който изтича на 20.10.2015 г. Жалбата на
К.Д.И. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед №
5705/2/05.10.2015 г. на За Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София е подадена до Административен съд София - град на 28.08.2020 г. и
входирана с № 26943 или пет години след изтичането на срока за обжалване.
С оглед на това, съдът намира, че жалбата против оспорената заповед не е
подадена в законоустановения срок. Срокът за обжалване е преклузивен и с
неговото изтичане правото на оспорване се погасява. Недопустимостта на жалбата
е пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност.
Това налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на
производството по делото.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд –
Пазарджик – ІІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.И. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № 5705/2/05.10.2015 г. на За
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1399/2020
г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред тричленен съдебен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/