Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, ………….. год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV а въззивен състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА                        

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                                   мл. с-я: ИВАН КИРИМОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от мл.съдия Киримов гр. дело № 9589 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

 

С решение № 54366 постановено на 28.02.2019 г. по гр.д. № 16027/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените от В.Д.А. срещу „С.Б.за А.Л.НА О.З.– София област“ ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, съответно за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 27/13.12.2017 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Магистър фармацевт, ръководител аптека”. С решението В.А. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „С.Б.за А.Л.НА О.З.– София област“ ЕООД сумата от 510 лева разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца В. Д. А., чрез процесуалния ѝ представител адв. В.Т., с която се обжалва решението на СРС като неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че заповед № 16/15.09.2017 г. е издадено на името на друго лице – Д. П., поради което същата се явява недействителна, а сключеният на 30.06.2017 г. трудово договор със срок за изпитване 6 месеца е продължил да действа. Сочи, че при така изложеното трудово договор № 20/18.09.2017 г. се явява незаконосъобразен при наличието на действащ трудов договор, по който ищцата е продължавала да изпълнява своите функции до момента на отпуска си по болест. Поради изложеното незаконосъобразна се явявала и издадената заповед № 27/13.12.2017 г.. Излага съображения, че не е преодоляна предварителната закрила по 333 от КТ. Отделно сочи, че не е налице промяна на функциите на двете длъжности, които ищцата е заемала, поради което втори трудов договор със срок за изпитване се явява недопустим. По тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.        

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия „С.Б.за А.Л.НА О.З.– София област“ ЕООД.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Софийски градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с предявени от В.Д.А. срещу „С.Б.за А.Л.НА О.З.– София област“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 КТ и евентуално съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. С молба от 01.06.2018 г. искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е оттеглен.

Във въззивното производство не се оспорва обстоятелството, а и от представените по делото писмени доказателства е видно, че трудовото правоотношение между страните е възникнало с трудов договор № 14 от 30.06.2017 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността “фармацевт магистър” с основно месечно възнаграждение в размер на 1050 лева.

Видно от представения трудов договор, същият е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ ( за неопределено време) във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

От представено по делото заявление с вх. № 648/15.09.2017 г. до управителя на „С.Б.за А.Л.НА О.З.– София област“ ЕООД, неоспорено от страните, се установява, че ищцата А. е поискала да бъде освободена от длъжност „магистър фармацевт“ и да бъде назначена на длъжност „магистър фармацевт ръководител аптека“, считано от 18.09.2017 г..

Във връзка с горното заявление е изготвена заповед № 16 от 15.09.2017 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор с А. е прекратен, считано от 18.09.2017 г., като същата ѝ е връчена на 18.09.2017 г..

По делото е представен и трудов договор № 20 от 18.09.2017 г., по силата на който ищцата е била назначена на длъжността „фармацевт магистър, ръководител аптека“ с основно месечно възнаграждение 1300 лева.

Видно от представения трудов договор, същият е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ (до провеждане на конкурс) във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ – със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

По делото е представена и заповед № 27 от 13.12.2017 г., съгласно която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ се прекратява трудовия договор на В. Ангелов, считано от 14.12.2017 г.. Заповедта е връчена на 08.01.2018 г..

По делото са представени и болнични листи за временна неработоспособност на ищцата в периода 08.11.2017 г. – 09.01.2018 г., като е определян режим на лечение болничен и домашен амбулаторен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено на основание 71, ал. 1 от КТ, като съгласно посочената разпоредба до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.

В случая неоснователно се явява оплакването на въззивника за недействителност на заповед № 16 от 15.09.2017 г., с която е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Действително в представената заповед на мястото за подпис на работник/служител е посочено името /Д. П./, но от цялостното съдържание на заповедта, следва изводът, че тя се отнася до ищцата и по-важното, че е изготвена именно във връзка с отправено от А. искане за прекратяване на трудовото правоотношение, за да може да бъде назначена на друга длъжност при ответника – магистър фармацевт, ръководител аптека. Следва да се посочи, че авторството на положения подпис е несвоевременно оспорено /след срока по чл. 312, ал. 2 от ГПК/, поради което правилно първоинтанционния съд е приложил последиците на чл. 313 от ГПК и е оставил без уважение искането на ищеца за допускане на съдебно-графологична експертиза. Видно от съдържанието на  определение № 519443 от 29.10.2018 г., страните изрично са предупредени за изискването на чл. 312, ал. 2 от ГПК и препис от същото е връчен на ищцата на 12.11.2018 г..

При така изложеното следва да се извърши преценка дали е спазено изискването на чл. 70, ал. 5 от КТ. За една и съща работа страните могат да сключат само един трудов договор със срок за изпитване и то преди окончателното приемане на работата. Съгласно константната практика на ВКС няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител /който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор/ - ако договорът се сключва за нова трудова функция, т. е. - за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. В случая ищцата първоначално е заемала длъжността „фармацевт магистър“, а впоследствие с трудово договор № 20 от 18.09.2017 г е назначена на длъжността „фармацевт магистър ръководител аптека“. За извършване на преценка относно идентичност на трудовите функции при двете длъжност следва да се изследват представените длъжностни характеристики за всяка от тях. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с изводите на първоинтанционния съд за липса на идентичност на трудовите функции на двете длъжности, тъй като при „фармацевт магистър ръководител аптека“ са налице и ръководни и контролни правомощия, не намира за нужно да преповтаря изложените съображения, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на СРС. Неоснователно е оплакването на въззивника, че за заемане на длъжността „фармацевт магистър ръководител аптека“ следвало ищцата да бъде подложена на допълнителни обучения или да разполага със специални сертификати за работа с упойващи и психотропни вещества. Видно от приложената длъжностна характеристика за заемане на горепосочената длъжност се изисква завършено висше фармацефтично образование с образователно-квалификационна степен магистър-фармацевт, а видно от представената по делото диплома № 012031 на ищцата, същата е завършила пълен курс по специалността фармация и е придобила правоспособност като магистър-фармацевт.

 При тези данни, с оглед променената трудовата функция, не може да се счете, че повторното сключване на трудов договор с ищцата на основание чл. 70, ал. 1 от КТ е в противоречие със забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ. Сключеният договор със срок за изпитване в полза на работодателя, може да бъде прекратен от него във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Преценката е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. По делото няма ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че извършеното уволнение е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. В случая договорът е прекратен преди изтичане на предвидения шест месечен срок, тъй като трудовия договор е сключен на 18.09.2017 г., а заповедта за прекратяване е от 13.12.2017 г. и е връчена на ищцата лично – на 08.01.2018 г..  

Доводите на въззивника, че не е съобразена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ са ирелевантни към настоящото производство, тъй като негов предмет е законността на уволнението на посоченото в заповедта основание. При прекратяване на трудов договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ не е приложима закрилата по чл. 333 от КТ, която се отнася само до изчерпателно изброените прекратителни основания посочени в разпоредбата.

Посоченото във въззивната жалба от страна на ищеца възражение, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, поради синдикалната ѝ дейност е заявено за първи път пред настоящата инстанция, поради което същото се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира решението на СРС за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.                                                                                        

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 54366 постановено на 28.02.2019 г. по гр.д. № 16027/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.