№ 2432
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110164260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ЛЮБ. Д. Б., с
която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
50965/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 44,49 BGN /четиридесет и четири лева и 49
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № ********* от 23.12.2012г. и допълнително споразумение от 27.02.2016г.,
сключени с /фирма/, за която неустойка е издадена фактура № **********/15.07.2018г.
Ищецът твърди, че между /фирма/ и ответника е сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски № ********* от 23.12.2012г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение от 27.02.2016г., с което е уговорено
предоставянето на телевизионна услуга по тарифен план Vivacom TV Extra с месечна
абонамента такса в размер на 17,80лв. с ДДС за срок от 24 месеца. За ползваните от
ответника услуги били издадени фактури за м. 03-06.2018г., които не били заплатени
от него. Датата на деактивация на процесния абонамент била 03.03.2018г., като
ответникът не спазил крайния срок за ползване на абонамента, което обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно договора с абоната. При
предсрочно прекратяване на договора обаче абонатът дължал неустойка, изразяваща се
в сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса към избрания тарифен
план за ползваната електронна съобщителна услуга. Твърди, че с договор за цесия от
16.10.2018г. /фирма/ прехвърлило на /фирма/ вземането, а с договор за цесия от
01.10.2019г. последното прехвърлило вземането на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от
44,49лв.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на
предявената претенция. Счита, че ищецът не разполага с активна легитимация да
1
предяви иска, тъй като твърденията за извършена цесия били недоказани, а и същата не
била съобщена на длъжника, което водило до недопустимост на иска. Оспорва иска и
по същество, като твърди, че не е ползвал мобилни услуги, предоставяни от /фирма/, че
цитираните в исковата молба фактури са му връчвани и че сумите по тях не са
платени. Оспорва твърдението на ищеца за сключени договори за цесия, а евентуално
прави възражение за нищожност на договора за цесия между /фирма/ и ищеца. Счита,
че не са налице и че именно процесното вземане е сключено в неговия предмет.
Оспорва с него да е сключвано допълнително споразумение от 27.02.2016г. и да е
ползвал услуги въз основа на него. Поддържа, че липсват доказателства и за изрично,
нарочно прекратяване на договора, което да е доведено до знанието на ответника.
Счита, че срокът на договора и допълнителното споразумение е изтекъл на 27.02.2018г.
и няма как да е налице предсрочното му прекратяване, като към 27.02.2018г.
ответникът заплатил всички дължими суми. Прави и възражение за нищожност на
клаузата за неустойка, тъй като била неравноправна и излиза извън присъщите й
функции. Посочва, че договорът бил недействителен и на основание „чл. 22 от ЗПК“.
Евентуално прави възражение и за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в производството следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между /фирма/ и ответника е
възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги и допълнително споразумение към него срещу
определена месечна абонамента такса; предоставяне на услугите в периода м.02.-
06.2018г. и настъпване изискуемостта на вземанията; наличието на клауза за неустойка
в договора и общите условия към него при предсрочно прекратяване на договора
поради неплащане на таксите от абоната; настъпване на предпоставките за предсрочно
прекратяване на договора; размера на неустойката; сключването на договор за цесия
между /фирма/ и /фирма/ и между последното и ищцовото дружество за прехвърляне
на процесното вземане, както и надлежно уведомяване на ответника за това от цедента.
За доказване на твърденията му за възникване на материалноправната
легитимация и качеството на кредитор спрямо ответника, ищецът е представил договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********* от
23.12.2012, сключен между /фирма/ и ЛЮБ. Д. Б., изменен и допълнен с допълнително
споразумение от 27.02.2016г., договор за прехвърлян на вземания (цесия) от
16.10.2018г., с който /фирма/ прехвърля вземанията си на /фирма/, и договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г., с който /фирма/ прехвърля
вземанията си на /фирма/, извлечение от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г. с дата от 20.10.2021 г. и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД без дата.
След направени в срок възражение, оспорване и искане от ответника, ищецът бе
задължен от съда да представи на основание чл. 183 ГПК в оригинал или нотариални
заверен препис част от горепосочените документи, а именно двата договора за цесия от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г., договорът за мобилни услуги от 23.12.2012г., ведно с
всички приложения към него и допълнителни споразумения ъм него, и общите
условия. Тъй като това не беше сторено, на основание чл. 183, изр. 2 ГПК същите бяха
2
изключени от доказателствената съвкупност по делото с протоколно определение от
проведеното на 10.03.2022г. съдебно заседание. При тези обстоятелства, съдът приема,
че наличието на облигационно правоотношение между /фирма/ и ЛЮБ. Д. Б. не е
доказано в процеса, което съгласно правилата по чл. 154, ал.1 ГПК е в тежест на
ищеца. Не се явява доказано и придобиването на процесното вземане, предвид
изключването от доказателствата по делото на представените преписи от договорите за
цесия. С оглед на това, не се установява материалноправната легитимация на ищеца,
тоест да е носител на вземанията, които претендира.
Ето защо, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответника. Същият е доказал
такива в размер на 500лв. за заповедното и 500лв. за исковото производство,
представляващи платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно
предвид правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес, обема и
характера на събраните доказателства, извършените процесуални действия,
приключването на делото в едно открито съдебно заседание, на което не присъства
представител на ответника.
За заповедното производство дължимото на ответника адв. възнаграждение
следва да бъде намалено до минималния размер. В Наредба № 1/09.07.2004г. не е
определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради
което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
1/09.07.2004 г., следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това
действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено минимално
възнаграждение в размер на 50 лв. В конкретния случай е неприложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се отнесе в заповедното
производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника срещу заповедта.
Поради това, съдът приема, че размерът на минимално адвокатско възнаграждение в
заповедното производство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на
50лв. и разноски в този размер следва да се присъдят на ответника.
Уговореният и заплатен от ответника хонорар за исковото производство в размер
на 500лв. също се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер за
процесуално представителство съгласно Наредба № 1/2004г. от 300лв., предвид
материалния интерес по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
**********, с адрес /адрес/, срещу ЛЮБ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца следното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 50965/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 44,49 BGN /четиридесет и
3
четири лева и 49 стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски № ********* от 23.12.2012г. и допълнително споразумение от
27.02.2016г., сключени с /фирма/, за която неустойка е издадена фактура №
**********/15.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, с адрес
/адрес/, да заплати на ЛЮБ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: /адрес/, сумата от 50лв. –
разноски в заповедното производство и сумата от 300лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4