Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 17.10.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският
районен съд, в публично съдебно
заседание на седми септември, две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1736 по описа за 2015 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. 365 ЗЗД.
Първоначално, с исковата молба от Е.Г.К.,
ЕГН **********,***, срещу
„ЕНЕМОНА СТАРТ” АД, ЕИК *********, гр. ******, са предявени искове за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Твърди се в исковата
молба, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение от 24.04.2015 год., като с Допълнително споразумение от
28.04.2015 год. е бил командирован на работа в Германия, като
електромонтьор.
Твърди се, че със
Заповед № 61/25.09.2015 год. на работодателя, трудовото правоотношение между страните
е било прекратено на осн.
чл. 327, ал. 1,т. 2, КТ, по молба на ищеца, считано от 01.10.2015 год.
Иска
се:
Да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца неизплатеното трудово възнаграждение, в общ
размер на 10 477,49 лв., от които, както следва:
1. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ /включена в размера на обезщетението за м. Септември/;
2. Трудово възнаграждение:
-
20,00
лв. – за в. Април, 2015 год.,
-
1065,91
лв. – за м. Май, 2015 год.,
-
1647,49
лв. – за м. Юни, 2015 год.,
-
3045,18
лв. – за м. Юли, 2015 год.,
-
2774,14
лв. – за м. Август, 2015 год.,
-
1564,67
лв. – за м. Септември, 2015 год.
Претендира се
законната лихва върху неплатените заплати и обезщетения, считано от
предявяването на иска /16.11.2015 год./
Претендират се и
направените във връзка с делото разноски.
С исковата молба е
представена служебна бележка, издадена от ответника на 05.11.2015 год., в която
е налице пълно съвпадение между претендираните
обезщетения и отразените в документа.
След завеждането на
делото е вписана промяна в наименованието на ответника – от ЕНЕМОНА СТАРТ на
ФЕНИКС ПРОЕКТ АД.
В хода на
производството по чл. 131, ал. 1 ГПК, страните са поискали спиране на делото на
осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК и с определение от 18.12.2015
год. искането е уважено – за срок от шест месеца.
Към молбата на
ищеца за спиране на делото е приложен Договор за спогодба от 03.12.2015 год., като
в чл. 1 страните са се споразумели ответникът да заплати на ищеца сумата от
10 477,49 лв., представляваща сбор от следните суми:
-
20,00
лв. – неизплатено възнаграждение за в. Април, 2015 год.,
-
1065,91
лв. – неизплатено възнаграждение за м. Май, 2015 год.,
-
1647,49
лв. – неизплатено възнаграждение за м. Юни, 2015 год.,
-
3045,18
лв. – неизплатено възнаграждение за м. Юли, 2015 год.,
-
2774,14
лв. – неизплатено възнаграждение за м. Август, 2015 год.,
-
1564,67
лв. – неизплатено възнаграждение за м. Септември, 2015 год. и обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ.
В чл. 2 са
уговорени сроковете за заплащане на сумите – в срок до 18.03.2016 год. В
спогодбата са уговорени и начинът за прекратяване на производството по
настоящото дело, както и последиците при неизпълнение на спогодбата.
С Анекс от
12.02.2016 год. страните са променили сроковете за погасяване на задължението,
като крайният срок е променен на 29.04.2016 год.
С молба от
03.05.2016 год. ищецът е поискал производството по делото да бъде възобновено,
като е заявил, че ответникът не спазва условията на спогодбата, а до момента на
подаване на молбата е изплатил общо 7 115,16 лв., поради което и на осн. чл. 5 от същата, неизплатеното задължение е останало в
размер на 3 362,33 лв.
За
това моли
ответникът да бъде осъден да му заплати неизплатеният
остатък по сумата по спогодбата в размер на 3 362,33 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на молбата /03.05.2016
год./, до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на
горницата над тази сума до първоначално претендирания
размер, оттегля иска.
Претендира и
сторените по делото разноски.
Съдът е възобновил
производството по делото и е дал възможност на ответника да подаде отговор на
изменената претенция в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и такъв не е подаден.
В съдебно заседание
от 20.07.2016 год. съдът е съобщил на страните доклада си по делото и е
разпределил доказателствената тежест. Постановил е,
че производството ще се разгледа по общият исков ред и е прекратил
производството по отношение на оттеглената част от претенцията.
От приетата
неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П. по
писмените доказателства по делото се установява, че дължимото на ищеца
възнаграждение по прекратеното трудово правоотношение, отразено и в
постигнатата от страните спогодба е в общ размер на 10 477,49 лв. До
11.04.2015 год., ответникът е изплатил 7 115,16 лв. Неизплатеният остатък
е в размер на 3 362,33 лв.
Страните не спорят,
че са сключили трудов договор, по силата на който ищецът е бил назначен на
работа при ответника на длъжността електромонтьор, която длъжност той е заемал
до 01.10.2015 год., когато правоотношението е прекратено със Заповед №
61/25.09.2015 год. на работодателя, на осн. чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ.
На 04.12.2015 год.,
в хода на делото, страните, чрез пълномощниците си са
постигнали представеното с допълнителната молба от ищеца извънсъдебно
споразумение, с което са постигнали съгласие, че ответникът дължи претендираното от ищеца трудово възнаграждение и
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, уредили са начина на погасяване на
задължението и са се уговорили след изплащането на сумите ищецът да инициира
прекратяване на производството.
Това споразумение
представлява по същество извънсъдебна спогодба между страните по настоящото
производство, с която извънсъдебно и при взаимни отстъпки прекратяват
съществуващия между тях правен спор, заявен за решаване с първоначално
предявените искове, като си правят взаимни отстъпки.
Тъй като въз основа
на това споразумение/спогодба нито ищецът е оттеглил предявените по делото
искове, нито пък същата е сключена от страните пред съда, тя в случая има
значението на юридически факт, релевантен за спорното право, което важи
занапред между страните така, както е установено в нея.
Същата извънсъдебна
спогодба/споразумение по съществото си е договор, а последният има силата на
закон за тези, които са го сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД).
Тя е валидна и
несъмнено е от значение за спорното право, при което съдът не само следва да я
вземе предвид независимо от сключването й след образуването и в хода на делото
(чл. 235, ал. 3 ГПК), но и да го реши съобразно нея, като зачете материалноправният
й ефект (в този смисъл Р 780-1995– II н.о. и Р 985-2004-II т.о. на ВКС).
Ето защо, въз
основа на сключената от страните извънсъдебна спогодба и доказателствата по
делото, съдът следва да уважи предявеният от ищеца иск, като осъди ответника да
заплати на ищеца претендираната сума, в размер на
3 362,33 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.05.2016 год.
до окончателното изплащане на сумите.
При този изход от
делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
във връзка с делото разноски запроцесуално
представителство в размер на 850 лв.
Тъй като ищецът е
освободен, съгл. чл. 83, ал. 1,т. 1 ГПК от държавна такса и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата се за уважените искове
държавна такса в размер на 134,49 лв., както и разноските за приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 100 лв. следва да бъдат възложени на
ответника.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА,
на осн. чл.
79,, ал. 1, чл. 365 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ФЕНИКС ПРОЕКТ АД, ЕИК
*********, гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
Е.Г.К., ЕГН **********,*** 362,33 лв. /три хиляди триста шестдесет и
два лева, 33 ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.05.2016
год., до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 850 лв. разноски
за процесуално представителство и защита пред тази инстанция.
ОСЪЖДА ФЕНИКС ПРОЕКТ АД, ЕИК *********, гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ломски районен съд сумата от 234,49 лв. /двеста тридесет и четири
лв., 49 ст./, представляваща държавна такса върху уважените претенции в
размер на 134,49 лв. /сто тридесет и
четири лв., 49 ст./ и 100,00 лв. /сто лв./ за съдебно-счетоводна експертиза, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: