РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 445
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.В.Д. ***, против
Наказателно постановление № 19- 1085- 000183 от 05.02.2019 г. на Началник Сектор
ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на
основание чл.175 А ал.І пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лв. илишаване от право да управлява МПС з асрок от 12
месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като
незаконосъобразно, поради недоказаност на нарушението.
Ответникът по жалбата не се ангажира със
становище по същество.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.
На 28.01.2019 г., в гр.Русе,
жалбоподателят управлявал л.а. БМВ 320 И с рег. № Р 9394 ВХ.Около 16.35 часа на
посочената дата, движейки се по бул.”Липник” с посоченото МПС, Д. навлязъл в
кръстовището с ул.”Н.Петков” с ляв завой.По същото време, в района на кръстовището,
със служебен автомобил се намирал патрул на Сектор ПП КАТ ОДМВР Русе, в чиито
състав бил св.Т.К..Полицейските служители изчаквали при червен сигнал на светофарната
уредба и възприели как жалбоподателят, подавайки рязко газ, форсира двигателя
на автомобила с потеглянето си, в следствие на което в завоя превозното
средство поднесло и се плъзнало по асфалта, създавайки реална опасност за
ПТП.Възприемайки това поведение на лицето, полицейските служители настигнали с
патрулната кола превозното средство на Д., спрели го за проверка и съставили АУАН № 19- 1085- 000183, сочещ осъществено
административно нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП.АН бил предявен и подписан с
възражения.Водачът писмено изложил обяснения, като заявил, че лошата пътна настилка
и заледяването станали причина за поднасянето на автомобила на платното.След
извършване на проверка по оспорените обстоятелства, спрямо жалб.Д. и издадено
обжалваното постановление.В производството пред въззивната инстанция Д.
поддържа доводи за незаконосъобразност на НП поради недоказаност на
нарушението.Същият твърди, че към момента на проверката, гърнето на автомобила
му било повредено, което обстоятелство станало причина за издаване на силен шум
при движение на МПС, а също поддържа тезата си за неравна и лоша пътна
настилка.
Приетите за установени фактически
обстоятелства се доказват от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 19-
1085- 000183, докладна записка- 2 бр., справка за нарушител, гаранционна карта,
показанията на св.Т.К. и Н.Н..При анализа на гласните доказателства, съдът
намира, че следва да кредитира изцяло
показанията на св.К., тъй като той се явява очевидец на действията на
жалбоподателя, предизвикали полицейската проверка спрямо него.Що се отнася до
показанията на св.Н., макар и да ги кредитира, съдът намира, че нямат
съществено значение към предмета на делото, доколкото лицето изрично сочи, че е
напуснало превозното средство преди водачът да предприеме маневрата, дала
основание да му бъде съставен акт за нарушение.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява неоснователна.
В производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени
процесуални нарушения.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно
постановление притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени
при спазване на процесуалните правила.
Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна доказателствена
сила според разпоредбите на ЗДвП, като съдът намира, че фактическите
констатации не са опровергани.
На жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.104 б ал.ІІ от ЗДвП.Според този текст, на водачите на
моторно превозно средство е забранено да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Очевидно в случая напълно умишлено
жалбоподателят е нарушил тази разпоредба, като в качеството си на участник в
движението и водач на МПС, е предприел и осъществил действия, при които е
извършил маневра, типична за автомобилно спортно състезание, без да се намира
при такива надлежно установени обективни
условия.Съдът не приема изградената защитна версия, че други фактори- пътна
настилка или повреда в автомобила, са довели до резултат, приет като нарушение
по ЗДвП. От установените фактически обстоятелства става ясно, че причината за
поднасянето на превозното средство при завой наляво е било потеглянето с
подаване на газ, отразено от актосъставителя като форсиране на двигателя.Така
действието на лицето, имащо напълно умишлен характер, защото не може да се
приеме, че случайно водачът е подал рязко газ при потегляне /още повече при
твърденията му, собственоръчно отразени, че е много опитен/, са довели до
резултат превозното средство да поднесе рязко, т.е. да наруши линията си на
правилно движение по пътното платно.
Няма нито едно доказателство, че при
движение в кръстовището друго превозно
средство е имало сходен проблем с пътната настилка и неравности, лошо качество
или заледяване да са довели до поднасяне, излизане извън пътна лента, платно
или подобни обстоятелства.Следва да се отбележи, че неизправността, която се
твърди, че е съществувала с гърнето на управлявания от Д. автомобил, няма
съществено значение за вмененото нарушение така, както е описано и
отразено.Това е така, защото на жалбоподателя не е вменено като нарушение
произвеждането на шум над допустимите по специалното законодателство норми,
макар и реално да е налице такава хипотеза, а същият е наказан за използване на
отворен за обществено ползване път за различни от обичайните му цели.В този
смисъл, съдът намира, че повреда /която се явява и недоказана/ в уредбата на
автомобила, е ирелевантна към вмененото административно нарушение.В една от изготвените докладни на
полицейските служители е отразена първоначалната теза на Д., че „като добър
водач можел да владее автомобила”, т.е. очевидно косвено се признава умишленото предприемане на опасна маневра,
която е била възприета по случайност от служителите на Сектор ПП и надлежно
отразена.Установява се, че до образуването на въззивното производство, на нито
един етап в първоинстанционното такова
не е наведено като релевантно обстоятелство твърдение за повредено гърне на
превозното средство.Очевидно това е впоследствие изградена защитна версия за
оневиняване на нарушителя. Съвкупно установените факти безпорно сочат, че жалб.Д.
не е използвал пътя по предназначение, а движейки се по пътно платно на пътя,
отворен за обществено ползване, е предприел умишлено опасни маневри, характерни
за спортно автомобилно управление.Това обстоятелство създава особена опасност
за абсолютно всички участници в движението- водачи и пешеходци, доколкото
подобно поведение е абсолютна предпоставка за транспортно произшествие.
Наложените административни наказания- глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, са правилно и законосъобразно
индивидуализирани.Тези наказания се налагат на водач, който ползва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Не са налице правни възможности за
изменение на размера на така предвидените по вид административни наказания,
като очевидно волята на законодателя е
била да защити максимално съответния вид обществени отношения при
адекватната оценка, че се касае до изключително опасни по естеството си нарушения,
които граничат и с престъпления от общ характер.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1085- 000183 от
05.02.2019 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Ц.В.Д., ЕГН **********,***,
за нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, на основание чл.175 а ал.1 пр.3 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 12 месеца.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: