Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 7698 по описа за 2019 година, прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на
гр. дело № 33786/2018 г. от Софийския районен съд.
Ищцата Н.И.В. излага, че с договор за продажба,
оформен с данъчна фактура № ********** от 13.06.2003 г., придобила от продавача
„Х.И.Б.“ АД собствеността и владението върху следния недвижим имот: търговски
обект в ж.к.“Дружба“ район „Искър“, гр. София, представляващ сграда със
стопанско предназначение, обозначена в кадастъра като МС (масивна стопанска),
отразена в кадастрален лист № 554 с пл. № 1875 с графична площ от 87 кв. м, с
начин на трайно ползване (предназначение) сгради за търговия, построена върху
парцел І-3а ОЖС, кв. 53 по регулационния план на ж.к. „Дружба – 1“, район
„Искър“, София, одобрен със заповед № 185 от 19.06.1989 г. и състоящ се от
търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна, баня, преддверие с мивка,
два отделни входа – клиенти и служебен за зареждане. Ищецът твърди, че
придобитият обект е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър като
сграда с идентификатор 68134.1500.2452.11, без посочени съседи, със застроена площ 90 кв. м, брой етажи – 1, с предназначение: сграда за
обществено хранене, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори
68134.1500.2452.11.1 при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.2, под обекта
няма, над обекта няма, и съответно
68134.1500.2542.11.2,, при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.1,
под обекта няма, над обекта няма, която сграда е разположена в имоти с
идентификатори 68134.1500.2542, 68134.1500.2605 и 68134.1500.2606 и принадлежи
към поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2542. Ищцата се позовава на
десетгодишния давностен срок по ЗС, изтекъл на 13.06.2013 г., по силата на
който придобила собствеността върху описаната сграда и по давност. Твърди, че
през този период е владяла имота с намерение да го свои, непрекъснато и
необезпокоявано, и направила множество подобрения. Ищцата предприела действия
за снабдяване с нотариален акт за собственост по давност чрез заверка на
молба-декларация за обстоятелствена проверка на основание чл. 587 ал. 2 от ГПК, в хода на
която кметът на район „Искър“ отказал да завери молба-декларация за
обстоятелствена проверка. Според ищцата, отказът от заверка следвало да се
счита за оспорване правото на собственост на ищцата.
На основание изложеното, ищцата Н.И.В. прави искане до
съда да признае за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор
68134.1500.2452.11, без посочени съседи, със застроена
площ 90 кв. м, брой етажи – 1, с предназначение: сграда за обществено хранене,
състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори 68134.1500.2452.11.1
при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.2, под обекта няма, над обекта
няма, и съответно 68134.1500.2542.11.2,,
при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.1, под обекта няма, над обекта няма,
която сграда е разположена в имоти с идентификатори 68134.1500.2542,
68134.1500.2605 и 68134.1500.2606 и принадлежи към поземлен имот с
идентификатор 68134.1500.2542.
Съобразно изложеното в исковата молба и твърдението,
че с договор за продажба от 13.06.2013 г. ищцата е придобила „собствеността и
владението“ върху процесната сграда, съдът приема, че претенцията за
собствеността на сградата е на две основания: давност и покупко-продажба. С
оглед изявлението на пълномощника на ищцата в съдебно заседание от 13.02.2020
г., следва да се приеме, че Н.И.В. е предявила срещу С.О. гр. София два
обективно съединени иска при условията на евентуалност: главен установителен
иск за собственост, придобита по силата на давностно владение, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС, и евентуално съединен с него установителен иск за
собственост по силата на правна сделка, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД.
Ответникът
С.О., оспорва исковете със следните възражения:
- възражение, че ищцата не е владелец, а държател на
поземления имот с идентификатор 68134.1500.2542 и разположената върху него
сграда с идентификатор 68134.1500.2452.11 по силата на договор за наем на
поземления имот, за разполагане на монтиран павилион от 11.11.2005 г.
- възражение с твърдение, че монтираният павилион не
може да бъде обект на собственост, поради статута му на временно строителство.
От
доказателствата по делото се установява следното:
Обектът,
който е предмет на правния спор, е сграда с идентификатор
68134.1500.2452.11 по кадастралната карта, представлява сглобяема метална
конструкция, монтирана върху стоманобетонна площадка, с посочена площ 90 кв. м,
идентична със сграда, отразена в кадастрален лист № 554, пл. № 1875, графична
площ от 87 кв. м, начин на трайно ползване сграда за търговия, построена върху
парцел І за кв. 53 в регулационния план на кв. „******“ район „Искър“ гр. София
(СТЕ л. 107). Сградата се намира в имот, който е общинска собстевност съгласно
АОС № 718 от 27.11.2000 г. (л. 28), описан в акта като „терен с площ
16 920 кв. м, върху който са изградени жилищни блокове 61, 62, 63, 64 и
72, представляващ парцел І в кв. 53 по плана на гр. София р-н „Искър“, ж.к. „******“.
Обектът е бил изграден в
междублоковото пространство между блок 63 и блок 64 в кв. „Дружба“ през 1985 г.,
което е видно от заповед № 129 от 12.04.1985 г. за назначаване на комисия за приемане
на обекта (л. 50) и съдържанието на протокол обр. 16 от 1985 г. за приемането
на обекта (л. 38-39). Обектът е бил изграден с временен статут по сзмисъла на
чл.120 от ППЗТСУ (отм.). В протокола образец 16 като инвеститор на обекта е
посочен РНС „Искър“. За обекта е била проведена процедура по узаконяване, приключила
с акт за узаконяване № 2 от 06.06.2005 г. на кметството на район „Искър“ (л.
30). В акта за узаконяване обектът е описан като „преместваемо съоръжение –
павилион“, а като основание за издаването на акта било посочено сключен договор
за наем № 04–Т–323 от от 22.10.20204 г. Съгласно цитирания договор за наем,
ответникът С.О. предоставил на ищцата Н.И.В. общински терен в гр. София район
„Искър ж.к. „******“ кв. 53 до бл. 63, за монтиран павилион (леки сглобяеми елементи) на разгърната площ
от 90,89 кв. м. Описаният в договор за наем обект е бил предмет на договор от
13.06.2003 г., с който „Х.И.– Б.“ АД прави волеизявление, че прехвърля на
ищцата собствеността върху обекта (л. 26). Съгласно заключението на вещото
лице, обектът не е „преместваем обект“ по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, а
строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ (л. 106).
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:
Предмет
на спора е сграда, имаща характер на строеж с временен статут по смисъла на чл.
120 от ППЗТСУ (отм.), изградена през 1985 г. Обектът се намира в поземлен имот,
върху който е било изпълнено жилищно застрояване и който имот е бил държавна
собственост към момента на построяването, съгласно чл. 6 от ЗС (редакция към
1985 г.) във вр. с чл. 63 ал. 1 от ЗТСУ (отм.). По делото няма доказателства,
че обектът е бил построен след отстъпване на право на строеж на организации по
чл. 15 във вр. с чл. 13 (отм.) от ЗС, а в протокола образец 16 за приемане на
обекта, като инвеститор е посочен РНС „Искър“. Поради това съдът приема, че
построената през 1985 г. сграда с временен статут е била държавна собственост,
по силата на приращението. Сградата е преминала в собственост на С.О. по силата
на § 7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Няма доказателства, че собствеността върху
сградата е била прехвърлена на друго лице или е преминала в собственост на
друго лице чрез приватизационна процедура. Поради това съдът приема, че към
датата на сключването на договора от 13.06.2003 г., между „Х.И.– Б.“ АД и
ищцата, озаглавен договор за продажба, озаглавен договор за продажба,
собственикът на имота е бил С.О., а не „Х.И.– Б.“ АД. Такъв договор не би
породил прехвърлително действие на собствеността върху сградата и поради
неспазване на изискуемата форма по чл. 18 от ЗЗД. Представеният договор е
доказателство единствено за началната дата на установяване на владението на
ищцата върху описаната сграда.
По делото е доказано, че ищцата Н.И.В.
е упражнявала фактическа власт върху сградата от 2003 г. Но тъй като сградата е
частна общинска собственост по силата на приращението и на основание § 7 ал. 1
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, ищцата не е могла да придобие собствеността върху имота
по давностно владение, поради суспенсивното действие на § 1 от ЗИДЗС (ДВ бр. 46
от 2006 г., доп. ДВ бр. 18 от 2020 г.) върху срока за придобиване по давност на
имоти частна общинска собственост до 31.12.2022 г. Ищцата не е придобила
собственост върху претендирания от нея имот, поради което искът с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79 ал. 1 от ЗС следва да се
отхвърли.
Евентуално предявеният установителен
иск за собственост по силата на правна сделка от 13.06.2003 г., е неоснователен.
Не се доказа, че юридическото лице, сочено като прехвърлител – „Х.И.Б.“ АД, е
бил собственик на имота, а според доказателствата по делото съдът прие, че
процесната сграда е общинска собственост. Не е спазена и изискуемата нотариална
форма за прехвърляне на недвижим имот, задължителна съгласно чл. 18 от ЗЗД.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от Н.И.В. ЕГН **********, адрес: *** срещу С.О., адрес за призоваване: гр.
София бул. „**************иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79 ал. 1 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на
сграда с идентификатор 68134.1500.2452.11, без посочени съседи, със застроена площ 90 кв. м, брой етажи – 1, с предназначение: сграда за
обществено хранене, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори
68134.1500.2452.11.1 при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.2, под обекта
няма, над обекта няма, и съответно
68134.1500.2542.11.2,, при съседи: на същия етаж 68134.1500.2452.11.1,
под обекта няма, над обекта няма, която сграда е разположена в имоти с
идентификатори 68134.1500.2542, 68134.1500.2605 и 68134.1500.2606 и принадлежи
към поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2542, и евентуално предявения иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД
за признаване за установено на право на собственост на Н.И.В. върху описания
имот по силата на покупко-продажба.
Осъжда Н.И.В. *** възнаграждение в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: