Мотиви към присъда №260037 по НОХД № 408/2021 г. на ВРС.
Врачанска
районна прокуратура е предявила
обвинение против ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. ***, за това, че на 12.03.2019г. около
04.00ч. в гр.Враца по непредпазливост е запалил чуждо имущество със
значителна стойност, както следва:
- Ремарке за
лек автомобил тип
каравана марка „Вилк 540“ на стойност
600.00лв., собственост на Ц.Г.Ц. *** и
-Четириетажна сграда, находяща се в гр.Враца, ул.“Втори юни“ №28 с идентификатор
12259.1024.18,3 с обща застроена площ от 544.40 кв.м. на стойност 408 865
лв., собственост на Ч.К.М., Г.Т.Г., А.Р.П. и Е.Х.К.,***, като от деянието са последвали значителни вреди в размер на
17 910.00лв. - престъпление по чл.331, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК.
Производството
се движи по реда, на глава 27 от НПК – чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно
следствие/.
Прокурорът,
представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е
предявено, като пледира за налагане на наказание Лишаване от Свобода условно в
размер, определен от съда по справедливост както и за уважаване на предявените
граждански искове.
ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н.
*** лично и чрез служебният си защитник адв.Д.Н. се
признава за виновен по предявеното му обвинение и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти.В последната си дума подсъдимият заявява че съжалява за
случилото се.
По делото е предявен
граждански иск срещу ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. от
пострадалото физическо лице - А.Р.П. от гр.Враца чрез повереника и адвокат
М.С. от ВАК, с които се претендират обезщетение за имуществени вреди
в размер на 5239.00 лева, ведно със законната лихва считано от 12.03.2019
год., до окончателното й изплащане, като на основание чл.84 от НПК, иска е приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство и пострадалата е
конституирана като граждански ищец,
а на основание чл.76 от НПК и като частен обвинител по делото.
Също така
по делото е предявен
граждански иск срещу ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. и от пострадалото физическо лице - Е.Х.К.,*** чрез повереника му адвокат М.М. от
ВАК, с които се претендират обезщетение за имуществени вреди в
размер на 8011.00 лева, ведно със
законната лихва считано от 12.03.2019 год., до окончателното й
изплащане, като на основание чл.84 от НПК, иска е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и пострадалият е конституирана като граждански ищец, а на основание чл.76 от НПК и като частен обвинител по делото.
От останалите пострадали от
престъплението физически лица не са предявявани граждански искове срещу
подсъдимия, нито е заявено желание за конституирането им като частни обвинители по делото .
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната
фактическа обстановка:
През 2006г. Свидетелите д-р Ч.К.М.,
д-р Г.Т.Г., д-р Р.П.С. и д-р Е.Х.К. станали собственици на четириетажна сграда, находяща се в гр.Враца, ул.“Втори юни“ №28 с
идентификатор 12259.1024.18,3 с обща
застроена площ от 544.40кв.м. и обща
пазарна стойност 408 865.00лв. като Първият
етаж и сутерена били собственост
на свидетелите д-р Ч.К.М. и д-р Г.Т.Г..
Вторият етаж
на сградата първоначално бил собственост на св.Р.П.С., който през 2017г.
прехвърлил имота на дъщеря си А.Р.П., но за който той бил надлежно упълномощен да се грижи и да
го управлява.
Третият и четвъртият етаж
на сградата били собственост на св.д-р Е.Х.К., който ползвал единия етаж като
жилищен, а на другия имало обособени лекарски кабинети.
Непосредствено зад тази сграда,
имало парцел, в който св.Ц.Г.Ц., като управител на „Ц.“ ЕООД заедно с работници от неговата фирма извършвали
строително ремонтни дейности.
За улеснение на работниците си, в
непосредствена близост до сградата находяща се на ул.“Втори
юни“ №28, св.Ц.Г.Ц., поставил ремарке за лек автомобил тип каравана, която
обслужвала нуждите на работниците от място за почивка и отдих. Същата била
собственост на св. Ц.Ц. и не се заключвала.
ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. понастоящем е на 23г. Родом е от гр.****,
но през месец януари 2019г., дошъл да живее
и да търси препитание в гр.Враца. Тъй като нямал родители и познати в гр.Враца,
подсъдимия съответно нямал жилище, и поради това се прибирал да нощува в
апартамента на свой приятел св.Д. О.П., с когото се запознали случайно на
една пейка.
В началото на месец март 2019г. чрез общи познати, св.Ц.Ц., наел
на работа, като общ работник на упоменатия строеж - ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н., като му обещал да му заплаща сумата от 20.00лв. на ден. Задълженията
на подсъдимия се изразявали в това да помага на останалите работници в пренасянето
на греди и др.материали, както и да изпълнява
всяка друга възложена му обща работа.
Така се случило, че на 09.03.2019г. св.Д.
О.П. внезапно заминал при леля си в гр.София, без да остави ключ от апартамента
си на подсъдимия. Останал без подслон за през нощта Н. прекарал вечерта в
хотел, а на следващата вечер на пейка до магазин „Билла“. На 11.03.2019г.
сутринта подсъдимият отишъл на работа на строежа на св.Цв.Ц..
Около 17.30ч. когато приключил работния ден, подсъдимия С.П.Н.
излязъл от
обекта и отишъл да си купи кафе и цигари от магазин в
близост до СОУ“Хр.Ботев“, и понеже
нямало къде другаде да се подслони, след като изчакал работниците да си тръгнат
се върнал обратно на строителния обект, тъй като знаел, че караваната не се
заключва решил да пренощува в нея. Когато се върнал обратно на обекта, около
22.00 часа действително всички работници си били тръгнали. ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. влязъл в караваната и легнал на
леглото, намиращо се в нея и заспал. През нощта вече на 12.03.2019г. се събудил
премръзнал, тъй като когато си легнал нямало с какво да се завие, а и
караваната не била отоплена, затова тъй като му било студено, решил и със
запалката си запалил намерените в помещението две пластмасови бутилки и чаши директно
върху дървения под в караваната, за да се стопли, след което от топлината неусетно
се унесъл и заспал. Около 04.00ч. подсъдимият се събудил от гъстият дим и се
опитал да изгаси възникналия в караваната пожар, но тъй като не успял, се
изплашил и излязъл навън да търси помощ. През това време, пожарът обхванал
цялата каравана и се прехвърлил върху съседната сградата, находяща
се на бул.“Втори юни“ №28. По същото време
св.С.Л.които живеел в сградата срещу Медицинският център бил събуден от лая на
кучетата в двора си. И като станал видял
отраженията от огън в прозорците си.
А
след като излязъл навън видял, че гори караваната на работниците на близкият строителен
обект, и задната част на сградата находяща се на
бул.“Втори юни“ №28, в която имало и лекарски кабинети, като огънят се
разраствал. За това веднага позвънил на тел.112 и на място пристигнал екип на
РСПБЗН и полиция. По същото време подсъдимият, след като не намерил помощ тръгнал да се връща обратно при караваната.
Междувременно при обход на района, на ул.“Д.Йоцов“ до №1, полицейските
служители св.Г.М.П.и св.П.А.Г.установили ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н., който изглеждал леко неадекватен,
миришещ силно на дим и очернен. На
полицейските служители, последният обяснил, че е запалил огън в караваната,
залепена до сградата находяща се на ул.“Втори юни“
№28, за да се стопли, понеже му било много студено, вследствие, на което
възникнал пожар, и тъй като не успял да го изгаси избягал от горящия фургон, за
да потърси помощ.
Според заключението на вещото лице по пожаро - техническата
експертиза, основано
на данните от протокола за оглед и събраните показания на свидетели и
подсъдимият - категорично, възникналият пожар не е резултат от късо съединение
или в следствие на самозапалване, и че от възможните три начина за възникване
на пожара, същият е възникнал в следствие на внесен външен огнеизточник, като
пожара се е разпрострял към близкостоящата
сграда на Медицинският център.
Според
заключенията на съдебно-оценителните експертизи е установено, че причинените вреди
от пожара са в общ размер от 17 910.00лв.,
както
следва:
Изцяло било изгоряло ремаркето за
лек автомобил тип каравана марка „Вилк 540“ на стойност 600.00лв., собственост на Ц.Г.Ц.
***.
Също така били нанесени и щети,
както следва: по фасадата на сутерена на
сградата и първия етаж, собственост на св.Ч.М.
и св.Г.Т., изразяващи се в деформирана вентилационна тръба в сутерена,
изгоряла и паднала топлоизолация по цялата югоизточна и част от югозападната
фасада на първия етаж, три броя прозорци ПВЦ дограма, опушени стени и тавани на
стойност 4060.00лв.
Щетите по втория етаж на сградата, собственост на св.А.Р.П., възлизат на обща стойност 5239.00лв., от които унищожени движими
вещи на стойност 1200.00лв. и увредена топлоизолация по фасадата югоизток и
югозапад, 1 бр.еднокрил прозорец ПВЦ, опушени стени и тавани, 1бр.прозорци
двукрили ПВЦ, 1бр.врата МДФ на стойност 4039.00лв.
Щетите по третия и четвъртия етаж на сградата, собственост на св.Е.К. възлизат на обща стойност 8011.00лв., от които унищожени движими
вещи на стойност 2300.00лв. и увредена топлоизолация по фасадата югоизток,
4бр.двукрили прозорци ПВЦ, 1 бр.двукрил прозорец ПВЦ, 1 бр.врата ПВЦ, опушени
стени и тавани, повреден сачак на стойност 5711.00лв.
Видно от заключението по назначените
съдебно-оценителни експертизи, общата стойност на вредите възлизаща на 17 910.00лв., представляват „значителни вреди“ съгласно
съществуващата съдебна практика.
Стойността на увреденото имущество не е възстановена
на пострадалите лица.
Изложената фактическа обстановка отразена в
обвинителният акт безспорно се доказва от самопризнанията на ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н.,
дадени в хода на съкратеното съдебно следствие
в съдебно заседание, на основание чл.371 т.2 от НПК, в които заявява, че
признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Освен
това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства по надлежният процесуален ред
които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
- показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели: П.С.П., Е.Х.К.,
Ц.Г.Ц., Р.П.С. - Ч.К.М., Г.Т.Г., С.Х.Л., Д. О.П., В.Г.П., Г.М.П., П.А.Г., а също и от приложените писмени доказателства:Протоколи
за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми към тях, нотариални актове, скици, Свидетелство за
регистрация на МПС Част І и Част ІІ, застрахователни полици, Протокол за
установяване на количество СМР, Договор за изработка на мебели от
08.07.2006г.,Оферта, Характеристика, Справки за съдимост, Справка от ГДИН, адвокатски пълномощни, и др., както и приобщените по реда на чл.282
от НПК - Пожаро-техническа
експертиза и Съдебно оценителни
експертизи.
От показанията
на свидетелите Е.Х.К., Ц.Г.Ц., Р.П.С. - Ч.К.М., Г.Т.Г., се установя, че същите
са собственици на части от сградата находяща се в гр.Враца ул.“Втори
юни“ №28, което се установява и от приложените по делото писмени доказателства
– нотариални актове и скици на имота.
От показанията
на свидетеля Ц.Г. Ц. се установява, че е наел да работи, като общ работник на
строителният обект зад посочената сграда подсъдимият по делото.
Освен
показанията на посочените свидетели съдът кредитира и показанията на свидетелите
С.Х.Л., относно установяването на възникналият пожар, на Д. О.П., относно
подсъдимият и причините последният в процесната нощ
да не нощува в дома му, на В.Г.П., относно щетите от възникналия пожар в
медицинският център и на свидетелите полицейски служители Г.М.П., П.А.Г., относно обстоятелствата по задържането на
подсъдимия, физическото му състояние и споделените от него факти относно
възникването на пожара.
Съдът, като
обсъди всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира,
че визираните доказателства изцяло кореспондират помежду си, безпротиворечиви са и в своето единство и взаимовръзка
изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства имащи съществено значение за
правилното решаване на делото - факта на извършване на деянието, авторство и
начина на извършване, субективното отношение на извършителя и неговата личност,
както и че несъмнено пожарът, възникнал в каравана находяща
се на строителен обект непосредствено до четириетажна сграда находяща се на бул.“Втори Юни“№ 28 в гр.Враца на 12.03.2019г.,
не е умишлено предизвикан и водят до
единствено възможният извод непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда.
Съдът кредитира заключението на съдържащите се по делото основна и допълнителна съдебно - оценителни
експертизи, които са компетентно изготвени и отговаряща на поставените
им задачи, от които по несъмнен начин е установено, че в своята съвкупност
запаленото имущество е на значителна стойност и в резултат на възникналия пожар
са настъпили значителни вреди в общ размер от 17 910.00лв.
Съдът кредитира и заключението на пожаро
- техническата експертиза която е компетентно изготвена и отговаряща на
поставените и задачи и от която по несъмнен начин е установено,
че възникналият
пожар не е резултат от късо съединение или в следствие на самозапалване, и че
от възможните три начина за възникване на пожара, същият е възникнал в
следствие на внесен външен огнеизточник, като пожара се е разпрострял към
близкостоящата сграда на Медицинският център.
Съдът кредитира
и останалите събрани, но необсъдени до момента писмени доказателства, като
намира, че от същите по убедителен начин и в унисон с кредитираната и обсъдена
по-горе доказателствена маса, се установяват релевантните по делото факти.
С оглед на тези писмени и гласни доказателства, съдът
счете авторството на процесното деяние за безспорно доказано като възприема, че
автор на пожара /макар и причинен непредпазливо/ е именно ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н., като е
изключено пожарът да е предизвикан от действието на други лица било умишлено,
било по непредпазливост, възоснова на което и направи следните правни изводи:
В хода на
съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства
относно авторството на деянието, безспорно установено е, че същото е извършено
от подсъдимият пред настоящата инстанция - С.П.Н..
При така установеното от фактическа страна е безспорен
правния извод, че на инкриминираната дата подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.330, ал.1, от НК, при което съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
поради следните правни съображения:
Непосредствен
обект на престъплението са обществените
отношения, които гарантират безопасността и неприкосновеността от увреждане на
чужд имот, лични или обществени
имуществени интереси на неограничен брой
лица.
От обективна страна е установено категорично, че на инкриминираната дата и
място подсъдимият по описания по-горе механизъм е осъществил изпълнителното деяние – чрез „запалване“
на необезопасен открит огън в караваната е „запалил“ посочените движими
и недвижими вещи, които представляват по смисъла на закона „чуждо имущество“
собственост на посочените физически лица, а именно: Ц.Г.Ц., Ч.К.М., Г.Т.Г., А.Р.П.
и Е.Х.К. ***, като от деянието са последвали значителни имуществени вреди на обща
стойност от 17 910.00лв. подсъдимият със своите действия
Подсъдимият е пълнолетно вменяемо и наказателноотговорно лице по смисъла на
чл.31, ал.1 от НК, поради което може да бъде субект на престъплението.
Деянието се явява квалифицирано по чл.331,
ал.3 от НК, с оглед това че причинените
вреди са значителни според експертизите по делото – вещите са на обща
стойност от 17 910.00лв, като константната
практиката на ВКС на РБ относно съдържанието
на понятието – „значителни вреди“,
е изразена в Решение №312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д. №273/2008г.,ІІІ н.о.,
Решение №76 от 17.02.2010г. на ВКС по н.д. №679/2009г.,ІІІ н.о. и др., и с
указаното в ТР№1 /1998г. на ОСНК на ВКС, че всяко имущество, чиято стойност
надвишава стойността на 14 минимални работни заплати /относими
към датата на деянието /както е понастоящем, е със значителна стойност,
в конкретният случай това е така с оглед на факта, че към инкириминираната
дата - 12.03.2019г., минималната работна заплата за страна е била 560.00лв. видно от ПОСТАНОВЛЕНИЕ №320 на МС от 20.12.2018г., за определяне на
минималната работна заплата за страната - /Обн., ДВ/,
тоест към датата на деянието14 минимални работни заплати от 560.00лв. се равняват на 7840 лева, а
вредата общо е в размер на 17 910.00лв., тоест
вредите са безспорно „значителни
вреди“,
От субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо
в една от двете му форми - престъпна самонадеяност, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е възможността,
за настъпването на общественоопасните последици, но е
смятал, че ще предотврати настъпването им. В разглеждания случай е безспорно
установено, че подсъдимият е причинил престъпния резултат - запалването на
чужди движими и недвижими вещи в случая собственост на различни физически лица,
без да е съзнавал това. Що се отнася до това налице ли са останалите два белега
на небрежността: подсъдимият бил ли е длъжен и ако е бил длъжен, дали е имал
възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат?
Съдът намира, че макар и да не съществуват юридически
правила, които да регламентират конкретната ситуация, то човешкият опит е
установил, че в близост до запалими и лесно горими вещи, каквито са налице в
конкретният случай не бива да се пали огън и да се оставя без надзор, именно
защото има опасност от пожар.
Подсъдимият съзнателно е нарушил това изискване като
лекомислено е сметнал, че не съществува реална опасност от пожар. Това
отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди и
предотврати престъпния резултат, тъй като подсъдимият макар и в една относително млада възраст мъж
на 20 години, към момента на извършване на деянието и със не много голям житейски
опит, който познава обстановката и е знаел, че не бива да пали огън върху
запалими предмети, какъвто е бил дървеният под на караваната респективно да
оставя без надзор вече запаленият огън на място където е имало множество лесно
запалими и горими материали, в този смисъл той е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Тоест налице са били всички субективни предпоставки,
за да може подсъдимият да предвиди възможността за запалването на вещите собственост на пострадалите лица, но само ако
беше проявил дължимата грижа и взискателност, и беше преценил всички
обстоятелства, можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние. В
действителност подсъдимият е имал някаква най-обща представа за абстрактната
опасност, която създава, като запалва върху лесно запалими и горими
материали/дървен под на караваната/ огън и го оставя след това без пряк надзор
върху него. Следователно налице са всички белези на небрежността.
От изложеното следва, че обективна и субективна
страна, ПОДСЪДИМИЯ С.П.Н. е осъществил състава на престъпление по чл.331, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК, тъй като на на 12.03.2019г. около 04.00ч. в гр.Враца по
непредпазливост е запалил чуждо имущество със значителна стойност, както следва:
- Ремарке за лек автомобил тип
каравана марка „Вилк 540“ на стойност
600.00лв., собственост на Ц.Г.Ц. *** и
-Четириетажна сграда, находяща се в гр.Враца, ул.“Втори юни“ №28 с
идентификатор 12259.1024.18,3 с обща застроена площ от 544.40 кв.м. на стойност
408 865 лв., собственост на Ч.К.М., Г.Т.Г., А.Р.П. и Е.Х.К.,***,
като от деянието са последвали значителни вреди в размер на 17 910.00лв.
Подсъдимият С.П.Н.
е роден на ***г.
в гр.****, жител *** с настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със
средно-специално образование, неженен, неосъждан, работи като стъклар във фирма
****,с ЕГН ********** и съжалява за извършеното.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия С.П.Н., съдът отчете както:
смекчаващите
отговорността обстоятелства – ниската обществена опасност на дееца предвид данните за личността му, както
и подбудите за извършване на престъплението, чистото му съдебно минало, младата му възраст към датата на
деянието - 20г., оказано съдействие на органите по разследването, изразена
самокритичност и съжаление, добрите характеристични данни по местоживеене,
както и това, че деянието е извършено по непредпазливост и не на последно
място - мотива за извършване на
престъплението - за да се стопли, така и отегчаващите
отговорността обстоятелства – високата обществена опасност на деянието предвид това, че стойността на
причинените имуществени вреди надвишава стойността на четиринадесет минимални
работни заплати и същите се квалифицират като „значителни вреди”.
Съгласно закона за деяние по чл.331, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.330, ал.1 от НК,
се предвижда наказание до 5 /пет/ години
лишаване от свобода,
Съдът вземайки предвид всички обстоятелства имащи
значение за определяне вида и размера на наказанието при условията на чл.373,
ал.2 от НПК, вр.чл.58а ал.1от НК във вр. с чл.54 от НК, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и предвид
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства счете, че
справедливо, съответно и адекватно на извършеното от подсъдимия С.П.Н. наказание ще е наказанието - лишаване от
свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, което
след редукцията по чл.58а ал.1 от НК
е в окончателен размер от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Отчитайки целите на чл.36 НК, обществената опасност на деянието и на самият подсъдим,
както и липсата на други законови пречки по чл.66, ал.1 НК, съдът счете, че не е необходимо ефективно
изтърпяване на това наказание, поради което и на това основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му
за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
датата на влизане на присъдата в сила.Определеният размер на наказанието съдът намира за
справедлив и съотвестващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от
подсъдимият и подходящ да му повлияе поправително и превъзпитатерно към
спазване на законите в страната, а и на останалите членове на обществото.
Що се касае
до предявените граждански искове, съдът счита, че е безспорно установено по делото
авторството на инкриминираното деяние, причинените имуществени вреди и
причинната връзка „да не се вреди другиму“ изискуема по чл.45 от ЗЗД, между поведението на подсъдимия и вредите, претърпени
от пострадалите физически лица, в тази връзка по делото е безспорно установено,
че пострадалите А.Р.П. и Е.Х.К. са претърпели имуществени вреди,
поради което и осъди подсъдимият да
изплати изцяло предявените искове от пострадалите лица,така както са предявени.
Въз основа на изложеното съдът ОСЪДИ подсъдимият С.П.Н. да ЗАПЛАТИ
на гр.ищец и частен обвинител А.Р.П. от
гр. Враца, сума в размер на 5239.00
лева, представляваща обезщетение за
причинените в резултат на деянието имуществени
вреди, ведно със
законната лихва считано от 12.03.2019 год., до окончателното й
изплащане, както и направените
в настоящото производство адвокатски разноски в
размер на 500лв.
Съдът ОСЪДИ подсъдимият С.П.Н. да ЗАПЛАТИ
на гр.ищец и частен обвинител Е.Х.К. ***, сума в размер на 8011.00
лева, представляваща обезщетение за
причинените в резултат на деянието имуществени
вреди, ведно със
законната лихва считано от 12.03.2019 год., до окончателното й изплащане.
Също така съдът ОСЪДИ
подсъдимия С.П.Н. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в общ размер на 366.10 лв.,
вносими по сметка на ОД на МВР-гр.Враца, за изготвените
по делото 2бр.фотоалбуми - 37.22лв., 26.48 лв., СОЕ - 84.00 лв., ДСОЕ - 218.40
лв., и ПТЕ - 56.65 лв., както и по сметка на ВРС, държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в
размер на 530.00 лв.
Причина за извършване на
инкриминираното деяние съдът намира в ниската правна и обществена култура на
подсъдимия и незачитането му на правилата
за боравене с открит огън.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Гр.
Враца РАЙОНЕН СЪДИЯ :