РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500008 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК след връщането му за ново разглеждане
от друг състав на ОС-Пловдив с решение №224/18.12.2023 г. на ВКС,3 ГО по к.гр.д.
№3978/2022 г. със задължителни указания .
Новото разглеждане на делото от ПОС,14 гр.с. е образувано по въззивна жалба на Д.
Ц. Й. с ЕГН:********** от гр.***** против решение №1458/11.08.2021 г. по
гр.д.№17523/2020г на РС-Пловдив, 20 гр.с., в частта, с което е признато за установено, че
дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***** следните сума: 12267,36лв.-главница по договор за
кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от
30.05.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И. Г. И.,
ЕГН:**********, по който Д. Ц. Й. е поръчител, сумата 668,22 лв.- договорна лихва за
периода 29.02.2020 г. – 26.08.2020 г., сумата 29.46 лв.- обезщетение за забава за периода
25.11.2019 г.- 26.08.2020 г., както и сумата от 120 лв. – заемни такси, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК- 31.08.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5242/21.09.2020 г. по реда на чл. 417 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 11064/2020г на ПРС,4 гр.с.
Въззиваемата страна - „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***** чрез юрк.Г. А.-оспорва жалбата.
Претендира за присъждане на разнонки, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
1
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
Предявени са установителни искове по реда на 422 ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.138
ЗЗД,вр. с чл.240,ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове срещу Д. Ц. Й..
Конкретно в жалбата са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че уведомлението
за предсрочната изискуемост на кредита е връчено на длъжника на 15.06.2020 г. вместо на
17.02.2020 г. от което е направил неправилния извод, че заявлението по чл.417 ГПК е
подадено в преклузивния 6-месечен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД и че отговорността на
поръчителя не е погасена; неправилно съдът е приел, че допълнителното споразумение от
30.05.2019 г. на кредитополучателя с Банка ДСК-АД обвързва поръчителя; неправилно РС е
приел, че процесният договор не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11,
ал. 1, т. 12 и т.20 от ЗПК, като не е приел доводите му, че информацията по чл.11,ал.1от ЗПК
следва да бъде включена в договора за кредит, а не в ОУ.
Постъпил е отговор на въззивната жалба Банка ДСК-АД, с който се иска
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно съдът е
приел, че уведомлението до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е
редовно връчено чрез залепване от 29.5.2020 г. от нотариус В.Б.; че представеното в
заполведното произвоодство извлечение от счетоводните книги банката отговаря на
изискванията на ГПК и ЗКИ. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.
Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението на ПРС в частта, с която РС е отхвърлил установителният иск по 422 ГПК
на Банка ДСК-АД, за разликата над 12267,36 лв. до пълния предявен размер от 13095,53 лв.-
не е обжалвано и е влязло в сила.
По направените оплаквания, ПОС намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №11064/2020г. на Районен съд – Пловдив е видно, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено Д.Й. да
заплати на Банка ДСК-АД солидарно с кредитополучателя сумите по исковата молба, която
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен иск по
раде на „чл.422 ГПК да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните
суми.
От представените по делото доказателства се установява, че на 21.12.2017г. и допълнително
споразумение към него от 30.05.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И. Г.
И. е сключен договор за потребителки кредит, по който поръчител е Д. Ц. Й.. На
кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 14 000 лв., която била изцяло
усвоена от него на дата 21.12.2017 г.Съгласно чл.2 от договора срокът за издължаване на
2
кредита е 120 месеца; банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане
на 10 погасителни вноски, считано от 27.08.2020 г., за което кредитополучателят бил
надлежно уведомен.
Ответникът Д. Ц. Й., чрез адв. Д. Б., е подал отговор по чл.131 от ГПК, с който поддържа
неоснователност на предявените искове.Излага доводи, че не е спазен предвиденият в чл.147
ЗЗД шестмесечен срок за ангажиране на отговорността на поръчителя, като твърди, че
предсрочната изискуемост е обявена на 17.02.2020 г., а не както твърди ищецът – на
27.08.2020 г. ;че сключеното споразумение от 30.05.2019 г., в което се изменят съществени
условия в договора за кредит, не обвързва поръчителя, тъй като не е
искано неговото съгласие; Твърди, че договорът за поръчителство е прекратен с
подписването на допълнителното споразумение; направил е възражение за недействителност
на процесния договор за кредит на основанията, посочени в чл.22, вр. чл.11, ал., т.12 и т. 20
от ЗПК, от което следва, че е недействителен и договорът за поръчителство.
От договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. се установява, че между „Банка
ДСК” ЕАД, от една страна и И. Г. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор,
по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 14000 лв., със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, с
крайна падежна дата на 21.12.2027 г., видно от представения погасителен план. Договорът е
сключен при общи условия, които съгласно т.18 са неразделна част от него. Съгласно т.8 от
договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,8% годишно или
0,02 % на ден, формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR 0,268 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 7,532 %, при изпълнение на условията на програма ДСК Партньори плюс. При
нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите
изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне 3 лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6- месечния SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,128 %. Годишният
процент на разходите е в размер на 9,50 %, като може да бъде променян при предпоставките,
предвидени в Общите условия.
Вземанията по процесния договор за кредит са обезпечени с договор за поръчителство,
сключен на 21.12.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника Д. Й.. С договора за
поръчителство се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя И. И., по
договора за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. за сумата от 14000 лв., за срок от
120 месеца и при променлив лихвен процент. Съгласно т.2 от договора за поръчителство
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при
неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, да ги
изпълнява в съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили
промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна поръчителят отговаря само
3
ако е приел писмено промяната.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице
С. К., която съдът кредитира като обективна и компетентна, сеустановява, че по процесния
договор за кредит сумата в размер на 14 000 лв. е усвоена на 21.12.2017 г.;По договора са
извършени плащания в размер на 3750,65 лв., от които са погасени: главница – 1435,12 лв.,
договорна лихва от 2306,19 лв., наказателна лихва – 9,34 лв.Остатъчното задължение към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 28.08.2020 г. е: главница в размер на
13095,53 лв., договорна лихва от 1348,93 лв. за периода 25.10.2019 г. – 26.08.2020 г.,
наказателна лихва в размер на 29,46лв. за периода от 25.11.2020 г. до 26.08.2020 г., както и
такса изискуем кредит в размер на 120 лв.
На 30.05.2019 г. е сключено допълнително споразумение към процесния договор за
кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г., между „Банка ДСК“АД и кредитополучателя
И. Г. И., съгласно което остатъкът от дълга е в размер на 13498 лв., който следва да се
издължи за срок от 102 месеца. Видно от погасителния план крайната падежна дата е на
30.11.2027 г. Съгласно т.6 от допълнителното споразумение кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 12,555 %
годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент. ГПР е в
размер на 13,30 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите
условия. Уговорено е, че след преструктурирането на кредита се запазват обезпеченията –
лично поръчителство от ответника, който остава солидарно задължен с длъжника по
първоначалните параметри на договора за кредит от 21.12.2017 г.
По отношение на довода за недействителност на договора за кредит, ПОС намира, че
е спазена и императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.12 и т.20 от ЗПК – оплакването е
неоснователно, съображения: В т.14.2 от ОУ към договора е казано, че задължение на
кредитора е да предоставя в офисите си при поисквкане и безвъзмездно на
кредитополучателя инфорация за състоянието на кредита под формата на извлечение по
сметка за извършените плащания и погасителен план, с което нормата на чл.11,ал.1,т.12 от
ЗПК е спазена, тъй като ОУ са подписани от длъжника на всяка страница и са неразделна
част от договора, съгл.чл.11,ал.2 ЗПК. Не е нарушен и чл.11,ал.1,т.20 ЗПК – за правото на
отказ на потребителя от договора, което е уредено в р-л IX от ОУ.
В мотивите на ВКС по гр.д.№3978/2022 г., 3 ГО са дадени указания, според които
пресрочната изскуемот на вземането по договора за кредит е била надлежно обявена на
длъжника на 15.06.2020 г., от когато е започнал датече 6 месечения срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, а
заповедтта за изпълнение по чл.417 ГПК е подадена на 31.08.2020 г., пради което срокът по
чл.147,ал.1 ЗЗД е спазен, от което следва, че доводът на въззвиника в обратната насока е
неоснователен.
В цитираното решение на ВКС е казано, че при новото разглеждане на делото въззивният
съд следва да назначи ССЕ, която да отговори на въпроса – променени ли са вида и
размерите на задълженията по договора за кредит от 21.12.2017 г. спрямо допълнителното
споразумение от 30.05.2019 г., тъй като съгласно чл.107 ЗЗД измененията в договора за
4
кредит не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителят е в рамките на
поетите задължения от длъжника към момента на сключване на договора за поръчителство.
В изпълнение указанията на ВКС, по настоящето дело е допусната и приета ССЕ,
изпълнена от ВЛ Т. Р. – основно и допълнително заключение от 08.05.2024 г. и от 04.06.2024
г. – неоспорени от страните и според съда компетентно изготвени, от които видно от
съставената справка в Приложение 1 към основното заключение и таблица 1 към
допълнителното заключение, че ГЛП към 21.12.2017 г. е бил 7,8%, към 15.1.2018 г. е
намалял на 7,695%, към 5.4.2018 г. се е увеличил на 8,195%, към 5.8.2018г. се е увеличил на
13,345%, към 15.1.2019 г. е намален на 13,305; към 30.5.2019 г. е намален на 12,555%; към
15.7.2019 г. е намален на 12,545; към 15.1.2020 г. е намален на 12,525%; 15.7.2020 г. е
намален на 12,505%. Като основание за промяната е посочен първоначално договорения чл.8
в договора за кредит от 21.12.2017 г., където е казано, че лихвения процент ще се променя
съобразно стойността на 6-месечния SOFIBOR, както и при неспазване условия по
програмата „ДСК Партньори+“. От доп.заключение на ВЛ е видно, че промяната на
лихвения процент се е дължала на промяна на 6-месечния SOFIBOR поради промяна на
реверентния лихвен процент, определян от БНБ и поради неспазване на условията по
програмата „ДСК Партньори+“. С промяната на лихвения процент се променя и ГПР,
който се включва в него. Възможността за промяна на ГПР е предвидена в чл.9 от договора
за кредит от 21.12.2017 г., а не в доп.споразумение от 30.05.2019 г. Но същественото в
случая е, че промяната на ГЛП е извършена съгласно клаузите на договореното в договора
от 21.12.2017 г. и не надвишава предвидения в него максимален лихвен процент от 13,128%,
респективно – ГЛП в допълнителното споразумение от 12,555% също не го надвишава. Ето
защо съдът намира, че с допълнителното споразумение от 30.05.2019 г. не са променени
вида и размерите на задълженията по договора за кредит от 21.12.2017 г., поради което
поръчителят остава солидарно отговорен.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение,
поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, право на разноски, съгласно чл.78,ал.3 ГПК има
въззиваемият-Банка ДСК, поради което такива му се присъждат, както следва: определя
юрисконсулско възнаграждение на Банка ДСК в размер на 150 лв. за всяка инстанция, а за
заповедното производство -50 лв.; съгласно списъка на разноските по чл.80 ГПК, представен
по к.гр.д.3978/2022 г. на ВКС,3 ГО /л.44/ са направени разноски в общ размер от 1405,78 лв.-
за заповедното производство, в исковото производство пред ПРС и в въззивното
производство по гр.д.2739/2021 г. на ПОС,5 гр.с. Разноските на въззивника пред ПОС по
в.гр.д.№8/2024 г. са в размер на 550 лв.,от които 400 лв.- ССЕ и 150 лв. юрк.възнаграждение
или всичко разноски за производството =1955,78 лв.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение №1458/11.08.2021 г. по гр.д.№17523/2020г на РС-Пловдив,
20 гр.с.
Осъжда Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, да заплати на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. **** сумата 1955,78лв. за направени
разноски за производстото пред ПРС,ПОС и ВКС.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6