Р
Е Ш Е
Н И Е
№....................
Гр. София, 09.08.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на девети юли две
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 2521 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Ф.ЗА П.И К.–С., рег. по ф.д.№
13678/1995 г. на СГС срещу Ю.Б. АД, ЕИК********иск по чл.420, ал.2 ТЗ за
връщане на сумата от 29693,83 щатски долара, част от вземане в общ размер на
40864,96 щ.д., вложена от ищеца през 1994 г. по банкова сметка ***, за което
задължение ответникът отговаря по силата на настъпили частно правоприемство в
производството по несъстоятелност на БСИ
М. АД чрез закупуване на предприятието й
с договор за продажба от 22.11.2000 г., одобрен с решение от 12.02.2011
г. по т.д.№ 7081996 г. на СГС, VІ-4 състав от Р.Б.АД, чието наименование е
променено на ДЗИБ.АД и универсално правоприемство поради преобразуване чрез
вливането на ДЗИБ.АД в Б.П.Б.АД, впоследствие променила наименованието си на Ю.И
Е.Д.Б.АД и Ю.Б. АД.
Ищецът твърди, че през 1994 г. е открил в БСИ М. АД
четири сметки в различна валута – австрийски шилинги, швейцарски франкове,
английски лири и щатски долари. Към 1997 г. наличностите по всяка от сметките
били съответно 21129,64 австрийски шилинги, 20846,81 швейцарски франкове, 8565
английски лири и 40864,96 щатски долара. Съществуването на правоотношенията по
договорите за влог и съответно наличностите по сметките към 15.01.1997 ищецът счита да се доказват от издадени му
извлечения от сметките, както и от издадено удостоверение по чл.2, ал.1 от
Закона за държавна защита на влоговете /отм./. По отношение на БСИ М. АД е
открито производство по несъстоятелност, като с договор за продажба от
22.11.2000 г., одобрен с решение от 12.02.2011 г. по т.д.№ 7081996 г. на СГС,
VІ-4 състав предприятието й е придобито от Р.Б.АД, впоследствие променила
наименованието на ДЗИБ.АД с решение
№39/26.07.2004 г. на СГС по ф.д.0 3006/1998 г. В договора за продажба на
предприятието Р.Б.АД се задължила да поеме изрично посочени задължения за
удовлетворяване на неудовлетворени кредитори на банката с вземания, посочени в
приложение № 11 към договора, в което приложение на стр.35 били посочени
вземанията на ищеца, като банката следвало да открие в едномесечен срок от
влизане на договора в сила депозитни сметки не всеки кредитор с авоар, равен на
посочения в приложението№ 11 към договора.
Р.Б.АД открило сметки на ищеца и ги поканило да
представят документи за правосубектност и представителна власт, но при
явяването в банката нейн служител
уведомил представляващия фондацията, че претенции към средствата по сметките
има трето лице – К. ЕООД, в качеството му на цесионер. По подаден сигнал до СГП
била образувана прокурорско преписка № 2285/26.04.2001 г., която след
извършване на множество процесуално следствени действия, била прекратена с
постановление от 20.04.2017 г. За периода от 2001 г. Р.Б.АД, впоследствие ДЗИБ.АД
отказала издаването на каквито й да било документи във връзка със състоянието и
движението на сметките на ищеца, с мотива да е налице спор за това кой е
титуляр на сметките, въпреки че в разменена между страните кореспонденция от
банката признавали съществуването на сметките и наличностите по тях. През 2004
г. ДЗИБ.АД се влива в Б.П.Б.АД, поради което ищецът счита, че ответникът дължи
връщане на парите, като счита да е обвързан от признанията, направени от
праводателите му, сам да е признал фактите, а последващото отричане, основано
на унищожени документи да е несъстоятелно, тъй като е следвало да ги съхранява
поради висящото наказателно производство.
Ответникът оспорва иска. Оспорва вземанията на ищеца
да са признавани с някое от изявленията, представени в исковата молба. Оспорва
към момента на вливането на ДЗИБ.АД в Б.П.Б.АД ищецът да е имал вземания към
влялата се банка. Счита за недоказани твърденията му за възникването на
правоотношения по договор за влог с БСИ М. АД, както и предаването на
съответните суми от ищеца за съхранение в банката отговарящи на сумата и
валутата по претенцията му, като оспорва представените документи да
удостоверяват каквито и да било задължения във валута, като . Евентуално
твърди, че дори и вземанията да са съществували, то една част, а именно половината от сумите са
били погасени чрез плащане по реда на Закона за държавна защита на влоговете
/отм./.Дори и да е имало остатък, вземането за който е приет в производството
по несъстоятелност, то това вземане може да е било само за суми в Б.валута,
като по отношение на него следва да се приложат правилата за деноминация.
Евентуално възразява за погасяване на вземанията по давност, като сочи, че
ищецът неколкократно е отправял покани през 2009г. и 2011 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
В тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за влог с БСИ М..АД, твърденията си да е предал на
банката парични средства в твърдения размер и валута, уговорените условия за
съхранение, фактът относно приемане на конкретни по вид и размер негови
вземания в производството по несъстоятелност на БСИ М. АД, че същите вземания
са предмет на договора за продажба от 22.11.2000 г. и съдържанието на договора
в частта относно условията, при които Р.Б.АД се задължила да ги удовлетвори с
договора, фактите, относими към настъпилото
правоприемство.
В тежест на ответника
и при установяване на горните факти е да докаже, че Р.Б.АД, респективно
ДЗИБ.АД, за чиито задължения отговора по силата на извършеното преобразуване, е
и изпълнила валидно задълженията си да върне вложените средства на ищеца.
Не са спорни и не се нуждаят от доказване обстоятелствата
относно откриване на производство по несъстоятелност на БСИ М. АД,
придобиването на предприятието на банката от Р.Б.АД, както и вливането на последната, вече с наименование ДЗИБ.АД в Б.П.Б.АД.
Ищецът, въпреки дадените му указания с доклада по
делото, не е представил доказателства за това при кога и при какви условия е
предал парични суми в съответната валута за съхранение на БСИ М. АД.
Единственото представено от него доказателство е заверен препис на
удостоверение от 01.07.1996 г. ,
издадено на основание чл.2, ал.1 от Закона за държавна защита на влогове
и сметки /отм./ от БСИ М., в което се съдържа информация за четири сметки с
посочени номера в раздел „сметки на титуляра в левове“, като общият размер на
посочените суми срещу всяка от сметките в раздела от удостоверението „ размер на средствата по сметката (лв.) е
19856280,01 , като в удостоверението е посочено, че защита по Закона се
предоставя за половината от сумата, а именно 9928140,01 лв., както и разпечатки
на документи „дневно извлечение“ за четирите броя сметки, които съдържат данни
за извършени операции и салдо по
сметката, което се разминава от посоченото в удостоверението, като документи не
са подписани, макар в тях да е посочено,че са издадени от М.- София.
Ответникът е оспорил удостоверението като документ,
респективно е направил възражения, че в представения препис са направени добавки, които или не съществуват в оригинала
или са направени след съставянето му и не от неговия издател. Доколкото обаче
преписът е заверен от адвокат, то и същият има характер на официално заверен
документ по силата на чл.32 ЗА, поради което и въз основа на тази заверка съдът
приема, че такъв документ е съществувал, със съдържанието на представения по
делото препис. Непредставянето на оригинала от ищеца обаче създава пречки съдът
да извърши преценка дали върху документа са правени добавки, като с оглед
съдържанието на самото удостоверение в бланковата му част/издадено е на бланка
по образец/, както и с оглед изискването на 3, ал.1 от Закона за държавна защита на влогове и сметки /отм./,
съдът приема, че информацията в удостоверението относно вид на валута, различен
от българския лев, както и относно суми в друга валута е допълнително нанесена,
респективно не може да се приеме, че изхожда от автора на удостоверението и то
не удостоверява съществуването на сметки на ищеца в БСИ М. в друга валута,
различна от националната.
Такъв извод не може да се направи и
от представените документи -„дневно извлечение“, тъй като същите документи
представляват очевидно разпечатка от електронна система, не са подписани, поради
което и не удостоверяват изявления от името на БСИ М..
На следващо място, дори да се
приеме, че ищецът действително е имал сметка в щатски долари в БСИ М., то с
откриване на производство по несъстоятелност на правилото на по делото не са представени доказателства
негови конкретни вземания към банката да са били включени служебно или въз
основа на предявяване в одобрения от съда по несъстоятелност списък на приетите
вземания на кредиторите на БСИ М., нито са представени доказателства, в какъв
конкретно размер е поето задължение от купувача на предприятието на банката в
несъстоятелност, до който размер Р.Б.АД отговаря към кредиторите на М., съгласно чл.94 от Закона за банките
/отм./ С исковата молба са представени заверени преписи от писма от 05.02.2003 г. и 10.02.2003 г. от Р.Б.АД,
които са заверени от адвокат, поради което и съдът ги приема за официално
заверени преписи, в които се съдържа признание на факти относно включването на
вземания на ищеца в поетите от Р.Б.АД задължения при условията на договора за
продажба на БСИ М. АД, както и за служебно откриване на сметки „безсрочни
депозитни“ с ищеца като титуляр. Тези изявления обаче не съдържат признание на
факти относно броя на сметките, валутата и размера на сумите, поради което и не
доказват твърденията на ищеца за поемане на задължения от Р.Б.АД на задължения
на БСИ М. АД към ищеца в щатски долари на посочената по делото стойност.
Предвид разпоредбата на §2 ДР на ТЗ относно превалутиране на всички задължения
в левове с откриване на производство по несъстоятелност при липсата на
доказателства за условията по договора за продажба на предприятието на
несъстоятелната банка, няма основание да се приеме, че приобретателят е поел
валутни задължения, а още по-малко, че е поел всички съществували такива, тъй
като Законът за банките /отм./ е предоставял възможност в случаите на продажба
на предприятие на банка в несъстоятелност синдикът да намалява задълженията й
/чл.93, ал.2 ЗБотм./
Неоснователни са доводите на ищеца
за признание на факти от страна на ответника – освен посочените две писма от Р.Б.АД,
нито едно друго изявление от името на Р.Б.АД/ДЗИБ.АД не съдържа признание на
факти, относими към спора, като по делото се установява,че електронната система
на ответната банка, в която са мигрирани данните на ДЗИБ.АД след вливането й в
ответника, не съдържа никакви данни за ищеца и неговия банкови сметки.
Следователно в приложение на
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема за
недоказани твърденията на ищеца да са възникнали негови вземания към ответната
банка, поради което и предявеният иск е неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че
дори и при доказване на всички факти относно възникването на вземането и
относно преминаването на задължението към ответника, то искът би бил също
неоснователен поради основателност на възражението за давност. Тъй като няма
доказателства за уговаряне на специални условия за срок с ответника или
неговите праводатели, то и дори да са съществували вземания по договори за влог
или депозит, същите са били безсрочни, съответно давността за вземанията
започва да тече от възникване на задължението на банката за връщането им, а
именно след отправяне на покана до банката –длъжник да върне вложените суми.
Ответникът е представил доказателства за получена на 14.01.2009 г. покана от
ищеца, чрез упълномощен адвокат – Р.Н. за изплащане на всички суми, които
ищецът твърди да е имал по сметки в БСИ М. АД, включително тези в щатски
долари, част от които са предмет на настоящото производство. Считано от
14.01.2009 г. е започнала да тече общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която
е изтекла на 14.01.2014 г., поради което и вземанията биха били погасени по
давност.
По изложените съображения искът
подлежи на отхвърляне, като право на разноски при този изход има ответникът,
който ги е претендирал, като следва да му се присъдят разноски в размер на 800
лв. за депозит за експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ф.ЗА П.И К.– С., рег. по
ф.д.№13678/1995 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***,
ж.к.********ет.2 срещу Ю.Б. АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** по чл.420, ал.2 ТЗ за връщане на сумата от 29693,83 щатски долара, част от вземане в
общ размер на 40864,96 щ.д., вложена от ищеца през 1994 г. по банкова сметка ***,
за което задължение ответникът отговаря по силата на настъпили частно
правоприемство в производството по несъстоятелност на БСИ М. АД чрез закупуване на предприятието
й с договор за продажба от 22.11.2000
г., одобрен с решение от 12.02.2011 г. по т.д.№ 7081996 г. на СГС, VІ-4 състав
от Р.Б.АД, чието наименование е променено на ДЗИБ.АД и универсално
правоприемство поради преобразуване чрез вливането на ДЗИБ.АД в Б.П.Б.АД,
впоследствие променила наименованието си на Ю.И Е.Д.Б.АД и Ю.Б.АД.
ОСЪЖДА
Ф.ЗА П.И К.– С., рег. по
ф.д.№13678/1995 г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***,
ж.к.********ет.2 да заплати на Ю.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 900 лв.
за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДИЯ: