№ 22909
гр. С, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110158255 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. М. Н. и Л. Г. Т. срещу С.
С. Т., с която са предявени активно субективно съединени искове с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено, че ищците са съсобственици, всеки на 1/2 идеална част,
на самостоятелен обект с идентификатор ********* в сграда с идентификатор **********
по КК на гр. С, одобрена със Заповед РД-18-53/23.112-11 на изпълнителния директор на
АГКК, представляващ жилище - апартамент №133 с площ 83,81 кв. м. и прилежащо избено
помещение №8 заедно с 0,794 % от общите части на сградата и правото на строеж с адрес:
гр. С, ж.к. ФЖ, ул. С, бл. 212, вх. Е, ет. 7 и осъждане на ответника да им предаде имота.
В случай че бъдат уважени предявените искове поддържат и искане по чл. 537, ал. 2
ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот
№ 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. по описа на нотариус ВВ, рег. № 268 на НК,
с район на действие Софийски районен съд.
Ищците поддържат, че са съсобственици на посочения имот при равни квоти в
качеството на наследници на Б Г. Т., починал на 27.12.2021 г., а ответникът претендира да е
собственик на основание завещание на починалия, обявено на 12.08.2022 г. и вписано на
23.08.2022 г. в Агенция по вписванията, но нищожно, т.к. не е написано ръкописно и
подписано от завещателя. Твърдят, че завещанието е с посочена в него недостоверна дата,
като не е предадено за пазене и съхранение при нотариус, а се е намирало във фактическата
власт на ответника. Сочат, че ответникът се е снабдил с констативен акт за придобиване по
документи на този имот, започнал е изнасяне на обзавеждането в имота, сменил е
1
ключалката на входната врата на жилището и ги е лишил от фактическата власт върху
имота. Поддържат, че ответникът е ипотекирал имота, но впоследствие ипотеката е
заличена.
С молба от 09.01.2023 г. посочват, че ответникът е прехвърлил на трето лице имота на
04.11.2022 г. – ЙАТ, на която съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 19 от 04.11.2022 г., том VII, рег. № 8071, дело № 795 от 2022 г., по описа на нотариус
ХВ, рег. № 628 на НК, с район на действие Софийски районен съд ответникът се е задължил
да предаде владението на процесния имот.
Молят за уважаване на предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че е близък роднина на Б Г. Т.,
който е първи братовчед на бащата на ответника, а освен това двамата са били и съседи в
сградата, в която се намира и процесният недвижим имот. Посочва, че след смъртта на
завещателя е открил завещанието в жилището, след което е предприел действия по
обявяването му. Оспорва твърденията за нищожност на завещанието, като сочи, че същото
отговаря на всички изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН. Оспорва исковете като неоснователни и
доколкото след обявяване на завещанието е прехвърлил по силата на договор за покупко-
продажба от 04.11.2022 г. в полза на трето за настоящото производство лице правото на
собственост върху жилището и към момента не е негов титуляр. Оспорва имотът да се
намира в негово владение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, твърденията и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №152, дело 10969/94 г. от 12.05.1994 г. на I-ви нотариус при СРС, че ГМ Т. и
М. Т.а Г.а са дарили на сина си Б Г. Т. придобития по време на брака им недвижим имот –
апартамент №133, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ФЖ, бл. 212, вх. Е, ет. 7. Не се твърди и
не се установява приживе Б Г. да е извършил прехвърлителна сделка с имота, поради което и
същият е бил в патримониума му към датата на смъртта му.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № 2659/221.09.2022 г. на СО, р-н С, Б Г. Т.
е починал на 27.12.2021 г., като не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и
сестри или техни низходящи, поради което на основание чл. 8, ал. 4 ЗН наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Видно от удостоверението
наследници по закон на Б Г. Т. на основание чл.8, ал. 4 ЗН са неговите първи братовчеди –
ищцата А. М. Н. /посочена под т. 1.1.1 – дъщеря на сестра на майката на наследодателя/,
ищецът Л. Г. Т. /посочен под т. 1.3.1. – син на брата на майката на наследодателя/, ПС Г. с
ЕГН ********** и КСД /дъщери на брата на бащата на наследодателя/. В четвъртия ред
съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН наследяването не става по заместване, а по правилото, че по-близкия
по степен и низходящия на по-близък по степен изключва по-далечния по степен /в този
смисъл и Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК/. Поради
това в случая призовани към наследяване в четвъртия ред са първите братовчеди и те
2
изключват децата на починалите първи братовчеди /какъвто е и ответникът – посочен в
т.2.1.3.1./.
Представено от ищеца в заверен препис е саморъчно завещание, вписано в Службата
по вписванията с вх. рег. № 62721/23.08.2022 г. , Акт № 280, том XI, дело № 47659/2022 г.,
имотна партида 801562. В същото е посочено, че е съставено на 12.04.2021 г. от Б Г. Т. и с
него завещателят оставя след смъртта си наследствения му апартамент в град С, квартал ФЖ
, ул. С, бл. 212, вх. 6, ап. 133. С оглед своевременното оспорване на представения документ
от страна на ищците, с Определение № 18175 от 26.04.2024 г. е открито производството по
чл. 193, ал. 2 ГПК по проверка истинността на документа. При оспорване автентичността на
саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от завещателя,
страната, която се ползва от него, в случая ответникът, следва да установи неговата
истинност чрез пълно и главно доказване. От заключението на допусната съдебно-почеркова
експертиза се установява, че ръкописният текст в саморъчното завещание от името на Б Г. Т.
не е положен от Б Г. Т. и подписът за „завещател“ не е положен от него. Заключението,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за обосновано, задълбочено и компетентно
изготвено, като не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение
компетентността и безпристрастността на вещото лице. Поради това и съдът кредитира
заключението и въз основа на него приема, че саморъчното завещание от 12.04.2021 г. не е
изписано и подписано от Б Г. Т., поради което съставлява неистински документ.
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията
на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след
завещателните разпореждания. Неизпълнението на което и да е от посочените изисквания
води до нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б. "б ЗН. Следователно на основание
чл. 42, б. „б“ ЗН процесното завещание е нищожно, тъй като не са спазени изискванията на
чл. 25,ал. 1 ЗН да е изписано и подписано лично от завещателя. Нищожността на
единственото придобивно основание, на което се позовава ответникът, налага извод, че
същият не е придобил със смъртта на Б Г. Т. притежавания от последния недвижим имот.
С оглед установената нищожност на завещателното разпореждане призовани да
наследят процесният имот като част от наследството на Б Г. Т. при равни квоти, всеки по ¼
ид.ч., са наследниците му закон - ищцата А. М. Н., ищецът Л. Г. Т., ПС Г. с ЕГН **********
и КСД с ЕГН **********. Недоказани са претенциите на ищците, че са придобили само те
имота, поради липса на приемане на наследството от ПС Г. и КСД. Действително от
представените разписки за заплащане на комунални услуги, такса за гробно място и от
изявленията и действията им по предявяване на настоящия иск се установява, че ищците са
приели наследството, оставено им от починалия Б Г. Т.. Същите обаче биха могли да приемат
и да са собственици само на частта от откритото наследство, за която са призовани към
наследяване. В настоящото производство не се установява останалите двама наследника да
са се отказали от наследството в предписаната от нормата на чл. 52 ЗН форма и отказът да е
вписан в особената книга по чл. 49 ЗН. Отказът от наследството съставлява нарочно
3
изявление, изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство, и не би могло да
се презюмира наличието му поради липса на установени действия по приемане, както
твърдят ищците. До вписването на отказ от наследството в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН
частта, припадаща се на призованите към наследяване ПС Г. с ЕГН ********** и КСД,
съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и
задължения нямат носител и не се придобиват от приелите наследството ищци.
Посоченото обаче касае единствено установителната част на предявения
ревандикационен иск, като ищците следва да бъдат признати за титуляри на доказано
преминалото в техния патримониум право на собственост на по ¼ ид.ч. от процесния имот,
а установителната им претенция да бъде отхвърлена за останалата по ¼ ид.ч.
Притежаваните от тях права и обстоятелството, че ответникът не се установява да е титуляр
на правото на собственост обосновават активната процесуалноправна и материалноправна
легитимация на ищците да ревандикират целия имот от всяко трето на съсобствеността лице,
което го владее без правно основание / в този смисъл трайно установената съдебна практика,
част от която Решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.
о., Решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр. д. № 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г. о.,
Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г. о. и Решение
№ 8 от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г. о. /.
Предявяването на иска по чл. 108 ЗС е действие на управление и с него част от
съсобствениците могат да бранят съсобствеността, като претендират и получат владението
на целия имот от трето лице, което държи или владее вещта без основание, като по
отношение на последното релевантен е моментът на предявяване на иска. В случая исковата
молба е депозирана в съда на 27.10.2022 г. С нотариален акт от 26.08.2022 г. за собственост
на недвижим имот № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. на нотариус ВВ
ответникът е признат за собственик на процесния недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********* като придобит по завещание. Видно от посочения
нотариален акт и от Нотариален акт за поправката му № 37, том V, рег. №8001, дело № 730
от 2022 г. придобивното основание, въз основа на който е издаден, е процесното завещание -
вписано в Службата по вписванията с вх. рег. № 62721/23.08.2022 г., Акт № 280, том XI, дело
№ 47659/2022 г., имотна партида 801562.
Видно от показанията на свидетеля РАМ, живущ в съседство на процесния апартамент,
след около 1-2 месеца от смъртта на Б Т. ответникът почистил и опразнил от наличния в
него багаж апартамента, за да го продава като взел ключовете за апартамента от районно
управление. След опразване на апартамента свидетелят не е виждал ответника. С
протоколно определение от 17.05.2024 г. с оглед изявленията на ответника съдът е отделил
за безспорно по делото обстоятелството, че ответникът е упражнявал фактическата власт
върху имота до началото на ноември 2022 г.
Предвид посоченото доказано в производството е, че ответникът е упражнявал
фактическа власт върху имота към датата на подаване на исковата молба – 27. 10.2022 г. и
доколкото не е станал негов собственик владението му е без правно основание, което налага
4
уважаване на предявения срещу него осъдителен иск по чл. 108 ЗС.
Ирелевантно за извода за основателност на иска е обстоятелството, че в хода на
процеса ответникът е престанал да владее имота като се е разпоредил на 04.11.2022 г. с него
в полза на трето за производството лице - ЙАТ с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 19 от 04.11.2022 г., том VII, рег. № 8071, дело № 795/2022 г.
Процесуалният закон допуска принудително изпълнение на осъдителното решение по иск за
ревандикация не само срещу осъдения ответник, но и срещу трето лице, което е придобило
владението върху имота след предявяване на иска по чл. 108 ЗС и в този смисъл
обстоятелството дали ответникът по този иск в хода на процеса е престанал да владее
спорния имот, защото е предал владението или то му е било отнето от друго лице, не е
основание за отхвърляне на предявения против него ревандикационен иск. /в този смисъл
Решение № 9 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 301/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 88 от
29.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5719/2015 г., I г. о., ГК и др./.
По искането по чл. 537, ал. 2 ГПК
Установена в производството е нищожността на процесното завещание, въз основа на
което ответникът е признат за собственик на процесния имот, поради което са налице
предпоставките на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт от 26.08.2022 г. за
собственост на недвижим имот № 86, том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. на нотариус
ВВ, поправен с Нотариален акт за поправка № 37, том V, рег. №8001, дело № 730 от 2022 г.,
доколкото същият има констативен характер.
По разноските
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищците
разноски за производството в размер 3633,52 лева, от които 383,52 лева – държавна такса,
250 лева за възнаграждение на вещо лице и общо 3000 лева за адвокатско възнаграждение
/т.е. по 1500 лева на всеки ответник – намалено по възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК от претендирано от всеки по 2125 лева с оглед фактическата и
правна сложност на производството, без съдът да дължи съобразяване на минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС./
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 108
ЗС от А. М. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 333, вх. 1, ет. 4, ап. 14 и Л. Г.
Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. К, ул. ДМ №12 срещу С. С. Т. с ЕГН ********** и адрес:
гр. С, ж.к. ЗФ, № 69, ет. 4, ап. 409, че А. М. Н. с ЕГН ********** и Л. Г. Т. с ЕГН:
********** са собственици всеки на ¼ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор
********* в сграда с идентификатор ********** по КК на гр. С, одобрена със Заповед РД-
18-53/23.112-11 на изпълнителния директор на АГКК, представляващ жилище - апартамент
5
№133 с площ 83,81 кв. м. и прилежащо избено помещение №8 заедно с 0,794 % от общите
части на сградата и правото на строеж с адрес: гр. С, ж.к. ФЖ, ул. С, бл. 212, вх. Е, ет. 7 като
ОТХВЪРЛЯ установителните претенции на всеки за разликата над 1/4 ид. ч. до
претендираната 2/4 ид.ч. (½ ид.ч.) от описания имот и ОСЪЖДА С. С. Т. с ЕГН
********** да предаде на А. М. Н. с ЕГН ********** и Л. Г. Т. с ЕГН: **********
владението на целия имот.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. посл. ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 86 от 26.08.2022 г., том IV, рег. № 6468, дело № 587 от 2022 г. на нотариус
ВВ, рег. № НК 268, с който С. С. Т. с ЕГН ********** е признат за собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* като придобит по завещание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. С. Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к.
ЗФ, № 69, ет. 4, ап. 409 да заплати на А. М. Н. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3,
бл. 333, вх. 1, ет. 4, ап. 14 и Л. Г. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. К, ул. ДМ №12 сума в
размер на 3633,52 лева - разноски за производството.
УКАЗВА на ищците на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, че в шестмесечен срок от влизане в
сила на решението следва да бъде извършвано отбелязване на решението по вписаната
искова молба в Агенция по вписванията, Имотен регистър, като ги предупреждава, че след
изтичане на този срок вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6