Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 129 20.04.2018 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори март Година две хиляди и осемнадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 154
по описа за 2017
година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.Околовръстен
път № 260, представлявано от изпълнителния директор Петя Николова Димитрова и
прокуриста Милена Ванева, чрез адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв.Христина Иванова ***, със съдебен адрес:***, бизнес
сграда „Ивел“ против Й.М.С. с ЕГН **********,***, с постоянен адрес:***,
представляван от адв.БойкоТемелков ***, със съдебен адрес:*** да бъде осъден да
заплати сумата от 52 223.89 лв. по запис на заповед от 27.12.2007г., от
които 32 752.12 лв. главница и 19 741.77 лв. лихва, както и да
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.367
от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител подаде писмен отговор с
твърдения, че липсва запис на заповед, тъй като не е представен по делото в
оригинал. Налице е неизискуемост на записа на заповед поради непредявянето му
на длъжника, вкл. в производството по несъстоятелност против „Бриз ойл“ ООД с
ЕИК ********* по т.д.№ 60/2015г. по описа на ОС-Бургас, а направо на авалиста.
Налице е частично плащане в размер на 20 000 лв. от друг авалист – Д. Ж.чрез
споразумение с банката. „Юробанк България“ АД е било недобросъвестно, което
позволява на авалиста да направи и лични възражения, което е право на хонората.
Записът на заповед е бил издаден по повод сключен договор за банков кредит
„Бизнес револвираща линия“ № BL12106 от 21.07.2007г.,
като задължението по него е било погасено и по силата на анекс от 06.01.2010г.
е възникнало ново задължение, което този запис на заповед не обезпечава, а с
това се е погасила и отговорността на авалистите. Направено е и възражение за
изтекла погасителна давност за сумата от 20 000 лв. главница и 19 741.77
лв. лихва, тъй като по давност е погасено вземането по каузалната сделка.
В допълнителна
искова молба, ищецът изрази становище, че по силата на чл.617 ал.1 от ТЗ, с
откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, всички вземания
стават изискуеми. Но и въпреки това, ищецът е бил уведомен с нотариална покана
към 05.05.2016г. Авалистът С. би отговарял по силата на чл.485 от ТЗ за
задължението на „Бриз ойл“ ООД дори и дружеството да бъде заличено. Не се
оспорва извършеното плащане от 20 000 лв., което е погасило вземането по
записа на заповед за разноски и лихви. Не се оспорва и обезпечителната функция
на записа на заповед по цит.договор за банков кредит. Разсрочването на един
дълг не е индиция за извършване на подновяване по смисъла на чл.107 от ЗЗД. На
основание чл.531 ал.1, вр.чл.537 от ТЗ срокът на погасителната давност за
вземане на поемателя срещу издателя е тригодишен и започва да тече от падежа,
който е настъпил на 05.05.2016г.
В постъпилия
отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа направените
възражения и искания с отговора на исковата молба. Твърди, че приложения запис
на заповед не е оригинал, а цветно фотокопие. Същият не носи подписа на С..
Въпреки признанието за получено пращане от друг авалист, претенцията на банката
не е била намалена от 2013г. насам нито по отношение на главницата, нито за
лихвата. Анексът от 06.01.2010г. съдържа всички елементи на новация, а
следователно задължението по първоначалния договор с банката е отпаднало за
длъжника.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като
основателна и доказана. В подкрепа на претенцията ангажира съдебно-почеркова и
съдебно-счетоводна експертизи. Аргументи изложи в писмени бележки.
Процесуалният представител на ответника в съдебно
заседание поддържа направените възражения, като счита, че предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В подкрепа на защитната
си теза ангажира свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Защитната теза беше развита и в писмени
бележки.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, вр.чл.538 от ТЗ.
Не се спори, че записа на заповед е бил издаден да
служи като обезпечение по повод сключен договор за кредит, отпуснат от ищеца в
полза на „Бриз ойл“ ООД за сумата от 40 000 лв. /л.40-45 по делото/. На
същата дата – 27.12.2007г., е бил сключен и договор за поръчителство с
поръчители Й.С. и Д. Ж./л.99-100/. Не се спори и относно сключването на
споразумение от 13.06.2016г. между ищеца и другия авалист по записа на заповед
Д. Ж., който не се спори, че е заплатил сумата от общо 20 000 лв. /л.55-59/.
Според представения запис на заповед от 27.12.2007г. /л.69
по делото/, „Бриз ойл“ ООД се е задължило при предявяване на записа на заповед
да заплати на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, неотменяемо и безусловно сумата
от 40 000 лв., ведно с годишна лихва в размер на 13.5 % върху сумата,
считано от датата на издаване. Срокът за предявяване е до 27.01.2028 г. и е
платим на адрес в гр.Бургас. Според приложена нотариална покана, на
02.12.2016г. същата е била връчена на Й.С. /л.7-9/. Нотариална покана е била
връчена на Й.С. и в качеството му на управител на „Бриз ойл“ ООД чрез
залепване, по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на адреса, посочен в ТР като седалище
на дружеството. С уведомление от 12.11.2013г., кредиторът е уведомил ответното
дружество, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит,
обявява цялото вземане в размер на 32 752.12 лв. главница, 18 197.63
лв. дължима лихва и 533.69 лв. такси, за предсрочно изискуемо.
Според заключението на вещото лице по допусната и приета
съдебно-почеркова експертиза /л.118-125/, приложения по делото запис на заповед
на л.69 е оригинал, като подписите срещу „издател“ и „авалист“ срещу името Й.С.
са положени от Й.С..
В заключението си по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л.139-191/, вещото лице е стигнало до извода, че към 04.04.2017г.
останалата неплатена главница по договора за кредит е в размер на
32 752.12 лв., възнаградителна лихва в размер на 12 854.11 лв. и
мораторна лихва от 7438.02 лв. за периода от 04.04.2014 до 04.04.2017г. В
съдебно заседание вещото лице поясни, че от внесените от Д.Желев 20 000
лв., с 19 134.04 лв. са били погасени дължими лихви до 01.04.2014г.
/лихвен лист по т.5/.
Представените доказателства водят до следните
фактически и правни изводи.
Издаденият в
полза на „Юробанк България“ АД /към 27.12.2007г. с наименование „Юробанк И Еф
Джи България“ АД/ запис на заповед, съдържа задължителните реквизити съобразно
чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна документ. Посочена е дължимост при
предявяване, което е било заместено от разпоредбата на чл.617 ал.1 от ТЗ,
предвид обявяването на глания длъжник „Бриз ойл“ ООД в несъстоятелност с
решение по т.д.№ 60/2015г. по описа на ОС-Бургас. Записът на заповед е бил
предявен и на авалиста Й.С. най-късно на 02.12.2016г. С оглед извършеното
предявяване, след 02.12.2016г. ответникът е дължал плащане. Поради това и съдът
приема, че записа на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в
размер на 32 752.12 лв. главница и 19 741.77 лв. дължива лихва.
Възраженията на ответника са неоснователни, доколкото
в отговора на исковата молба беше
заявено, че положените подписи не са на Й.С.. В заключението на приетата
съдебно-почеркова експертиза беше категорично заявено от вещото лице, че
подписите са били положени от ответника.
Не може да бъде уважено и възражението за изтекла
погасителна давност. С предявяването на менителничния ефект на авалиста към
02.12.2016г., е настъпил падежа на процесния запис на заповед. Исковата молба е
заведена на 04.04.2017г. или преди да е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД
обща пет годишна давност, съотв. 3 – годишната давност за вземания за лихви.
Допустимо е по повод издаде запис на заповед да се направи
възражение по същество /лично възражение/ съобразно чл.465 от ТЗ, приложимо към
записите на заповед на основание чл.537 от ТЗ. Обичайно каузални правоотношения
между страните, са основанията за издаването на запис на заповед. Поради това и
плащанията на поетите задължения по каузалните сделки освобождават ответника в
качеството му на авалист и от съответната част от менителничното задължение. За
да може да направи такива възражения обаче, авалиста следваше да докаже, че
кредитора е бил недобросъвестен. Доказателства затова не бяха представени.
Никъде от цит.решение № 67/25.05.2017г. на ВКС по т.д.№ 60075/2016г., І т.о. не
може да се изведе, че кредитора „Юробанк България“ АД е недобросъвестен, „тъй
като е едновременно приносител на ценната книга и кредитор по каузалното
правоотношение“. Напротив, посочено е, че е недобросъвестен онзи приносител на
правата по менителничния ефект, който знае какво е каузалното правоотношение, поради което
длъжник по прекия иск се е задължил с менителничната сделка, но и знае, че са
настъпили факти, които пораждат лично възражение срещу кредитора по каузалното
правоотношение. Примерно са изброени хипотези на необросъвестност /че
каузалното правоотношение не е възникнало; възникнало е, но е погасено изцяло
или отчасти/. Извършеното по силата на споразумението с другия авалист частично
погасяване на задължения, се отнася за разноски и лихви, чийто падеж е настъпил
преди 01.04.2017г. /установено от вещото лице/, както е било уговорено в самото
споразумение – т.3.2 /л.57/. Исковата молба е заведена на 04.04.2017г. и
съпоставката на търсените суми с извършеното погасяване показа, че ищецът в
качеството си на кредитор по каузалното правоотношение се е съобразил с
погасяването. Поради изложеното, всички останали възражения на ответната страна
не могат да бъдат разгледани, тъй като не се доказа недобросъвестност на ищеца
като приносител на менителничния ефект.
Но дори и да бяха допустими, същите са неоснователни.
Доказателства, че поетото с приложения запис на
заповед парично задължение е вече изцяло изплатено от ответника или другия
авалист, не бяха приложени. По отношение на Д.Ж. важи изложеното по-горе. В
допълнение, погасяването на правото на иск за претендиране на изтекли лихви и
разноски към момента на извършеното погасяване е без значение, на основание
чл.118 от ЗЗД.
Никъде в споразумението няма употребен израз, който да
води до извод, че кредитора е извършил „опрощаване“ на свое вземане. В т.5.1 е
записано, че споразумението има значение само за сключилите го. Не е ясно, на
какво основание ответната страна твърди, че следва да се приложи чл.124 от ЗЗД,
но това не може да стане чрез допълване от страна на съда на клаузи по
споразумението или тълкува извън установената от страните воля.
Основателен е довода на ищцовата страна, че чл.617
ал.1 от ТЗ постановява изискуемост на всички парични задължения на длъжника от
датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Това е станало
с решение № 261/ 08.06.2015г. по т.д.№ 60/2015г. по описа на ОС-Бургас спрямо
платеца по записа на заповед „Бриз ойл“ ООД. Или от тази дата паричното
задължение по записа на заповед е станало изискуемо и дължимо. Опитът на ищеца
да предяви записа на заповед по адреса на длъжника според ТР, е без значение
дали е бил успешен или не, както и дали към този момент управителните органи на
дружеството са били с прекратени правомощия съобразно определение на съда по
несъстоятелност № 161/ 902.02.2015г.
Заличаването на главния длъжник „Бриз ойл“ ООД с
решение № 357/ 20.11.2017г. по т.д.№ 60/2015г. по описа на ОС-Бургас, на
основание чл.485 от ТЗ не води до освобождаване от отговорност за задължението
по записа на заповед спрямо авалиста Й.С..
По повод искане на ответната страна, съдът задължи
ищеца да представи Общи условия на банката, които са били валидни към момента
на сключване на договора за кредит. Такива обаче не са били подписвани, в самия
договор също няма препратки към Общи условия, поради което и възражението на
ищеца за липсата на такива уговорки, е основателно. Приложените на л.115-116 по
делото „Общи условия за отпускане …“ не са подписани от страните и нямат връзка
с делото.
Сключеният анекс 1 към договора за кредит /л.46-47/ и
погасителен план към него, не представлява подновяване на договора – чл.107 от ЗЗД, тъй като не съдържа такава воля на подписалите го страни. Липсва замяна на
съществуващото задължение с ново.
Основателна е претенцията за присъждане на лихва върху
приетото за установено вземане, като за дължимия размер съдът се позовава
изцяло на заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Установеният размер е 20 292.13 лв., като исковата молба
следва да бъде уважена за претендираната сума от 19 741.77 лв.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, Й.С. следва да заплати в полза на „Юробанк България“ АД направените
по делото разноски в размер на 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 2088.96 лв.
внесена държавна такса и 2516.06 лв. изплатено адвокатско възнаграждение или
общо 4805.02 лв. съобразно и приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от
горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.538 от ТЗ, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.М.С. с ЕГН **********,***, с постоянен
адрес:***, представляван от адв.Бойко Темелков ***, със съдебен адрес:*** да
заплати в полза на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Витоша“, ул.Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителния
директор Петя Николова Димитрова и прокуриста Милена Ванева, чрез адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, БУЛСТАТ *********, чрез адв.Христина Иванова
***, със съдебен адрес:***, бизнес сграда „Ивел“ сумата от 32 752.12 /тридесет
и две хиляди седемстотин петдесет и два лв. дванадесет ст./ главница и сумата
от 19 741.77 /деветнадесет хиляди седемстотин четиридесет и един лв. седемдесет
и седем ст./ лихва, дължими по запис на заповед от 27.12.2007г.
ОСЪЖДА
Й.М.С. с ЕГН **********,***,
с постоянен адрес:***, представляван от адв.Бойко Темелков ***, със съдебен
адрес:*** да заплати в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.Околовръстен път №
260, представлявано от изпълнителния директор Петя Николова Димитрова и
прокуриста Милена Ванева, чрез адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“,
БУЛСТАТ *********, чрез адв.Христина Иванова ***, със съдебен адрес:***, бизнес
сграда „Ивел“ сумата от 4805.02 /четири хиляди осемстотин и пет лв. две ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: