№ 301 / 11.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 772 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от К.П. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 005335 издадено на 01.12.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на лицето са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лева за нарушения по чл.6 т.1 и по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
В мотивираната си жалба санкционираното лице оспорва изцяло законосъобразността на наказателното постановление и иска от съда да постанови решение, с което да я уважи, ведно с произтичащите от това законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят К.П. редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения му защитник се заявява, че се поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.10.2017г., около 14:10ч. в с.Студено буче, Област Монтана, на ул.,,Георги Д." срещу разклона за с.Войници, жалбоподателят К.П. управлявал твлекач ,, xxxx и полуремарке с рег.№ XXXX Движението на МПС – то било извършено при наличие на въведена забрана за автомобили над 12 тона с пътен знак В 18. Жалбоподателят бил спрян за проверка от служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана К.К. и Е.И.. Двамата констатирали, че лицето се движи в нарушение на въведената с пътен знак забрана и при поискване не представя контролния си талон към СУПС. Във връзка с констатираните нарушения бил съставен АУАН № 5335, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на съставения акт, било издадено и насотящето наказателно постановление.
Видно от показанията на свидетелите К.К. и Е.И. е, че и двамата са установили въведената с пътен знак забрана за движение на автомобили с маса над 12 тона, както и че жалбоподателят се е движел след мястото на действие на знака и при поискване не е предоставил контролния си талон към СУМПС. Съдът кредитира показанията на разпитаните лица като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на вътрешното си убеждение и мотивиране на своето решение. Свидетелските показания се подкрепят и то приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото, поради което съдът приема в случая, че безспорно се доказва, че със своето противоправно действие, жалбоподателят е извършил вменените му административни нарушения.
По делото безспорно беше установено, че лицето се е движело с товарен автомобил с маса над 12 тона след въведена с пътен знак забрана.
Не следва да бъде споделено неговото възражение, че липсва конкретика, относно формата на изпълнително деяние на вмененото му нарушение, предвид наличието на няколко хипотези. В случая както в АУАН, така и в НП изрично е упоменато, че жалбоподателят се е движел след поставен пътен знак В 18, което е една от възможните алтернативи, регламентирани в чл.6, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна деецът е извършил нарушението виновно при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че има поставен пътен знак В 18 и въпреки това е продължил движението на управлявания от него товарен автомобил.
Цитираната от защитника на жалбоподателя съдебна практика е неотносима към предмета на делото, тъй като с последващи решения на Административен съд – гр.Монтана по аналогични случаи, издадените наказателни постановления са били потвърждавани (напр. Решение № 90 от 12.02.2018г. по КАНД № 1/2018г.).
Същевременно е налице извършено административно нарушение и по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като разпитаните в съдебно заседание свидетели са категорични, че след като при проверката бил поискан контролния талон към СУМПС, същият не им бил представен.
Не следва да бъде споделено и последното оплакване на защитника на жалбоподателя, че изпълнителното му деяние не е било съставомерно, тъй като законът задължава лицето да ,,носи” изискуемия документ, а не да го представя. Подобни абсурдни съждения, освен че се явяват нелогични и противоречащи на здравия житейски разум, но и не намират опора при тълкуването на разпоредбите на самия закон. Това е така, тъй като житейски не е възможно да бъде установено дали едно лице ,,носи” в себе си контролния талон, ако не го представи при поискване от съответните длъжностни лица.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът намира, че административно наказващият орган правилно е съблюдавал санкциониращите разпоредби на чл.183, ал.7 и чл.183, ал.1 т.1 от ЗДвП като е наложил наказания, които са строго регламентирани в закона.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, е изцяло законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 005335 издадено на 01.12.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на основание чл.183, ал.1 т.1 и ал.7 от ЗДвП, на К.П. xxx,, xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx, са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 10 лева за извършени нарушения по чл.6 т.1 и по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: