Решение по дело №8994/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3512
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110208994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3512
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110208994 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от
15.07.2022г. прокурор при СРП е предложил обвиняемия Ц. П. Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК по досъдебно производство №
15091/2022г. по описа на 04 РУ – СДВР по обвинение в извършено
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание за СРП представител не се явява.
Обвиняемият Ц. Д., редовно призован, се явява лично като се съгласява
с предложението на прокурора и моли същото да бъде уважено.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Ц. П. Д. е роден на ...................г. в ..............., живее в
..................., българин, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, неженен, не осъждан към момента на деянието, с ЕГН:
1
**********.
Обвиняемият Ц. Д. бил управител на търговското дружество ,,МИР“
ЕООД, което било регистрирано в СГС – Търговско отделение и е било със
седалище и адрес на управление в гр.София. През 2017г. била извършена
проверка на търговеца от служители на ТД на НАП – София.
Проверката установила публични задължения в размер на 176 673,35
лева главница и лихва в размер на 137 150,59 лева или общо 313 787,94 лева,
установени със СД по ЗДДС н стойност 4 486, 20 лева главница, декларация
образец 6 на обща стойност 171 613,07 лева главница, ,ГДД по издадено от
НАП на стойност 500 лева главница и ФГВРС за 2011г. на стойност 11,13
лева главница и съответните лихви. Установените ликвидни и изискуеми
задължения дружеството не било заплатило, като изпаднало в
неплатежоспособност на 02.06.2017г. Впоследствие на 03.07. 2017г., след
изтичане на законоустановения 30 – дневен срок от спиране на плащанията по
горепосоченото публично задължение, считано от 02.06.2017г. до
03.07.2017г., обвиняемият не поискал от СГС да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл.608, ал.2 от ТЗ.
По случая било образувано досъдебно производство в хода на което
били разпитани като свидетели първоначалните собственици и представители
на търговското дружество П. Ч., Р. Т. и Д. П., както и С. Б. – последната от
които в качеството й на публичен изпълнител по образуваното срещу
търговеца изпълнително дело. От техните показания се установява наличието
на задължения, тяхната изискуемост и настъпилата неплатежоспособност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите детайлно
описват предмета на дейност на въпросното дружество, неговите последващи
задължения, както и пасивното поведение на неговия последващ собственик и
управител в лицето на Ц. Д..
В хода на досъдебното производство била назначена и съдебно
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че търговецът е
бил спрял плащанията си и не е разполагал с достатъчно по размер активи за
покриване на задълженията си по свръхзадлъжнялостта си. Имало е
образувано изпълнително дело за събиране на вземанията пред ТД на НАП, за
чието съобщение е било връчено от свидетелката С. Б. – С. и връчено на
2
свидетеля П. Ч.
Също така били приобщени и редица писмени доказателства и
доказателствени средства и в частност материалите по изпълнителното дело
№16151112/2016г. и копие от договор за прехвърляне на дружествени дялове
от капитала на ,,МИР“ ЕООД от 24.11.2016г., потвърждаващи съдържащите
се в свидетелските показания и заключението на вещото лице факти.
С Постановление от 07.06.2022г. към наказателна отговорност по
чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК бил привлечен собственика и управител на
дружеството ,,МИР“ ЕООД Ц. П. Д.. Разпитан в качеството на обвиняем,
същият се възползвал от правото си да не дава обяснения.
При така установената фактическа обстановка, която не се отличава от
изложената в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна
отговорност, и с оглед събраните по делото безспорни и непротиворечиви
доказателства и доказателствени средства е видно, че обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление
по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез
бездействие. То се изразява в преустановяване на плащанията по ликвидно и
изискуемо вземане, което в случая е било безспорно установено по силата на
писмени доказателства. Задължението трябва да е публично и деецът да не е
поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към
инкриминирания период обвиняемият е бил едноличен управител и
представител на дружество с ограничена отговорност по силата на сключения
между него и свидетеля Д. п. договор за прехвърляне на дружествени дялове
от капитала на ,,МИР“ ЕООД. Съгласно съдебната практика управителят и
представителят на търговско дружество е самостоятелен субект на
престъпление по чл.227б, ал.2 от НК и като такъв следва да носи
самостоятелна отговорност ако в 30 – дневен срок от спиране на плащането
не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност /в този смисъл
Тълкувателно Решение № 5 от 22.12.2014г. на ОСНК на ВКС/.
Дружеството ,,МИР“ ЕООД било със седалище и адрес на управление в
гр. София и именно пред СГС е следвало да бъде извършено изискуемото
действие. Законът не изисква състоянието на неплатежоспособност
задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне
3
на съда по реда на чл.630 от ТЗ да се обсъжда въпроса за наказателната
отговорност на управителя на дружеството.
Тъй като деянието е формално, за неговата съставомерност е без
значение дали платежоспособността е само фактическа, или е обявена от съда
по надлежния ред. /в този смисъл Решение № 217/09.05.2003г. по н.д. №
841/2002г. ІІ н.о. на ВКС/. Доколкото липсват доказателства за привеждане в
действие на такава процедура в законоустановения срок, обвиняемият, със
своето бездействие, е извършил престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от
НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма
на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемият е
съзнавал, че е дружеството не е продължило да погасява публичните си
задължения, за което е бил уведомен от свидетеля Петър Чучев.
По отношение отговорността на дееца съдът счете, че предложението на
прокурора, обвиняемият да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде
уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1
от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
Видно от доказателствата по делото е, че за извършеното престъпление
по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до три години или глоба в полза на държавата до пет хиляди лева.
Обвиняемият Ц. Д. не е бил осъждан за престъпление от общ характер
към момента на деянието и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел. Липсват и причинени от деянието
имуществени вреди. В този смисъл следва същата да бъде освободена от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в полза на държавата.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази като
отегчаващо отговорността обстоятелство на обвиняемия високата обществена
опасност на извършеното престъпление, ниското правно съзнание и
незачитане на установения в страна правов ред, а от друга –признанието му на
вината, изминалият период от време от изпълнителното деяние до
постановяване на съдебното решение, както и доброто му процесуално
поведение. Санкционната част на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
4
предвижда налагане на административно наказание в размер от хиляда до пет
хиляди лева.
Предвид изложеното съдът намира, че наложеното наказание следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
към предвидения в закона минимум от 1 000.00 /хиляда/ лева, което в най –
пълна степен би постигнало целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СДВР направените в разноски в размер на 639,00 лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената в досъдебното
производство съдебно – счетоводна експертиза, както и по сметка на СРС
сумата от по 05.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Ц. П. Д. - роден на .................г. в ..................
живее в ...................., българин, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, неженен, не осъждан към момента на деянието, с ЕГН:
********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.07.2017г. в гр. София,
бул.,,Витоша“ № 2, Софийски Градски съд, Търговско отделение, в
качеството си на управител и представляващ ,,МИР” ЕООД, с ЕИК: ................,
изпаднало в неплатежоспособност, като е имал непогасени, изискуеми и
ликвидни публични задължения към НАП в размер на 176 637,35 (сто
седемдесет и шест хиляди шестстотин тридесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки) лева и лихва в размер на 137 150,59 (сто тридесет и седем хиляди
сто и петдесет лева и петдесет и девет стотинки) лева или общо 313 787,94
(триста и тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет
и четири стотинки) лева, установени със СД по ЗДДС на стойност 4 486,20
(четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет стотинки)
лева главница, декларация образец 6 на обща стойност 171 613,07 (сто
седемдесет и един лева шестстотин и тринадесет лева и седем стотинки)
главница, ГДД по ЗКПО за 2014г. за 26,95 лева (двадесет и шест лева и
деветдесет и пет стотинки) лева главница, НП № F 189020/03.02.2016г.
издадено от НАП на стойност 500 (петстотин) лева главница и ФГВРС за
2011г. на стойност 11,13 (единадесет лева и тринадесет стотинки) лева
5
главница и съответните лихви и в 30 – дневен срок от спиране на плащането –
от 02.06.2017г. до 03.07.2017г. включително, не поискала от съда /СГС/ да
открие производство по несъстоятелност/, поради което и на основание
чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно
наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемият Ц. П.
Д. /със снета по – горе самоличност/ да заплати по сметка на СДВР
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер 639,00
лева, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената в
досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза, както и по
сметка на СРС сумата от по 05.00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от
днес пред СГС.





Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност от
15.07.2022г. прокурор при СРП е предложил обвиняемия ЦВ. П. Д. да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК по досъдебно производство №
15091/2022г. по описа на 04 РУ – СДВР по обвинение в извършено
престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание за СРП представител не се явява.
Обвиняемият Ц.Д., редовно призован, се явява лично като се съгласява
с предложението на прокурора и моли същото да бъде уважено.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият ЦВ. П. Д. е роден на ......................г. в гр................., живее в
..............., българин, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, неженен, не осъждан към момента на деянието, с ЕГН:
**********.
Обвиняемият Ц.Д. бил управител на търговското дружество ,,МИР“
ЕООД, което било регистрирано в СГС – Търговско отделение и е било със
седалище и адрес на управление в гр.София. През 2017г. била извършена
проверка на търговеца от служители на ТД на НАП – София.
Проверката установила публични задължения в размер на 176 673,35
лева главница и лихва в размер на 137 150,59 лева или общо 313 787,94 лева,
установени със СД по ЗДДС н стойност 4 486, 20 лева главница, декларация
образец 6 на обща стойност 171 613,07 лева главница, ,ГДД по издадено от
НАП на стойност 500 лева главница и ФГВРС за 2011г. на стойност 11,13
лева главница и съответните лихви. Установените ликвидни и изискуеми
задължения дружеството не било заплатило, като изпаднало в
неплатежоспособност на 02.06.2017г. Впоследствие на 03.07. 2017г., след
изтичане на законоустановения 30 – дневен срок от спиране на плащанията по
горепосоченото публично задължение, считано от 02.06.2017г. до
03.07.2017г., обвиняемият не поискал от СГС да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл.608, ал.2 от ТЗ.
По случая било образувано досъдебно производство в хода на което
били разпитани като свидетели първоначалните собственици и представители
на търговското дружество П. Ч., Р. Т. и Д. П., както и С. Б. – последната от
които в качеството й на публичен изпълнител по образуваното срещу
търговеца изпълнително дело. От техните показания се установява наличието
на задължения, тяхната изискуемост и настъпилата неплатежоспособност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното производство
свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Същите детайлно
описват предмета на дейност на въпросното дружество, неговите последващи
1
задължения, както и пасивното поведение на неговия последващ собственик и
управител в лицето на Ц.Д..
В хода на досъдебното производство била назначена и съдебно
счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че търговецът е
бил спрял плащанията си и не е разполагал с достатъчно по размер активи за
покриване на задълженията си по свръхзадлъжнялостта си. Имало е
образувано изпълнително дело за събиране на вземанията пред ТД на НАП, за
чието съобщение е било връчено от свидетелката С. Б. – С. и връчено на
свидетеля П. Ч.
Също така били приобщени и редица писмени доказателства и
доказателствени средства и в частност материалите по изпълнителното дело
№16151112/2016г. и копие от договор за прехвърляне на дружествени дялове
от капитала на ,,МИР“ ЕООД от 24.11.2016г., потвърждаващи съдържащите
се в свидетелските показания и заключението на вещото лице факти.
С Постановление от 07.06.2022г. към наказателна отговорност по
чл.227б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК бил привлечен собственика и управител на
дружеството ,,МИР“ ЕООД ЦВ. П. Д.. Разпитан в качеството на обвиняем,
същият се възползвал от правото си да не дава обяснения.
При така установената фактическа обстановка, която не се отличава от
изложената в постановлението на прокурора за освобождаване от наказателна
отговорност, и с оглед събраните по делото безспорни и непротиворечиви
доказателства и доказателствени средства е видно, че обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление
по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез
бездействие. То се изразява в преустановяване на плащанията по ликвидно и
изискуемо вземане, което в случая е било безспорно установено по силата на
писмени доказателства. Задължението трябва да е публично и деецът да не е
поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност. Към
инкриминирания период обвиняемият е бил едноличен управител и
представител на дружество с ограничена отговорност по силата на сключения
между него и свидетеля Д. П. договор за прехвърляне на дружествени дялове
от капитала на ,,МИР“ ЕООД. Съгласно съдебната практика управителят и
представителят на търговско дружество е самостоятелен субект на
престъпление по чл.227б, ал.2 от НК и като такъв следва да носи
самостоятелна отговорност ако в 30 – дневен срок от спиране на плащането
не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност /в този смисъл
Тълкувателно Решение № 5 от 22.12.2014г. на ОСНК на ВКС/.
Дружеството ,,МИР“ ЕООД било със седалище и адрес на управление в
гр. София и именно пред СГС е следвало да бъде извършено изискуемото
действие. Законът не изисква състоянието на неплатежоспособност
задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне
на съда по реда на чл.630 от ТЗ да се обсъжда въпроса за наказателната
2
отговорност на управителя на дружеството.
Тъй като деянието е формално, за неговата съставомерност е без
значение дали платежоспособността е само фактическа, или е обявена от съда
по надлежния ред. /в този смисъл Решение № 217/09.05.2003г. по н.д. №
841/2002г. ІІ н.о. на ВКС/. Доколкото липсват доказателства за привеждане в
действие на такава процедура в законоустановения срок, обвиняемият, със
своето бездействие, е извършил престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от
НК.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма
на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемият е
съзнавал, че е дружеството не е продължило да погасява публичните си
задължения, за което е бил уведомен от свидетеля Петър Чучев.
По отношение отговорността на дееца съдът счете, че предложението на
прокурора, обвиняемият да бъде освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде
уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1
от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
Видно от доказателствата по делото е, че за извършеното престъпление
по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
до три години или глоба в полза на държавата до пет хиляди лева.
Обвиняемият Ц.Д. не е бил осъждан за престъпление от общ характер
към момента на деянието и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел. Липсват и причинени от деянието
имуществени вреди. В този смисъл следва същата да бъде освободена от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в полза на държавата.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази като
отегчаващо отговорността обстоятелство на обвиняемия високата обществена
опасност на извършеното престъпление, ниското правно съзнание и
незачитане на установения в страна правов ред, а от друга –признанието му на
вината, изминалия период от време от изпълнителното деяние до
постановяване на съдебното решение, както и доброто му процесуално
поведение. Санкционната част на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
предвижда налагане на административно наказание в размер от хиляда до пет
хиляди лева.
Предвид изложеното съдът намира, че наложеното наказание следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
към предвидения в закона минимум от 1 000.00 /хиляда/ лева, което в най –
пълна степен би постигнало целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СДВР направените в разноски в размер на 639,00 лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената в досъдебното
3
производство съдебно – счетоводна експертиза, както и по сметка на СРС
сумата от по 05.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
4