№ 129
гр. Русе, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600432 по описа за 2021 година
с участието на секретар Тодорка Недева, в присъствието на
прокурора М.М., след като разгледа докладваното от съдията Иванов в.н.о.х.
дело № 432/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по протест от Районна прокуратура – Русе и Жалба от
жалба от особен представител /повереник/ на пострадало лице съгласно
обвинението, против присъда № 260044/12.03.2021год., постановена по
НОХД№ 1323/20г. по описа на Районен съд – Русе, която:
Подсъдимия КР. Т. Т. е признат за:
Невинен в това, че на 14.01.2017 г., в землището на с.П.,
местност „К.“, обл.Р.и в гр.Р., в условията на независимо
съпричиняване с ИВ. ИЛ. З., да е причинил по непредпазливост
смъртта на детето си Л.К. Т. с ЕГН: **********, настъпила в
резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия,
дължаща се на недохранване или на неподходяща диета и
настъпили усложнения от това заболяване - хипотермия,
1
хеморагичен колит, оток на мозъка и размекчение на дясна
крайномозъчна хемисфера, като след раждането на детето на
30.11.2016 г. до 14.01.2017 г. системно не полагали достатъчно
родителски грижи за починалото дете, не осигурявали на
починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, не
осигурявали на починалото дете подходящи битови условия за
живот и не осигурявали на починалото дете своевременно
възможните социални, здравни и медицински услуги и помощ,
поради което и на основание чл.304 от НК е оправдан по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.122
ал.1 от НК.
Невинен в това, че през периода 12.12.2015г. - 19.01.2017г., в
м.“К.“ в землището на с.П., обл.Русе, като родител съзнателно
не оказал помощ на Н.И. З. с ЕГН **********, негова дъщеря,
за която е бил длъжен да се грижи съгласно чл.125 ал.1 от
Семейния кодекс /Родителят има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични
и имуществени интереси/ и която се е намирала в опасност за
живота си - поради влошено общо здравословно състояние,
дължащо се на хипотрофия, в резултат на недохранване и
неподходяща диета, както и възникнало възпалително
заболяване на белите дробове - остър бронхеолит и е нямала
възможност да се самозапази поради малолетство, в случай,
когато е могъл да й окаже помощ, поради което и на основание
чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.138, ал.1, пр.1 от НК.
Подсъдимата ИВ. ИЛ. З. е призната за:
Невинна в това, че на 14.01.2017г., в землището на с.П.,
местност „К.“, обл.Р.и в гр.Р., в условията на независимо
съпричиняване с КР. Т. Т., да е причинила по непредпазливост
смъртта на детето си Л.К. Т. с ЕГН **********, настъпила в
резулат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща
се на недохранване или на неподходяща диета и настъпили
усложнения от това заболяване - хипотермия, хеморагичен
2
колит, оток на мозъка и размекчение на дясна крайномозъчна
хемисфера, като след раждането на детето на 30.11.2016 г. до
14.01.2017г. системно не полагали достатъчно родителски
грижи за починалото дете, не осигурявали на починалото дете
достатъчно и подходяща храна и течности, не осигурявали на
починалото дете подходящи битови условия за живот и не
осигурявали на починалото дете своевременно възможните
социални, здравни и медицински услуги и помощ, поради което
и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.122 ал.1 от НК.
Невинна в това, че през периода 12.12.2015г. - 19.01.2017г., в
м.“К.“ в землището на с.П., обл.Русе, като родител съзнателно
не оказала помощ на Н.И. З. с ЕГН **********, нейна дъщеря,
за която е била длъжна да се грижи съгласно чл.125 ал.1 от
Семейния кодекс /Родителят има право и задължение да се
грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното
развитие на детето, на неговото образование и за неговите
лични и имуществени интереси/ и която се е намирала в
опасност за живота си - поради влошено общо здравословно
състояние, дължащо се на хипотрофия, в резултат на
недохранване и неподходяща диета, както и възникнало
възпалително заболяване на белите дробове- остър бронхеолит и
е нямала възможност да се самозапази поради малолетство, в
случай, когато е могла да й окаже помощ, поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.138, ал.1, пр.1 от
НК.
Виновна в това, че на 19.10.2017г., в гр.Русе, в къща, намираща
се на ул.“Е.Й.“ № **, в качеството си на родител - майка,
оставила лице, намиращо се под родителски грижи -
малолетното й дете - син М.И.З. с ЕГН **********, намиращо
се под нейните родителски грижи без надзор и достатъчна
грижа в дома си в гр.Р., ул.“Е.Й.“ ** а, и с това е създала
опасност за неговото физическо развитие, поради което и на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК е освободена от наказателна
3
отговорност за извършеното по чл.182 ал.1 от НК престъпление
и на основание чл.78 а от НК й е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Протеста е насочен срещу оправдателната част на присъдата, по
отношение на всеки от двамата подсъдими, като в допълнителни съображения
се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на същата твърди
неправилност и необоснованост на същата. Акцентира се на необсъждане на
част от гласната доказателствена съвкупност, даваща информация за
предмета на делото, незаконосъобразното игнориране на информацията в
друга конкретна част от такива /показанията на лицата, съответни социални
работници/, както и необсъждане заключенията на изготвените на
досъдебното производство съдебномедински експертизи. Изразява се
несъгласие с атакувания акт досежно съображенията за несъставомерност за
всяко от деянията, с оправдателен изход по същество. Прави се искане за
отмяна на присъдата в оправдателните й части и постановяване от въззивната
инстанция на нова, и осъдителна присъда съобразно повдигнатите обвинения
за всеки от подсъдимите.
В заседанието пред въззивната инстания доводите по протеста се
поддържат, а отделно се развиват съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, и съответно се прави и алтернативно
искане – за отмяна на присъдата на това основание и връщане на делото за
ново разглеждане на Районен съд – Русе, от друг състав. Визира се
неизпълнение на процесуалните правила по приобщаване към съвкупността
на изготвените в досъдебното производство две съдебномедицински
експертизи (съобразно чл.282 от НПК) и ползването им въпреки което, като
доказателствен източник при решаване на делото по същество. Освен това
като нарушение от тази категория се твърди противоречие в мотивите,
следващо от отчитане на част от гласната съвкупност /показанията на
свидетелите Н., В., Ц., Д., Б., К.и В./ и на писмени доказателства /доклади/,
като източник за приетото по фактите, а от друга страна – излагане на
съображения за тяхно некредитиране /относно свидетели/ и игнориране
/относно социалните доклади/ при решаване на въпросите, попадащи в
предмета на доказване.
Срещу протеста е постъпило Възражение от подсъдимите (чрез
4
защитника им адв.П.Н. – АС – Варна), с което се развиват доводи за
неоснователност на протеста и се пледира за потвърждаване на присъдата.
Същото се поддържа и в заседанието на въззивната инстанция от
подсъдимите и защитника им.
Жалбата от пострадало лице Н.И. З. (подадена чрез особен
представител – повереник – адв.Е.З. – АК – Русе) е насочена срещу
оправдателната част на присъдата и конкретно касателно това пострадало
лице съгласно обвинението. С нея и допълнителните съображения се развиват
доводи за неправилност на присъдата в тази й част, следващо от
несъответстваща на събраната съвкупност, фактическа и правна оценка по
този предмет на делото (необоснованост на присъдата), а отделно се развиват
съображения в смисъл, идентичен като визираното за прокурора, относно
решението на съда да не кредитира показанията на посочените свидетели
/социални работници/ от дена страна и от друга, ползването им като източник
за изграждане на установеното по фактите. Прави се искане за отмяна на
присъдата, в частта й по предмета с пострадало лице Н. З. и постановяване от
въззивната инстанция на нова, осъдителна присъда, в съгласие с въведеното
обвинение пред първата инстанция, в тази му част.
В заседанието на въззивната инстанция, процесуалният
представител адв.З. поддържа жалбата по изложените в нея и допълнението,
съображения.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт въззивната инстанция установи, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването му,
всяко от които и самостоятелно опорочава първоинстанционното
производство и обуславя отмяната на присъдата на формално основание, без
възможност за тази инстанция да се произнесе по поставените въпроси по
същество.
До съществено нарушение на процесуалните правила (по смисъла
на чл.348, ал.3, т.1 от НПК), тъй като довело до вземане на решение по
съществото на делото, в разрез принципа прогласен с чл.13, ал.1 от НПК за
разкриване на обективната истина, с вземане на всички мерки, които са
призвани да гарантират това, довело неизпълнението на процесуалното
5
изискване по чл.282 от НПК (заключението на която и да е от двете
съдебномедицински експертизи, обсъждани в заседание на 19.01.21г. пред
първата инстанция, въобще не било прочетено), като същото е императивно –
призвано е да гарантира правилата за годност на доказателствата, съгласно
чл.104 и чл.106 от НПК. След като по изисквания от чл.282, ал.1 от НПК
начин, нито една от двете експертизи не била сведена до знанието на страните
в съдебното следствие, независимо от последвалия разпит на експерт,
доказателствената информация, давана от тези експертизи като
доказателствени способи, на практика не била годно събрана в съдебното
следствие по делото, което изключва възможността и да бъде обсъждана.
Това и категорично решаващото значение на изводите на всяка от двете
съдебномедицински експертизи в отговор на въпросите по чл.102 от НПК
съобразно очертания предмет на делото с внесеното обвинение, съвкупно с
факта, че съдът се позовал на тези експертизи като източници, както и на
техни изводи в мотивите на присъдата, стои в противоречие с посочените
императивни правила, охраняващи принципа по чл.13, ал.1 от НПК,
ограничило правото на страните да получат правосъдие, в съблюдаване
формалните процесуални изисквания за реда по който се ангажира,
подлежащият на обсъждане за въпросите по същество доказателствен
материал (което представлява нарушение по чл.348, ал.3, т.1 от НПК) и то не
би могло да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като противното
ще лиши страните от въведеният от законодателя, инстанционен контрол за
правилността на съдебния акт, независимо от изхода по същество.
До съществено нарушение на процесуалните правила (по смисъла
на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК) – липса на мотиви, довело и противоречие в
мотивите, досежно оценката на значителна част от събраните гласни
доказателствени източници. След като за приетата за установена фактическа
обстановка, районният съд съобразил и показанията на свидетелите Н., В., Ц.,
Д., Б., К.и В. (посочени като ползвани източници – л.167), в анализната част
на мотивите, в дейността по чл.305, ал.3 от НПК, изложил решението си да ги
игнорира (приеме за недостоверен източник) и аргументи за това – л.168 и
л.169, в тази част. Така волята на съда за годно събрана по време на съдебното
следствие, и подлежаща на обсъждане, група източници на доказателствена
информация по предмета на делото, остава неясна за страните. Протеклата по
този начин, дейност по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК (посоченото противоречие),
6
довела до частична липса на мотиви по основни въпроси, попадащи в
предмета на доказване, приравнена от константната практика на съдилищата
на пълна липса на мотиви към съдебния акт, представляващо абсолютно
основание за отмяната му съгласно чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр. с чл.335, ал.2 от
НПК.
По тези съображения, присъдата следва да бъде отменена и
делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция, от друг състав,
предвид което, на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 и т.2, вр. чл.334,
т.1 от НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260044/12.03.2021год., постановена по
НОХД№ 1323/20г. по описа на Районен съд – Русе, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7