Решение по дело №4875/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                                           Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4875 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца З. „Л.И.“ АД срещу решение от 18.12.2020 г. по гр.д. №45938/2019 г. на Софийския районен съд, 33 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р.Г.З. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 и ал.3 КЗ отм. за сумата от 6317,74 лв. - главница, ведно със законната лихва от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за ПТП на 13.07.2015 г. в гр. София по щета №1503000210391, в което взели участие л.а. „Ланчия Зета“ с рег. № *********, управляван от ответника Р.Г.З., и автобус „Фолксваген Крафтър“ с *********,  за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №81067/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено, че при процесното ПТП ответникът е управлявал МПС без необходимата правоспособност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р.Г.З. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно поради следните съображения:

СРС, 33 състав, е сезиран от З. „Л.И.“ АД с искова молба, с която срещу Р.Г.З. е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.274 ал.1 т.1 и ал.2 КЗ отм. за сумата от 6317,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва настъпване на процесното ПТП и вината за настъпването му, както и че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление, и че се е отклонил от проверка за алкохол. Оспорва наличието на валидни застрахователни правоотношения по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, размера на сочените от ищеца вреди и плащането на застрахователно обезщетение чрез извършено прихващане. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или от лице, управляващо моторното превозно средство без свидетелство за управление. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в управление на МПС под въздействие на алкохол или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества, или при отказ на водача да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или в управление на МПС без свидетелство за управление, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на увредения или на неговия застраховател застрахователното обезщетение.

Обемът на регресното вземане се определя от обема на извършеното плащане, но не повече от размера на действителните вреди.

Видно от застрахователна полица №22115000859825 от 23.03.2015 г., валидна за периода 23.03.2015 г. – 22.03.2016 г., както и от заключението на ССчЕ, към датата на застрахователното събитие ищецът е имал качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” с предмет л.а. „Ланчия Зета” с рег. № *********, собственост на К.П.А..

Видно от представените застрахователна полица №А1315000000010157964 от 01.01.2015 г., валидна за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., и удостоверение, към датата на застрахователното събитие ЗД „Б.И.“ АД е бил застраховател по имуществена застраховка „Автокаско” за автобус „Фолксваген Крафтър“ с рег. № ** *******, собственост на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“.

От представения констативен протокол за ПТП №К577 от 13.07.2015 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 13.07.2015 г. в гр. София се е осъществило пътно транспортно произшествие с участници – Р.Г.З. – неправоспособен водач, управляващ автомобил „Ланчия Зета” с рег. № *********, В.Й.Я., управляващ автобус „Фолксваген Крафтър” с рег. № *******НС, и Олег Георгиев Стоянов, управляващ т.а. „Ивеко 65Ц 14“ с рег. № *******Причината за ПТП е движение с несъобразена скорост от страна на водача на л.а. „Ланчия Зета“. В частта, в която са отразени лично възприетите от съставителя му факти – настъпването на ПТП, участниците в него, участващите МПС, липсата на свидетелство за управление на МПС от страна на ответника и др., протоколът има характер на официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК. Ето защо, съдът ползва доказателствената му сила.

От приетата във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК АНП, образуване срещу ответника, се установява, че с  НП №15-4332-016664/04.09.2015 г. на последния е наложено административно наказание за това, че на 13.07.2015 г. в гр. София при управление на МПС с рег. № ********* поради движение с несъобразена скорост е реализирал ПТП със спрелия пред него автобус с рег. № *******НС, след което се е завъртял и се е ударил в насрещно движещия се т.а. с рег. № *******, като водачът е бил и без свидетелство за управление на МПС. В АНП се съдържа и заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б. „и“ ЗДвП №2982/13.07.2015 г., в която също се съдържат данни, че на 13.07.2015 г. ответникът е управлявал чужд л.а. „Ланчия Зета“ с рег. № ********* без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС.

От приетото заключение на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че процесното ПТП е настъпило поради неспазване на необходимата дистанция от страна на водача на л.а. „Ланчия Зета“ – ответник в настоящето производство.

Съгласно разпоредбата на чл.150а ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача, който се издава съгласно изискванията на ЗДвП, Закона за българските документи за самоличност и издадените въз основа на тях нормативни актове. Изразът „без свидетелство за управление” по смисъла на чл.274 ал.2 КЗ отм. означава, че водачът въобще няма издадено такова свидетелство за управление на МПС или издаденото свидетелство му е било отнето или иззето по реда на чл.171 т.4 ЗДвП / в този смисъл решение №80/16.09.2014 г. по т.д. №897/2012 г. по описа на ВКС, ІІ ТО/.

С оглед на това съдът приема, че ответникът е виновен за реализираното ПТП, като е извършил противоправно действие – нарушил е и разпоредбата чл.150 ЗДвП – управлявал е МПС без свидетелство за управление, в причинна връзка с което са причинени щети на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“. В настоящия случай констатациите за липсата на свидетелство на управление на МПС по отношение на ответника не са опровергани, като не са въведени други твърдения, респ. не са ангажирани доказателства, за наличие на правоспособност да управлява МПС и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл.154 ал.1 ГПК.

Видно от приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, нанесените щети по автобус „Фолксваген Крафтър” с рег. № *******НС се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП.

В тежест на ищеца е да докаже както настъпването на ПТП, така и причиняването на вреди и техния действителен размер, изчислен съобразно изискването да бъде обезщетен негативният интерес /т.е. увреденото лице да бъде поставено в състоянието, в което би било, ако не бе осъществен деликтът/. За доказване на тези факти е прието заключение на САТЕ, от което се установява, че размерът на действителните вреди по автобуса „Фолксваген Крафтър“ към датата на събитието е 6317,74 лв.

По повод процесното ПТП при ищцовото дружество е образувана щета №0000-5102-16-5-00486/1 видно от представения по делото доклад по щета.

От представените по делото писмо, изх. №ОК-236184/24.03.2016 г. и приложения към него, и преводно нареждане за кредитен превод от 23.03.2016 г., както и от приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че ищецът е заплатил на застрахователя по застраховка „Автокаско“ на увредения автомобил – ЗД „Б.И.“ АД, сумата от 6317,74 лв. по процесната щета чрез извършено на 24.03.2016 г. прихващане на насрещни регресни претенции.

От изложеното се установява, че за ищеца е възникнало регресно вземане срещу деликвента в размер на платената сума.

Ответникът не доказа положителния факт на плащане на дължимото обезщетение.

Неоснователно е възражението на ответника за наличието на изтекла погасителна давност. По въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя, какъвто е и предявения иск с правна основание  чл.274 ал.2 КЗ отм. съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/1977 г., както и в редица решения – напр. решение №131/07.10.2011 г. по т.д. №806/2010 г. на I ТО, решение №70/23.06.2011 г. по т.д. №624/2010 г. на I ТО, решение №144/26.01.2010 г. по т.д. №532/2008 г. на II ТО и др. В посочените актове е прието, че регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ отм. се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Задължението на застрахователя да плати на третото лице и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона – чл.274 КЗ отм., а не от застрахователния договор, тъй като по силата на договора застрахователят се е освободил от отговорност с факта на изплащане на обезщетението. Погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по  чл.274 КЗ отм. в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице започва да тече от момента, в който прихващането е могло да се извърши /решение №35 от 09.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1175/2018 г., I ТО/. В случая обаче процесното ПТП е настъпило на 13.07.2015 г., а исковата молба е депозирана на 27.12.2018 г. – чл.422 ал.1 ГПК, т.е. петгодишният давностен срок не би могъл да изтече.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск – уважен изцяло.

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, както следва: в заповедното производство – в размер на сумата от 126,35 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата от 126,35 лв., представляваща държавна такса, сумата от 300,00 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 645,89 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника, и сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 126,35 лв., представляваща държавна такса, сумата от 322,95 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника, и сумата от 200,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

       Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №20280267/18.12.2020 г., постановено по гр.д. №45938/2019 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, че Р.Г.З., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на  З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.274 ал.2 КЗ отм. сумата от 6317,74 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.07.2015 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №81067/2018 г. по описа на СРС, 33 състав.

ОСЪЖДА Р.Г.З., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на  З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 226,35 лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 1272,24 лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС, и сумата от 649,30 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.