Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на П.Х.Г. ***, действащ чрез процесуалният си представител * С.К. *** против Решение № 407 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 774 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено издаденото от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” Наказателно постановление № BG07072022/4000/P8-820 от 20.12.2022 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Обжалваното решение е допълнено с Решение № 33/25.01.2024 г., като касаторът Г. е осъден да заплати на АПИ 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от * К. по хода на делото и по същество на спора, с която се поддържа касационната жалба, по подробно изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призован, представлява се от * М., която оспорва касационната жалба по съображенията изложени в отговора. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли присъждане на разноски на касатора в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение на РС – Враца е потвърдено издаденото от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” Наказателно постановление № BG07072022/4000/P8-820 от 20.12.2022 г., с което на  П.Х.Г. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Отговорността на касатора Г. е ангажирана за това, че на 08.07.2022 г., в 09:17 часа, в направление излизане от територията на Република България при *** мост пристигнало ППС с рег. № ********, управлявано от него, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на 22.06.2022 г., в 03:16 часа, на ***, път I-1, км 8+130 е засечено с контролно устройство с идентификатор № 20612 (АПИ)

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото еднозначно и безпротиворечиво се установява, че касаторът е управлявал товарен автомобил Скания Р 500 с рег. № ********, попадащ в категорията на ППС за който е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като на 22.06.2022 г., в 03:16 часа на ***, път I-1, км 8+130 същото е засечено с контролно устройство с идентификатор 20612 АПИ. Формиран е извод, че Г. е извършил нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, което е и субективно съставомерно – знаел е, че при извършването на превоз е длъжен да има заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и е съзнавал, че при неизпълнението на това си задължение, нарушава обществествените отношения, регламентиращи условията при които се извършва движението по пътищата, но въпреки това е извършил нарушението

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е неправилно.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за законосъобразност на издаденото НП, които касационната инстанция не възприема.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно  чл. 10б, ал. 3 от ЗП, на която се е позовал ответника в НП, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

На следващо място според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800,00 лева

Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500,00 лева.

В случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, но по преписката липсват каквито и да е доказателства, че именно П.Х.Г. на 22.06.2022 г., в 03:16 часа е управлявал процесното превозно средство, за да е възникнало за него като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез проверка и справка в електронната система, както и че в хода на образуваното административнонаказателно произовдство, като доказателство е създаден и приложен доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и са приложени статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 22.06.2022 г.

Доказателствата по делото не установяват авторството на деянието на 22.06.2022 г., дори да се приеме че фиксират обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В АУАН не се съдържа признание на Г. за управлявано от него на така посочената дата ППС. В този смисъл същият е възразил срещу издаденият акт, като сам е избрал да му бъде съставен АУАН. Тези негови действия обаче не би могло да се приемат за признание, че именно Г. е извършител на нарушението на 22.06.2022 г. От наличното в административната преписка статично изображение създаденото на 22.06.2022 г. по никакъв начин не се установява самоличността на водача на процесното ППС, което опровергава извода на районния съд, че са налице доказателства, че авторството на така посоченото деяние и неговата субективна страна са установени по несъмнен и категоричен начин.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за законосъобразност на НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Решението следва да се отмени и в частта на разноските. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на касатора, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. От представения договор за процесуално пред-ставителство пред РС-Враца (л. 63 от АНД № 151/2023 г. на РС – Враца) се установява заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева за всички съдебни инстанции. Този размер не превишава минималния предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и направеното възражение за неговата прекомерност от страна на ответника е неоснователно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 407 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 774 по описа на съда за 2023 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG07072022/4000/P8-820 от 20.12.2022 г. издаденото от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура”.

ОТМЕНЯ Решение № 33/25.01.2024 г., с което е допълнено Решение № 407 от 27.12.2023 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 774 по описа на съда за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Г. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.