РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Силистра , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тридесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500277 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. В. Б., ЕГН **********, чрез адв. М.Д. Д. от АК
– Силистра, ипотекарен длъжник по изп. дело № 40/2020 г. по описа на СИС при PC -
Силистра, срещу разпореждане от 25.06.2021 год., с което е отказал да бъде прекратено
производството по изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СРС по
отношение на него. Жалбоподателят счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен,
допуснати са съществени процесуални нарушения, изтъкнати са доводи за умишлено
допуснати пропуски и тенденциозност. Моли съда да отмени отказа на ДСИ при
Силистренски районен съд да прекрати по отношение на него производството по изп.д.
№40/2020 год. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд,
обективиран в горепосоченото разпореждане, след което да върне делото на ДСИ при СсРС
с указания да прекрати по отношение на него производството по изп.д.№40/2020 год. по
описа на Съдебноизпълнителна служба при Силистренски районен съд. Претендира и
направените по жалбата разноски по приложения списък по чл.80 от ГПК.
Постъпило е възражение по реда на чл. 435, ал.3 ГПК от кредитора в
изпълнителното производство "РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД, вписано в
регистъра за ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
община "Столично", район „Лозенец" ЕКСПО 2000, Бул,нНикола Вапцаров",
1
представлявано от Ани Василева Ангелова - Изп, директор и на Михаил Танев Петков -
прокурист, действащи чрез Пълномощника си юрисконсулт ЕЛ. С. Т., съгласно което
настоящата жалба, наред с още три идентични по съдържание, но изхождащи от различни
податели, жалби, е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 433, ал.1, т.8
ГПК по отношение на жалбоподателя, моли да бъде оставена без уважение. Претендира
юрисконсулстско възнаграждение.
В изложените по реда на чл. 436, ал.3 мотиви ЧСИ е развил доводи по различните
пунктове от жалбата, в защита на становището си, че същата е неоснователна.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя, както и мотивите на ЧСИ и
данните по делото, прие за установено следното:Жалбата е допустима , тъй като е подадена
от надлежна страна против действие на ЧСИ от кръга на визираните по чл. 435, ал.2 ГПК и
при спазени изисквания на чл. 436 ГПК. Съгласно т.2 от ТР, постановено на 11.03.2019 г. по
ТД № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, „този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това
имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Въз основа на Заповед за изпълнение № 1525/29.04.2013г. и ИЛ от 30.04.2013г,
издаден от СРС по ч.гр.д. № 743/2013г., срещу длъжниците ЕТ „Куртев Гарант - Петър
Георгиев“, Д П Г и П М Г, осъдени солидарно да заплатят сумите от 405 162.01 евро -
главница, 3 492.05 евро договорна лихва за периода 05.01.2012 - 04,07.2012 г., 83 703.93
евро санкционна лихва за периода 06.02.2012 г. - 25.04.2013 г., 663.18 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 23.08.2012 г., 103.73 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 29.09.2012 г., 87.78 лв разходи за
застрахователни премии, платени от банката на 07.12.2012 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 26.04.2013 г., както и сумата от 29 356.45 лв разноски по делото.,
първоначално е било е образувано изпълнително дело № 820/2013 г. по описа на ЧСИ
Георги Георгиев. рег.№767 на КЧСИ с район на действие Силистренски окръжен съд по
молба на взискателя „Райфайзенбанк (България) ЕАД гр. София .
Изп.д.№ 40/2020 г. по описа на СИС при СсРС е образувано по искане на
взискателя на вече образуваното изпълнително дело 820/2013 г. на ЧСИ Г.Георгиев, който е
съдебен изпълнител в същия съдебен район - като продължение на това изп.д. 820/2013 г.
На 05.01.2021г. с постановление на ДСИ по изп. дело № 40/2021 г. на СИС при
СсРС е прекратено изпълнителното производство по отношение на длъжниците П М Г, ЕТ
П Г с фирма „Куртев Гарант - Петър Георгиев“ и Д П Г, като в мотивите на същото е
посочено, че тъй като в хода на изпълнителнито производство е изминал период от две
години, през които взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по
отношение на тези длъжници.
Жалбоподателят, в качеството си на ипотекарен кредитор, съсобственик на
самостоятелен обект апартамент № 2 с идентификатор 66425.501.8989.1.2, счита, че
изпълнителното производство срещу него не съществува самостоятелно, а само дотолкова,
доколкото съществува и изпълнителното производство срещу длъжника, чието задължение е
обезпечено с неговото имущество. Счита, че изпълнителният лист има действие по
отношение на него и другата съсобственичка на ипотекирания му имот – Денка
Петрова,само дотолкова, доколкото има действие по отношение на обезпечения с ипотеката
2
длъжник, но само ако изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. След като
изпълнителното производство е прекратено по отношение на обезпечения длъжник, счита,
че е недопустимо воденето на самостоятелно изпълнително производство единствено срещу
лицето, дало своя вещ за обезпечение на задължението на длъжника, още повече без това
лице да е посочено в изпълнителния лист и без срещу това лице да е съдебно признат
самостоятелно задължение по отношение на взискателя, вън и независимо от задължението
срещу посочения в изпълнителния лист обезпечен с имота длъжник. Недопустимо е
самостоятелно съществуване на изпълнително производство срещу лицето, собственик на
ипотекирания имот.Счита, че вземането на взискателя по ипотеката върху недвижим имот,
собственост на трети лица е акцесорно, като главно е вземането към длъжника, посочен в
изпълнителния лист, а с погасяване/прекратяване на производството по отношение на
главното задължение, се погасяват и акцесорните задължения. Считайки, че с обезпечения
длъжник са необходими задължителни другари, твърди, че от датата на насочване на
изпълнението върху ипотекирания недвижим имот, собствениците на същия имат същите
права както и обезпеченият длъжник, Съдебното/изпълнителното производство не може да
съществува самостоятелно само по отношение на единия от необходимите задължителни
другари, прави аналогия между третите лица в исковото производство и ипотекарните
длъжници в изпълнителното, като извежда извод, че така като не може да има исково
производство само с участието на трети лица помагачи без основни страни ищец и
ответник, така изпълнително производство без участието на обезпечените длъжници е
процесуално недопустимо и извършваните по него изпълнителни действия са недопустими,
оттам и незаконни и невалидни. Наред с това изтъква и довода, че ако взискател поиска
образуване на изпълнително дело само срещу трето лице, ипотекирало имота си за
задължение на длъжника, както и в случаите когато това качество на третото лице е
настъпило след вписване на договорната ипотека при закупуване на ипотекиран имот от
длъжника, какъвто в настоящият случай, като представи изпълнителен лист издаден с
посочени като длъжници единствено първоначалните длъжници, без да иска образуване на
изпълнителното дело и срещу длъжниците по изпълнителния лист и основно без да иска
образуване на делото срещу обезпечения с ипотеката длъжник, такова искане ще бъде
отхвърлено, съответно образуване на такова изпълнително дело ще бъде отказано на
взискателя като процесуално недопустимо. В жалбата си по настоящото дело посочва и друг
довод за основателността и , който тълкува като извънсъдебно признание с конклудентни
действия от страна на банката, че по отношение на него и останалите участници в
изпълнителното производство като ипотекарни длъжници,банката взискател няма право на
изпълнение по настоящото изпълнително дело, тъй като не подава ежемесечна информация
към Централния кредитен регистър, съгласно чл.З. ал.2 от Наредба №22 от 16.07.2009 год.
за Централния кредитен регистър, във вр. с чл. 610 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №22 от 2009 год. за Централния кредитен регистър. (наредбата за
изменение е обн. ДВ. бо. 42 от 2019 год., в сила от 05.06.2019 год.). за наличните кредити.
включително и за съдлъжниците.
Постановявайки обжалваното разпореждане, правилно ДСИ се е позовал на т. 2
от тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, съгласно която този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на
длъжник в изпълнителното производство, с тази разлика, че не отговаря с цялото си
имущество, а само със стойността на ипотекирания имот и то само за сумата, за която е
вписана ипотеката, а също и на решение № 69/31.07.2019 г. по дело № 3088/2018 г. на ВКС,
II т.о., в което е посочено, че на длъжника следва да бъдат съобщавани всички актове и
действия на съдебния изпълнител, които касаят конкретния изпълнителен способ, по който
той е страна като ипотекарен длъжник, но не и останалите актове и действия, отнасящи се
до другите, посочени от взискателя изпълнителни способи.
3
В подкрепа на правилността на обжалваното разпореждане следва да се посочи и
това, че съгласно константната практика на ВКС срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие
спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, като
предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници
по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал.1. т.8 от ГПК и по
отношение на останалите длъжници / в този см. Р. №48 от 14.07.2016 год. по т.д.№404/2015
год., ТК, II ТО на ВКС и Р. №83 от 11.04.2018 год. по гр.д.№1667/2017 год., Г К., IV ГО на
ВКС/. Това е и основният довод, обуславящ продължаването на изпълнителното
производство по отношение на ипотекарните длъжници, чиято единствена разлика с
обезпечения длъжник е, че отговарят за задължението до цената на ипотекирания имот и че
в изпълнителното производство му се съобщават само онези действия и актове на съдия
изпълнителя, които касаят неговия ипотекиран имот, а не както твърди жалбоподателят,
всички действия по изпълнителното дело. Да се прави аналогия с третите лица помагачи и
необходимите задължителни другари в исковото производство е не само неуместно, но и
незаконосъобразно. Неправилно е да се говори и за главно и акцесорно задължение в
изпълнителния процес, където задължението е едно, дори когато е съставено от няколко
пера. Исковото и изпълнителното производство имат съвсем различна функция в
регулирането на обществените отношения, като най – общо изпълнителното производство е
продължение, а не успоредно съществуващо в правния мир производство, регламентирани
от един общ граждански процесуален кодекс. Да се търси сходство и съотнасяне на едни
процесуални фигури, подчинени на определена роля на страните в единия процес към
другия, който има съвсем друга структура , задача и цел, е недопустимо и не почива на
никакво правно основание. Не е законосъобразно и твърдението, че ако взискател поиска
образуване на изпълнително дело само срещу трето лице, ипотекирало имота си за
задължение на длъжника, образуване на такова изпълнително дело ще бъде отказано на
взискателя като процесуално недопустимо. Няма законова пречка за това, като естествено,
след образуване на делото, обезпеченият длъжник също ще бъде конституиран като такъв,
така както ипотекарните се присъединяват към изпълнителното дело, когато то започне
срещу обезпечения длъжник. В тази връзка виж мотивите към т.1 от ТР от 10.07.2017 г. по
ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК , където е посочено, че „принудителното изпълнение не
може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по принудително
изпълнение, освен в случаите, когато изпълнителния лист има действие и за трети лица
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК.“ За разлика от исковия процес, където
индивидуализирането на ответникът като страна има значение в повечето случаи, в тези
изпълнителни производства, каквото е и настоящото, които имат за а предмет събиране на
суми, интересът на взискателя е да си прибере парите без да се интересува кой правен
субект от задължилите се с изплащането на дълга ще понесе тежестта на принудата,
използвайки законовите възможности чрез различни изпълнителни способи да събере дълга.
Интересното разрешение, което дава Решение №37/24.02.2021 по дело
№1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно което, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист,като единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, води до извода,
че перемпцията е лесно преодолима пречка за всеки кредитор, който дори не трябва да
депозира нова молба за образуване на изпълнително дело, а единствено да понесе санкцията
от повторно плащане на ДТ за образуване на изпълнително дело, стига да поиска
4
извършване на изпълнително действие от посочените в т. 10 от ТР, постановено на
26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Ето защо, още по – категорично
следва да се приеме след това разрешение на въпроса с перемпцията, че тя не касае
ипотекарните длъжници, по отношение на които същата не е настъпила. Проследявайки
хронологично в обжалваното разпореждане всички изпълнителни действия, които водят до
прекъсване на давността по отношение на процесния имот, собственост на жалбоподателя,
ДСИ е констатирал правилно, че между никое от тях не е изтекъл период от две години от
началото на образуването на изпълнителното производство под № 820/2013 г. на ЧСИ
Георги Георгиев, поради което и не е настъпила перемпция за ипотекарните длъжници,
негови собственици.
Сътъ счита, че да се приеме като извънсъдебно признаниес конклудентни
действия от страна на банката, че по отношение на жалбоподателя и останалите участници в
изпълнителното производство като ипотекарни длъжници,банката взискател няма право на
изпълнение по настоящото изпълнително дело, тъй като не подава ежемесечна информация
към Централния кредитен регистър за наличните кредити. включително и за съдлъжниците,
е доста фриволна интерпретация на понятието „конклудентно“ в гражданското право и
процес. Съществуването на ЦКР и информацията която се подава към него има за цел да
обслужва банковия сектор и не може да се използва в изпълнителното производство, където
ИЛ и последващите процесуални действия или бездействия на страните и съдия –
изпълнителя по събиране на вземането определят приключването на поризводството,
перемпцията, спирането му и т.н.
В жалбата пред тази инстанция, наред с доводите, които са изложени в молбата за
прекратяване на изпълнителното производство молба с вх. № 4446/24.06.2021 г., са
отправени и обвинения ,че ДСИ е пропуснал да посочи в обжалваното разпореждане, че
същото подлежи на обжалване или е окончателно, като, изключвайки възможността това да
е станало от незнание на закона, прави предположение, че ДСИ е сторил това умишлено с
цел избягване на обжалването му, съответно с цел влизане в сила на незаконосъобразния му
отказ. Много проницателно жалбоподателят или по – точно неговият процесуален
представител, прогнозира, че при това положение би се ангажирала отговорността на
държавата за причинените вреди от незаконното и недопустимо изпълнение. Вярно е, че не е
посочено в разпореждането има ли възможност същото да се обжалва или е окончателно и
това е пропуск , съгласно чл. чл.236, ал.1, т.8 от ГПК, съответно чл.254, ал.2, т.6 от ГПК, но
да се правят изводи за злоупотреба и умишлено подвеждане на страна е пресилено и
необосновано, не почива на никакви доказателства.
Предвид гореизложеното, ДСИ правилно е постановил обжалваното
разпореждане, а жалбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.06.2021 год., на държавния съдебен
изпълнител от СИС при Силистренски районен съд, в частта,с която е отказал да бъде
прекратено производството по изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СРС
по отношение на ипотекарния длъжник Т. В. Б., поради липса на основания за прекратяване
5
на изпълнението.
ОСЪЖДА Т. В. Б., ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)
ЕАД гр. София, с ЕИК *********, сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6