№. 32 / 22.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.01.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 19.12.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1567 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищецът Д.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С., е предявил иск против Е. МАТРИКС ООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., район Витоша, ЖКС Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията №. 4-6 и против О. Б. Б. А., ЕИК 0., със седалище и адрес на управление град С., район В. у. С. №. 5.
В исковата си молба твърди, че от ЧСИ А. В. с рег. №. 747 на КЧСИ, район на действие ОС- Монтана е образувано изпълнително дело №. 20197470400042, по което е посочен като длъжник.
Изпълнителният лист е издаден в полза на ОББ-А., ЕИК 0. на 08.05.2012 год. от Районен съд-Монтана, по ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана.
В съобщението за образуване на изпълнително дело е записан като взискател Е. МАТРИКС ООД.
Твърди, че за горепосоченото ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана, по което е издаден горепосоченият изпълнителен лист, не е уведомен.
Заявява, че няма задължение към ОББ А., ЕИК 0..
Оспорва Договор за кредитна линия от 21.04.2007 год., оспорва съдържанието на договора и оспорва истинността на подписите положени върху него като негови, ако има такива.
Този Договор за кредитна линия от 21.04.2007 год. е записан в изпълнителния лист.
Няма задължение към Е. МАТРИ КС ООД. Не е уведомен за такова задължение по надлежния ред.
Освен горното е изтекъл законоустановеният давностен срок за процесното вземане, ако такова вземане съществува, реално не съществува и той се позовава на тази изтекла давност и ще се ползва от нея.
Изтекъл е и давностният срок за образуване на изпълнително дело, и се позовава на тази изтекла давност и ще се ползва от нея, т.е. горепосоченото изпълнително дело е образувано незаконосъобразно.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците заедно и поотделно, че те нямат вземане от него, че те не са негови кредитори за сумата записана в Поканата за доброволно изпълнение, която прилага, заедно с изпълнителния лист, като доказателства.
Да се постанови прекратяване на горепосоченото изпълнително дело.
Да се обезсили 08.05.2012 год. от Районен съд-Монтана, по ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана заедно с всички законни последици от това.
Ответникът „Е. М. Е., ЕИК 1., представлявано от Райна И. Миткова-Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Петя Кантарска, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита, че предявеният иск е частично допустим, а твърдението на ищеца, че не дължи процесните суми, е неправилно и неоснователно.
Д.Л.А. е предявил отрицателен установителен иск срещу „О. Б. Б.” А. и ,,Е. М. Е., с който моли съда да приеме за установено, че не дължи парични суми в общ размер на 4 709.76 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 80655/2012г. по описа на РС Монтана.
На 21.04.2007г. е сключен Договор за кредитна линия между Д.Л.А. в качеството му на кредитополучател и „О. Б. Б." А..
С оглед сключения договор за кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Това задължение не е изпълнено, вследствие на което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 80655/2012г. по описа на РС Монтана и въз онова на този титул е образувано изпълнително производство под номер на дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана.
На 31.01.2018г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „О. Б. Б." А. /като цедент/ и „Е. М. Е. /като цесионер/, по силата на който „О. Б. Б.” А., в качеството на цедент, прехвърлила на „Е. М. Е., в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство, произтичащи от сключения Договор за кредитна линия от 21.04.2007г. С оглед на настьпилото частно правоприемство на 31.01.2018г. между и „О. Б. Б." А. и ,,Е. Матрикс“ Е., настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено ,,Е. М. Е..
За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това ,,Е. М. Е. се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия.
В случай, че съдът счете, че ищецът не е надлежно уведомен за извършената цесия, с настоящия отговор на искова молба прилага уведомление за сключения на 31.01.2018 г. договор за цесия, по силата на който цедентът и „О. Б. Б." А. е прехвърлила на цесионера ,,Е. Матрикс“ Е. процесните вземания, като моли уведомленията да бъдат връчени на ищеца ведно с настоящия отговор на искова молба, с което ищецът следва да се счита за уведомен за сключения договор за цесия. В този смисъл е и Решение №. 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.Ме 12/2009 г., ІІ т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение №. 3/16.04.2014 г. на ВКС, І т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ап.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Ищецът извежда правния си интерес от образуваното изпълнително дело. Предназначението на иска по чл.439 ГПК е да даде защита на длъжника срещу такива изменения в изпълняемото право, които са настъпили след създаване на изпълнителното основание, било то след приключил исков процес, било след стабилизиране на заповед за изпълнение, които не са били предмет на обсъждане при формиране на извода за дължимост, по причина, че не са съществували. Защитата, дадена на длъжника с иска в чл.439 от ГПК, предполага искът да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Въз основа на това счита иска на А. за частично допустим, предвид това, че ищецът оспорва сключения договор за кредит с „О. Б. Б.” А. и неуведомяването си за издаденото изпълнително основание. Уредбата на заповедното производство осигурява достатъчна по обем защита на длъжника с оглед осъществяване на процесуалните му права и възражения в производството по издаване на изпълнителното основание, които в настоящото производство се явяват преклудирани.
Относно възражението на ищеца, че не е подписвал процесния договор от 21.04.2007г., видно от представеното към настоящия отговор копие от същия, има положен подпис от страна на ищеца, изискуемата форма е спазена и между страните е възникнало валидно облигационно отношение, а от ищеца не са наведени основателни твърдения, нито са представени доказателства, които да обосновават оспорването на договора.
След издаване на изпълнителен лист от дата 08.05.2012г., кредиторът предприема действия по принудително изпълнение, като образува изпълнително дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана и в хода на производството са искани и са извършвани действия, които прекъсват давността. След прекратяване на делото, кредиторът отново не е бездействал, като е образувал ново изпълнително дело под номер 42/2019г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана. Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова давност. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747, ОС Монтана.
В настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение излага следните аргументи:
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение №. 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. №. 24/2017 г. на VІ състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение №. 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №. 647/2018 г. на ІХ състав на Окръжен съд - Пловдив/.
В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.
Като се има предвид, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на ответника по давност е започнал да тече от последното валидно изпълнителното действие, то същият не е изтекъл към настоящия момент.
За пълнота следва да се отбележи, че въпреки обстоятелството, че с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. е отменено действието на Постановление №. 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение №.170/17.09.2018 по дело №. 2382/2017 г.на ВКС, ГК, ІV г.о. Даденото с т. 10 от ТР №. 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №. 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В тази връзка, при изследване на извършените изпълнителни действия по изп. дело №. 195/2012г. следва да се има предвид и гореизложеното по приложението на тьлкувателните актове.
Алтернативно, следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давностга е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение, и то на същото задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на вземането, е неоснователен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество – станало е естествено вземане. В исковата си молба ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право за принудително изпълнение.
За да бъде доказано горното, следва да се изискат от ЧСИ А. В. изпълнителни дела №. №. 195/2012г. и 42/2019 година.
Счита, че предявеният иск е частично недопустим и моли производството да бъде прекратено в недопустимата си част.
Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените в него твърдения са неправилни, необосновани и недоказани.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.
Ответникът „О. Б. Б." А., ЕИК 0., представлявано от Светла Атанасова Георгиева, в качеството й на изпълнителен директор, чрез пълномощника си ,,Е. М. Е., ЕИК: 1., представлявано от Райна И. Миткова-Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Михаела Милушева, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
По отношение на процесуалната и материална легитимация на „О. Б. Б." А.:
На 21.04.2007г. е сключен Договор за кредитна линия между Д.Л.А., в качеството му на кредитополучател и „О. Б. Б." А..
На 31.01.2018г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „О. Б. Б." А. /като цедент/ и ,,Е. М. Е. /като цесионер/, по силата на който „О. Б. Б." А., в качеството на цедент, прехвърлила на ,,Е. М. Е., в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство, произтичащи от сключения Договор за кредитна линия от 21.04.2007г. С оглед на настъпилото частно правоприемство на 31.01.2018г. между и „О. Б. Б." А. и ,„Е. М. Е., настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено ,,Е. Матрикс“ Е..
Предвид това, че законът не установява определена форма за извършване на уведомяването, счита, че цесията е породила действие по отношение на ищеца. За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това ,,Е. М. Е. се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия.
Относно допустимостта на предявения иск:
Навеждайки твърдението, че правният му интерес произхожда от образуваното изпълнително дело, счита, че ищецът е предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК. Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение. В настоящия случай е в тежест на ищеца да установи правен интерес от предявяване на иска. Предвид настъпилото частно правоприемство, пасивно легитимиран в настоящото производство следва да е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по отношение на изпълнителния лист. При наличните данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание обстоятелства, с които се свързва недължимостта на процесното вземане, то искът по чл.439 от ГПК се явява допустим само спрямо цесионера.
В случая кьм момента на подаване на исковата молба би могло да се счете, че е бил налице правен интерес за ищеца да предяви иска срещу цедента, защото се е позовал на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по издаване на изпълнителното основание. Доколкото обаче е налице настъпилото частно правоприемство по отношение на вземането, то за ищеца повече не съществува правен интерес да води иск срещу цедента, тъй като не би се постиганал целеният резултат на дадената защита с иска по чл.439 от ГПК.
Защитата, дадена на длъжника с иска в чл.439 от ГПК, предполага искът да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Уредбата на заповедното производство осигурява достатъчна по обем защита на длъжника с оглед осъществяване на процесуалните му права и възражения в производството по издаване на изпълнителното основание, които в настоящото производство се явяват преклудирани.
Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747, ОС Монтана, като в кориците на същото се съдържат доказателства относно прекъсване и спиране на погасителната давност на процесното вземане, които обосновават неоснователност на предявения иск.
Счита предявеният иск за недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка, а именно: правен интерес в настоящото производство и моли делото да бъде прекратено.
В случай, че се приеме за разглеждане предявената претенция, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения са неправилни, необосновани и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискани са и приложени изпълнително дело №. 195 по описа за 2012 година и изпълнително дело №. 42 по описа за 2019 година, двете на ЧСИ 747 А. В., с район на действие Окръжен съд Монтана.
С определение №. 1312 от 09.10.2019 година е прекратяно производството по отношение на ответника „О. Б. Б." А., ЕИК 0., като недопустимо.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК по съществото си представлява отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Всякакави обстоятелства настъплили след този период могат да послужат като основание за предявяване на иска. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Фактическите състави за оспорване на изпълнението, съответно на вземането, са различни. Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на вземанията е защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, като в процесния случай, предмет на делото е установяване недължимост на парични вземания, при позоваване от страна на ищеца на изтекла погасителна давност в периода от 08.05.2012 г. до 24.04.2019 г. С отправеното процесно искане, ищецът основава правния си извод за недължимост на посочените суми на обстоятелството, че подадената молба на 08.06.2012 година за образуване на изпълнително дело не отговаря на изискванията на чл.426 ал.2 ГПК, тъй като в нея няма искане за прилагане /извършване/ на конкретни изпълнителни действия. С тазеи молба е поискано само цялостно проечване на имуществото на длъжника, което искане не е изпълнително действие. Счита, че въпреки нередовността ЧСИ ни я е върнал за отстраняване на нередовности, поради което и образуванното и водено ИД №. 195/2012 година е незаконосъобразно, а вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист е погасено по давност.
Освен това, процесуалния представител на ищеца сочи, че доверителят и не е уведомяван по реда на чл.99 ал.3 ГПК за прехвърленото парично вземане от предишния кредитор, поради което процесното прехвърляне на вземането няма обратно деъствие спрямо него.
По делото е изискан, представен и приложен в оригинал Договор за кредитна линия от 21.04.2007 година, с което се установява по безспорен и категоричен начин, че е налице облигационна връзка, създадена между ОББ А., като издател и Д.Л.А., в качеството му на Кредитополучател или Картодържател, като на последния е предоставен банков кредит под формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1 000.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Същевременно съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като с Тълкувателно решение №. 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се дават подробни разяснения по приложението на института. В мотивите на цитираното тълкувателно решение, по поставения въпрос по т. 10, се посочва кои са тези действия, а именно: давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ДСИ/ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, като конкретно се изброяват - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В същия ред на разсъждения, върховната инстанция посочва и действията, който не могат да се квалифицират като изпълнителни и които не прекъсват давността - образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. С т.10 от Тълкувателно решение №. 2/26.06.2015 г. по т. д. №. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС №. 3/1980 г. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа / да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен / или да не действа/ да не иска нови изпълнителни способи/. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок . С разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД е прието, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години . В случая разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД е неприложима, тъй като вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не са установени със съдебно решение . Законодателят не е придвидил изрично специална давност за вземания установени с подлежаща на изпълнение заповед по чл. 417 от ГПК, поради което в този случай приложими са общите правила по чл. 110 и сл. от ЗЗД, в зависимост от характера на вземанията посочени в заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Към момента на издаване на заповедта за изпълнение се установява изискуемост за вземанията за главница и лихви, произтичащи от извлечение от счетоводните книги на ОББ А., с което се установява вземането и. Изискуемостта на вземанията е настъпила към 19.04.2012 г., на която дата е подадено и Заявлението за издаване Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Установено е по делото, че на 08.05.2012 година е издаден изпълнителен лист и длъжника Делян Л.А. е осъден за заплати на ОББ А. претендираните суми. На 08.06.2012 година е образувано изпълнително дело №. 195 по описа за 2012 година на ЧСИ А. В.. Действително в тази молба не е посочен способ за принудително изпълнение, но това не прави тази молба незаканосъобразна. С Молба от 30.10.2012 година взискателят ОББ А. е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника, л.137 от делото. На 30.04.2014 година е депозирана Молба за отлагане на опис, насрочен за 07.05.2014 година. На 22.02.2016 година е депозирана Молба с искане да се извърши опис на движими вещи, л.152 от делото. На 09.05.2016 година е представена молба за отлагане опис, насрочен за 18.05.2016 г., л.153 от делото. На 03.07.2018 година, по изпълнителното дело е представена молба от „Е. М. Е., с искане да бъде конституиран като взискател, във връзка със сключен Договор за цесия с ОББ А. от 31.01.2018 година. В периода от 22.02.2016 година, когато е постъпила молбата с искане от взискателя да извърши принудително действие, а именно насрочване и извършване опис на движими вещи, до 22.02.2018 година не са предприемани никакви принудителни действия нето от страна на взискателя, нито от страна на ЧСИ. Съгласно ТД №. 2/2013 г. следва да се приеме, че всяко поискано от взискателя изпълнително действие прекъсва давността, от който момент започва да тече нова давност. От приложените изпълнителни дела става ясно, че първоначално взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника на 30.10.2012 г. – поискал е извършване на описи и продажба на имуществото на длъжника, с което е прекъсната погасителната давност за вземанията. Тъй като в продължение на две години след 22.02.2016 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, следва да се приеме, че след изтичане на двугодишния срок на 22.02.2018 г. изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, т.8 от ГПК. Настоящият докладчик по делото не споделя доводите на процесуалния представител на ищеца, че поради нередовността на молбата при образуване на изпълнително дело №. 195 по описа за 2012 година на ЧСИ А. В., това производство е незаконосъобразно. С последващи молби са посочени от взискателя способи за пронудително действие и такива са извършвани от ЧСИ.
Следващо валидно действие на взискателя, което е от рода на тези действия, за които съгласно тълкувателното решение е прието, че прекъсват давността, е извършено на 18.02.2019 г., когато е образувано изпълнително дело №. 42/19 по описа на ЧСИ А. В., с рег. №. 747 на КЧСИ – висящо към момента. С искането за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал и извършване на определени изпълнителни способи - налагане на запори, описи на имущества на длъжника и такива са били извършени от ЧСИ. Тъй като в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително с искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, то на базата на изложената по-горе фактическа обстановка следва да се прецени за периода между двете искания на взискателя прекъсващи погасителната давност от 22.02.2016 г. до 18.02.2019 г. изтекла ли е погасителна давност за процесните вземания. Тази преценка ще даде отговор на въпроса към момента на образуване на изпълнително дело №. 42/2019 г. по описа на ЧСИ А. В. №. 747 на КЧСИ – 18.02.2019 година и към момента на предявяване на иска на 24.04.2019 г., за недължимост на вземанията поради погасавянето им по давност, налице ли е изпълняемо право в полза на взискателя по изпълнителното основание. Отговорът е: дължимо е вземането както по отношение на главницата, така и по отношение вземанията за изтекли мораторни лихви. За периода от 22.02.2016 г. до 18.02.2019 година по отношение на дължимата главница не е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая за цитирания по-горе период тригодишната погасителна давност не е изтекла също, поради което тези вземания са дължими от длъжника. За гореописаните вземания не може да бъде отречено съществуването на изпълняемо право за взискателя по изпълнително дело №. 42/2019 г. по описа на ЧСИ А. В. №. 747 на КЧСИ.
Обезсилването по право на изпълнителните действия по изпълнително дело при настъпване на перемпция касае съдбата им на процесуални действия в изпълнителния процес, но не оказва влияние върху вече произведения ефект върху материалното право – т.е. върху прекъсването на погасителната давност за вземанията. Това налага извода, че вземането не е погасено по давност. От изложеното по-горе става ясно, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение искането за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №. 42 по описа за 2019 година на ЧСИ, съдът намира същото за недопустимо, тъй като в ГПК, чл.433 са предвидени изрично случайте, при които това може да бъде направено, поради което и съдът го оставя без разглеждане.
Ответникът има искане за присъждане на съдебни разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не присъжда съответни съдебни разноски в негова полза .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК, от Д.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че не дължи на „Е. М. Е., ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., район Витоша, кв. Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията №. 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, сумите, както следва: 1 993.54 лв. главница; лихва в размер на 1 614.81 лв., съдебни разноски в размер на 715.72 лв., поради погасяването им по давност, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКАНЕТО за прекратяване на изпълнително дело №. 42 по описа на ЧСИ А. В. за 2019 година, с рег. №. 747 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Монтана, като НЕДОПУСТИМО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: