Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК Предмет на въззивната жалба е Решение № 648/07.07.2014г. по гр. д. № 825/2014г. по описа на РС В. Т.. С посоченото решение ВТРС е приел за установено по отношение на „Е. - п. П.” гр. В., че С. В. С. не дължи на дружеството сумата от 599,65 лева, представляваща начислена корекционна сума за периода от 21.08.2013г. до 18.11.2013г., като е присъдил разноски в полза на ищеца. Против решението е постъпила въззивна жалба от „Е. - п. П.” гр. В., подадена чрез адв. А. М. от ВТАК, в която са наведени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се излага, че изготвеният на 18.11.2013г. констативен протокол не следва да отговаря на правилата по чл. 47 ПИКЕЕ, а на тези по чл. 48 – чл. 50 ПИКЕЕ. Посочено е, че протоколът е следвало да се подпише само от служител на МВР на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, като това изискване е спазено. Наред с това се твърди, че отразеното в констативния протокол се потвърждава изцяло от останалите доказателства по делото, поради което отразените в него факти са доказани. В тази връзка са развити доводи, че дори и да се приеме, че е налице нарушение в процедурата, то същото е несъществено. В жалбата се твърди, че съставянето на констативния протокол не е елемент от фактическия състав за възникване на субективно‗о право, притежавано от дружеството, тъй като същото възниква на основание чл. 183 и сл. ЗЗД и чл. 327 ТЗ. С тези доводи жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него – да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен. Претендира всички направени по делото разноски. Въззиваемият – С. В. С., чрез процесуалния си представител – адв. С., заема становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Излага, че съставеният констативен протокол е негоден да породи правни последици, тъй като не е съставен в съответствие с нормите на ПИКЕЕ. Развива доводи за недобросъвестно поведение от страна на „Е. - п. П.” в качеството му на собственик на средството за търговско измерване. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и противоречи на чл. 82 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. Ищецът е поискал да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество - „Е. - п. П.” сума в размер на 599,65, представляваща корекция за периода от 21.08.2013г. – 18.11.2013г. Изложени са твърдения за нищожност на констативния протокол, с който е установено основанието за корекция, както и за неправилно приложена процедура за изчисляване и коригиране на сметките на потребителите. Ответникът „Е. - п. П.” е заел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Изложил е аргументи за допустимост на извършената корекционна процедура. Посочил е, че констативният протокол е издаден при спазване на изискванията, предвидени в ПИКЕЕ. Развил е подробни доводи за дължимостта от ищеца на процесната сума. С тези мотиви е поискал от първата инстанция искът да бъде отхвърлен. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, като същите са приети за влезли в сила и общоизвестни, поради което й ненуждаещи се от доказване. От служители на ответника е съставен констативен протокол от 18.11.2013г. (на л. 18 – л. 19 от делото пред първата инстанция). Видно протокола по време на проверката било установено наличието на извършено неправомерно присъединяване – прикачен проводник (мост) шунт между вход и изход на токовите фазови клеми на СТИ, осъществено чрез меден проводник със сечение 4 кв. мм, като по този начин консумираната ел. енергия не се измерва от СТИ. В протокола е посочено, че бил свален шунтиращ мост между токовите клеми, а електромерът бил пломбиран с пломба № 032/2009г. Процесният протокол е съставен от Захари С. Иванов – ел. монтьор при „Е. - п. П.” . В него като свидетел се е подписал Светослав Николов. В протокола е отбелязано, че потребителят не е присъствал при съставянето му. Съставителят на протокола е разпитан като свидетел пред първата инстанция. От показанията му се установява, че потребителят С. С. не бил открит за подписването на констативния протокол, поради което свидетелят извикал полицейски служител – Светослав Николов, който присъствал при проверката и подписал протокола. От приложените по делото - справка за корекция при измерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическа енергия (на л. 20 от делото пред първата инстанция) и дебитно известие № * от 02.12.2013г. е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца, в резултат на което за периода 21.08.2013г. – 18.11.2013г. му е начислена за плащане сумата от 559,65 лв. отговаряща на потребена енергия от 3247,2 кв.ч. Ищецът бил уведомен за проверка‗а и извършената корекция с писмо изх. № 2420014/22.11.2013г. За установяване на релевантни към спора факти пред първата инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че не е възможно чрез процесния СТИ (по начина, по който е свързан към мрежата) да бъде измерена цялата потребена от ищеца електрическа енергия за процесния период. Експертът е посочил, че от посоченото в процесния констативен протокол може да се направи извод за неотчитане от СТИ на потребявания от абоната ток, преминаващ през поставения шунт. Заключил е, че дължимото количество ел. енергия от 3247 кв.ч. е математически вярно изчислено, съобразно с чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ, като сумата от 599,65 лв. отговаря на така измереното количество енергия. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество. Безспорно е, че електромерът на ищеца е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ, включително и с измененията им от 2009г. Спорен по делото е въпросът дали „Е. - п. П.” е начислило правилно сумата от 599,65 лв. като корекция на сметката му по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1Б от Правила за измерване на количество енергия, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, публикувани в ДВ бр. 98/2013г. от 12.11.2013г. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВТРС, че по делото остава недоказано осъществяването на факта, описан в констативния протокол от 18.11.2013г. Съставеният КП, представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на въззиваемия. При това положение в Правила за измерване на количество енергия са уредени изисквания, които следва да са изпълнени, за да се приеме, че констативният протокол е съставен надлежно. В случая твърденията на жалбоподателя са, че е налице промяна в схемата за свързване. Впрочем тези твърдения са отразени и в процесния констативен протокол. Ето защо безспорно следва да се съблюдава нормата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ, според която корекцията може да се извърши само въз основа на констативния протокол, който отговаря на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията, съответно подписан от тях. Посочената норма е недвусмислена и сочи, че констативният протокол трябва да е съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ. Ето защо неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че при съставянето на протокола не е следвало да се спазва посочената норма. Съгласно чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол, същият се подписва от поне двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. В случая по делото безспорно се установява, че потребителят е отсъствал, а констативният протокол е подписан единствено от полицейски служител, но не и от двама независими свидетели. Дори и да се приеме, че полицейският служител е подписал протокола и в качеството си на независим свидетел, то липсва подпис на втори незаÔисим свидетел, поради което изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ не могат да се приемат за спазени. Аргумент в подкрепа на тезата, че протоколът следва да е съставен в присъствието на поне две лица, съответно и да е подписан от тях, се извлича и от нормата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, в която се говори за присъствието на „органи на полицията” в множествено число. Всичко изложено до тук води до краен извод, че протоколът не е съставен по предвидения в ПИКЕЕ ред. При това положение не могат да се приемат доводите във въззивната жалба, че по делото са налице достатъчно други доказателства, които потвърждават фактите, посочени в констативния протокол. В случая е налице специфична процедура по чл. 47 и чл. 48 от ПИКЕЕ, изразяваща се в едностранна корекция, която на практика се осъществява самостоятелно от една от страните в облигационното отношение – оператора на съответната мрежа за електрическа енергия. С оглед едностранния характер на корекцията в ПИКЕЕ са предвидени изисквания, чрез които да се регулира тази едностранна намеса, като се даде възможност и на другата страна по облигационното правоотношение (потребителя) да участва при извършване на корекцията. Неоткриването на потребителя (съответно отказът му да участва) следва да се удостовери от поне двама свидетели, които не са служители на оператора. Целта на тези изисквания е даден факт да не бъде установяван само от едната страна по облигационното правоотношение, която се явява заинтересована. За установяването на факта на неправомерно вмешателство е необходимо присъствието на страни, които не са заинтересовани от този факт (т.е. не участват в облигационните правоотношения). Ето защо присъствието на двама свидетели в случая е било задължително и след като това изискване на ПИКЕЕ не е спазено, то на практика отразеното в констативния протокол не може да се противопостави на С. С.. Същевременно следва да се има предвид, че всички други доказателства по делото се основават именно на констативния протокол. Изслушаната съдебно-техническа експертиза е направила изводите си въз основа на отразеното в протокола. Разпитаният по делото свидетел всъщност е съставителят на протокола. Т.е. останалите доказателства по делото са производни именно на констативния протокол и след като той не е годен да докаже отразените в него факти, то и останалите доказателства по делото не могат да се кредитират в тази им част. При това положение не могат да се приемат доводите във въззивната жалба, че дори и да се приеме, че протоколът не е съставен по надлежния ред, то отразените в него факти са доказани по делото. Принципно вярно е другото възражение във въззивната жалба, че основанието на претенцията на „Е. - п. П.” е в разпоредбите на чл. 183 и сл. ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ (във връзка с облигационното отношение – договор за продажба на електрическа енергия). Следва да се има предвид обаче, че в настоящия случай правопораждащият юридически факт, от който произтича вземането на дружеството, е наличието на грешка при измерването от средството за търговско измерване. Този факт по нормативно определен ред дава право на дружеството да извършва корекция съобразно с чл. 48 и сл. ПИКЕЕ. Т.е. облигационното отношение между страните действително е договор за продажба, но фактът на неправомерно вмешателство в средството за търговско измерване трябва да е реализиран, за да се претендират съответните суми. Респективно този факт трябва да е доказан по делото, за да е основателна претенцията на „Е. - п. П.” , относно дължимостта на процесната сума. Настоящият съдебен състав приема, че с констативният протокол от 18.11.2013г. посоченият факт не може да бъде доказан, поради което на практика претенцията на дружеството за сумата от 599,65 лв. е неоснователна. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и правилно е уважен изцяло от първата инстанция. С оглед изложеното решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя „Е. –п.П.” се явява неоснователна. Такива следва да се присъдят на въззиваемия – в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 648/07.07.2014г. по гр. д. № 825/2014г. по описа на РС В. Т.. ОСЪЖДА „Е. - п. П.” , ЕИК *********, да заплати на С. В. С., ЕГН *, с адрес в гр. В. Т., ул. "В. П." № 2 със седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. - Г, бул. "Вл. В." № 2., сумата от 200 лв., представляваща осъществени разноски пред настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |