Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявени от "Е.",О. - гр.П. против " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. при условията на обективно съединяване искове съответно по чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1; по чл.92,ал.1 и по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане общо на сумата 40684,11 лева. В исковата си молба "Е.",О. твърди, че в изпълнение на сключен между него и ответното дружество през 2008 година договор за изработка е извършило дейности по електрозахранване на цех за производство и пакетаж на ядки, собственост на " Ф. Н.",Е., находящ се в УПИ ХХV ,кв.99 по плана на гр.Р. Твърди, че е извършил и предал на ответника договорените работи качествено и в срок с акт обр.15 от 15.07.2008 година, на която дата работите са приети от възложителя без възражения. Посочва, че обектът е въведен в експлоатация на 21.10.2008 година. Твърди, че за изпълнените от него работи " Ф. Н."Е. е следвало да му заплати сумата 77132,88 лева, с включен в нея ДДС , на две вноски .От договорената за извършените от него работи цена обаче ответното дружество му е заплатило на няколко вноски общо сумата 47002 лева, като и към датата на предявяване на исковата молба по делото не му е заплатило остатъка в размер на 28690,88 лева, за която сума е издало проформа фактура № 24 от 22.12.2008 година и е изпратило на ответното дружество покана за доброволно изпълнение, изх.№ 22 от 25.02.2010 година. Твърди, че освен незаплатената му част от цената за извършените от него работи, " Ф. Н.",Е. му дължи и неуст¯йка по чл.49,ал.2 от сключения между тях договор за времето от 21.10.2008 година до 09.05.2009 година в размер на 2869 лева. Върху незаплатената му част от цената ответното дружество му дължи и лихва за забава, която, считано от 09.05.2009 година до 03.05.2012 година, е в размер на 9124,23 лева. По направеното от " Ф. Н.",Е. възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната неустойка за периода от 21.10.2008 година до 07.05.2009 година заема становище, че същото е преклудирано, тъй като е направено след изтичане на срока за отговор по чл.367 ГПК. По направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с претендираната от " Ф. Н.",Е. неустойка с молба, депозирана в съдебно заседание на 14.05.2013 година, заема становище, че макар и допустимо, същото е неоснователно предвид обстоятелството, че дружеството не е изпълнило в срок задължението си за авансово плащане, респективно - окончателно е направило това едва през месец юли, 2009 година, при което и съгласно чл.95 и чл.96 ЗЗД забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата собствена забава. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от него искове, заедно със законната лихва и направените от него по делото разноски. Ответникът " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. оспорва предявените против него от "Е.", О. - гр.П. искове. В подадения от него в срока по чл.367 ГПК отговор ответното дружество твърди, че ищецът не е изпълнил договорените със сключения между тях договор работи в срок, респективно - вместо до 15.07.2008 година е изпълнил и му е предал същите на 21.10.2008 година, на която дата обектът е въведен в експлоатация. По тази причина, твърди ответникът, претенцията на "Е. ",О. за заплащане на пълния размер на дължимата от него по договора цена е неоснователна, при което същата би следвало да бъде заплатена от него само в случай на пълно, точно и цялостно изпълнение от страна на изпълнителя на работите по договора. Оспорва исковите претенции на "Е.",О. за неустойка и лихва за забава. В тази връзка посочва, че ако и кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от отговорност за своята забава. Твърди и развива съображения, че е недопустимо едновременното присъждане на неустойка и лихва за забава. Алтернативно прави искане за намаляване размера на неустойката в случай, че съдът приеме за доказано, че претенциите на ищеца са основателни, поради прекомерност. Прави възражение за неизпълнение на договора от страна на "Е.",О. в частта на чл.3 и чл.26 от него,поради което моли да му бъде признато правото на задържане върху остатъка от дължимата от него по договора цена, предмет на исковата претенция на ищеца. В допълнително депозираната от " Ф. Н.",Е. в съдебно заседание по делото на 14.05.2013 година молба след изтичане на срока за отговор по чл.367 ГПК, дружеството прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на "Е.",О. за неустойка за времето от 21.10.2008 година до 07.05.2009 година. При условията на евентуалност по отношение на възраженията му за неоснователност на исковите претенции на "Е.",О. прави възражение за прихващане с дължимата от последното на " Ф. Н.",Е. неустойка за забава по чл.49,ал.3 от договора в размер на 3779,86 лева за времето от 15.07.2008 година до 21.10.2008 година. Твърди и развива съображения, че в дължимата от него на ищеца цена за предадените му работи не следва да бъде включван ДДС, респективно - не дължи същия, тъй като "Е.",О. не е издало данъчна фактура за претендираната от него сума като незаплатена му част от цената за изпълнените от него работи. Моли предявените против дружеството искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, евентуално - да бъде уважено направеното от него възражение за прихващане. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: "Е.",О. - гр.П. основава предявените от него по делото при условията на обективно съединяване искове съответно на чл.79,ал.1, във връзка с чл.266,ал.1; на чл. 92,ал.1 и на чл.86,ал.1 ЗЗД, като претендира " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. да бъде осъдено да му заплати общо сумата 40684,11 лева, в това число 28690,88 лева незаплатена му част от цената за извършени от него и предадени на ответното дружество в изпълнение на сключен между тях на 10.06. 2008 година договор СМР по електрозахранване на цех за производство и пакетаж на яõки, негова собственост, находящ се в УПИ ХХV,кв.99 по плана на гр.Р, с включен в нея ДДС; 2869 лева неустойка за забава по чл.49,ал.2 от договора за периода от 21.10.2008 година до 09.05.2009 година и 9124,23 лева лихва за забава върху незаплатената част от цената в размер на 28690,88 лева за периода от 09.05.2009 година до 03.05.2012 година, заедно със законната лихва върху претендираните от него суми ,считано от датата на образуване на делото до окончателното им изплащане. По делото е установено и не се спори, че на 10.06.2008 година страните са сключили договор за изработка, по силата на който "Е.",О. - гр.П. е следвало да извърши и предаде на " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. в срок до 15.07.2008 година СМР по електрозахранване на собствения на ответника цех за производство и пакетаж на ядки, находящ се в УПИ ХХV,кв.99 по плана на гр.Р срещу поето от " Ф. Н.",Е. задължение да заплати на ищеца за възложените от него на последния работи цена в размер на 64277,40 лева , без ДДС, от които 32138,77 лева без ДДС е следвало да заплати авансово в срок от 7 работни дни от датата на подписване на договора и 32138,70 лева е следвало да заплати окончателно в срок от 7 работни дни от датата на подписан между страните приемателен протокол по чл.26,ал.1,б."а" от договора и след одобряване на документите по чл.26 от него по реда на чл.6 от страна на възложителя / чл.5,ал.1 и ал.2 от договора/. Страните не спорят, че договорените между тях СМР са били въведени в експлоатация на 21.10.2008 година, но спорят ,че същите са изпълнени и предадени от изпълнителя на възложителя в договорения между тях срок. Не спорят, че от договорената за работите цена " Ф. Н.",Е. е заплатило на ищеца сумата 48442 лева с ДДС , от които 37000 аванс по договора, като последното плащане от аванса е извършено на 19.12.2008 година. Страните спорят дължим ли е остатъкът от цената по договора?; дължат ли се претендираните от ищеца неустойка и лихва за забава, евентуално - дължи ли "Е. ",О. на " Ф. Н." претендираната от последното неустойка и основателно ли е възражението му за прихващане ?; допустимо ли е възражението на " Ф. Н.",Е. за изтекла погасителна давност досежно претендираната от "Е.",О. неустойка за периода от 21.10.2008 година до 07.05.2009 година?; следва ли да бъде включен в претендираното от "Е. ",О. възнаграждение и дължимия от него ДДС, без дружеството да е издало съответната данъчна фактура? Във връзка със спорните между страните въпроси, следва да се има предвид следното: Съгласно чл.266,ал.1 ,изр.1 ЗЗД " Поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа." По делото е установено и не се спори, че " Ф. Н.",Е. е приело без възражения възложените от него на "Е.",О. със сключения между тях на десети юни 2008 година договор работи, при което това е станало на 14. 10.2008 година с подписания от тях акт обр.16, тъй като този акт има договореното с чл.26,б."а" от договора съдържание на двустранен приемателен протокол. Вярно е, че с подписан от страните акт обр.15 от 15.07.2008 година същите са приели, че работите са извършени качествено и в срок, при което изрично са посочили, че " С този акт се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя.". В протокола от 15.07.2008 година обаче са описани като приложени документи с дата след 15.07.2008 година, което налага извода, че същият е съставен и подписан след тази дата. Посоченият и подписан между страните акт обр.15 е описан като приложение към подписания от тях на 14.10.2008 година акт обр.16/ 1.1.18/, което налага извода, че именно на тази дата - 14.10.2008 година работите са предадени от ищеца на ответника и същият ги е приел без възражения. В тази връзка следва с да се има предвид и чл.27,ал.1 от процесния договор, съгласно който "Този Договор се счита за изпълнен единствено с подписването на приемателния протокол по чл.26, установяващ, че работите са изпълнени и завършени съобразно предвиденото в този Договор и приложенията към него." След като това е така, " Ф. Н. ",Е. дължи на "Е.",О. договореното със сключения между тях договор възнаграждение. Съставянето на фактура за дължимото възнаграждение не е елемент от договора за изработка, при което от приемането на извършената работа възниква задължението за заплащането на възнаграждението за тази работа. Фактурата е относима към установяване на данъчното задължение, но не и за заплащане на дължимото възнаграждение. В този смисъл е и решение № 230 от 25.02.2000г. по гр.д. № 1286/1999г. на ВКС. Възражението на " Ф. Н.",Е. ,че в цената / възнаграждението/ за извършените работи не следва да се включва ДДС , е направено след изтичане на срока за отговор по чл.367 ГПК, поради което същото е преклудирано съгласно чл.370 ГПК. За пълнота обаче следва да се отбележи, че същото е и неоснователно. Смисълът на чл.67,ал.2 ЗДДС е, че ако в договора е посочено ,че данъкът се дължи отделно, той трябва да бъде включен допълнително при определянето на крайната дължима от получателя, в конкретния случай възложителя, цена като нейн съществен елемент. Съдът, този състав, не споделя изразеното от ВКС , ІІ т.о. становище в негово определение № 747 от 19.10.2012 година по т.д. № 1228/2012 година. За да стигне до изразеното от него в посоченото определение становище съдът е приел, че без съставянето от ищеца на данъчна фактура, за възложителя не е възникнало изискуемо задължение за плащане на ДДС. Този извод на съда е неправилен и противоречи на разпоредбата на чл.68,ал.2 ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл.25,ал.2 ЗДДС в случая е станало на датата на приемането на процесните СМР от " Ф. Н.",Е.. В този смисъл са решение № 3256 от 06.03.2012 година по адм.д. № 5403/2011 година и решение №12947 от 18.10.2012 година по адм.д. № 563/2012г., VІІІ отд. на ВАС, както и решение № 10079 от 10.07.2012 г. по адм.д. № 15321 / 2011г., І отд. на ВАС. Освен това с чл.5,ал.7 от процесния договор страните са се договори фактурата да бъде издадена от изпълнителя след извършено от възложителя плащане,при което и съгласно чл.20а,ал.1 ЗЗД " Договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили.". Изложеното по категоричен начин налага извода, че претенцията на "Е. ",О. за незаплатената му от ответното дружество част от договореното с чл.5 ,ал.1 от сключения между тях договор възнаграждение, която част е в размер 28690,88 лева, с включен ДДС , е основателна. Относно претенциите на „Е.”,О. за неустойка и лихва за забава, следва да се има предвид следното: Съгласно чл.49,ал.2 от сключения между страните договор " При забава на Възложителя за заплащане на дължимото възнаграждение при условията на чл.5 от Договора, той дължи на Изпълнителя неустойка за забава в размер на 0,05%...... от дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10%.... от дължимата неплатена сума." Съгласно чл.5,ал.2,т.2 от договора, " Ф. Н.",Е. е следвало да заплати окончателно на "Е.",О. цената за предадените му работи в срок от 7 работни дни от датата на подписан между страните приемателен протокол по чл.26,ал.1,б."а" от договора и след одобряване на документите по чл.26 от него по реда на чл.6 от страна на възложителя .В тази връзка следва да се има предвид, че задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изпълнената работа възниква след приемането й / чл.266,ал.1 ЗЗД/ Това е станало, както беше посочено по-горе, на 14.10.2008 година. Съдържащата се в договора уговорка за одобряване на документите по чл.26 от него не представлява елемент от договора за изработка, при което одобряването на посочените документи е дейност ,предхождаща и предпоставка за приемането на работите. Освен това тези документи са описани като приложение в подписания от ответното дружество на 14.10.2008 година акт обр.16, което ще рече, че същите са одобрени от "Ф. Н.",Е..Изложеното налага извода, че срокът за окончателното плащане на договорената между страните цена е изтекъл при условията на чл.5,ал.2,т.2 от договора на 21.10.2008 година, респективно - ответното дружество дължи на ищеца неустойка за неплатената сума по чл.49,ал.2 от договора, считано от 22.10.2008 година, която неустойка до 09.05.2009 година е в размер на 2854,65 лева .Във връзка с направеното от ответното дружество с отговора искане за намаляване на неустойката поради прекомерност следва да се има предвид разпоредбата на чл.309 ТЗ, съгласно която неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, какъвто е процесният договор, не може да се намалява поради прекомерност.Възражението на " Ф. Н.",Е. за погасяване вземането на ищеца за неустойка за времето от 21.10.2008 година до 07.05.2009 година е направено едва с депозираната от него в съдебно заседание по делото на 14.05.2013 година молба, т.е. след изтичането на срока за отговор по чл.367 ГПК. Това ще рече, че същото е преклудирано при условията на чл.370 ГПК и не следва да бъде съобразявано. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 177 от 26.11.2010г. по т.д. № 46/2010 г.,ТК, ІІ т.о. на ВКС и решение № 22 от 02.03.2011 година по гр.д. № 722/2010г., Г.К, ІV г.о. на ВКС. Твърдението на ответното дружество ,че ищецът му дължи неустойка за забава по чл.49,ал.3 от сключения между тях договор, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Вярно е, че "Е. ",О. не е изпълнило задължението си да изпълни и предаде на " Ф. Н.",Е. договорените със сключения между тях договор СМР в договорения срок, респективно - вместо до 15.07.2008 година, е предало работите на възложителя на 14.10.2008 година. Първоначалната забава обаче е на ответното дружество. Съгласно чл.5,ал.2,т.1 от сключения между страните на 10.06.2008 година договор, " Ф. Н.",Е. е следвало да заплати на ищеца посочения в разпоредбата аванс " ... в срок от седем работни от датата на подписване на договора." Това обаче дружеството не е направило, като окончателно е заплатило на ищеца договорения между тях аванс едва на 19.12.2008 година, т.е. след като СМР са приети от него и цехът е въведен в експлоатация. Обстоятелството, че " Ф. Н.",Е. , като длъжник по задължението за заплащане на аванс по сключения между страните договор, е изпълнило това си задължение със забава, освобождава " Е.",О. от последиците на неговата собствена забава по задължението за изпълнение на договорените между тях работи в срок , респективно - от заплащането на неустойка като форма на гражданска отговорност поради неизпълнение. В този смисъл е както чл.96,ал.1 ЗЗД, така и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение 428 от 18.01.2012 година по гр.д. № 1097/2010г. Г.К. ,ІІІ г.о.След като "Ф. Н.",Е. няма изискуемо и ликвидно вземане за неустойка по чл.49,ал.3 от сключения между страните договор, възражението му за прихващане с такава, макар и процесуално допустимо, е неоснователно.Претендираната от "Е.",О. лихва за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД се дължи от деня на забавата, който определен при условията на чл.84,ал.1,изр. първо ЗЗД, е 22.10.2008 година / срокът за заплащане на цената на процесните СМР е изтекъл на 21.10.2008 година/ . За времето от 09.05.2009 година до 03.05.2012 година , за който период е претенцията на ищеца за лихва, размерът на последната е 9124,25 лева, в какъвто смисъл е и изготвеното и депозирано по делото от вещото лице Д. Р. Г. основно заключение/ л.93/. Възражението на ответното дружество, че не могат да се претендират едновременно неустойка и лихва за забава е неоснователно, при което в конкретния случай такава едновременна претенция "Е.",О. няма, респективно - неустойката се претендира до 09.05.2009 година, а лихвата - след тази дата. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството,че неустойката, освен, че служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, служи и като обезпечение за точното изпълнение на поетите с договора задължения, респективно - има ролята на гражданско-правна санкция, докато лихвата по чл.86 ЗЗД има само и единствено обезщетителна функция. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка по делото Окръжният съд приема, че исковите претенции на "Е.",О. - гр.П. са основателни и доказани общо за сумата 40669,76 лева, в това число 28690,88 лева ,с ДДС, незаплатена част от дължимото от "Ф. Н. ",Е. на "Е.",О. възнаграждение по сключения между тях на 10.06.2008 година договор; 2854,65 лева неустойка по чл.49,ал.2 от договора за времето от 22.10.2008 година до 09.05.2009 година и 9124,23 лева лихва за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от 09.05.2009 година до 03.05.2012 година. Като основателни и доказани в посочените размери, исковите претенции на "Е.",О. следва да бъдат уважение. Предявеният иск за неустойка за разликата над 2854,65 лева до 2869 лева е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият за тази разлика следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото по компенсация в размер 3745,44 лева. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА " Ф. Н.",Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.Г. Н. С., общ.З., обл.В. Т., ул. "Г.Д." № 10, да заплати на "Е.",О., с ┼ИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. " В. Л." № 1, сумата 40669,76 лева / четиридесет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ в това число сумата 28690,88 лева, с включен в нея ДДС, представляваща дължима, но незаплатена част от договореното с чл.5,ал.1 от сключения между тях на 10.06.2008 година договор възнаграждение за извършените от "Е.",О. - гр.П. и получени от " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. СМР по електрозахранване на цех за производство и пакетаж на ядки, негова собственост, находящ се в УПИ ХХV,кв.99 по плана на гр.Р; 2854,65 лева неустойка за забава по чл.49,ал.2 от договора за периода от 22.10.2008 година до 09.05.2009 година и 9124,23 лева лихва за забава върху незаплатената част от цената за периода от 09.05.2009 година до 03.05.2012 година, заедно със законната лихва върху сумата 31545,53 лева, считано от 07.05.2012 година до окончателното й изплащане, както и направените от дружеството разноски по делото по компенсация в размер на 3745,44 лева, в това число и заплатено адвокатско възнаграждение. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от "Е.",О. - гр.П. иск за заплащане на неустойка за забава по чл.49,ал.2 от сключения между него и " Ф. Н.",Е. - с.Г. Н. С. на 10.06.2008 година договор за разликата над 2854,65 лева до 2869 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |