Решение по дело №1436/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 421
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20191630201436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 421 / 30.10.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Монтана, 30.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

 при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1436 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от С.И.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 002975 издадено на 23.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” пир ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания глоба в размер на 20.00 лева и 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца за извършени административни нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление в частта, относно вмененото му нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП като счита, че в тази част същото е незаконосъобразно. В заключение се иска същото да бъде отменено.

 

 В съдебно заседание жалбоподателят С.Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и без да оспорва факта на извършеното нарушение моли съда да намали размера на наложените наказания към предвидения в закона миниум.

 

Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана  страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

От фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:

На 09.08.2019г. около 19:57ч. в гр.Монтана, ж.к.,,Младост” 2, блок 16, вх.В на ул.,,П. Димитров - Пената”, с посока на движение към блок 17 жалбоподателят С.Б., при управление на товарен автомобил ПЕЖО 206 ПЛЮС с рег.№ СА 28 89 ТВ, собственост на  ,,СОФИЯ ФРАНС АУТО ОКАЗИОН” изгубил контрол върху МПС – то и блъснал паркирания вдясно по посока на движение лек автомобил АУДИ с рег.№ М 09 21 ВР, собственост на И.Е.С., след което напуснал местопроизшествието. На място пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана П.П. и В.В., които установили нарушителя и съставили Протокол за ПТП № 1371786. В него отразили участниците, двете МПС – та и описали материалните щети. Вследствие на констатираните нарушения бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.           

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя и неговия упълномощен защитник, а и се подкрепя от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят С.Б. е извършил вменените му административни нарушения,предмет на обжалване на които е едното от тях.

Наведеното в съдебно заседание оплакване на жалбоподателя за изменение на наказателното постановление досежно размера на наложените наказания, в конкретния случай се явява неоснователно.

Видно от служебно изисканата справка за предходни нарушения на жалбоподателя е, че същият е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления общо шест пъти, а настоящето такова е за извършени две нарушения. Едно от шестте предходни наказания е за извършени четири административни нарушения. По разбиране на настоящия съдебен състав административно наказващият орган правилно и справедливо е определил наказанията, съобразявайки не толкова високото, но все пак обременено предходно минало на дееца като нарушител по ЗДвП. Именно поради тази причина и определените наказания са към предвидения в закона среден, а не максимален размер. Наведеното възражение за липса на мотивировка от страна на административно наказващият орган, свързана с конкретната преценка за наложените наказания не следва да бъде възприета, тъй като в нито едно наказателно постановление не се изисква наличието на подобен реквизит.

Не следва да бъде възприето и възражението за маловажност на случая предвид наличието на извършени две административни нарушения, видно материални щети и по двете МПС – та, както и предходни санкционирания на дееца по ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наложените наказания са справедливи и не подлежат на последваща редукция.                

При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.

По отношение на административното нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление в тази част не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление, е изцяло законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 10.00 лева, свързани с явяването на свидетеля В. в съдебно заседание, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на вземането, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.     

           Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 – 0996 - 002975  издадено на 23.08.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана в частта, с която на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на С.И.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, са наложени административни наказания глоба в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 (пет) месеца за извършено нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК, С.И.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата в размер на 10.00 (десет) лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за явяване на свидетел, както и 5.00 (пет) лева за изпълнителен лист, в случай на издаване на изпълнителен лист.

 

В останалата част наказателното постановление не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: