РЕШЕНИЕ
№ 1260
гр. Велико Търново, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100600 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен
иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание
в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба ищцата заявява, че с ответника са сключили гр.брак на ****** в
гр.**** от който брак имат родено едно дете- И** М. М., роден на ****Сочи се, че
съпрузите са живели и работели във В****, където е родено детето им. В началото
отношенията им били добри, но впоследствие се влошили и от ****. двамата са във
фактическа раздяла. Ищцата счита брака си с ответника за дълбоко и непоправимо
разстроен и отправя искане за прекратяването му, като с допълнителна молба прави искане
съдът да се произнесе по въпроса за вината на брачното разстройство, като счита, че вината
за това е на ответника. Отправя искане да възстанови предбрачното си фамилно име-
К*****. Не претендира издръжка между съпрузи и ползване на семейно жилище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че по време на брака им, през месец септември 2021г. разбрал за извънбрачна
връзка на съпругата си с друго лице. Това влошило отношенията им. Ответникът заявява, че
на ***. ищцата напуснала общата им квартира във В**** и взела детето им със себе си.
Ответникът счита брака им с ищцата за дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя
искане съдът да се произнесе по вината за брачното разстройство.
Към настоящото производство е присъединено гр.дело ****. по описа на ВТРС,
образувано по искова молба, подадена от М. И. М. срещу М. Д. К- М.а, с която е предявен
иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
С протоколно определение от 21.10.2022г. съдът е прекратил производството по
делото в частта по предявените от страните небрачни искове за родителска отговорност,
лични отношения, издръжка на роденото от брака на страните малолетно дете- И М. М.,
1
като е приел, че българският съд не е международно компетентен да разгледа и се
произнесе по небрачните искове за родителска отговорност, с оглед обичайно
местопребиваване на детето във В****.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на **** в гр.****. След
сключване на брака съпругата е добавила към своето фамилно име фамилното име на
съпруга си и е с брачно фамилно име- К..
От брака си страните имат родено едно дете- И М. М., роден на ****г. във В*******.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н С К, П
И.а К, Х ИГ., Д С М. Свидетелката К, майка на ищцата, разпитана каза, че от пет години
живеят във В*****, като дъщеря й, ответника М. и детето И**** живеели при тях във
В****, в жилище под наем. Свидетелката заяви, че отношенията между съпрузите били
обтегнати и дъщеря й се изнесла от жилището, когато решила да прекрати отношенията си
със съпруга си. Свидетелката каза ,че пред нея не са се карали, но е имало момент, в който
са си повишавали тон. Свидетелката каза, че пред нея не е имало прояви на агресия от
страна на ответника към съпругата му, но дъщеря й споделяла, че й е посягал физически
нееднократно. Оплаквала се, че паролите на телефона били разбити и от телефона на М. е
влизал в „джимейла“ на М.. Двамата се карали на тази тема. Свидетелката заяви, че двамата
съпрузи не могли да разрешат проблемите си и впоследствие настъпило отчуждение между
тях. Свидетелката К******, сестра на ответника, разпитана каза, че през месец декември
миналата година брат й споделил, че отношенията им с М. са влошени и че ще се развеждат
по взаимно съгласие. Свидетелката каза, че брат й разказал, че от негов приятел разбрал, че
М. си има любовник, като М. не била отрекла, но твърдяла, че не са сериозни отношения, но
месец ноември отношенията на съпрузите станали по-конфликтни. Свидетелката разказа, че
в началото на месец март, когато М. пристигнала на летището с детето, свидетелката я
видяла да излиза от летището придружавана от мъж, който дърпал куфара и я придържал
към кръста. Свидетелката каза, че от брат си разбрала, че М. в края на месец януари тази
година се изнесла от жилището, в което живеели. Свидетелката И*****, разпитана каза, че
от няколко години познава страните по делото. През ***** им съобщили, че възнамеряват да
заминат да живеят и работят във В******, при родителите на М., защото трябвало да
изкарват пари, за да връщат кредити. Свидетелката заяви, че през есента на **** ответникът
й споделил, че нещата между него и съпругата му не вървят, че М. се променила, избягвала
го. Свидетелката каза, че от ответника разбрала, че М. си има нов приятел. Свидетелката
заяви, че М. прекъснала контакт с нея през ***** когато заминали за А****. Пред
свидетелката около януари-февруари тази година ответникът споделил, че се връща в Б****
и с М. били взели решение да се разведат по взаимно съгласие.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от
2
СК е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност и доверие между съпрузите, при
което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Съдът намира,
че между страните са преустановени духовните, емоционални и физически връзки и видно
от събраните по делото гласни доказателства, бракът им не може да бъде заздравен.
Двете страни са направили искане съдът да се произнесе по въпроса за вината на
брачното разстройство, поради което съдът дължи произнасяне.
След преценка на събраните доказателства, съдът счита, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения не може да бъде вменена само
на ищцата, или само на ответника. Събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на
разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин, че вината за брачното
разстройство тежи само върху единия от съпрузите. От показанията на свидетелката
К******* се установява, че пред нея дъщеря й е споделяла за проблеми със съпруга си в
общуването помежду им. Свидетелката заяви, че не е ставала свидетел на прояви на агресия
от страна на ответника спрямо дъщеря й, но е забелязала влошаването на отношенията
между двамата съпрузи. Безспорно, ищцата е тази, която е напуснала семейното жилище
през месец ******, но в случая фактическата раздяла е последица от влошените отношения
между съпрузите. Не се доказа по категоричен начин твърденията на ответната страна, че
ищцата е била установила извънбрачна връзка. Индиции за това се съдържат само в
твърденията на ответника, а свидетелите К и Г. пресъздават казаното им от ответника.
Обстоятелството, че ищцата е била придружавана от мъж при пристигане на летището само
по себе си не доказва в какви отношения е тя с този мъж, а освен това този момент, за който
свидетелката споделя, е след фактическата раздяла на страните по делото. Съпрузите не са
правили опити за помирение през време на фактическата раздяла. Свидетелските показания
на св.К, които съдът кредитира доколкото отразяват преки нейни впечатления, предвид на
това, че тя е живяла в едно домакинство със съпрузите, водят до извод, че страните имат
различни ценностни системи и различна преценка относно начина на изпълнение
задълженията си като съпрузи, които не са успели да уеднаквят и различието се е
задълбочило. Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и
субективно отношение към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения,
едно от които е взаимното уважение. За съществуването на брачната връзка всеки от
съпрузите дължи спазването на етичност, разбиране, взаимност, уважение, подкрепа към
другия и семейството като цяло. Според съда, и двете страни с неполагане своевременно на
всички възможни усилия и взаимни отстъпки да решат възникналите между тях проблеми са
допринесли за настъпване на дълбокото разстройство на брачните отношения. В този
смисъл, и двамата са допринесли за настъпилото отчуждение и разрушаване на брачната
връзка, поради което съществуващият помежду им брак следва да бъде прекратен поради
дълбокото и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на двамата съпрузи.
3
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи,
че ищцата не е направила такава претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника.
Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище.
Относно въпроса за фамилното име на ищцата след развода и направеното от нея
искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име и с оглед дадената й с
разпоредбата на чл.53 от СК възможност, съдът следва да постанови след развода ищцата да
носи занапред предбрачното си фамилно име- К********.
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Страните са претендирали присъждане на разноски, но съгласно разпоредбата на
чл.329, ал.1, изр. второ от ГПК и предвид изхода на спора, съдебните разноски следва да
останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, като окончателната
държавна такса, която съдът определя в размер на 40лв. следва да бъде заплатена по равно
от страните, съответно по 20лв., както и по 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с акт №******* в гр.******** граждански
брак между М. И. М. с ЕГН **********, с адрес ********** и М. Д. К. с ЕГН **********,
с постоянен адрес *********, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал.1 от СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. Д. К. с ЕГН ********** да
възстанови и носи предбрачното си фамилно име – К*******.
ОСЪЖДА М. И. М. с ЕГН **********, с адрес ************, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, окончателна
държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и сумата 5лв. за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
4
ОСЪЖДА М. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ************, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд,
окончателна държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, както и сумата 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5