№ 106
гр. Велико Търново , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000039 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 260090/ 09.12.2020 г., постановено по т.д. № 77/ 2020 г.
по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявените от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, срещу ответника И. Д. И., ЕГН ***********, от гр.
Глоджево, Община Ветово, искове да се признае за установено
съществуването на вземане на банката за просрочена главница в размер на
83 204,84 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 3 541,32 евро –
договорна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018 г.; 18 161,83 евро –
лихва за забава за периода от 02.01.2018 г. до 14.11.2019 г.; 83,31 евро –
дължими такси по Тарифа на банката към 14.11.2019 г., всички произтичащи
от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1709/ 05201/ 615
1
от 02.07.2008 г., кредитополучател по който е Д. Т. Д., а солидарен длъжник –
ответника И. Д. И..
Недоволен от постановеното Решение, ищецът „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника адвокат И.С. И. от АК – гр. Стара Загора, е подал въззивна
жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда
се довод за необоснованост поради нарушения на материалния и на
процесуалния закон, както и противоречие с трайната съдебна практика.
Твърди се, че ответникът не е доказал твърдението си, че изтегленият от
кредитополучателя банков кредит е използван за строителни работи в личния
му, придобит преди брака, недвижим имот, като по този начин не е оборена
презумпцията на чл. 32, ал. 2 от СК – че взетата в заем от кредитополучателя
сума е използвана за задоволяване нуждите на семейството, поради което
солидарната й обвързаност възниква по силата на тази презумпция. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите и твърденията, като се цитира съдебна
практика. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да
уважи исковете. Претендират се разноските в производството по делото.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че отпуснатия на кредитополучателя
банков кредит е послужил за извършване на строителни дейности в
собствения на кредитополучателя Д. Т. Д. недвижим имот, като същият се е
облагодетелствал лично, поради което не е налице солидарна отговорност на
ответника И. Д. И.. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, като е
приложена съдебна практика. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 2310/
2
27.02.2020 г., от ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, срещу ответника И. Д. И., ЕГН ***********, от гр.
Глоджево, Община Ветово, с правно основание чл. 422 от ГПК и цена –
104 991,30 евро, от които: главница – 83 204,84 евро; дължими лихви по
договор за кредит – 21 703,15 евро; дължими такси по тарифата на банката –
83,31 евро. В исковата молба се твърди, че на 02.07.2008 г. ищецът е сключил
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 1709/ 05201/ 615 с
Д. Т. Д. – като кредитополучател и ответника И. Д. И. – като солидарен
длъжник, по силата на който банката е превела сумата 91 000 евро по банкова
сметка на кредитополучателя и сумата е усвоена изцяло от него.
Предназначението на кредита е строително – довършителни работи. Като
обезпечение на кредита кредитополучателят е учредил в полза на банката
ипотека върху недвижим имот, описан подробно в исковата молба. Считано
от 04.07.2018 г. кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем с
оглед трайната забава в заплащането на дължимите суми по него.
Кредитополучателят и солидарният длъжник са били своевременно
уведомени, като им е била дадена възможност за доброволно плащане, но
такова не е последвало. На 15.11.2019 г. банката е пристъпила към
принудително събиране на вземането си, като е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, образувано е било ч.гр.д.
№ 2325/ 2019 г. по описа на РС – гр. Разград и в рамките на заповедното
производство, на банката е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист.
След постъпило възражение от ответника И. Д. И., банката е подала иск за
установяване на вземането си. Иска се от съда да постанови Решение, с което
да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца общо сумата
104 991,30 евро, от които: главница – 83 204,84 евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.11.2019 г. – датата на подаване
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата; дължими такси
по тарифата на банката – 83,31 евро, както и сумите: 3 541,32 евро –
договорна лихва за периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018 г.; 18 161,83 евро –
лихва за забава за периода от 02.01.2018 г. до 14.11.2019 г. Претендират се
направените разноски в заповедното производство в размер на 8 407,04 лева.
Пред Русенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 77/ 2020 г. по
3
описа на съда.
В о.с.з. на 24.11.2020 г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат И. от АК – гр. Стара Загора, е заявил, че подържа исковата молба. В
пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи иска. В
представената писмена защита е изложил доводи за неговата основателност.
С отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността
на иска с доводи, че липсва солидарна отговорност, тъй като отпуснатия
кредит е послужил за задоволяване лични нужди на кредитополучателя, но не
и такива на семейството, както и че от анализа на клаузите на договора се
установявало, че поетата от длъжника И. Д. И. отговорност е при условията
на поръчителство и в случая е приложима нормата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД. В представените писмени бележки ответникът е поискал от съда да
отхвърли иска, като е изложил доводи за неговата неоснователност.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които
не са били оспорени от ответника и са допуснати от съда.
Видно от Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
1709/ 05201/ 615 от 02.07.2008 г. е, че кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД е предоставил банков кредит в размер на 91 000 евро, целево – за
строително-довършителни работи на кредитополучателя Д. Т. Д.. Като
солидарен длъжник в договора е посочена И. Д. И., като същата е подписала
договора в това си качество.
От приложената на л. 37 от делото разписка, в заверен препис, се
установява, че И. Д. И. е била уведомена лично на 21.01.2019 г. за
предсрочната изискуемост на банковия кредит, като с уведомлението е била
поканена, в седемдневен срок от връчването, доброволно да изпълни
задължението.
Видно от изисканото от съда ч.гр.д. № 2325/ 2019 г. по описа на РС –
гр. Разград е, че на 18.11.2019 г. банката е подала заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците Д. Т.
Д. и И. Д. И., като заповедният съд е допуснал незабавно изпълнение на
задълженията на длъжниците солидарно да заплатят на кредитора следните
4
суми: 83 204,84 евро главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2029 г. до окончателното изплащане на
главницата; 83,31 евро дължими такси; 3 541,32 евро договорна лихва за
периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018 г.; 18 161,83 евро – лихва за забава за
периода от 02.01.2018 г. до 14.11.2019 г.; 4 106,90 лева – разноски по делото;
4 300,14 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и е издаден
Изпълнителен лист. В срок срещу заповедта е подадено възражение от
длъжника И. Д. И., като след уведомяването от заповедния съд кредиторът е
подал искова молба.
По искане на ищеца съдът е допуснал извършването на съдебно-
икономическа експертиза /СИЕ/. В заключението си вещото лице С. Г. А. е
отговорила на поставените въпроси. В о.с.з. на 24.11.2020 г. вещото лице е
заявило, че подържа заключението, същото не е било оспорено от страните и
е прието от съда.
С оглед тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, следва
да се установят по делото, при условията на главно доказване, на следните
предпоставки: наличието на валидно сключен договор за банков кредит
между страните, по който кредиторът да е изправна страна; изискуемост на
вземането му по договора, за която е бил уведомен длъжника; неизпълнение
на задължението от страна на длъжника.
В случая е безспорно наличието на валидно сключен договор за банков
кредит, по който кредиторът е изправна страна. Видно от заключението на
вещото лице по допуснатата от съда СИЕ, което въззивният съд кредитира
като обективно и неоспорено от страните е, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора, като е превел на три транша изцяло кредита в
размер на 91 000 евро по сметката на кредитополучателя Д. Т. Д., поради
което въззивният съд приема, че тези предпоставки за уважаване на иска са
налице.
Също от заключението на вещото лице се констатира, че към
5
04.07.2018 г. – датата на предсрочната изискуемост на кредита е била
допусната забава в изпълнение на задължението на осем анюитетни вноски,
което е дало основание на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на
кредита.
Видно от приложените по делото уведомление и разписка за
получаването му, длъжникът И. Д. И. е била уведомена лично на 21.01.2019 г.
за изискуемостта на банковия кредит, като й е дадена възможност за
доброволно изпълнение в седемдневен срок от получаването на
уведомлението, като по делото липсват данни същата да е изпълнила
доброволно задължението си.
Основното възражение на ответника е, че не е солидарен длъжник, а
поръчител по договора за банков кредит, като този довод се извежда от
тълкуването на клаузите по договора и обстоятелството, че полученият от
кредитополучателя Д. Т. Д. /към момента на получаване на кредита нейн
съпруг, с който впоследствие са се развели/ е използван на строително-
довършителни работи в негов собствен недвижими имот, придобит преди
брака му с ответника.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя този довод на
ответника, по следните съображения:
Сключеният договор за банков кредит изрично визира, че кредитът от
91 000 евро ще бъде усвоен от кредитополучателя Д. Т. Д. на траншове, като
крайният срок за усвояване е 01.07.2009 г. и е с целево предназначение – за
строително-довършителни работи. Посочено е още, че задълженото лице И.
Д. И. отговаря в качеството си на солидарен длъжник. Договорът за банков
кредит е подписан от И. Д. И. в качеството й на солидарен длъжник.
Следователно, с оглед изрично уговорената солидарност, ответникът И. Д. И.
е пасивно задължено лице по кредитното правоотношение, респективно
банката може да иска изпълнение, както от кредитополучателя по договора,
така и от солидарния длъжник. Без значение се явяват обстоятелствата, че
към момента на сключване на договора за банков кредит кредитополучателят
и солидарният длъжник са били съпрузи и че усвоеният по договора кредит е
бил използван за лични нужди от единият съпруг. Следва да се посочи също
така, че в т. 13 от договора като обезпечение е посочено само обезпечението
6
по т. 8 от него, а имено - учредяването на договорна ипотека върху описания
подробно недвижим имот, т.е. едно реално обезпечение наред със
солидарната отговорност, поета от длъжника И. Д. И..
В заключението си по допуснатата СИЕ вещото лице е посочило два
варианта на неиздължените суми – главница, лихва за забава и дължими
такси, считано към 18.11.2019 г., когато е подадено заявлението за издаване
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, като в открито съдебно заседание е обяснило, че
първият вариант е изготвен по лихвен лист, предоставен от банката, като
банката не е включила един компонент, а вторият вариант е изготвен по
изчисления въз основа на документите, който счита за правилен.
Въззивният съд кредитира заключението на вещото лице като
обективно и неоспорено от страните по делото и приема за правилен вторият
вариант, съгласно който неиздължената сума към 18.11.2019 г. по договора за
банков кредит е в общ размер 105 106,23 евро, от които: главница в размер
на 83 204,84 евро; договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
02.01.2018 г. до 04.07.2018 г. в размер на 3 541,32 евро; дължими такси за
управление на кредита в размер на 83,31 евро; дължими лихви за забава за
периода от 02.01.2018 г. до 18.11.2019 г. в размер на 18 276,76 евро, от които
10 360,75 евро – лихва за просрочена главница, начислена по т. 4.2 от
договора за кредит и 7 916,01 едро – наказателна лихва при просрочие,
начислена по т. 4.3 от договора за кредит. Исковата претенция е общо за
сумата 104 991,30 евро и не е направено искане за изменение на размера на
иска, като по делото се установява, че по отношение на наказателната лихва
за просрочие, дължима по чл. 4.3 от договора за банков кредит, претенцията
на ищеца е за периода от 03.01.2018 г. до 14.11.2019 г., а вещото лице е
изчислило размера за периода от 03.01.2018 г. до 18.11.2019 г., поради което
размерът е с 12,91 евро по-малък от посоченият размер 7 916,01 евро.
Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата 104 978,39 евро,
включваща: главница от 83 204,84 евро; договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018 г. в размер на 3 541,32 евро; такси за
управление на кредита в размер на 83,31 евро; лихви за забава за периода от
02.01.2018 г. до 18.11.2019 г. общо в размер на 18 148,92 евро и отхвърлен за
разликата над 104 978,39 евро до 104 991,30 евро, или са сумата 12,91 евро.
7
Като е отхвърлил изцяло иска, Русенският Окръжен съд е постановил
неправилно Решение в частта общо за сумата 104 978,39 евро, в която част
решението следва да се отмени и искът да се уважи. В отхвърлителната част
за разликата над 104 978,39 евро до 104 991,30 евро, или са сумата 12,91
евро, решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед уважаване на иска, на ищеца се дължат разноските, направени
в заповедното производство, представляващи заплатена държавна такса в
размер на 4 106,90 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
4 300,14 лева, или общо сумата 8 406 лева; разноските в производството пред
първостепенния съд, съгласно представения списък и доказателства за
извършването им, в общ размер 11 266,53 лева, както и разноските във
въззивното производство, съгласно представения списък и платежно
нареждане за заплатена държавна такса, в размер на 4 203 лева – всички суми
съобразно уважената част на иска.
С оглед изхода на делото и незначителната част, в която е отхвърлен
иска, която практически не влияе върху размера на разноските, на
въззиваемата не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260090/ 09.12.2020 г., постановено по т.д. № 77/
2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска
на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, срещу ответника И. Д. И., ЕГН ***********, от гр. Глоджево, Община
Ветово, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за сумата общо 104 978,39
евро, представляваща вземане на банката по Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 1709/ 05201/ 615 от 02.07.2008 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по
отношение на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, че ищецът има изискуемо вземане спрямо ответника И.
8
Д. И., ЕГН ***********, от гр. Глоджево, Община Ветово, **********, общо
за сумата 104 978,39 /сто и четири хиляди деветстотин седемдесет и осем евро
и тридесет и девет евроцента/ евро, включваща: главница от 83 204,84 евро;
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 02.01.2018 г. до 04.07.2018 г.
в размер на 3 541,32 евро; такси за управление на кредита в размер на 83,31
евро; лихви за забава за периода от 02.01.2018 г. до 18.11.2019 г. общо в
размер на 18 148,92 евро - лихва за просрочена главница, начислена по т. 4.2
от договора за кредит и наказателна лихва при просрочие, начислена по т. 4.3
от договора за кредит, която сума произтича от Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 1709/ 05201/ 615 от 02.07.2008 г.,
кредитополучател по който е Д. Т. Д., а солидарен длъжник – ответника И. Д.
И..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260090/ 09.12.2020 г., постановено по
т.д. № 77/ 2020 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ***********, от гр. Глоджево, Община
Ветово, **********, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, съобразно уважената част на иска,
направените разноски в заповедното производство в общ размер 8 406 /осем
хиляди четиристотин и шест/ лева, както и направените разноски в
производството по делото: пред първостепенния съд общо в размер на
11 266,53 /единадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и петдесет и три
стотинки/ лева; пред въззивната инстанция - 4 203 /четири хиляди двеста и
три/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10