Определение по в. гр. дело №319/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 807
Дата: 4 ноември 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия: Красимир Стефанов Маринов
Дело: 20251700500319
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 807
гр. Перник, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500319 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 6151/07.10.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, с ЕИК:********* чрез юрисконсулт Б. Д. за изменение на постановеното по делото
решение в частта му за разноските като бъдат отменени или намалени присъдените в тежест
на дружеството разноски, евентуално ако съдът приеме дължимост на разноските – да укаже
на насрещната страна да посочи банкова сметка за превод на съответната сума.
Молителят твърди, че присъдените разноски (адвокатско възнаграждение) били
необосновано високи, тъй като делото не се отличавало с фактическа или правна сложност –
касаело стандартен спор за нищожност на договор за потребителски кредит, разглеждан и
решаван многократно от съдилищата. Процесуалните действия били минимални – само едно
съдебно заседание, без събиране на нови доказателства, а фактите били безспорни, при което
адвокатът на насрещната страна не бил положил значителен труд, който да оправдава висок
хонорар.
Излага съображения, че съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА),
възнаграждението трябвало да бъде справедливо и обосновано, т.е. да съответства на обема
и сложността на работата, както и на материалния интерес по делото. Ако адвокатският
хонорар се определял единствено според цената на иска, се стигало до необосновано високи
разноски при стандартни, еднотипни дела. Цитира практика на съда на ЕС (решения по
съединени дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22) и ВКС, съгласно която Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не можело да се прилага
задължително, ако води до непропорционални разноски. Минималните размери можело да
1
служат само като ориентир, не като задължителна граница. Националният съд бил длъжен
да не прилага наредбата, когато тя противоречи на правото на ЕС (чл. 101 ДФЕС, чл. 47
ХОПЕС). ВКС в поредица от определения от 2023–2024 г. (вкл. № 667/19.03.2024, №
741/25.03.2024 и др.) поддържал, че съдът може да намали възнаграждението под
минималния размер, ако делото е с ниска сложност. Посочва и това, че съществувала
неравнопоставеност между адвокатите и юрисконсултите при оценка на труда им, което
нарушавало принципите на свободна конкуренция. Законът не съдържал изчерпателно
изброяване на признаците за „фактическа и правна сложност“, поради което съдът следвало
самостоятелно да ги прецени според конкретния случай.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК Н. Й. П. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Н. Р. от
БАК е подал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и моли окръжния съд да я
остави без уважение.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доводите
на страните и доказателствата по делото, намира молбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Н. Й. П. срещу решение
№ 93/21.03.2025 г., постановено по гр. дело № 1332/2024 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД суми въз основа на договор за потребителски кредит №
4171589, сключен на 11.06.2021 г., прехвърлени с договор за цесия от 01.02.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1007/2024 г. на
Районен съд – Радомир.
С въззивната жалба и молба вх. № 5484/10.09.2025 г. жалбоподателят е направил
искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК: 500 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд – Радомир;
150 лв. – депозит за вещо лице; 154.74 лв. – държавна такса за образувана на настоящото
въззивно производство, или общо в размер на 804.74 лв.
С постановено по делото решение № 228/06.10.2025 г. е отменено обжалваното
решение и постановено ново, с което исковите претенции са отхвърлени, като въззивният
съд е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на Н. Й. П. разноски в
размер на 804.74 лв. (500 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Районен съд – Радомир; 150 лв. – депозит за вещо лице; 154.74 лв. – държавна такса за
образувана на въззивното производство).
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира относно размера на
адвокатското възнаграждение, че същият не е прекомерен и не следва да бъде редуциран.
Действително, съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС,
съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи
2
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност
на делото, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, изразена с определение №
50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. и определение № 343/15.02.2024
г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о., както и практиката на настоящия съдебен състав
(определения по ч. гр. дело № 683/2024 г.; ч. гр. дело № 712/2024 г.; ч. гр. дело № 215/2025 г.
и др.).
Относно определяне размера на адвокатското възнаграждение в случая, настоящият
съдебен състав приема, че следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата
образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в
съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката, но
същевременно да се отчете фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с това и с
оглед спорния материален интерес при осъществената защита и като се вземат предвид и
посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме,
че е справедливо и обосновано възнаграждението да е в размер на по 500 лв. за
осъщественото пред Районен съд – Радомир исково производство, който размер справедливо
съответства на положения труд – проучване на казуса, изготвяне и депозиране на искова
молба, процесуално представителство в исковото производство, включващо ангажиране на
доказателства, анализирането им, проучване на съдебна практика, изготвяне и представяне
на писмено становище. Поради това и не са налице основания за редуциране на така
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
По така изложените съображения, молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Искането на жалбоподателя за даване на указания към ответника да посочи банкова
сметка следва да бъде оставено без уважение, доколкото ГПК предвижда задължаване само
на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на претендираните суми и то
единствено при предявени осъдителни искове (чл. 127, ал. 4 ГПК), но не и при
установителни искови претенции. Нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК относно изискванията
към съдържанието на съдебното решение също касае случаите, при които предмет на делото
са осъдителни искове и сумите, предявени с тези искове, които се присъждат.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба вх. № 6151/07.10.2025 г., подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК:********* чрез юрисконсулт Б. Д. за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за даване на указания към Н. Й. П. да посочи банкова сметка.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4